Р Е Ш Е Н И Е
№ 185
гр.
Добрич, 02.07.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪД-ДОБРИЧ, в
публично съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесета година Втори касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕЛИ КАМЕНСКА
2. МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на прокурора ПЛАМЕН НИКОЛОВ и
секретаря СТОЙКА КОЛЕВА,разгледа докладваното от съдия Георгиева касационно
адм. дело № 107 / 2020 г. по описа на АдмС-
Добрич.
Производството
е по реда на глава ХІІ /чл. 208 и сл./ от АПК на касационните основания по чл.
348 от НПК и е образувано по жалба от П.В.А.
***,подадена чрез адв. Х.Х., срещу Решение № 23/ 13.01.2020 г., по н.а.х. дело
№ 600/2019 г. по описа на Районен съд-Добрич, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0851-000467/ 09.04. 2019
година, издадено от Началник сектор “Пътна полиция” при ОДМВР-Добрич.С
потвърденото НП за нарушение на чл.137а,ал.1 и чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП, на
касатора са наложени глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183,ал.4,т.7,пр.1
от ЗДвП и глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179,ал.6,т.2 от ЗДвП.
В жалбата се изразява несъгласие
с решението на районния съд и се иска неговата отмяна, респективно отмяна на
процесното наказателно постановление. Изложени
са подробни съображения и възражения. В съдебно заседание, редовно
призован,касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът,редовно призован,не се представлява и не изразява становище
по жалбата.
Становището на окръжния прокурор е,че жалбата е неоснователна.
Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
възраженията в касационната жалба, направи следните изводи:
Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във
въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради
което същата е допустима.
Разгледана по същество, в рамките
на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита жалбата за неоснователна по следните съображения:
Районният съд е приел
фактическата обстановка, описана в АУАН
и НП, която се потвърждава от приобщените по делото писмени и гласни
доказателства. АУАН е съставен съобразно изискванията на закона от компетентно
длъжностно лице и съдържа изискуемите реквизити по чл.42 от ЗАНН. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на срока по
чл.34,ал.3 от ЗАНН. По същество на нарушението съдът е преценил,че описаните
фактически обстоятелства представляват нарушение на чл.137а,ал.1 и чл.139,ал.1,т.1
от ЗДвП.Преценил е ,че законосъобразно на въззивника са наложени наказания по чл.183,ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и чл.179,ал.6,т.2 от ЗДвП, като размерът на
наказанията е определен във фиксирания от закона размер.Като краен резултат,
решаващият съд е потвърдил наказателното постановление.
Настоящият състав напълно възприема
изводите на въззивния съд.
Касаторът е наказан за това,че на 16.03.2019г.,в
16:18 часа, в гр.Добрич, на бул. “Трети март”, като водач на товарен автомобил
“Ситроен Ц 1” с рег. №ТХ0319АН,до 01РУ в посока КПП Владимирово, управлява
автомобила, като не използва обезопасителен колан, с който е оборудван
автомобила. Същият е със значителна техническа неизправност-неизправни
механизми за прибиране на обезопасителните колани.
В касационната жалба са изложени
възражения относно приетата фактическа обстановка,които настоящият състав
преценява като неоснователни. Решаващият съд е определил правилно предмета на
спора и е приел фактическа обстановка,която кореспондира с приетите по делото
писмени и гласни доказателства. Навеждат се съображения за нарушения в
административнонаказателното производство.В жалбата не са изложени конкретни
пороци на съдебния акт.
Касационният състав установи,че решаващият
съд е преценил внимателно всички доказателства по делото поотделно и в тяхната
съвкупност и е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и върху закона. Вътрешното убеждение на съда е
формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени
при условията на НПК всички възможни и необходими доказателства, свързани с
предпоставките за възникване на административно наказателната отговорност на
нарушителя.Това, че след преценка на доказателствата са направени
едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е
стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод, че
решението е незаконосъобразно.
Описанието на самото деяние както в акта,така и в постановлението, е
точно и ясно.Нарушителят е подписал акта без възражения. Касационният състав счита,че в
случая АУАН е съставен от компетентен
орган,съобразно нормите на ЗАНН и ЗДвП.С оглед разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,същият се ползва с доказателствена сила до доказване на
противното.Констатациите в акта не са опровергани от жалбоподателя с годни
доказателствени средства.Фактът, че наказаното лице ги е оспорило не е
достатъчен, за да се приеме, че те са оборени. От събраните доказателства в
производството пред съда не може да се направи извод,че фактическата обстановка
описана в акта не отговаря на действителната. След като презумптивната
доказателствена сила на АУАН не е оборена в производството пред съда, следва да
се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от
контролните органи в хода на административно наказателното производство.
Законосъобразно решаващият съд е
приел, че липсват съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административно наказателното производство.Във връзка с това и направеното от
касатора възражение,че актът е съставен в присъствието само на един свидетел
съдът се е произнесъл и изводите му са правилни и законосъобразни, предвид
което не следва да се излага отново в настоящото решение. Съдът е обсъдил липсата на съществени нарушения,тъй като това
са нарушенията,които могат да доведат до порок на акта и постановлението,до
степен последното да бъде незаконосъобразно, следователно да бъде отменено.
Оспорваното решение е правилно и
законосъобразно , постановено в съответствие с процесуалния и материалния
закон, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23 от 13.01.2020г., постановено по
н.а.х.д. № 600/2019 г. на Районен съд гр. Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: