№ 414
гр. Монтана, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА
при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20251630100036 по описа за 2025 година
Предмет на производството е иск с правно основание чл.79 ЗЗД.
Ищецът ЛЛЛ твърди в исковата си молба, че на 22.02.2023 година с ответника
сключили договор за потребителски кредит 40015623403, по силата на който
предоставили сума в размер на 800.00 лева. Била договорена възнаградителна лихва в
размер на 256.26 лева. Ответникът закупил и пакет допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ на обща стойност също 800.00 лева. Ответникът не е изпълнил задължението си
по договора, поради което е начислена и лихва за забава в размер на 194.07 лева за периода
от изпадане в забава до датата на предсрочната изискуемост (02.04.2023 – 03.04.2024г).
След обявяване на предсрочната изискуемост е начислено и обезщетение за забава,
дължимо до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение в размер
на 111.59 лева. Неизпълнението на задълженията по договора, обосновава правния интерес
на ищеца да предяви настоящия иск, с който претендира осъждане на ответника да
заплати сумата от 1361.92 лева (сбор от посочените по – горе суми за лихви и по закупен
пакет за допълнителни услуги), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира и сторените в
производството разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът Х. М. Д. не взема становище по
предявения иск.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, които установяват
следното:
На 22.02.2023 година между страните бил сключен договор за потребителски
1
кредит 40015623403. По силата на договора на ответника била предоставена в заем
сумата от 800.00 лева, които последният се задължил да върне в срок от 18 месеца. Към
договора бил включен и пакет допълнителни услуги – Фаст и Флекси на обща стойност
също 800.00 лева. Ответникът не е правил плащания по договора, но въпреки това ищецът
не претендира главница (ако главница е присъдена в рамките на заповедно производство,
то в настоящото производство липсват такива твърдения и доказателства, нито пък
искът е предявен в хипотезата на чл.415, т.3 ГПК).
При така установените факти, от правна страна съдът намира за обосновани
следните изводи:
Кредитното правоотношение между страните е подчинено на ЗПК. Според чл. 10а,
ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е ограничен от
изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също
действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Предложените като допълнителни услуги действия Фаст и Флекси са свързани изцяло с
усвояване и управление на кредита. Ето защо възнаграждението по тях представлява
разход по кредита според § 1.т,. от ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Претендираното възнаграждение по договора за допълнителни услуги не е включено
в годишния размер на разходите, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Включването му води до нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК – при главница
800.00 лева длъжникът дължи връщане на сума в общ размер на 1884.19 лева. В случая не
са необходими специални знания и умения, за да бъде установено, че ГПР многократно
надвишава допустимия в закона максимум.
При констатирано нарушение на посочените норми, последиците според чл.21 ЗПК
се свеждат до това, че длъжникът – потребител дължи връщане само на заетата
главница. Ето защо и предявеният иск за заплащане на възнаградителна лихва и разходи по
закупени допълнителни услуги се явява изцяло неоснователен.
При такива мотиви, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЛЛЛ, с ЕИК ЛЛЛ със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В иск срещу Х. М. Д. с ЕГН ********** от
с.Владимирово, ул.Нов път 9 за заплащане на сумата от 256.26 лева възнаградителна
лихва, 194.07 лихва за забава за периода 02.04.2023г, 111.59 лева законна лихва за периода
04.04.2024 до 06.01.2025 година и 800.00 лева възнаграждение по закупен пакет
допълнителни услуги Фаст и Флекси по договор за потребителски кредит 40015623403 от
22.02.2023 година като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Монтана в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
3