№ 18796
гр. София, 25.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА Частно
гражданско дело № 20241110127384 по описа за 2024 година
Производството e по реда на чл.420 ГПК
Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК – извлечение от счетоводни книги на банка, поправена с
Разпореждане от № 181104/9.12.2024 г., а въз основа на нея и изпълнителен лист, по
заявление на „...“ АД срещу Н. Ц. К., за следните суми: 7 500 лева, представляваща
главница, ведно със законна лихва за период от 27.03.2024 г. до изплащане на
вземането, 112,81 лева, представляваща договорна лихва за период от 19.01.2024 г. до
22.01.2024 г., 0,15лева , представляваща наказателна лихва за период от 22.01.2024 г.
до 22.01.2024 г., 183,87лева , представляваща законна лихва за период от 23.01.2024 г.
до 26.03.2024 г., 93 лева, представляваща разноски по събиране на вземането за период
от 08.02.2024 г. до 26.03.2024 г., както и разноските по делото.
Постъпила е молба с вх. № 128970/10.04.2025 г. от длъжника Н. Ц. К., чрез адв.
Н., с която моли да се спре изпълнението на Заповед за незабавно изпълнение №
18009/14.06.2024 г., поправена с Разпореждане от № 181104/9.12.2024 г., издадена по ч.
гр. д. № 27384/2024 г. В молбата са изложени твърдения, че вземането не се дължи,
както и че процесният договор се основава на неравноправни клаузи.
Наред с това длъжникът на същата дата е депозирал и възражение по чл. 414
ГПК, както и частна жалба по реда на чл. 419 ГПК.
Изискана е информация относно датата на връчване на препис от заповедта за
изпълнение и от изпълнителния лист по образуваното по молба на взискателя
изпълнително дело № 9/2025 г. по описа на ЧСИ М. К., като съдебният изпълнител с
писмо от 22.04.2025 г. уведомява, че книжата са редовно връчени на длъжника чрез
адв. Н. на 10.04.2025 г. чрез ССЕВ.
Предвид горното съдът намира, че подадената молба за спиране на изпълнението
е процесуално допустима. Същата изхожда от легитимирано лице – длъжник по
заповедта за изпълнение и е подадена в срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 и ал. 2 ГПК възражението срещу
заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т.
1-9 ГПК, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по
реда на чл. 180 и 181 ЗЗД или искането за спиране е подкрепено с убедителни писмени
доказателства. По отношение на случаите, в които длъжникът е потребител, какъвто е
и настоящия случай, в разпоредбата на чл. 420, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК са предвидени и
1
още две хипотези, при което съдът може да постанови спиране на незабавното
изпълнение – когато вземането се основава на неравноправни клаузи по договора или
когато неправилно е изчислен размерът на вземането по договора.
Възражението в настоящия случай е подадено срещу заповед за изпълнение,
издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК (извлечение от счетоводните
книги на банката), поради което с депозирането му по силата на закона не настъпва
суспензивен ефект спрямо изпълнението по издадената заповед.
За да бъде основателно, искането за спиране по чл. 420, ал. 2 ГПК следва да е
подкрепено с убедителни писмени доказателства за несъществуването на вземанията
по издадената заповед. Аргументите на длъжника за наличие на основание по чл. 420,
ал. 2, т. 1 ГПК следва да стоят извън формалната (външна) страна на документите по
чл. 417, т. 2 ГПК – проверката за наличие на редовен от външна страна документ,
удостоверяващ изискуемо вземане в полза на заявителя срещу длъжника, се извършва
от заповедния съд при разглеждане на заявлението по същество, като след издаване на
заповед за изпълнение не е допустимо същият съд да преразглежда този документ и
въз основа на различна преценка за редовността му да ревизира акта си за незабавно
изпълнение на заповедта. Разпореждането на районния съд за постановяване на
незабавно изпълнение подлежи на обжалване по реда на чл. 419 ГПК и именно в
рамките на тази проверка въззивният съд следва да прецени дали представените от
заявителя документи са редовни от външна страна и дали представляват годно
основание за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
За да бъде подкрепено искането за спиране с убедителни писмени доказателства,
то трябва представените доказателства по делото да са от такова естество, че от тях да
може да се направи извод, че посочената в заповедта сума не се дължи. Такива
доказателства биха били писмени документи, удостоверяващи плащането на
задължението от страна на длъжника, респективно всякакви писмени документи,
изходящи от кредитора, като разписки за плащане, с които той признава плащането на
дълга от страна на длъжника, или такива документи, от които се установяват факти,
явно изключващи наличието на задължение или обосноваващи друг негов размер, т.е.
все писмени документи, непосредствено свързани с изпълнението на задължението на
длъжника към кредитора и разколебаващи удостоверителната доказателствена сила на
изпълнителното основание по чл. 417 ГПК. В настоящия случай такива не са
ангажирани.
Съгласно чл.420, ал.2, т.2 ГПК съдът, постановил незабавното изпълнение, може
да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал.1, когато е направено искане за
спиране, подкрепено с писмени доказателства, че вземането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
В конкретния случай в молбата по чл.420, ал.2 ГПК не са представени
доказателства, но доколкото такива са налични по делото съдът приема, че може въз
основа на изложените доводи да постави на преценка приетите по делото писмени
доказателства, които са представени от заявителя.
Видно от съдържанието на процесния договор банката предоставя на титуляра
банков кредит овърдрафт в размер на 7500 лв. със срок на ползване до 09.08.2009 г.
при условия предвидени в общите условия на банката. При непогасяване до датата на
падежа титулярът заплаща на банката годишен лихвен процент както следва: 16% за
извършени безналични плащания на ПОС терминал и 18 % за всички останали
трансакции, а при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на
разрешения кредитен лимит банката начислява наказателна лихва в размер на
договорения лихвен процент с надбавка от 12%.
Съдът намира последната за неравноправна клауза по смисъла на нормата на чл.
143, ал. 2, т. 19 ЗПК, тъй като по този начин уговорени дължимите лихви, не
позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
2
договора, което е основание за спиране на незабавното изпълнение.
Наред с това според настоящия състав нищожна е и клаузата, регламентираща
обезщетението за забава, доколкото същата противоречи на разпоредбата на чл. 19, ал.
2 ЗПК (отм.), където изрично е посочено, че обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва, а съгласно чл. 86, ал. 2 ЗЗД, размерът на законната лихва
се определя от МС /виж Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне на
размера на законната лихва по просрочени парични задължения/. Ето защо клаузи в
договора за кредит, с които е уговорено, че при забава кредиторът ще има право да
получи нещо различно от лихвата за забава, противоречат на горепосочените
императивни законови норми, които ограничават отговорността на потребителя,
поради което са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, респ. дори и подобни уговорки
да липсват в договора, заявителят не би могъл да претендира сума, която е в по-висок
размер от законната лихва. (в този смисъл Определение № 3460/2023 г. по в.ч.гр.д. №
757/2023 г. по описа на СГС, III „Б“ въззивен състав).
Освен това в т. 14.1 от Общите условия е уговорено, че банката по свое
усмотрение може да капитализира начислените лихви чрез прибавянето им към
главницата на овърдрафта, за което титулярът дава своето изрично съгласие. Съгласно
трайната практика на ВКС (Решение №66/29.07.2019г. по т.д. №1504/2018г. на ВКС,
Решение № 30/20.05.2020г. по т.д. № 739/2019г. по описа на ВКС и Решение №
122/18.05.2022г. по гр.д. № 3201/2021г. по описа на ВКС и др. ) се приема, че
уговорката в договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на
просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва,
представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при
уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ, какъвто не е настоящият
случай.
Следователно, доколкото съдът констатира наличие на нищожни клаузи в договор
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 02РКО-А-
3051 от 03.08.2007 г. и Общите условия на ... АД за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA,
представляващи неразделна част от него, то настоящият състав намира, че са налице
предпоставките по чл.420, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което молбата за спиране е
основателна и следва да бъде уважена.
Предвид подаденото в срок възражение от длъжника на основание чл. 415, ал. 1
ГПК на заявителя следва да бъдат дадени указания за предявяване на иск за
установяване на претендираните вземания.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК изпълнението на Заповед №
18009/14.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК, поправена с Разпореждане от № 181104/9.12.2024 г., издадена по ч. гр. д.
№ 27384/2024 г. по описа на СРС, 182 състав.
УКАЗВА на заявителя „...“АД, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна
такса.
УКАЗВА на заявителя в едномесечен срок от съобщението да представи по
делото доказателства, че е предявил иска, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен
случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Определението в частта, в която е постановено спиране на изпълнението,
3
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от получаване на препис от страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните и на ЧСИ К. за
сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4