№ 1260
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000501102 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260639 от 29.01.2021 г., постановено по гр.д. № 8698/2018
г. от Софийски градски съд, ответникът – Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на
А. Г. С., ЕГН **********, чрез Г. С. М., ЕГН **********, като майка и
законен представител, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 14 500 /четиринадесет хиляди и петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
11.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2018 г., като е
отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 35 000 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК
********* да заплати:
- адвокатско възнаграждение на адв. А.М., на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв., в размер на сумата от 654.57 лева;
- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 580 лева и съдебни разноски, в размер
1
на сумата от 165.71 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - А. Г.
С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г. С. М.,
ЕГН **********, да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК
- Застраховане“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК,
деловодни разноски, в размер на сумата от 263.57 лева и юрисконсултско
възнаграждение, в размер на сумата от 100 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца - А. Г. С.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г. С. М., ЕГН
********** в частта, в която прекият иск е отхвърлен, за разликата над
уважения /14 500 лева/ до размер на сумата от 20 000 лева и в частта за
разноските с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато
нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по
размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 5 500 лева, ведно със законната
лихва, считано от 28.06.2018 г.
Моли да му се присъдят направените в двете инстанции деловодни
разноски.
Насрещната страна - Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК ********* е подала отговор в срока по чл. 263,ал. 1
от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да
се потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната част.
Моли да се присъдят направените във въззивното производство
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок
от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
2
Ищецът – А. Г. С., ЕГН **********, чрез Г. С. М., ЕГН **********,
като майка и законен представител е предявил против Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
11.10.2017 г., около 19:20 часа, на път III - 8007, км. 3+ 500, в землището на с.
Узунджово, община Хасково е настъпило ПТП, при което товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер 314 ЦДИ“ с рег. № 5479 КА, управляван от Х. И. Н.,
ЕГН **********, поради движение с несъобразена скорост с релефа на
местността, с характера и интензитета на движението и конкретните условия
за видимост е ударил движещото се пред него на пътното платно ППС
(каруца), теглено от животинска тяга, управлявано от Р. И. Г., ЕГН
**********.
Ищецът твърди още, че:
- мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили оглед и съставили протокол за оглед и
Констативен протокол за ПТП;
- пътувал в превозното средство, теглено от животинска тяга и
вследствие на ПТП е получил контузия на гръдния кош и фрактура на дясната
клавикула (ключица) на границата средна външна трета;
- виновен за настъпване на ПТП е водачът на товарния автомобил
„Мерцедес Спринтер 314 ЦДИ“, който се е движил с несъобразена скорост и е
загубил контрол върху автомобила;
- товарният автомобил „Мерцедес Спринтер 314 ЦДИ“ с рег. № 5479
КА, управляван от Х. И. Н., ********** е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на
настъпване на ПТП;
- на 15.12.2017 г. е предявил писмената претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ
за обезщетяване на вредите, по която ответникът е образувал щета, но е не
изплатил обезщетение;
Ищецът поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените от
ПТП неимуществени вреди, в размер на сумата от 35 000 лева, ведно със
законната лихва от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на
съда - 28.06.2018 г.
Поискал ответникът да заплати направените деловодни разноски,
включително да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален
представител, на основание чл. 38 от ЗАдв.
Ответникът - Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
3
Застраховане“ АД, ЕИК ********* подал отговор на исковата молба /л. 41/, с
който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се
отхвърлят с доводи, че приложените доказателства не установяват механизма
на настъпване на ПТП и поведението на застрахования водач не осъществява
деликтния състав по чл. 45от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
неимуществените вреди, което да се съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че
ППС /каруцата/ не е била обезопасена със светлоотразители; движела се е в
тъмната част на денонощието без запален фенер; водачът и пътниците в
каруцата са били без светлоотразителни жилетки и ищецът с това си
поведение пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 11.10.2017
г., около 19:20 часа на републикански третокласен път III - 8007, в землището
на с. Узунджово, община Хасково е настъпило ПТП между товарен микробус
„Мерцедес Спринтер 314 ИДИ“ с рег. № Х 5479 КА, управляван от Х. И. Н.,
********** и ППС /каруца/, управлявана от Р. И. Г., ЕГН **********.
Товарният автомобил се движел със скорост от около 71 км/ч., попътно
на движещата се каруца, която е била без светлоотразители и не е имала
светлинна сигнализация с фенер.
Водачът на каруцата и останалите и пет пътници в нея не са ползвали
светлоотразителни жилетки.
Водачът на товарния автомобил късно възприел каруцата и последвал
удар с предната дясна част на МПС със задната лява част на превозното
4
средство с животинска тяга.
Мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили оглед и съставили протокол за оглед и
Констативен протокол за ПТП - л. 7.
Така описаният механизъм на настъпване на ПТП се установява от приложените
писмени доказателства и писменото заключение на вещото лице, извършило в първата
инстанция автотехническа експертиза - л. 168.
С определение от 14.09.2020г., постановено по н.о.х.д. № 448/2020 г. от Районен
съд Хасково /л. 158/ е одобрено споразумение по чл. 381 от НПК, с което Х. И. Н.,
**********, като водач на товарния автомобил е признат за виновен в това, че при
управлението му е допуснал нарушение на правилата за движение на пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и
по непредпазливост е причинил на А. Г. С., ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
дясната ключица, довело до трайно затруднение в движението на дясната ръка, както и средни телесни повреди
на други две лица – престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 2, б. „а“, предл. 1 от НК.
От писменото заключение на вещото лице, извършило в първата инстанция
медицинска експертиза /л. 144/ се установява, че ищецът вследствие на ПТП е получил
контузия на гръдния кош и корема с малък излив в областта на левия костно-
диафрагмален синус; травматично счупване на дясната ключица – закрито, причинило
на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по-
дълъг от 30 дни.
Болките и страдания са били интензивни в първите 10-15 дни.
Възстановителният период по отношение счупването на ключицата представлява
имобилизация за срок от 1 месец и рехабилитация – общо 2 – 2.5 месеца.
Няма данни за настъпили усложнения в резултат на травмите.
Товарният автомобил „Мерцедес Спринтер 314 ИДИ“ с рег. № Х 5479 КА е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на
настъпване на ПТП.
Ищецът на 15.12.2017 г. е предявил претенция за обезщетяване пред
застрахователя /л. 18/, но не е представил доказателства за механизма на
настъпване на ПТП, за виновността на водача на МПС и не е посочил банкова
сметка, по която да се изплати обезщетение.
Образувана е щета, по която не е изплатено обезщетение.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
5
ищеца въззивна жалба, като спорът се концентрира до размера на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Приложими за разрешаване на правния спор са нормите на Кодекса на
застраховането, който е в сила от 01.01.2016 г.
По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая, товарният автомобил „Мерцедес Спринтер 314 ИДИ“ с рег. №
Х 5479 КА, управляван от Х. И. Н., ********** е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на
настъпване на ПТП, по силата на която последният, в качеството си на
застраховател е длъжен да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования, за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
По отношение на водача на товарния автомобил Х. И. Н., ********** е
реализирана наказателната отговорност със съдебен акт, имащ последиците на
влязла в сила осъдителна присъда, която е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
6
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца – чл. 300.
Посоченият съдебен акт и събраните по делото доказателства
обосновават извод, че водачът на товарния автомобил с поведението си е
осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Събраните доказателства обосновават извод за съпричиняване на ПТП
и произлезлите вреди от Р. И. Г., като водач на ППС /каруцата/, в степен по-
висока от тази за водача на товарния автомобил, тъй като се е движел по път
от републиканската пътна мрежа противно на разпоредбите на чл. 15 и чл.
144 от ППЗДвП, в най-дясната част на пътното платно, без да е обезопасен с
два жълти светлоотразителя отпред; с два червени светлоотразителя отзад, а
през нощта - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре
различима светлина.
Ищецът е бил един от шестимата пътници в каруцата, която не е била
пригодена за толкова на брой лица и при отсъствието на каквито е да
светлоотразителни жилетки, светлоотразители и светещо тяло, като с това си
поведение пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на
вредоносния за него резултата в съотношение на ½ за водача на товарния
автомобил и ½ за ищеца.
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по
основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се
определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищеца възлиза на
сумата от 14 500 /четиринадесет хиляди и петстотин/ лв., който е съобразен с
критериите на съдебната практика за справедливост, установени с
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните
данни по делото, относно възрастта на пострадалия; неговото обществено
положение; полученото травматично увреждане представлява средна телесна
повреда; общият лечебен и възстановителен период за тази телесна повреда е
продължил общо с рехабилитацията около два месеца; отсъствие на
негативни за здравето последици; обществено – икономическите условия в
страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Обстоятелствата по делото обосновават извод, че пострадалият с
7
поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, но
решението на първоинстанционния съд не се обжалва от ответника и следва
да намери установения в чл. 271 от ГПК принцип, забраняващ да се влошава
положението на жалбоподателя с новото решение при отсъствие на жалба,
подадена от насрещната страна.
Прекият иск е основателен до размер на сумата от 14 500 лева и
подлежи на отхвърляне до предявения размер от 35 000 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащ за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да
се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 ;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 „Когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо
се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може
да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се
предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни
от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
8
изречение първо.“;
Ищецът е предявил своята застрахователна претенция на 15.12.2017 г.,
като не е представил доказателства за виновността на застрахования водач, а
също така и банкова сметка, по която да се преведе обезщетението, поради
което застрахователят дължи законната лихва след изтичането на
тримесечния срок, а в случая, така както ищецът е поискал – считано от деня
на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 28.06.2018 г.
С оглед на изложеното въззивната жалба, подадена от ищеца е
неоснователна, поради което следва:
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която прекия иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над сумата от 14 500
/четиринадесет хиляди и петстотин/ лева до размер на сумата от 20 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта за
разноските;
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която прекият иск,
имащ за предмет обезщетяване на неимуществените вреди е отхвърлен, за
разликата над сумата от 20 000 лева до предявения размер от 35 000 лева, не е
обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 28.06.2018 г., до размер на сумата от 14 500 лева
не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът следва да заплати на ответника, на
9
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение, в
размер на сумата от 200 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260639 от 29.01.2021 г., постановено по
гр.д. № 8698/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлен предявеният от А. Г. С., ЕГН **********, чрез Г. С. М., ЕГН
**********, като майка и законен представител против Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, пряк иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за предмет обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.10.2017 г. е
отхвърлен, за разликата над сумата от 14 500 /четиринадесет хиляди и
петстотин/ лева до размер на сумата от 20 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260639 от 29.01.2021 г., постановено по
гр.д. № 8698/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА за разноските.
Решение № 260639 от 29.01.2021 г., постановено по гр.д. № 8698/2018 г.
от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът – Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати на А. Г. С., ЕГН **********, чрез Г. С. М., ЕГН **********, като
майка и законен представител, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 11.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2018 г., до
размер на сумата от 14 500 /четиринадесет хиляди и петстотин/ лева не е
обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Решение № 260639 от 29.01.2021 г., постановено по гр.д. № 8698/2018 г.
от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от А.
Г. С., ЕГН **********, чрез Г. С. М., ЕГН **********, като майка и законен
представител против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК *********, пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ, имащ за предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 11.10.2017 г., за разликата над сумата от 20 000 лева до
размер на сумата от 35 000 лева не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ищеца А. Г. С., ЕГН **********, чрез Г. С. М., ЕГН
10
**********, като майка и законен представител да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, юрисконсултско
възнаграждение, в размер на сумата от 200 лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11