№ 5915
гр. София, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20251100502011 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника Х. Ц. С. срещу решение № 17272 от 26.09.2024 г., постановено по гр.
дело № 65303/2023 г. по описа на СРС, 47 състав, в частта, с която са уважени предявените
от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1270,02 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м.
април 2021 г., ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. до окончателното изплащане, за
сумата от 109,60 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.03.2022 г., както и за сумата от 21,70 лева,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. август 2020 г. до м. април
2021 г., ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. до окончателното изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 15.04.2022 г. по ч. гр. д. №
15824/2022 г. по описа на СРС, 47 състав.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради
нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и необоснованост при твърдения, че исковата молба е нередовна, доколкото не е
1
уточнено по кои фактури се претендират посочените суми за главница и лихва за забава.
Въззивникът намира, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал изцяло
заключението на ССЕ по делото, тъй като същото е съдържало изводи за дължими суми за
предходен период. Поддържа, че е погасил всички свои задължения към ищеца чрез
частични плащания, за които са представени писмени доказателства, които обаче не са били
изцяло съобразени от съда и вещото лице по ССЕ. Ето защо моли за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове в
цялост.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД счита, че въззивната жалба е неоснователна и
моли решението на СРС в обжалваната част да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Термокомплект“ ООД не изразява
становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната
част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и
на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се
добави и следното:
На първо място, въззивният съд намира, че исковата молба по делото е редовна –
претенциите за главница и мораторна лихва са достатъчно подробно индивидуализирани по
основание, период и размер, като посочването на номер и дата на издаване на фактурите не
е необходимо, доколкото основание на исковете не са издадените от ищеца счетоводни
документи, а фактът на доставка на претендираното количество топлинна енергия. По
делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че собственик на описания топлоснабден имот, представляващ апартамент №
124, находящ се в гр. София, ж.к. „Дървеница“, бул. „********, с клиентска партида с
абонатен номер при ищеца 218602, е Х. Ц. С., който го е придобил по силата на договор за
продажба през 1995 г. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо
лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
или природен газ за домакинството си. Следователно, ответникът е бил потребител на
доставената в апартамента топлинна енергия през процесния период от м. 05.2019 г. до м.
2
04.2021 г., респ. задължено лице за заплащане на цялата й стойност като клиент на топлинна
енергия за битови нужди в него през този период, доколкото е бил негов собственик, като
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ между ищеца и ответника са съществували облигационни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди по неформален договор при
общи условия с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, за посочения период.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, дяловете за
отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като е видно, че през исковия
период на ответника е била начислявана топлинна енергия за 4 броя радиатори с монтирани
уреди за дялово разпределение, за един водомер за топла вода и за сградна инсталация.
Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. по прогнозен дял е
начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 1259,37 лв., а за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна
енергия в размер на 720,88 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.
155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11
равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2
изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в
сградата в края на отчетните периоди, видно от изводите на СТЕ и приложените отчети
(подписани от ответника и неоспорени от него), като при съобразяване на резултатите от
изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че
стойността на реално консумираната в жилището на ответника топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е в размер на 695,12 лв. (след приспадане на сумата за връщане
на потребителя в размер на 564,25 лв.), а за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. е в размер
на 1155,30 лв. (след добавяне на сумата за доплащане от потребителя в размер на 434,42
лв.). Следователно, главните задължения за топлинна енергия възлизат общо на 1850,42 лв.
за двата отоплителни периода, като спорно по делото се явява обстоятелството дали същите
са били погасени изцяло чрез плащане.
По делото са представени разписки за извършени от Х. Ц. С. частични плащания към
3
„Топлофикация София“ ЕАД в периода 11.10.2019 г. – 03.10.2024 г., като във всички
платежни документи е посочено изрично за кои непогасени задължения се отнася
плащането. Ето защо, на основание чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД следва да се приеме, че с всяко
частично плащане са погасени конкретните месечни задължения, индивидуализирани в
основанието на платежния документ. В голямата си част приложените разписки касаят
погасяване на парични задължения за потребена топлинна енергия извън процесния период
– всички плащания в периода 21.06.2022 г. – 03.10.2024 г. се отнасят до месечните фактури
за отопление от м. 10.2021 г. до м. 08.2024 г., поради което същите нямат погасителен ефект
по отношение на процесните задължения за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г. В този
смисъл възраженията на въззивника, че вещото лице не е съобразило всички приложени по
делото писмени доказателства, са несъстоятелни – посочените документи са неотносими
към настоящия правен спор, поради което и не са били предмет на изследване от експерта.
Изложеното се отнася и до представените и приети по делото в откритото съдебно заседание
пред въззивния съд три броя разписки за извършени плащания от 17.08.2025 г. и от
30.07.2025 г. – с разписка № 0400026581727014/17.08.2025 г. е извършено плащане към трето
лице („Виваком България“ ЕАД), а другите две разписки съдържат индивидуализация на
конкретните месечни задължения, които се погасяват, като същите се отнасят до период
извън процесния (фактури от м. 06.2025 г. и от м. 07.2025 г.). Съдът не споделя довода на
въззивника, че във всяка разписка за плащане към „Топлофикация София“ ЕАД излизали
всички неплатени стари задължения, поради което при липса на данни в разписката за други
неплатени суми следвало да се приеме, че процесните задължения са погасени – в
приложимите Общи условия на топлопреносното предприятие не се съдържат клаузи в този
смисъл, а и разписките не са издадени от служители на ищцовото дружество, а от трето лице
(платежна институция), поради което не може да се разглеждат като извънсъдебно
признание за липса на парични задължения.
Останалите платежни документи са съобразени от вещото лице по ССЕ, което е достигнало
до извод, че от процесните задължения за главница е платена част в размер на 580,40 лв., а с
остатъка от 1249,60 лв. (от общо извършените плащания от 1830 лв. с разписките от
11.10.2019 г., 10.03.2020 г., 27.03.2021 г., 16.10.2021 г., 12.11.2021 г., 13.12.2021 г. и 08.03.2022
г.) е погасено задължение за доплащане от потребителя по обща фактура, издадена на
31.07.2019 г. и отнасяща се до преходния отоплителен сезон. Този извод се потвърждава от
съдържанието на разписките от 11.10.2019 г., от 27.03.2021 г., от 16.10.2021 г., от 12.11.2021
г. и от 13.12.2021 г., в които изрично е индивидуализирана фактура № *********/07.2019 г. и
нейният размер, който с всяко плащане е намалявал постепенно до окончателното
погасяване на задължението по нея. Заключението на ССЕ е изследвало натрупаните
парични задължения за предходния отоплителен сезон от м 05.2018 г. до м. 04.2019 г. по
посочената обща фактура, доколкото е констатирало погасяване на тези задължения с
платежните документи, на които ответникът основава възраженията си и които прилага към
отговора на исковата молба, като по този начин експертизата не е излязла извън предмета на
делото, а е обосновала неоснователността на правопогасяващите възражения на ответната
страна. В този смисъл, кредитирайки заключението на ССЕ, първоинстанционният съд не е
4
допуснал процесуални нарушения, а съобразявайки обоснованите отговори на вещото лице
правилно е достигнал до извод, че задълженията на ответника за потребена топлинна
енергия през процения период са частично погасени, а заявената в производството искова
претенция касае непогасената част от главницата и е изцяло основателна за сумата от
1270,02 лв.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу стойността на таксата за
дялово разпределение, размера на претендираната мораторна лихва и изпадането на
ответника в забава, поради което въззивният съд не следва да излага изрични мотиви в тази
насока. С оглед на изложеното и предвид неоснователните доводи на въззивника
първоинстанционното решение се явява правилно в обжалваната част и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17272 от 26.09.2024 г., постановено по гр. дело № 65303/2023
г. по описа на СРС, 47 състав, в частта, с която предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Х. Ц. С., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД са уважени за сумата от 1270,02 лв., представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва
от 25.03.2022 г. до окончателното изплащане, за сумата от 109,60 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
14.03.2022 г., както и за сумата от 21,70 лв., представляваща такса за дялово разпределение
за периода от м. август 2020 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва от 25.03.2022 г.
до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 15.04.2022 г. по ч. гр. д. № 15824/2022 г. по описа на СРС, 47 състав.
ОСЪЖДА Х. Ц. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, бул. „********, ап.
124, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 100 лв., разноски пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия
„Топлофикация София” ЕАД – „Термокомплект“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6