Определение по дело №293/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 463
Дата: 9 юни 2021 г. (в сила от 9 юни 2021 г.)
Съдия: Методи Крумов Величков
Дело: 20211700500293
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 463
гр. Перник , 09.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500293 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 418, ал.4 ГПК.
С разпореждане № 265807 от 29. 03. 2021г., постановено по ч. гр. д. №
1515 / 2021г. по описа на Пернишкия районен съд, е отхвърлено заявлението
за издаване на заповед по чл. 417 ГПК на „Юробанк България“ АД срещу Д.
М. Д., в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение за сумата от 220,50лева - такси за периода от 11. 12. 2019г. до 17.
03. 2021г.
За да постанови разпореждането в тази му част, Пернишкият районен
съд е приел, че длъжникът се явява потребител; че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва за забава върху вземането; че по
отношение на тази претендирана суми за такси е налице противоречие с
разпоредбите на чл.33, ал.1 от ЗПК, на чл. 143, т.5 от ЗПП и на чл. 10а, ал.2
от ЗПК; както и че самото вземане не става ясно за какво е начислено.
Позовал се е и на съдебна практика на Пернишкия окръжен съд.
Недоволно от разпореждането, в тази му част, е останало „Юробанк
България“ АД, което чрез адвокат С. З., го е обжалвало с частна жалба, в тази
1
му част. Моли същото да бъде отменено в обжалваната му част като
неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважено предявеното заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Моли да му бъдат
присъдени направените разноски в настоящето производство. Навежда довод,
че сумата от 52,50лв. се дължи на основание чл.5, т.2 от договора, а
останалата част от 168лв. се дължи на основание раздел ХV „Кредитни
сделки“, буква „В“, т.10 от Тарифата за таксите и комисионните, които се
дължат на „Юробанк България“ АД.
С оглед разпоредбата на чл. 418, ал.4 от ГПК на насрещната страна не е
изпращан препис от частната жалба.
Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба се явява редовна
/дължимата държавна такса е внесена/ и процесуално допустима, поради
което подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество се явява
неоснователна:
От всички изводи на Пернишкия районен съд, единствено неправилен се
явява изводът и то само за част от процесната сума в размер на 52,50лв. – че
не е определена. С клаузата на чл. 5, т.2 от договора за потребителски кредит
е определена ежемесечна такса за обслужване на разплащателната сметка по
чл.2, ал.1 от договора. За останалата част в размер на 168лв. таксата не е
определена по договора и в тази част мотивите на Пернишкия районен съд се
възприемат от Пернишкия окръжен съд.
Обстоятелството, че е налице частичен извод на Пернишкия районен
съд, който е неправилен, обаче не влияе върху крайния извод на
първоистанционния съд за недължимост на сумата 220,50лв., поради
наличието на неравноправни клаузи, които са нищожни.
Договорът е за потребителски кредит в размер на 4333,60лв., поради
което длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР
на Закона за защита на потребителите. Споразумение, имащо за цел или
резултат заобикаляне изискванията на закона за защита на потребителите е
нищожно на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал.2 (Нов – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в
сила от 23.07.2014 г.) от Закона за потребителския кредит, кредиторът не
2
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗЗП - при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата.
Следователно по силата на чл. 21, ал.1 от Закона за защита на
потребителите, клаузата на чл. 5, т.2 от договора е нищожна и по нея не се
дължи нищо.
В този смисъл е и цитираната от страна на първоинстанционния съд,
съдебна практика на Пернишкия окръжен съд.
Следователно частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава разпореждане № 265807 от 29. 03. 2021г., постановено по ч. гр.
д. № 1515 / 2021г. по описа на Пернишкия районен съд, в обжалваната му
част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3