Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. Велико Търново, 26.05.2020
год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на двадесети май, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов
при секретаря Ваня И. и в присъствието на
прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр. дело № 151 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Ищцата К.И.Б., чрез пълномощника
си адвокат И.Х.Х. твърди в исковата си молба, че с ответника сключили неформален
договор за заем, по силата на който на 26.07.2019г. и 13.08.2019г. превела по
сметка на ответника сумата общо 2000 лв. – на 26.07.2019г. ищцата превела по
сметка на ответника сумата 1500 лв., а на 13.08.2019г. превела по същата
банкова сметка ***. С писмена покана, получена от ответника на 04.11.2019г.
ищцата поканила ответника да й върне заетата сума. Тъй като ответникът не му
върнал заетата сума в уговорения срок, ищецът подал заявление и в негова полза
била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3474/2019г. на ВТРС за
дължимата сума от 2000 лв. по договора за заем, заедно със законната лихва от
подаване на заявлението и разноските по делото. Предвид подаденото възражение
от длъжника против издадената заповед за изпълнение, ищецът моли съда да
установи вземането му против ответника за сумите по издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 3474/2019г. на ВТРС. Предявява евентуално иск по чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на сумата 2000 лв., като получена без правно
основание. Претендира и разноските по делото.
Ответникът Драгомил Б.А. оспорва иска по чл.415 от ГПК, като отрича да е
получавал от ищеца сума от 2000 лв. в заем.
Моли съда да отхвърли иска по чл.415 от ГПК, като признава, че е получил
от ищцата сумата общо 2000 лв. на посочаните дати по банков път, но при липса
на правно основание.
Съдът прецени доводите на
страните и представените по делото доказателства съобразно изискванията на
чл.235 от ГПК, процесуалното поведение на ответника, с оглед на всички
обстоятелства по делото и приема за установено следното:
На 26.07.2019г. страните са сключили неформален
договор за заем, по силата на който ищецът е дал в заем на ответника сумата 1500
лв., като сумата е преведна по банков път по сметка на ответика, а като
основание в преводновто нареждане е посочено „паричен заем”. На 13.08.2019г.
ищцата е превела по същата банкова сметка ***., като отново посоченото
основание в преводното нареждане е „банков заем”. С писмена
покана, получена от ответника на 04.11.2019г. ищцата поканила ответника да й
върне заетата сума – видно от известие за доставяне до ответника на адрес РС
Горна Оряховица. Този
документ е получен от упълномощено от ответника лице, не е оспорен от него и отразява
факта, че е получил пратката покана за доброволно изпълнени от ищцата К.И.. С
тази покана ответникът е поканен в 3-днаван срок от получаването й да върне на
ищцата заетата сума от 2000 лв. До датата на приключване на устните състезания
по делото, ответникът не върнал сумата.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск по чл.415 от ГПК за установяавне вземането на ищеца против ответника по договор за заем сума
е основателен и следва да бъде уважен.
Установи се по безспорен
начин, че ищецът като заемодател и ответникът като заемател са сключили на 26.07.2019
год. неформален писмен договор за заем, по силата на който ответникът е получил
по банков път сумата от 1500 лв. На 13.08.2019г. ответникът е получил по същата
банкова сметка ***. В платежните нареждания е посочено основанието за превод на
сумите – банков заем, поради което и твърденията на ответника, че сумата 2000
лв. получил от ищцата без правно основание, са недоказани. Вземането на ищеца
за посочената сума е станало изискуемо на 8.11.2012 год., след изтичането на срока за
връщането й,
съобразно поканата за плащане. Към датата на приключване на устните състезания
вземането на ищеца е ликвидно и изискуемо.
Предвид
на това, съдът следва установи вземането на ищеца против ответника за СУМАТА
2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща главница, парично вземане за
неформален договор за паричен заем от 26.07.2019 г., ведно със законната лихва
считано от 18.11.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3474/2019г. на ВТРС.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца заплащането на сумата от
440 лева разноски по настоящото дело, съобразно
приложения за това списък. Възраженията на ответника за пракомерност на
заплатеното в исковото производство адвокатско възнагражнетие от ищцата, е
неоснователно. В случая същото възнаграждение е съобразено както с
действителната фактическа и правна сложност на делото, така и с неколкократното
му пренасрочване за разглеждане в открито съдебно заседание, предвид обявеното
в РБ извънредно положение.
На основание т.12 от ТР №4/2014г на
ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищцата в
заповедното производство. Това възражение е основателно. Според разпоредбата на
чл.7, ал.7 вр. ал. 2, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнараждения, възнаграждението на адвоката в това производство възлиза на
сумата 100 лв., което е съобразно с действителната правна и фактическа сложност
на делото, както и с това, че заявлението е изпратено по пощата. Предвид изхода
на спора по настоящото дело, съдът следва да осъди ответникът да заплати на
ищеца сумата общо 140 лв., представляваща разноски по
ч.гр.д. № 3474/2019г. на ВТРС – 100 лв. за адвокатско възнаграждение и 40
лв. за държавна такса.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, че Д.Б.А., с ЕГН: **********,***, дължи на К.И.Б., с ЕГН: **********,***,
чрез пълномощник адв. И.Х. ***, сумата 2000 лв. /две хиляди лева/,
представляваща главница, парично вземане за неформален договор за паричен заем
от 26.07.2019 г., ведно със законната лихва считано от 18.11.2019 г. до
окончателно изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 3474/2019г. на ВТРС.
ОСЪЖДА Д.Б.А., с ЕГН: **********,***, да заплати на К.И.Б.,
с ЕГН: **********,***, чрез пълномощник адв. И.Х. ***, сумата 440 лв. /четиристотин и четиридесет лева/ разноски по делото, както и сумата 140
лв. /сто и четиридесет лева/, представляваща разноски по ч.гр.д. № 3474/2019г.
на ВТРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на решението.
Районен
съдия: