№ 3981
гр. София, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Христова
като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело №
20221100102551 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск на Б. К. Г. и А. С. Г. срещу Д. С. И., за
присъждане на сумата общо 52500.00евро или за всяка от ищците по 26250.00евро, като
получена без основание от ответника чрез банкови преводи, извършени в негова полза
преживе от наследодателя на ищците С.П.Г., поч. на 18.03.2018г. от собствената му банкова
сметка, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на
исковете до окончателното и изплащане.
С исковата молба ищците твърдят, че са наследници по закон – преживяла съпруга
и низходяща на С.П.Г., поч. на 18.03.2018г. Преживе наследодателя извършил от
собствената си банкова сметка, за периода от 22.03.2017г. до 10.05.2017г. превод общо на
сумата 52500.00евро в полза на ответника, чрез четири банкови превода, а именно: на
22.03.2017г. – 5000.00евро с посочено основание на превода – „захранване“; на 30.03.2017г.
– 30000.00евро, с посочено основание – „частен трансфер“; на 20.04.2017г. – 12500.00евро, с
основание – „захранване на сметка“; на 10.05.2017г. – 5000.00евро, с основание –
„захранване на сметка“.
Твърдят, че преведената от наследодателя общо сума в размер на 52500.00евро за
процесния период в полза на ответника, е получена без наличие на правно основание,
поради което подлежи на връщане.
Ответникът не оспорва, че за периода от 22.03.2017г. до 10.05.2017г. получил от
наследодателя на ищците чрез банкови преводи от собствена на последния банкова сметка,
общо сумата 52500.00евро, чрез четири банкови превода, а именно: на 22.03.2017г. –
5000.00евро с посочено основание на превода – „захранване“; на 30.03.2017г. –
30000.00евро, с посочено основание – „частен трансфер“; на 20.04.2017г. – 12500.00евро, с
1
основание – „захранване на сметка“; на 10.05.2017г. – 5000.00евро, с основание –
„захранване на сметка“.
Възразява, че не дължи връщане на процесната сума, т.к. банковата сметка, от която
са извършени преводите представлява лично имущество на наследодателя на ищците С.П.Г.,
поч. на 18.03.2018г., с която той се разпоредил в негова полза.
Възразява и, че не дължи връщане, т.к. върнал част от получената сума в размер на
40000.00евро преживе на наследодателя на ищците, чрез своята майка В.М.-И.а, на
08.08.2017г.
Претендира исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът след като съобрази предметните предели на въззивното
производство очертани с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал. 1, прил. първо, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни в тежест на ищците е да установят главно и пълно,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, кумулативното наличие
на следните предпоставки: даване на определена вещ, парична сума или друго имуществено
благо от едно лице; получаване на престацията от друго лице; липса на основание за
разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия. Под "основание" в
областта на неоснователното обогатяване в доктрината се разбира съществуването на
валидно правоотношение, което оправдава разместването на имуществени блага.
В тежест на ответника е да установи, че даването и получаването на имущественото
благо не е лишено от основание, т. е., че съществува правно призната причина за
разместване на благата, по силата на която може да задържи полученото.
Не е спорно между страните и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че ищците са наследници по закон на С.П.Г., поч. на 18.03.2018г., Б. К. Г. –
преживяла съпруга и А. С. Г. – низходяща.
Безспорно е и въз основа събраните доказателства приема за установено и, че за
периода от 22.03.2017г. до 10.05.2017г. наследодателят С.П.Г., поч. на 18.03.2018г., е
извършил трансфери в полза на ответника, по негова банкова сметка, общо на сумата
52500.00евро, чрез четири банкови превода, а именно: на 22.03.2017г. – 5000.00евро с
посочено основание на превода – „захранване“; на 30.03.2017г. – 30000.00евро, с посочено
основание – „частен трансфер“; на 20.04.2017г. – 12500.00евро, с основание – „захранване
на сметка“; на 10.05.2017г. – 5000.00евро, с основание – „захранване на сметка“.
Трансферите са извършвани преживе, по време на брака на наследодателя с ищцата Б. К. Г.,
но банковата сметка, от която са извършвани представлява влог – лично имущество на
първия, изключен от обхвата на семейната имуществена общност. Сумата общо
52500.00евро е получена от ответника.
Недоказано в производството е останало възражението, че е налице основание за
2
получаване на сумата общо 52500.00евро от ответника. Възможността на наследодателя да
се разпореди по избран от него начин със средства от влог - лично имущество, не
обосновава извод за наличие на основание за разпореждането. Сочените като основания за
трасферите причини - „захранване на сметка“ и „частен трансфер“, не съставляват правно
призната причина за разместване на благата, по силата на която ответникът може да задържи
полученото.
Поради установената липса на основание за паричните преводи получените от
ответника суми подлежат на връщане.
Неоснователно е възражението за неоснователност на иска поради връщане част от
даденото от наследодателя в размер на 40000.00евро. Видно от платежно нареждане от
08.08.2017г. превода е извършен от В. С. М.-И.а в полза на наследодателя С.П.Г., поч. на
18.03.2018г., на сума в размер на 40000.00евро, с посочено основание – „покупка“.
Ответникът не е установил главно и пълно, че преведената сума на 18.03.2018г. е част от
дадената му от наследодателя с процесните трансфери. Доказателства сам да е предоставил
на В. С. М.-И.а сума, представляваща част от дадената му от наследодателя, която тя да
върне от негово име на последния не са събрани. Липсват доказателства за наличие и на
друга връзка между получената и преведена суми. Вписаното основание – „покупка“ в
платежното нареждане от 18.03.2018г., сочи на облигационни отношения между
наследодателя и В. С. М.-И.а, каквито по отношение ответника не са установени.
Съобразно изложеното съдът приема, че кумулативното наличие на горепосочените
предпоставки за основателност на исковете е установено. Ответникът следва да бъде осъден
да върне на ищците, на всяка по 26250.00евро от общо дадената му от наследодателя без
основани сума в размер на 52500.00евро, съобразно равните им квоти в наследството на
последния. Сумите следва да се присъдят предвид направеното искане ведно със законната
лихва считано от датата на предявяване на исковете – 14.03.2020г., до окончателното им
изплащане.
Поради изхода от спора в полза на ищците следва да се присъдят съдебни разноски, в
претендираният размер от 8308.00лв., сторени за заплащане на държавна такса и хонорар за
защита от адвокат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. С. И., ЕГН **********, от гр.София, ул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ на
Б. К. Г., ЕГН ********** и А. С. Г., ЕГН **********, двете със съдебен адрес: гр.София,
бул. „******* 1, оф. 5, адв. Н. С., на всяка по 26250.00 /двадесет и шест хиляди, двеста и
петдесет/евро, представляваща част от общо дадената в размер на 52500.00 /петдесет и две
хиляди и петстотин/евро, като получена без основание от Д. С. И., ЕГН **********, чрез
банкови преводи, извършени в негова полза преживе от наследодателя на ищците С.П.Г.,
поч. на 18.03.2018г. от банкова сметка – негово лично имущество, за периода от 22.03.2017г.
3
до 10.05.2017г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на
предявяване на исковете - 14.03.2020г., до окончателното и изплащане, на основание чл. 55,
ал. 1, прил. първо, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. С. И., ЕГН **********, от гр.София, ул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ на
Б. К. Г., ЕГН ********** и А. С. Г., ЕГН **********, двете със съдебен адрес: гр.София,
бул. „******* 1, оф. 5, адв. Н. С., сумата 8308.00 /осем хиляди, триста и осем/лв.,
представляваща сторените в производството съдебни разноски за държавна такса и хонорар
за защита от адвокат.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от същото
на страните с въззивна жалба ПРЕД СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4