№ 205
гр. П. , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20205220102990 по описа за 2020 година
В исковата си молба срещу З. П. , роден на **********г в гр.Н., Република Сърбия
ищцата С. В. П. с ЕГН ********** от село И., община П., ул.“***“№20 твърди, че с
ответника са сключили граждански брак на 01.08.2018г в село Б., община С..От брака си
нямат родени деца. След сключване на брака живели заедно около две седмици в жилището
на родителите на ищцата, находящо се в село И., ул.“***“№20, след което ответникът решил
да замине да работи в Германия. Ищцата се съгласила. Така ответникът заминал за
Германия, а ищцата останала в дома на родителите си. Разговаряли по телефона като ищцата
настоявала ответника да се върне в България или тя да замине при него в Германия, но
ответникът не приемал нейните предложения.. С времето всеки от съпрузите поел по своя
житейски и личен път. Ищцата се запознала с друг мъж, с когото има намерение да заживее.
Твърди, че ответникът подходил безотговорно към брака им. Моли се съда да постанови
решение, с което да се прекрати брака им без произнасяне по въпроса за вината. След
прекратяване на брака ползването на семейното жилище да се предостави на ищцата. В
подкрепа на твърденията са ангажирани доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е подаден
писмен отговор, с който не се оспорва брачния иск.
В съдебно заседание ищцата се явява лично. Поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът се представлява от особен представител.
Пазарджишкият районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в
1
исковата молба,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
по вътрешно убеждение прие за установено следното:
От представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа
на акт за граждански брак №1 от 01.08.2018г, съставен от Кметство – село Б., община С., че
ищцата и ответника са сключили граждански брак на 01.08.2018г.
От ангажираните от ищеца гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелката Албена Георгиева се установи, че след сключване на брака съпрузите С. и З.
живели в дома на родителите на С. само две седмици, след което З. заминал за Германия и
оттогава до настоящия момент не се е връщал в Българияи съпрузите не са правили опит да
възстановят брачните си отношения. Ищцата е искала да отиде при съпруга си в Германия,
но ответникът отклонявал това нейно намерение.
Въз основа на така очертаната и възприета по делото фактическа обстановка от
правна страна съдът прави следните изводи:
Районният съд е сезиран с брачен иск за развод по реда на чл.318, предл.първо от
ГПК във вр. с чл.49, ал.1 от СК, съединен с небрачни искове по чл.56 от СК.
По отношение на брачния иск- съдът намира същия за основателен по следните
съображения:
Законът допуска прекратяването на брака при хипотезата на чл.49, ал.1 от СК в
случаите когато бракът е “дълбоко” и “непоправимо” разстроен. Безспорно се установи след
анализ на доказателствената съвкупност, че бракът между ищцата и ответника съществува
формално и само по документ., тъй като две седмици след сключване на брака съпрузите се
разделят и вече две години и половина не са се виждали, тъй като ответникът заминал да
живее и работи в чужбина.Между съпрузите не съществува дължимата съпружеска близост,
чувство на взаимна привързаност, уважение помежду им. Същите са във фактическа
раздяла от самото начало на брака си .Разделното живеене на съпрузите е в отклонение от
законовото предписание на чл.15 от СК. Фактическата раздяла между страните по делото е
довела до прекъсване на отношенията между съпрузите. Прекъсната е духовата и
физическата връзка между тях. Фактическата раздяла между съпрузите е предизвикала
дълбокото и непоправимо разстройство на брачната им връзка, като това обективно
състояние според съда не може да се преодолее предвид пълната дезинтересираност на
ответника към съпругата си / предвид събраните в тази насока гласни доказателства/. При
това положение формалното съществуване на брака не е в интерес на съпрузите. Бракът им
не би могъл да изпълни и социалната си функция, която обществото отрежда на една
пълноценна и хармонична брачна връзка, поради което и на основание чл.49, ал.1 от СК
следва да бъде прекратен с развод.
Въпросът за вината в този брачен съдебен процес не се поставя, тъй като ищцовата
2
страна изрично в исковата молба е направила искане съдът да не се произнася по
въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Ищцата предявява претенции за ползване на семейното, жилище собственост на
родители и. Ответникът не се противопоставя, поради което ползването на семейното
жилище следва да се предостави на ищцата.
По въпроса за фамилното име след развода:
Видно от данните по делото съпругът З. Нонович е приел фамилното има на
съпругата си – П.. От негова страна няма изрично искане за възстановяване на предбрачното
си фамилно име Новович. При липса на такова искане и с оглед нормата на чл.326 от ГПК,
която изисква съдът изрично да се произнася по въпроса за фамилното име, което съпрузите
ще носят ,следва да се постанови съпругът З. П. да продължи да носи брачното си фамилно
име П..
По разноските:
Съдът определя окончателна държавна такса за производството по допускане на
развода в размер на 50 лв.,половината от която е внесена при образуване на делото. Ето
защо следва да се осъди С. В. П. да внесе сумата от 25 лв., представляващи разликата
между окончателната ДТ и внесената при завеждане на делото. Предвид липсата на
произнасяне по въпроса за вината на основание чл.329, ал.1, изр.2 ро от ГПК направените от
ищцата разноски в производството остават за нейна сметка.
Воден от горното и на основание чл.49, ал.1 от СК Пазарджишкият районен
съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между С. В. П. с ЕГН ********** от село И.,
община П., ул.“***“№20 и З. П., роден на **********г в град Н., Република Сърбия , лична
карта №****, издадена на 20.11.2017г от Полиция-Н., валидна до 2011.2027г., сключен на
01.08.2018г в село Б., община С./ акт за граждански брак№0001/01.08.2018г./ като дълбоко и
непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината.
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА: Не подлежи на уреждане,
тъй като нямат родени от брака си деца.
ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:Ползването на семейното жилище,
3
няходящо се в село И., община П., ул.“***“№20 се предоставя за ползване на С. В. П..
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.53 от СК във вр. с чл.326 от ГПК след
прекратяване на брака съпругът З. П. да носи брачното си фамилно име- П..
ОСЪЖДА С. В. П. с ЕГН ********** от село И., община П., ул.“***“№20 да
заплати на РС-П. ДТ в размер на 25 лв. за производството по допускане на развода.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4