№ 172803
гр. София, 25.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П.П.С.
като разгледа докладваното от П.П.С. Частно гражданско дело №
20241110168288 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 25.11.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и четвърта
година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова
гражданско дело № 68288 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
1
от „.................” ЕООД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„.....”, ж.к. „.............”, ул. ”.............., представлявано от управителя Р.И.М.-Т., за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение против М. А. А., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „..............., за сумата от 263,19 лв. - главница, дължима по Договор за стоков
кредит № 5819930 от 06.10.2023 г., сключен между М. А. А. и „...............“ ЕАД, и договор за
цесия от 10.05.2024 г., сключен между „...............“ ЕАД и „.................” ЕООД, сумата от 47,25
лв. - договорна лихва за периода от 21.10.2023 г. до 21.09.2024 г., сумата от 38,91 лв. - лихва
за забава за периода от 21.10.2020 г. до 14.11.2024 г., със законната лихва върху главницата,
считано от 15.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 25.11.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 263,19 лв. - главница, дължима по Договор за стоков
кредит № 5819930 от 06.10.2023 г., сключен между М. А. А. и „...............“ ЕАД, и договор за
цесия от 10.05.2024 г., сключен между „...............“ ЕАД и „.................” ЕООД, сумата от 47,25
лв. - договорна лихва за периода от 21.10.2023 г. до 21.09.2024 г., със законната лихва върху
главницата, считано от 15.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за
направените по делото разноски в размер на 235,48 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
38,91 лв. - лихва за забава за периода от 21.10.2020 г. до 14.11.2024 г., съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за потребителски кредит от 06.10.2023 г., които намират правното си основание в
чл. 9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда
да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното
производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът
намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на
страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в
договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на
Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на
потребителите. Претенцията за присъждане на лихва за забава след прехвърляне на
вземането без наличие на данни за прехвърляне на подобно вземане с договора за цесия,
съдът намира, че е в противоречие със закона, което обосновава и вероятна основателност на
неравноправни клаузи. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице
2
предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл.
410 от ГПК за посочената сума следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „.................” ЕООД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „.....”, ж.к. „.............”, ул. ”.............., представлявано от управителя Р.И.М.-Т.,
против М. А. А., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „..............., за сумата от 38,91 л
/тридесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/ - лихва за забава за периода от
21.10.2020 г. до 14.11.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3