№ 2705
гр. В., 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана К.
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана К. Гражданско дело №
20243110114291 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от С. В. Б., ЕГН **********, с адрес град
В., ул. „Н. Б.“ № 56 срещу "А. Т. Е. Г." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
град С., р-н Л., ул. „С.“ **********, обективно съединени искове, както следва: иск за
прогласяване нищожност, поради противоречие на закона на Договор № 360231 от
07.02.2020г. за предоставяне на потребителски кредит сключен между страните, на осн. чл.
26, ал. 1 предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност - с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата на чл.
5.6 от договора, както и с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 7 от приложение № 1 към договора в частта относно размера
на възнаградителната лихва.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: на 07.02.2020г. ищцата сключила
с ответника Договор за потребителски кредит № 360231 и приложение № 1 към него.
Съгласно последното се предоставял кредит в размер на 600лева, със срок на издължаване
до 07.02.2022г. ГЛП бил фиксиран и възлизал на 40.55%, при ГПР 49,00%.
Кредитополучателят дължал лихва за ползване на кредита в размер на 139,81лева. Съгласно
чл.5 в срок“най-късно до края на следващия ден“ кредитополучателят бил длъжен да
предостави обезпечения по кредита - поръчителство на поне две физически лица или
банкова гаранция. Съгласно чл. 5.6 в случай че не се представи в срок обезпечение по
кредита или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено,
кредитополучателят дължи неустойка за всеки период, за който не е предоставил
обезпечение. Съгласно чл. 13 от Приложение № 1 общият размер на всички суми, дължими
от кредитополучателя при неизпълнение е в размер на 1388.05 лева, включваща: 600лева –
главница, 139.81лева – лихва и 648.24 лева – неустойка в случай на непредоставяне на
обезпечение. Твърди се, че с уведомително писмо от 01.10.2024 г. ищцата била уведомена, че
вземането е прехвърлено на "Агенция за Събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК: *********, но
доколкото цесионерът не става страна в договорното правоотношение, искът се предявявал
срещу цесионера. Сочи, че в изпълнение на чл.23 ЗПК, ищцата е заплатила по сметката на
1
цесионера сума в размер от 600лева, равняваща се на усвоената по кредита главница. Сочи
се недействителност на процесния договор, поради противоречие с разпоредбата на чл. 22
ЗПК, доколкото не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В процесния договор
било предвидено представяне на гаранция по кредита, като възнаграждението за
непредставяне на такова не е включено като разход в ГПР и потребителят няма възможност
да откаже предоставянето на подобна гаранция. Заявява се, че размера на предвидената
неустойка представлява 108.04% от главницата (648.24 лева – неустойка ÷ 600 лв. – главница
x 100 = 108.04%) т.е. изначално е предвидено, че при липса на предоставено обезпечение
чрез гаранция или поръчители за периода на връщане на кредита, потребителят би дължал
главницата, договорна лихва като печалба за кредитора, но и сума за неустойка в значителен
размер – сума, по- голяма от главницата. Такава уговорка противоречала на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушавала принципа на справедливост
и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя.
На следващо място неустойката в размер от 648,24 лева била нищожна поради противоречие
с добрите нрави и представлявала неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП,
тъй като същата била необосновано висока. Твърди се и, че размерът на възнаградителна
лихва противоречи на добрите нрави. Договорената между страните лихва била в размер на
40.55% годишно, което надхвърляло повече от 3 пъти законната, в нарушение на добрите
нрави. Поради тази причина клаузата на чл. 7 от Приложение №1, уреждаща
възнаградителната лихва по договора, накърнявала равноправието между страните и
противоречала на добрите нрави. Същата била в разрез с принципа на добросъвестността
при договаряне, с оглед което се явявала нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. По
изложените съображения, се иска уважаване на предявените искове за прогласяване
недействителността на сключения между страните договор за паричен заем, а в условията на
евентуалност за прогласяване недействителността на отделни клаузи от същия, както за и
присъждане на сторените по делото разноски. Искането е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който
иска се оспорва. Възразява срещу цената на главния иск, като твърди, че предмет на
договора за кредит е сумата от 600лв. Възразява срещу твърденията за нищожност на
договора. Излагат се подробно твърдения с оглед механизма на сключване на процесния
договор между страните. Възразява се, че не са били спазени изискванията на чл.11 ал.1т.9 и
т.10 ЗПК. Видно от договора лихвата била фиксирана и лихвеният процент не се променял.
Възнаградителната лихва се дължала за ползване на отпуснатата парична сума. Не се
установявало наличие на скрито оскъпяване на кредита. В ОУ и ПП изрично били посочени
размерите на ГПР и ГЛП, съобразени със законовите изисквания. Отделно от горното сочи,
че задължението за неустойка не е разход по кредита, който следва да се вкл. в ГПР, а по
своята същност е обезщетение за неизпълнение. Сочи се, че клаузата за неустойка била ясно
и точно формулирана, като не били налице неясноти по отношение на нейното съдържание.
Твърди се, че процесната неустойка като размер и вреди, които обезщетявала, била
индивидуално договорена между страните и това я правело равноправна клауза, съгласно
Закона за защита на потребителите, т.е. създавала равнопоставеност на правните субекти и
еднакво проявление на автономията на воля в търговския оборот. Оспорва, че била налице
заблуждаваща търговска практика, както и че възнаградителната лихва била нищожна.
Поради изложеното молбата е за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на
сторените по делото разноски.
В с.з. страните редовно призовани не се явяват и не се представляват. Исковата
претенция и отговора на исковата молба се поддържат чрез нарочни молби до съда.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
2
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че същите са
сключили договор за кредит № 360231/07.02.2020г.
От представения и приобщен по делото договор за кредит № 360231/07.02.2020г. се
установява, че на ищеца е предоставена в заем сумата от 600 за със срок на издължаване до
07.02.2022г. ГЛП бил фиксиран и възлизал на 40.55%, при ГПР 49,00%. Съгласно чл. 5. в
срок най-късно до края на следващия ден, считано от сключване на настоящия договор за
кредит, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя едно от следните
обезпечения по кредита: поръчителство на поне две физически лица или банкова гаранция.
Съгласно чл. 5.6 в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок
обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията или действието на обезпечението
бъде по някаква причина прекратено, той дължи на неустойка за всеки период, за който не е
предоставил обезпечение. Размерът на неустойката, възлиза на общо 648,24лв. за целия
период на договора, дефинирана по следния начин – 1,77лева средно на ден - съгласно чл. 10
от Приложение №1 или 54,02 лв. на месец съгласно колона 5 от Погасителния план.
Горепосочената неустойка се начислява и се заплаща от Кредитополучателя заедно със
съответната погасителна вноска в размер на 115,67лв. на месец или общо 648,24 лв. за целия
срок на кредита. В чл. 12 е посочено, че общият размер на всички суми, дължими от
кредитополучателя при неизпълнение е в размер на 1388,05лева, която сума вкл. главница –
600лева, 139,81лева – лихва и 648,24лева, неустойка / при непредставяне на обезпечение/.От
представения погасителен план към договора се установява, че неустойката е включена към
месечната погасителната вноска.
Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият попада в
определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен е при действието на
ЗПК, с оглед на което нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в
потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи
служебно. В този смисъл са и постановките на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС.
Съгласно нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е
недействителен. Съдът намира, че договорът за кредит не отговаря на изискванията по
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, досежно посочване на годишен процент на разходите и общата сума,
дължима от потребителя. Според нормата на чл.19, ал.1 от Закона за потребителския кредит,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно дефиницията дадена в §1, т.1 „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Следователно не е
достатъчно само формалното посочване на ГПР в процентно изражение. В случая в договора
за кредит не е отразено как е формиран годишният процент на разходите, като не са
посочени кои допускания /вид на разхода по смисъла на §1, т.1/ и в какъв процент се
включват в него, чийто общ размер да е равен на 49%. Следователно от съдържанието на
договора не може да се извлече какво се включва в годишния процент на разходите. С оглед
на изложеното, съдът намира, че процесният договор е недействителен /нищожен/, на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
3
По отношение на останалите възражения за нищожност, заявени в евентуалност
съдът не дължи произнасяне. / така в решение № 198/10.08.2015г., четвърто гражданско
отделение, гр.д. № 5252 по описа за 2014 година на ВКС/.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора се дължат разноски в полза на ищеца на основание чл. 78,
ал.1. Представен е списък по чл.80 ГПК, съобразно който се претендира платената държавна
такса от 65лева и тя следва да се присъди в цялост. Отправено е искане за присъждане на
адв. възнграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. От страна на ответника е направено
възражение за прекомерност. Съобразно посоченото с Решение на Съда на Европейския
съюз от 25.01.2024г. по дело C-438/22 и предвид обвързващия му националните съдилища
характер, предвиденото с Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения минимуми, не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на
възнагражденията от съда при своевременно релевирано възражение за прекомерност по чл.
78, ал. 5 ГПК, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни
случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото /така Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, I
ТО/.
Ето защо, като съобрази вида и характера на предявените искове, обстоятелството, че
по идентични казуси има формирана еднопосочна съдебна практика по множество дела,
ангажирания в производството доказателствен материал и проведеното само едно открито
съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищцата не се е явил лично, а е
депозирал нарочна молба по хода му, приема, че справедливото възнаграждение за
осъществената в полза на ищцата правна защита се съизмерява със сумата от 480лв.с ДДС,
която следва да бъде присъдена в полза на адв. А. Д..
Водим от изложеното съдът :
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за потребителски кредит № №
360231 от 07.02.2020г. сключен между С. В. Б., ЕГН **********, с адрес град В., ул. „Н. Б.“
№ 56 и "А. Т. Е. Г." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град С., р-н Л., ул.
„С.“ **********, поради противоречие със Закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 ЗПК.
ОСЪЖДА „А. Т. Е. Г." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град С.,
р-н Л., ул. „С.“ ********** да заплати на С. В. Б., ЕГН **********, с адрес град В., ул. „Н.
Б.“ № 56, сумата от 65лева, представляваща съдебно - деловодни разноски за заплатена
държавна такса, на основание чл. 78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „А. Т. Е. Г." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град С., р-
н Л., ул. „С.“ ********** да заплати в полза на адв. А. З. Д., АК -гр. С., л.н. ****, със
съдебен адрес гр. С., ул. „Х. О.“ ****, сумата от 480лева, представляваща адвокатски
хонорар, на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. вр. чл. 78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5