№ 13511
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110137807 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ ***** от 25 ноември 2022 г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на първи ноември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 37807 от 2022 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 145602/12.07.2022г. на
СРС, уточнена с Молба, вх. № 147518/14.07.2022г. на СРС, подадена от К. В.
Ф. срещу "***********" АД.
Ищцата К. В. Ф. чрез адв. Н. И. - АК-София, е предявила срещу
"***********" АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено между страните, че К. В. Ф. не дължи на "***********" АД
1
сумата от 440,33 лева, представляваща припадащата се като наследник /
3
част от главница в размер на 1320,92 лева, дължима на ответника от
наследодателя В.С.Ф. съгласно Изпълнителен лист от 25.05.2016г., издаден
по ч.гр.д. № 161/2016г. на Районния съд в град С.. Твърди се, че задължението
е недължимо, тъй като е погасено по давност. В насроченото по делото
публично съдебно заседание ищцата не се явява, като се представлява от адв.
И., който поддържа предявения иск, включително в хода на устните
състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "***********" АД чрез юрк.
Е.П. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 189993/13.09.2022г. на СРС, с
който признава предявения иск. Оспорва да е дал повод за завеждането на
делото, поради което претендира разноските на ищцата да останат за нейна
сметка. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща
представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба, предявения с нея иск и становището на ответника, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, като предявеният от нея иск е допустим и следва
да бъде разгледан по същество. Процесуалният представител на ищцата
изрично е посочил, че не желае делото да бъде решено с решение при
признание на иска. Не са налице предпоставки за решаване на делото с
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за
ответника. Същият следва пълно и главно да установи, че претендираните от
него и оспорени от ищеца вземания съществуват и са дължими и изискуеми.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 153 ГПК на доказване в процеса подлежат само спорните
факти. Доколкото ответникът е признал иска, като изрично е заявил, че
процесните вземания са погасени по давност, то спорни факти по делото
няма. Следователно предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде
уважен, като обсъждането на събраните по делото доказателства е
безпредметно.
2
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора
право на разноски принципно има само ищцата, която своевременно е заявила
претенция в тази насока, като е депозиран и списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът е направил възражение, че не следва да носи отговорност за
разноски, тъй като е признал иска и не е дал повод за образуване на делото
(чл. 78, ал. 2 ГПК). На първо място, за да бъде приложен чл. 78, ал. 2 ГПК, се
изисква изисква ответникът да признае иска, каквото признание в случая е
налице, без да е необходимо делото да бъде решено с признание на иска, тъй
като такова може да бъде постановено само по искане на ищеца (чл. 237, ал. 1
ГПК). На второ място е необходимо с поведението си ответникът да не е дал
повод за образуване на производството. По делото не са ангажирани
доказателства водоснабдителното дружество по някакъв повод да е дало
повод за предявяване на исковете срещу себе си. Изпълнителният лист е
издаден през 2016г., като ищцовата страна сама заявява, че той все още се
намира по делото на Районния съд в град С. и не е получен от кредитора-
ответник. Факт е, че дори само изразената готовност да се предприеме
съдебно производство, респективно длъжникът да бъде поканен да изпълни
свое задължение, според съдебната практика (опр.60360/08.11.2021г.-
ч.гр.д.4112/2021г.-ІVг.о., опр.276/28.06.2018г.-ч.гр.д.2402/2018г.-ІІІг.о.) дава
повод за предявяване на отрицателен установителен иск. По делото обаче не
са ангажирани доказателства "***********" АД да е изразявало такава
готовност (да е канило ищцата да плати, да е отказвало да отпише вземанията,
да е инициирало изпълнително производство, и др.), като дори издаденият
изпълнителен лист не е в негово държане. Наличието му действително
обуславя правен интерес у ищцата да установи настъпилата недължимост на
сумите по него, но не и необходимост за ответника да заплати разноските за
настоящото дело.
На основание чл. 77 и чл. 78, ал. 2 ГПК вр. чл. 102з, ал. 3 ГПК, ищцата
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 0,20 лева,
представляваща такса по чл. 102з, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
К. В. Ф., ЕГН **********, от град София, не дължи на "***********" АД,
ЕИК *********, със седалище в град София, сумата от 440,33 лева,
1
представляваща припадащата се като наследник / част от главница в
3
размер на 1320,92 лева, дължима на "***********" АД от наследодателя
В.С.Ф. съгласно Изпълнителен лист от 25.05.2016г., издаден по ч.гр.д. №
161/2016г. на Районния съд в град С..
ОСЪЖДА К. В. Ф., ЕГН **********, от град София, да заплати В
ПОЛЗА НА БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ по сметка на
Софийския районен съд, на основание чл. 77 и чл. 78, ал. 2 ГПК вр. чл. 102з,
3
ал. 3 ГПК, сумата от 0,20 лева, представляваща такса по чл. 102з, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4