РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ан. Д.
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Ан. Д. Административно наказателно дело №
20251450200182 по описа за 2025 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 25-0300-000109 от
08.04.2025 год. на ВПД Началник РУ в ОДМВР В., РУ-М., упълномощен да
издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год.
на Министъра на вътрешните работи, с което на нарушителя Г. С. Г. от с.К.
обл.В., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер
на 20 /ДВАДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл. 52 т.1 от ЗДвП и
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/
ЛЕВА и Лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за
нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП като незаконосъобразно на основание
чл.63 ал.2 т.1 вр. с чл. 58д т.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с
чл.18 ал.2, вр. с чл.14 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа ОД на МВР гр.В. ДА ЗАПЛАТИ на Г.
С. Г. от с.К. обл.В. направените по делото разноски за адвокат, в размер на 900
1
лева.
ПОСТАНОВЯВА след влизане на решението в сила вещественото
доказателство по делото, а именно: 2 бр. дискове от видеонаблюдение на
прелез на жп на км.4+200 ДА СЕ ВЪРНЕ на Началник ССТ С. към ДП „НП
Железопътна инфраструктура“ С.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Г. С. Г. от с.К. обл.В., е обжалвал в срок Наказателно постановление №
25-0300-000109 от 08.04.2025 год. на ВПД Началник РУ в ОДМВР В., РУ-М.
Жалбоподателят се явява лично и с адв. С. С. от АК-В. Последният
взема становище да бъде отменено атакуваното наказателно постановление
като незаконосъобразно и неправилно. Подчертава се, че по предположение
на административнонаказващия орган се приема, че водачът е навлязъл на
червен сигнал на жп прелез. Счита се, че това не е безспорно и категорично
доказано, а именно извършил ли е жалбоподателят това нарушение или не.
Основен акцент е многобройните произшествия, които са констатирани на
процесния жп прелез, което води до извода, че има някакъв технически
проблем.Подчертава се, че водачът не е напуснал самоволно ПТП-то, тъй като
не е имал видимост. Визира се, че жалбоподателят не е могъл да предотврати
това произшествие, тъй като с композиция от 40 тона при навлизане на
релсовия път е трябвало да го освободи по- най бързия начин, което е и било и
строено. В този смисъл се иска отмяна на атакуваното НП и присъждане на
направените по делото разноски за цялото производство.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е
ангажирал становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
2
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по
същество се явява основателна. От приложената по делото разписка е видно,
че жалбоподателят е получил препис от атакуваното НП на 25.04.2025 год.
Жалбата е входирана в деловодството на ответника на 25.04.2025 год.
Безспорно срокът, в който е имал право да депозира жалба нарушителя е
спазен.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: Договор за правна защита и съдействие
от 26.04.2025 г., Пълномощно от 26.04.2025 г. , заверени копия на НП №25-
0300-000109/08.04.2025 г., АУАН Серия АД-167639/20.03.2025 г., Протокол за
ПТП №1492404/20.03.2025 г., Писмо от Началника на РУ-М. под изх. №300р-
4172/14.04.2025 г., Писмо от Началника на ССТ С. към ДП „Национална
компания Железопътна инфраструктура“ с вх. №300000- 611/14.02.2025 г.,
Писмо от Началника на РУ-М. под рег. № 300р1888/20.02.2025 г., Справка от
АИС-КАТ за МПС с рег. № ..., Покана за съставяне на АУАН от ПИ ПК Я. К. от
19.02.2025 г., Декларация за предоставяне на информация, във връзка с
разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП от 25.02.2025г., СУМПС №.... издадено на
лицето Г. С. Г., Писмо от Началника на РУ-И. под рег. №274р4174/11.03.2025
г., Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,
Справка за нарушител/водач от 08.05.2025г., Пълномощно от 15.05.2025г.,
Договор за правна защита и съдействие от 25.04.2025 г., Пълномощно от
25.04.2025 г., Справка от ВПД Началник на РУ-М. под вх. №2686/27.05.2025 г.,
ведно с Писмо „Напомка“ до Началника на РУ-В. с рег. №300р-
5354/13.05.2025 г., Докладна записка под рег. №300р-4172/28.04.2025 г. ,
оригинал на НП №25-0300-000109/08.04.2025 г. Справка от Началник ССТ С.
към ДП „НП Железопътна инфраструктура“ С. под вх. №5166/20.10.2025 г. и
Писмо Уточнение под вх. №5186/21.10.2025 г. По делото са приети като
веществени доказателствени средства два броя дискове от видеонаблюдение
на прелез на жп на км.4+200. Съответно са разпитани свидетелите Я. Т. К., И.
М. М., Г. А. В. , Н. Ф. П. и К. Ц. Ж. Първите двама свидетели са съответно
актосъставител и съответно свидетел при съставяне на акта, а свидетелят В. е
такъв при оформяне на отказа на жалбоподателя да подпише акта. За разкрИ.е
на обективната истина и по почина на жалбоподателя и неговия процесуален
представител бяха разпитани Н. П., както и свидетелят К. Ж., който в момента
работи като управител и собственик на фирма с разрешително за обучения на
3
водачи и възстановяване на контролни точки. По делото бях допуснати и
назначени Съдебно-автотехническа експертиза и допълнителна такава, които
бяха приети от страните и ще бъдат обект на коментар в по-долните абзаци.
Акт за установяване на административно нарушение
№167639/20.03.2025 г. е съставен на жалбоподателя затова, че на 27.01.2025 г.
около 17:24 часа на път VRC 1080 (жп прелез с.М.) е управлявал състав от
ППС влекач „Рено Премиум“ с рег. № ..., собственост на „Е.-В.-..“ В. Х. с
бултат № ... от гр. И., с прикачено полуремарке "Шмитц СЦБ" с рег. № ...,
собственост на „Г. Т.“ Е.. с бултат № ... от с. К., като на жп прелеза при
спуснати бариери водача е навлязъл след тях, като със задна дясна част на
полуремаркето е блъснал бариерен механизъм и увредил неговата греда.
Водача не е останал на мястото на произшествието, за да установи
последиците от ПТП и го е напуснал, без да уведоми органите на
МВР.Отразено е, че акта е съставен във връзка с преписка с рег. №300000-
611/14.02.2025 г. по описа на РУ-М. Прието е, че жалбоподателя е нарушил
разпоредбите на чл. 52 т.1 от ЗДвП и чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП.Въз основа на
така съставения акт е издадено атакуваното НП, с което на жалбопдоателя са
наложени два броя административни наказания Глоба в размер на 20 лв. за
нарушение по чл. 52 т.1 от ЗДВП и Глоба в размер на 50 лева и Лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение по чл. 123 ал.1
т.1 от ЗДвП.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства ,както и веществени такива се установява, че
настоящето административнонаказателно производство е започнало след
подаване на сигнал от страна на ДП"НКЖИ" до РУ-М., с изложени твърдения
затова, че на 27.01.2025 г. в 17:24 часа на железопътен прелез на км. 4+200 в
междургауирето М.-Р. Б. по седма железопътна линия чрез преглед на
налични записи от видеонаблюдение, е установен нарушител на правилата за
движение при преминаване през жп прелеза-водач на посочено конкретно
МПС, вследствие на което има установено счупване на греда на бариерен
механизъм. Твърди се, че причината за "унищожената железопътна
инфраструктура е неспирането на водача на МПС при подадена
сигнализация". Иска се предприемане на съответни мерки по компетентност за
санкциониране на водача и най-вече –снабдяване с протокол за ПТП, с цел
4
завеждане на претенция по реда на КЗ. По повод този сигнал е била възложена
проверка на полицейски служител към РУ-М. След визуален преглед на
приложения към сигнала видеозапис, допълнително изискване на информация
от регистрирания собственик на ППС-то и прилагане на такава под формата
на декларация по чл. 188 ЗДвП с данни за конкретния водач, свидетелят Я. К.
съставил процесния АУАН № 167639/20.03.2025 г. срещу настоящия
жалбоподател за две нарушения по ЗДвП. Първото инкриминирано нарушение
е по чл. 52, т. 1 ЗДвП, затова, че на 27.01.2025 г. в 17:24 часа на път VRC 1080
(жп прелез с.М.) , жалбоподателят в качеството си на водач на процесното
ППС преминава като при спуснати бариери навлиза след тях , с което става
причина за реализиране на ПТП с материални щети. Второто инкриминирано
с АУАН нарушение е по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за това, че след ПТП-то водачът е
напуснал мястото му, без да уведоми и изчака на мястото на произшествието
пристигането на службите за контрол на МВР.Както бе отбелязано и в по-
горните абзаци въз основа на горепосочения АУАН е последвало издаването
на обжалваното НП, с което при идентично спрямо него словесно и цифрово
описание на нарушенията, на жалбоподателя са наложени съответни
административни наказания, на посочени правни основания по чл. 180, ал. 1, т. 3,
пр. 2 ЗДвП и по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП.
По делото безспорно се установява, че очевидец на реализираното ПТП не е
наличен, тъй като свидетелите Я. К., И. М. и Г. В., всичките служители в РУ-
М. не са посетили местопроизшествието. Акта е съставен на 20.03.2025 г. в
РУ-М. от актосъставителя Я. К., въз основа на Преписка с рег.
№*********/14.02.2025 г. по описа на РУ-М. и базираща се на Искането от ДП
„Национална компания железопътна инфраструктура“ да бъде съставен
протокол за ПТП, който да им бъде изпратен за последващи действия, а
именно удостоверяващ настъпило събитие, с което като пострадала страна
да заведат претенция пред застраховател за изплащане на нанесената щета от
гражданската отговорност на виновния водач на тежкотоварен автомобил
„Пежо“ с рег. №.... Посочена е от пострадалите и причината за унищожената
по тяхно твърдение жп инфраструктура, а именно неспирането на водача на
МПС при подадена сигнализация. Към уведомителното писмо на ДПНКЖИ е
приложен и съответни приобщен по делото и диск от видоенаблюдението на
жп прелез на км.4+200. Както бе отразено и в по-горните абзаци
актосъставителя е съставил акта, въз основа на това сигнално писмо в
5
резултат на същия е съставен и Протокол за ПТП №1492404/20.03.2025 г., в
който е описано, че жалбоподателят навлиза на жп прелез и при спуснати
бариери със задна дясна част на полуремаркето блъска бариерният механизъм
и уврежда неговата греда, както и напуска мястото на ПТП. От показанията
на свидетеля Я. К. се установява, че жалбоподателят категорично не се е
съгласил с така отразеното в акта и е заявил, че не счита своя вина за
реализираното ПТП. Процесният акт не е бил подписан от жалбоподателя, тъй
като последният категорично е отказал, като това обстоятелство е оформено с
подписа на свидетеля Г. В. Препис от акта обаче е връчен на жалбоподателя.
От своя страна свидетелят И. М. се явява такъв единствено при съставяне на
акта, като отново следва да се подчертае, че и този свидетел не е очевидец на
реализираното ПТП. Интересен факт, който свидетелят Я. К. установява е, че
на този жп прелез има подобни реализирани ПТП-та, а именно около 18
случая от началото на годината, като последният се е опитал да осъществи
контакт с НКЖИ гр. С., за да се установи какъв е проблема на бариерният
механизъм. Безспорно установено е от приложените видеозаписи, че на
червен сигнал се преминава но бариерите са вдигнати въпреки, че той свети.
Свидетелят К. уточнява, че пострадалото дружество е обяснило, че така е
уредбата в цялата страна и не можело да се направи нищо в тази насока. Както
бе отразено в по-горните абзаци по делото бяха допуснати свидетелите Н. П. и
К. Ж., като първият от тях е професионален шофьор, а вторият притежаващ
разрешително за обучение на водачи и възстановяване на контролни точки. И
двамата свидетели в различен период от време са посетили
местопроизшествието и споделят установеното и от свидетеля Я. К., че има
сериозен проблем с бариерния механизъм, което много често води до
реализиране на подобни ПТП-та. Основен акцент в показанията на двамата
свидетели е, че много бързо се спуска бариерата от започване на мигането и
явно това е проблем на НКЖИ. Също така отбелязват, че не е взето впредвид
обстоятелството, че дължината на прелеза, която е от два коловоза е два пъти
по дълга отколкото на прелез с един коловоз и е изключително трудно да
премине товарен автомобил от 40 тона със скорост по голяма от 5км/ч.
Интересен факт, който споделят посочените свидетели, е че при падащи и
вдигащи се бариери е забранено преминаването, докато в конкретния случай
бариерата пада много бързо и предполага реализиране на произшествие. Няма
спор, че всички разпитани по делото свидетели имат собствена интерпретация
6
на реализираното ПТП и участието на жалбоподателя в него. Именно в насока
премахване на субективния фактор и разкривайки обективната истина
съдебния състав допусна Съдебно-автотехническа експертиза и допълнителна
такава, като основният акцент на въпросите в тях беше: Какъв е механизма на
реализираното ПТП и непосредствената причина за автопроизшествието?;
Характера на нанесените повреди, състояние на пътя, пътните условия и
съоръжения.; Възможно ли е водачът да предотврати произшествието, как е
следвало технически водача да действа в конкретната ситуация?;.Какви
правила на движение не е спазил в конкретната ситуация? Технически
правилно ли е действал водача в конкретната ситуация?;.Какви са причините
за ПТП-то, технически възможно ли е да се избегне? И двете експертизи са
изготвени на база оглед на местопроизшествието, както и са свалени на
хартиен носител съдържанието на диска и са установени причинените
имуществени вреди. Експертните заключения са категорични, че атакуваното
НП се основава на косвена информация от охранителната видеокамера, която
е била монтирана в ляво след прелеза, извън платното за движение на
товарната композиция. Запис обаче, от видеокамерата разположена отдясно по
посока на движение на товарната композиция и от която е трябвало да се
ръководи жалбоподателя, като водач на ППС липсва като в тази насока е и
Справка под вх.№5186/21.10.2025 г. удостоверяваща липса на запис от камера
№1 на видеонаблюдение на жп прелез на км.4+200 междугарието М.-Р. Б. от
дата 27.01.2025 г. за периода от 17:20 часа до 17:30 часа. Това прави извода,че
административнонаказващия орган и пострадалото дружество предполагат,
че двете камери са действали в синхрон, което в едно
административнонаказтелно производство е недопустимо. Безспорно от
приложения по делото DVD файл може да се направи констатация, че от
монтираната по път на движение на товарната композиция виодеокамера
безспорно липсва запис. Запис има от монтирана срещу движението на
товарната композиция видеокамера, от който се вижда гърба на попътния
светофар и падащата бариера, но не и неговото светлинно излъчване. От тези
безспорни факти по делото може да се направи категоричен и недвусмислен
извод, че липсват обективни данни за навлизане при мигащ червен сигнал на
светофара от страна на водача жалбоподател. Отново следва да се направи
акцент, че НП е издадено на база субективното предположение, че
насрещният светофар е действал, което обективно не се доказа. Безспорно
7
установено е от експертното заключение, че на осмата секунда след
включването на червен мигащ сигнал от светофара се активира
автоматичната бариера, като при падането си тя се удря в тавана на
полуремаркето, повлечена е от него по посока на движение, при което е
огъната на деветдесет градуса. От приложените видеофайлове се установява,
че не влекача е ударил бариерата, както се твърди в НП, а бариерата се е
ударила в полуремаркето след като влекача е преминал през нея и е навлязъл в
междурелсовото пространство. Също така експертното заключение е
категорично, че мястото на контакт между бариерата и полуремаркето е
разположено над зоната на видимост на дясното странично огледало и
водача, жалбоподател не е могъл да добие представа за това какво се случва.
Следва да се отбележи, че след преминаването през жп прелеза пътя е
навлязъл в остър десен завой. Установено е от приложените два броя
Свидетелство за регистрация част I касателно влекача и прикаченото
полуремарке, че товарната композиция е дълга 16.50 метра, като тази
композиция прави чупка между влекача и полуремаркето и при тази чупка
водачът е загубил видимост в задната посока ,включително и по отношение на
огънатата бариера . По този начин жалбоподателят е бил в невъзможност да
възприеме нейната повреда и на последният не може да му бъде вменено
извършването на нарушение по чл. 123 ал. 1 т.1 от ЗДВП, а именно че виновно
е напуснал местопроизшествието. От аналитично изчислителната част на
допълнителната Съдебно-автотехническа експертиза, детайлно се разглежда
определяне скоростта на движение на състав от ППС, времето за преминаване
в случай, че е светел светофара пред товарната композиция, както и
определяне на опасната зона за спиране на товарната композиция. Прави се
извод, че ако е светел червеният сигнал на светофара водача е имал техническа
възможност да реализира закъснително движение, а именно спиране до
мястото на удара в бариерата към момента на светване на червения сигнал на
светофара. Основен акцент в заключението на двете експертизи е, че в
момента когато предните гуми на влекача стъпват върху релсите
автоматичната бариера започва да се спуска и най-отдалеченият от механизма
на задвижване преден край се удря в покрива на полуремакректо на около 5
метра от началото му. След изминаване на около девет метра от последната
релса, товарната композиция е навлязла в остър десен завой и
жалбоподателят е загубил визуален контакт с дясната странична част на
8
полуремаркето и респективно повредената бариера. По делото са събрани
категорични доказателства за липсата на обективни находки водещи до
приемането, че светофарната уредба е светела с червена мигаща светлина
поставена вдясно по път на движението на товарната композиция. Именно
експертното заключение е в насока, че когато се събират данни, че светофара
не е светел, то причина за настъпване на произшествието следва да се приеме
възникнала техническа повреда в светофарната уредба. Експертното
заключение е отговорило и в какво се изразява отстраняването на повредата,
а именно изправянето на гредата на бариерата, която е изработена от лека
алуминиева сплав и евентуалното и заваряване, в случай, че при изправянето
се напука. Подчертава се, че стойността на отстраняването на повредата е
много по далеч от стойността, която е заявена от пострадалите, а именно 900
лева. Тази стойност е цена на бариера в комплект с механизма. Съдебния
състав се содализира с изразеното становище от вещите лица, както и с
предположението на наказващия орган, че в случай на подаден червен мигащ
сигнал от светофарната уредба, водачите на ППС са длъжни незабавно да
реализират спиране минимум на един метър от бариерата и да изчакат
преминаването на влаковата композиция. Няма спор, че навлизането без
спиране в района на жп прелез при светеща червена мигаща светлина е
технически неправилно, но това се приема единствено и само в случай, че
светофарната уредба е светела с червена мигаща светлина. В конкретния
случай безспорно се установява, че светофара пред товарната композиция не
е светел и при това положение причина за възникване на произшествието са
именно от техническо естество каквото е повреда на светофарната уредба на
прелеза. Основният акцент в заключението на вещите лица и констатираното
от съдебния състав е, че административнонаказващия орган е боравил с
предположение, но не и с обективни факти и данни по делото. Тук е мястото
да се отбележи, че не се установи обаче /в това число и от състоянието на
горепосочения видеозапис/, че това физическо съприкосновение е довело до
реални материални щети по въпросната бариера, още по-малко техния
конкретен вид и размер. При недоказано наличие на реални материални щети,
в логическа последователност остава недоказан и факта на налично "ПТП"
като основен и най-съществен елемент от обективна страна и на двете
вменени с процесните АУАН и НП нарушения, санкционирани съответно по
чл. 180, ал. 1, т. 3 ЗДвП и по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП. При това положение,
9
обжалваното НП се явява необосновано и подлежи на цялостна отмяна.Извън
горното и за пълнота на правните си изводи, настоящият съдебен състав
намира за необходимо да отбележи и следното: Според посоченото в
процесните АУАН и НП, жалбоподателят е санкциониран за извършено
нарушение по чл. 52, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 180, ал. 1, т. 3 ЗДвП, съгласно
които разпоредби се касае до формално, "на просто извършване" нарушение,
чийто вредоносен резултат и вредни последици се изчерпват с "поставяне в
опасност" на движението. Същевременно, според обстоятелствените части на
АУАН и НП, жалбоподателят е подведен под отговорност, не за извършено
"формално" нарушение на чл. 52, т. 1 ЗДвП, а за това, че вследствие на него е
предизвикал ПТП с материални щети, тоест., касае за съвсем друг вид,
"резултатно" нарушение, включващо настъпване на съставомерни
имуществени вреди и за което нарушение, в чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП е
предвидена самостоятелна и отделна административно-наказателна
отговорност и друг размер на санкцията. В този смисъл, в случая е налице
съществено разминаване между посочените в АУАН и НП фактическо и
юридическо обвинение, което на свой ред е и следващо самостоятелно
основание за отмяна на процесното НП в тази част.
В по-горните свои абзаци съдебния състав обсъди материалната
законосъобразност на атакуваното НП. За правна прецизност съдебния
състав намира за основателно да отбележи, че приема че при реализиране на
административнонаказателното производство са допуснати и съществени
нарушения на процесуалните правила , които са ограничили правото на
защита на жалбоподателя и които по принцип могат да мотивират съдебния
състав изобщо да не се произнася по същество по настоящия казус
относно обстоятелството има ли нарушение, от кого е извършено и дали
размера на така определените наказания са законосъобразни.
На първо място следва да се отбележи, че процесните АУАН и
Наказателно постановление са били издадени от компетентни органи.
Компетентността на издаващия наказателното постановление Началник РУ-
М. се извежда от изричен акт на Министъра на вътрешните работи - Заповед
№ 8121з-1632 от 02.12.2021 г., с която е определено кои лица имат
правомощия да съставят АУАН по ЗДвП и да издават наказателно
постановление по ЗДвП. Наказателното постановление е издадено от ВПД
Началник в РУ-М., а според т. 3. 8 от същата заповед сред определените да
10
издават наказателно постановление по ЗДвП длъжностни лица са началниците
на РУ при СДВР/ОД на МВР. Според т. 2. 1 вр. т. 1.3.2 от цитираната Заповед
№ 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, да
осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на
глоби и да съставят АУАН по ЗДвП имат право полицейски органи, заемащи
длъжност "полицейски инспектор VI-IV степен" с функционални задължения
по контрол на пътното движение. Актосъставителят Я. К. в качеството си на
полицейски инспектор „Пътен контрол“ е, определен да осъществява
контролна дейност по Закона за движение по пътищата, да издава фишове за
налагане на глоби и да съставя актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП и КЗ /след проведено учебно занятие и изпит/, с което са
му дадени функционални задължения по контрол на пътното движение.
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление,
намери че наказателното постановление е незаконосъобразно.Съдът намери,
че при съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Настоящият съдебен състав счита, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, с което е нарушено правото на защита на
жалбоподателя. В тази връзка следва да се посочи, че ЗАНН урежда четири
категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта
и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на
нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или
повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя,
и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на
обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при
установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и
обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които
съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението
или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна
представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно
обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта,
11
а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица,
които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито
условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата,
свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на
нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага,
само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от
процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното,
тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и
обстоятелства. От анализа на разпоредбата на чл.51 ал.1 б.“б” от ЗАНН
следва, че законодателят разграничава актосъставителя от свидетелите,
присъствали при извършване на нарушението. В тази връзка в отделните
алинеи на чл.40 от ЗАНН са предвидени различни процедурни правила за
съставянето на АУАН в зависимост от това дали, последният се съставя от
актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не. Така
съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на
свидетел на нарушението и на нарушителя, акта се подписва от
актосъставителя, нарушителя и свидетеля/лите. От друга страна, ако при
извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде
съставен в тяхно присъствие ал.3 на чл.40 от ЗАНН изисква актът да бъде
съставен в присъствието на двама други свидетели, които в този смисъл са
свидетели на съставянето на АУАН, а не свидетели на извършеното
административно нарушение. В настоящия случай от събраните по делото
доказателства се установи, че посочения в АУАН единствен свидетел се явява
свидетел при съставянето на акта, като това негово процесуално качество е
посочено в съставения АУАН и се потвърждава от показанията му пред
първата инстанция. В изпълнение разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН
актосъставителя е следвало да състави АУАН в присъствието на още едно
лице. Доколкото това не е сторено, а акта е съставен в присъствието само на
един свидетел, безспорно се налага извода че е било допуснато съществено
процесуално нарушение, което налага отмяна на атакуваното НП, без да се
произнася съда по същество относно вменените нарушения. С оглед на
посоченото съдът намира, че така изготвения АУАН е незаконосъобразен и
опорочава процедурата по съставянето му, административнонаказващия орган
пък от своя страна не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН,
като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да
12
издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на
спорните обстоятелства. Административнонаказателното производство
въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния закон -
ЗАНН, така и в специалните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно
е за държавните органи, които прилагат административнонаказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липса на произвол. Нарушението е съществено, защото
наличието на свидетелите, според хипотезата на ал.1 или съответно на ал.3 от
чл.40 на ЗАНН, има за цел да гарантира правосъобразното провеждане на
процедурата по съставянето на акта и препятстването на възможности за
евентуална злоупотреба от страна на актосъставителите.
Няма спор, че по делото са събрани категорични доказателства , че
въпросния жп прелез е точка с повишена концентрация на идентични по вид
пътни инциденти, като преимуществено инцидентите засягат само тежки
ППС- „камиони с голям обем и товар“. По делото не са събрани никакви
доказателства и изобщо остава неизяснен въпросът какви са имуществените
вреди по бариерата, какъв е технически конкретния вид и размер. При всички
случай обаче е очевидно, че не се касае за унищожена железопътна
инфраструктура, както се твърди в първоначалния сигнал на пострадалата
ДПНКЖИ. Безспорен факт по делото е, че водачът, жалбоподател въобще не е
разбрал за реализираното ПТП и е продължил необезпокоявано своя път.
Основателно е възражението от страна на жалбоподателя за недоказаност на
деянието . По делото не е установено по безспорен начин, че като водач на
ППС е нарушил правилата за такова преминаване да не е спрял при мигаща
червена светлина, като именно административнонаказващия орган е
следвало да докаже вменените нарушения. При положение, че
жалбоподателят не е реализирал нарушение на чл. 52 т.1 от ЗДВП , то
безпсорно не е налице и второто визирано нарушение по чл. 123 ал.1 т.1 от
ЗДВП, тъй като същият като водач на ППС не е възприел какво се е случило с
неговия автомобил, респективно съприкосновението на бариерата с
13
полуремаркето и поради тази причина нито умишлено, нито преднамерено се
приема че той е извършил второто нарушение, т.е. не е спрял при
осъщественото ПТП и не е установил щетите. От събрания доказателствен
материал и от възприетата фактическа обстановка съдебния състав приема, че
административнонаказващия орган не е ангажирал доказателства в подкрепа
на установената в акта и НП фактическа обстановка. Съгласно разпоредбата
на чл. 16 ал.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН в съдебното производство
констатираното в акта няма доказателствена сила. Това е и позицията
категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление №10/1973 г. В
случая съдът е длъжен разглеждайки делото по същество да установи, чрез
допустимите от закона доказателства дали е извършено административно
нарушение, като нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а
административнонаказващия орган е този, който следва да събере
доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината , т.е.
тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да издаде
процесното НП обаче административнонаказващия орган не е сторил това.
От с събраните по делото доказателства не може да се достигне до
категоричния извод, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения.
За да се ангажира отговорността на лице привлечено да отговаря за определен
вид деяние или постъпка е необходимо по безспорен и категоричен начин да
се установи, както неговото противоправно поведение от обективна страна,
така и наличието на субективната страна на деянието.При липсата, на който и
да е от елементите от състава на нарушението, то не е налице нарушение. В
конкретния случай не бе доказано наличието на обективната страна, както и
субективната такава на нарушението. Отново следва да се подчертае, че по
делото липсват обективни данни за навлизане при мигащ червен сигнал на
светофара, тъй като от монтираната по път на движението на товарната
композиция видеокамера липсва запис. Безспорно е и неизвършването на
второто вменено нарушение, тъй като мястото на контакт между бариерата и
полуремаркето е разположено над зоната на видимост на дясното странично
огледало и категорично жалбоподателят не е могъл да добие представа затова
какво се случва.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски в размер
14
на 900 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е
доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран
размер, като в договорите за правна защита и съдействие, приложени на л.33 и
л.118 от делото, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Съобразно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН е направено и възражение за прекомерност
от въззиваемата страна, което в случая настоящият състав намира за
неоснователно. Договорът за правна защита и съдействие е сключен на
25.04.2025 г., а вторият на 28.10.2025 г. Към тези дати и съгласно измененията
с ДВ бр. 14 от 18.02.2025 г. действащото законодателство – чл. 18, ал. 2 вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредбата №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа , е предвиждало, че при наложено административно наказание глоба в
размер до 1 000 лева възнаграждението за процесуално представителство,
защита и съдействие е 400 лева. В настоящия случай съдействието от адвокат
се е изразило както в подаване на жалбата срещу НП, така и в изготвянето на
устно становище, в което се сочат доводи по съществото на делото и се
обосновава формулираното искане за отмяна на НП. Претендираните от
жалбоподателя разноски от 400 лева не надвишават минималния предвиден в
Наредбата размер и съдът не би могъл да присъди по-нисък размер на
разноските от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Присъдените разноски от 500 лева, съгласно представения
втори Договор за правна защита и съдействие на л.118 от делото са съобразени
с разпоредбата на чл.14 ал.2 от Наредбата №1от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, а именно, че при защита по дело с
повече от две съдебни заседания, за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 250 лева. По делото са проведени общо 5 броя съдебни
заседания, на които лично е присъствал процесуалния представител на
жалбоподателя и е участвал в събиране на доказателства и разкрИ.е на
обективната истина. От приложения Договор за правна защита и съдействие
на л.118 от делото и от устното волеизявление изрично е отразено , че
претендираното възнаграждение от 500 лева е за защитата за проведените
открити съдебни заседания след второто такова. Тук е мястото да се отбележи,
че съгласно разпоредбата на чл. 14 ал.2 от Наредбата №1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа изрично е регламентирано, че за защита
по наказателно или административнонаказателно дело с повече от две
съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по
15
250 лева. Посоченият размер на допълнителното адвокатско възнаграждение е
уреден като независим от определения с чл. 18 на Наредбата №1 от 09.07.2004
г. за възнаграждения за адвокатска работа за тази категория дела, поради което
в хипотезата на чл. 143 ал.1 от АПК във вр. с чл. 63д ал.1 от ЗАНН дори при
наличието на направено от насрещната страна съгласно чл. 63д ал.2 от ЗАНН
възражение за прекомерност, съдът следва да ги присъди, когато са налице
доказателства за заплащането му, без да държи сметка дали с него е надвишен
нормативно установения с чл. 18 минимум на адвокатското възнаграждение.
Наред с това следва да се има в предвив, че нормата на чл. 14 ал.2 от
Наредбата №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не
поставя заплащането на допълнителното адвокатско възнаграждение в
зависимост от причините обусловили провеждането на повече от две съдебни
заседания по делото. В конкретния случай делото е отлагано не по вина на
жалбоподателя и неговия процесуален представител, а поради неизпълнение
на процесуалното задължение на ответника да представи по делото пълната
административнонаказателна преписка, което е наложило съдът трикратно да
изисква от органа релевантни за спора доказателства. На основание
разпоредбата на чл. 14 ал.2 от Наредбата №1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа и отчитайки правната и фактическата
сложност на конкретния спор, следва да се присъди на жалбоподателя
претенидраното възнаграждение в размер на 500 лева. Сборът наприсъденото
възнаграждение от 400 лева и допълнително договореното и заплатено от 500
лева или като обща стойност на жалбоподателят следва да бъде присъдено
възнаграждение в общ размер на 900 лева.
На съдебното следствие бяха присъдени направени от вещите лица Р. И.
и И. Н. разноски, представляващи възнаграждение в размер общо на 1120.00
лева, които бяха заплатени от бюджетните средства на съда. Съгласно
разпоредбата на чл.84 от ЗАНН доколкото в закона няма особени правила за
определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, се
прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно препращащата норма на чл.84 от
ЗАНН е приложима нормата на чл.190 от НПК. Разпоредбата на чл.190 ал.1 от
НПК визира ,че когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските
остават за сметка на Държавата се отнася за направените разноски по
обвинението за свидетели и вещи лица, направени съдебни поръчки и т.н.,
посрещнати от сумите предвидени в бюджета на съда. В този смисъл е
16
Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 год., постановено по Тълкувателно
дело № 7/2008 год. по описа на ВАС.
Със своя съдебен акт съдът постанови след влизане на решението в
сила, приложените по делото веществени доказателства , а именно: 2 бр.
дискове от видеонаблюдение на прелез на жп на км.4+200 да се върнат на
Началник ССТ С. към ДП „НП Железопътна инфраструктура“ С.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. с чл. 58д т.1
от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 25-0300-000109 от
08.04.2025 год. на ВПД Началник РУ в ОДМВР В., РУ-М.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
17