№………./..........11.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Д. Томова
въззивно частно търговско дело № 1919 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№84460/14.11.2019г. на Ж.
Николаева П., ЕГН **********,
с адрес ***, подадена чрез пълномощника адвокат Милен Христов,
срещу определение №14670 от 08.11.2019г. на Варненски
районен съд, 35 състав, постановено по ч.гр.д. №18275/2019г. по описа на същия
съд, с което производството по подадено заявление по чл.410 ГПК за издаване на
заповед за изпълнение е прекратено и делото е изпратено на Софийски районен съд
компетентност, на основание чл.118, ал.2, във вр. с
чл.411, ал.1 от ГПК.
Оспорва се като неправилен изводът на районния съд, че
доколкото длъжникът „България Ер” АД, ЕИК *********, е със седалище в гр.
София, то местно компетентен да се произнесе по заявлението е Районен съд – гр.
София. Твърди се, че претендираните вземания произтичат от неточно изпълнение
на договор за превоз с въздушен транспорт от летище Варна до летище София
поради наложило се закъснение при излитането от летище Варна. Това, според
жалбоподателя, обосновава приложимост на Тълкувателно решение на СЕС по дело
С-204/08 и даденото с него тълкуване, че при искане за обезщетение на основание
на договор за превоз и на Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и
на Съвета от 11 февруари 2004г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91,
компетентният съд се определя по избор на ищеца – в чиито район се намира
мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, така както тези
места са определени в договора за превоз. И тъй като в случая заявителят е
направил избор и е подал в заявлението пред районния съд по мястото на излитане
– гр. Варна, общите правила на ГПК за подсъдност по постоянния адрес или
седалището на длъжника (чл.411 ГПК) не намират приложение.
При тези основни оплаквания и твърдения жалбоподателят
счита, че неправилно районният съд е прекратил образуваното пред него
производство и е изпратил делото на СРС.
За да се произнесе по частната жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на обжалване е определение на районния съд, с
което на основание чл.411, ал.1, вр. чл.118, ал.2 ГПК
е прекратено инициираното пред него производство по чл.410 ГПК поради липса на
компетентност съобразно правилата за местна подсъдност в заповедното
производство.
Частната жалба е подадена в срок от молител в заповедното
производство, съдържа необходимите приложения, поради което съставът на
въззивния съд приема същата за процесуално допустима за разглеждане.
От данните по ч.гр.д. №18275/2019г. по описа на ВРС, 35
състав, се установява, че районният съд е сезиран със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по образец - приложение №1 към НАРЕДБА
№6 от 20.02.2008г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение,
заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
заповедното производство, за парични вземания на заявителя, на основание
неизпълнение на сключен от нея договор за превоз с авиокомпанията „България Ер”
АД, *********, представляващи обезщетение за закъснял полет от летище Варна, Р.
България, до летище София, Р. България. В т.12 от заявлението е посочено, че
полетът е изпълнен със закъснение от три часа и четиридесет и четири минути. С
оглед характера на претенцията, в т.7 (основания за компетентността на съда)
заявителят изрично е посочил, че по силата на Тълкувателно решение на СЕС по
дело С-204/08, с което се дава тълкуване на чл.5, т.1, б. „б”, второ тире
от Регламент (ЕО) 44/2001, отменен с
Регламент (ЕС) 1215/12 (идентична разпоредба чл.7, т.1, б. „б”, предл. второ), компетентният съд се определя по избор на
ищеца -
в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на
самолета.
За да изпрати делото на Софийски районен съд, сезираният
Варненски районен съд се е позовал на разпоредбата на чл.411, ал.1 от ГПК,
според която заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по
седалището на длъжника.
Настоящият състав намира постановеното определение за
правилно и законосъобразно.
В случая не се налага преценка относно мястото на
изпълнение, съобразно даденото от СЕС с решението по дело С-204/08 задължително
тълкуване на чл.5, т.1, бук. „б”, второ тире от Регламент (ЕО) 44/2001, отменен
с Регламент (ЕС) №1215/2012 на Съвета. Съгласно чл.7 от последния „срещу лице, което има местоживеене в държава-членка могат да бъдат предявявани
искове в друга държава-членка 1) а) по дела, свързани с договор - в съдилищата
по мястото на изпълнение на въпросното задължение; б) за целите на настоящата
разпоредба и освен ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на
въпросното задължение е: - в случая на предоставяне на услуги, мястото в
държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е
трябвало да бъдат предоставени.”. Регламентът, както и цитираното решение
на СЕС, касаят специална подсъдност, която се прилага в случаите, когато искът
се предявява пред съд на друга държава-членка, различна от тази по местоживеене
(седалище) на ответника. В случая седалището на ответника/длъжника е в Р. България
и искът е предявен пред български съд, а претенцията за обезщетение за закъснял
полет е свързана с договор за превоз с въздушен транспорт в рамките на страната
(Варна – София), а не между две държави членки, или държава-членка и трета
страна. Следователно, тълкуваната по преюдициалното
запитване разпоредба от регламента е неотносима, а
местно компетентният съд следва да се определи по общите правила на ГПК.
Въз основа на изложените фактически и правни съображения
съдът намира частната жалба за неоснователна. Обжалваното определение е
законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.278, ал.2 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №14670
от 08.11.2019г. на Варненски районен съд, 35-ти състав, постановено по
ч.гр.д. №18275/2019г. по описа на ВРС, с което е прекратено производството по
делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.