№ 187
гр. Смолян, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20215400500287 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 115/22.04.2021г.,постановено по гр.д.№ 738/2020г. по описа на
Смолянски районен съд е осъдена Регионална дирекция „Гранична полиция“ -Смолян, с адрес :
гр.Смолян, бул."България" № 1 да заплати на АС. АЛТ. АЛТ. с ЕГН **********, с адрес: с.Ч.,
общ.К., сумите в размер на 496,80 лева-левовата равностойност на неосигурена безплатна храна за
периода от 20.06.2017г. до 01.08.2020г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда-20.08.2020г.; 73,83 лева-мораторна лихва върху задължението за левова
равностойност на полагащата се храна, за периода до предявяване на иска; 73,83 лева -левовата
равностойност на неосигурени ободряващи напитки за положен нощен труд за периода от
20.06.2017г. до 01.08.2020г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в
съда -20.08.2020г.; 16,93 лева-мораторна лихва върху задължението за левова равностойност на
полагащите се ободряващи напитки, изчислена за времето от 20.06.2017г. до 01.08.2020г. Осъдена
е Регионална дирекция „Гранична полиция“ -Смолян, с адрес :гр.Смолян, бул."България" № 1 да
заплати на АС. АЛТ. АЛТ. с ЕГН **********, с адрес: с.Ч., общ.К. съдебни разноски в размер на
400 лева за адвокатско възнаграждение. Осъдена е Регионална дирекция „Гранична полиция“ -
Смолян, с адрес : гр.Смолян, бул."България" № 1 да заплати по сметка на РС-Смолян държавна
такса върху уважените искове в размер на 100 лева и разноски за вещо лице по назначената ССчЕ в
размер на 120 лева.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 2956/10.05.2021г. от Регионална
дирекция „Гранична полиция“ -Смолян, представлявана от директора комисар Стоян Пейчев
1
Мандажиев, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт А.М. с оплакване за
неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че с процесното решение
неправилно е осъден посочения от ищеца ответник-Регионална дирекция „Гранична полиция“ -
Смолян, която не е юридическо лице по смисъла на ЗМВР. Твърди се, че в чл. 37, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР са определени основните структури на МВР, а в ал. 2 от същата разпоредба изчерпателно е
посочено кои от тях са юридически лица, като Регионалните дирекции „Гранична полиция“ към
Главна дирекция „Гранична полиция“ не са сред изброените. Същите са териториални звена на
ГДГП, в които могат да се създават ГПУ, БГПК, ГКПП, сектори и други звена от по-нисък ранг,
но същите нямат качеството на юридически лица (чл.7 от ПУД на МВР). Сочи се, че съдът изцяло
е игнорирал изложените аргументи по отношение обстоятелството, че за РДГП-Смолян липсва
пасивна процесуална легитимация, тъй като не е юридическо лице, а само териториално поделение
на ГДГП.Съгласно чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗМВР ръководителите на структурите по чл. 37 назначават
държавните служители на младши изпълнителски длъжности, а С. е назначен на длъжност в ГПУ-
Момчилград именно от директора на ГДГП, а не от директора на РДГП. Твърди се още, че съдът
неправилно е приел, че при установената по делото фактическа страна исковете подлежат на
уважаване в размера им съобразно заключението на вещото лице по ССЕ, както се поддържат и
съобразно допуснатото изменение в съдебно заседание. Съгласно относимата към процесния
период редакция на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, на служителите от МВР се осигурява храна или
левовата й равностойност, а според чл. 181, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР за извършване на дейности,
свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 3, се
осигурява безплатна храна.Размерът на сумите и доволствията по ал. 1 – 3 се определя ежегодно
със заповед на министъра на вътрешните работи, а условията и редът за предоставяне на сумите и
доволствията по ал. 1 - 3 се определят с Наредби на министъра на вътрешните работи, като за
процесния период е действала Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за определяне на условията и
реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на МВР за извършване на дейности,
свързани със специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи напитки на
служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00ч., издадена на основание чл. 181, ал. 5
във връзка е ал. 3 от ЗМВР (редакция ДВ бр. 97 от 2017 г.). Съгласно чл. 8, ал. 2 от посочената
Наредба, в случай че служителите получават безплатна храна на друго основание, те нямат право
на безплатна храна за дейности, свързани със специфичния характер на труда. Аргумент в тази
насока е и разпоредбата на чл. 6 от Наредбата, съгласно която безплатна храна за служителите на
МВР, извършващи дейности, свързани със специфичния характер на труда, се осигурява чрез
предоставянето на храни в натура, като целта на законодателя е да компенсира пряко служителите
за специфичните дейности към момента на извършване на работата, което изключва възможността
този целеви стимул да се компенсира с пари не към момента на извършване на работата.
Относимата нормативна уредба не позволява служителите да се компенсират с пари при
непредоставяне на безплатната храна в случай на осъществяването на специфични дейности, с
оглед на което претенцията за заплащане на равностойността на хранителните продукти е
неоснователна и съдът неправилно я е уважил. Неправилни са и изводите на съда по отношение на
иска по чл. 181, ал. 3, изр. 2 от ЗМВР. Посочената разпоредбата предвижда, че на служителите,
полагащи труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., се осигуряват ободряващи напитки.Задължението
на работодателя е да престира в натура, като в чл. 10 от Наредбата изрично е посочено, че
неизпълнението на това задължение не може да се компенсира с пари. Ободряващите напитки
имат целево предназначение и законодателят е предвидил те да бъдат предоставяни в натура, като
2
липсва законово предвидена възможност за предоставяне на тяхната парична равностойност.
Ищецът не е установил консумирания брой, вид и стойност ободряващи напитки, заплатени с
лични средства през периода от 20.06.2017 г. до 01.08.2020 г., за да има право да бъде обезщетен с
паричната равностойност на непредоставените му от работодателя ободряващи напитки през
процесния период. Безплатните тонизиращи напитки са с целево предназначение, а не натурално
възнаграждение по служебно правоотношение, поради което не може да се компенсират с пари, в
който смисъл е и съдебната практика (Решение № 98939/21.04.2017 г. по гр.д. № 69607/2016 г. на
Софийски районен съд, Решение № 97760 от 20.04.2017 г. по гр. д. № 64811/2016 г. на Софийски
районен съд, Решение № 156 от 08.01.2016 г. по гр. д. № 139/2015 г. на РС-Тутракан). Правото да
се получават безплатна храна и ободряващи напитки произтича от характера на труда (работа на
смени), а не от поименното определяне на служителите, поради което последното няма
правопораждащ характер, а е само предпоставка за осигуряването на доволствията от съответните
служби в МВР. С оглед на обстоятелството, че разпоредбата на чл. 181, ал. 3 от ЗМВР предвижда
задължение за осигуряване на безплатна храна на служителите, които работят при специфични
условия и рискове за живота и здравето и на ободряващи напитки на служителите, работещи на
смени, същата не вменява на работодателя задължение за парично възмездяване, а задължение за
постигане на определен резултат -неутрализиране влиянието на вредни за човешкото здраве
фактори от работната среда, респективно на изтощителният ефект от полагането на работа на
смени. С оглед на това правото на безплатна предпазна храна и ободрителни напитки по чл. 181,
ал. 3 от ЗМВР е неимуществено право за разлика от правото на безплатна храна по чл. 181, ал. 1 от
ЗМВР, което представлява натурално възнаграждение за труд, поради което и правото на
безплатна предпазна храна и ободрителни напитки по чл. 181, ат. 3 от ЗМВР не е част от
възнаграждението, дължимо за работата на служителя по трудово или служебно правоотношение в
администрацията на МВР, респективно неизпълнението на задължението за осигуряване на
предпазна храна, не поражда задължение за заплащане на левовата й равностойност. В този смисъл
е Решение № 2657/1994 г. по гр. д. № 3037/93 г. на ВС, III г. о., Решение № 216 от 09.06.2011 г. по
гр. д. № 718/2010 г. на IV г. о., Решение № 12/26.01.2016 г. по в.гр.дело №255/2015 г. на Окръжен
съд Силистра, Решение № 190/17.06.2020 г. по в.гр.дело № 234/2020 г. на Окръжен съд Русе,
Решение № 93/24.02.2020 г. по в.гр.дело № 27/2020 г. на Окръжен съд Русе).С оглед изложеното,
поради липса на правно основание, претенцията за заплащане на равностойността на неосигурени
ободряващи напитки за положен нощен труд е неоснователна и съдът неправилно я е уважил.
Съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил всички правнорелевантни
факти и доказателства и всички доводи на страните, които имат значение за решението по
делото.Неправилността на решението по главните искове влече неправилност и на решението в
частта, с която са уважени акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с правно
основание чл. 86 от ЗЗД. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат отхвърлени
предявените искове. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и разноски за двете
инстанции. Моли на основание чл.78,ал.5 от ГПК в случай, че съдът приеме жалбата за
неоснователна да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение на въззиваемия до
минималния размер ,посочен в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия АС. АЛТ. АЛТ..
3
В съдебно заседание жалбоподателят Регионална дирекция „Гранична полиция“-Смолян,
редовно призован, не изпраща процесуален представител.В постъпило писмено становище от
пълномощника му гл.юрисконсулт Петя Самуилова се поддържа въззивната жалба и се предлага
съдът да я уважи изцяло.
Въззиваемият АС. АЛТ. АЛТ. чрез пълномощника си адв.Б.С. излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, имаща интерес от
обжалване,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Не е спорно между страните, че ищецът АС. АЛТ. АЛТ. е държавен служител по
смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР и работи по служебно правоотношение при ответника на
длъжността „командир на отделение“ в 01 група „Охрана на държавната граница“ в Граничен
полицейски участък-Момчилград при РДГП- Смолян, което се установява и от служебна бележка
от 28.01.2020г.,издадена от РДГП-Смолян.
От представената служебна бележка от 04.02.2020г. ,издадена от РДГП-Смолян, се
установява,че на ищеца се полата безплатна храна в дните, когато е изпълнявал служените си
задължения при среднощни температури под +10 градуса С и над +30 градуса С по данни на
НИМХ.
От заключението по назначената ССчЕ е установено безспорно, че като държавен служител
в системата на МВР ищецът работи на смени, всяка с продължителност 12 часа, съгласно
изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време и през периода 20.06.2017
– 01.08.2020 г. е положил общо 138 смени, отразени в таблица № 1 ,колона 2. Съгласно чл.181,ал.3
от ЗМВР за дейности, свързани със специфичния характер на труда, на служителите по
чл.142,ал.1,т.1-3 и ал.3 от ЗМВР се осигурява безплатна храна, условията и реда за предоставянето
на която са определени с Наредба № 8131з-904/30.07.2015г. , а размерът на сумите се определя със
заповед на Министъра на вътрешните работи, която за процесния период е Заповед № 8123з-
57/09.01.2017г. Вещото лице е посочило, че за процесния период няма изготвени справки за
служителите от Граничен полицейски участък-Момчилград, работещи при температури под
+10градуса С и над +30 градуса С. Посочените в таблица № 1, колона 2 данни са съобразени с
отчетените положени смени от ищеца,както и с официалните данни от НИМХ по дни, съгласно
чл.7,т.2 от Наредбата при средно нощни температури под +10 градуса С и над +30 градуса
С.Размерът на левовата равностойност на неосигурената храна за положен от ищеца труд със
специфичен характер за периода 20.06.2017 – 01.08.2020 г. е на стойност 496,80 лв., посочени в
таблица № 1,колона 3, а размерът на левовата равностойност на ободряващите напитки за положен
от ищеца труд в часовия диапазон 22.00-06.00 часа за периода от 20.06.2017г. до 01.08.2020г. по
0,60 лева е 108,60 лева,посочени в таблица 2,колона 2. Лихвата за забава върху стойността на
4
храната за всяко месечно задължение, считано от 1-во число на месеца,следващ този, за който се
дължи за процесния период до 01.08.2020г. е 73,83 лева, посочени в таблица № 1,колона 4, а
размерът на лихвата за всяко месечно задължение за напитки, считано от първо число на месеца,
следващ този, за който се дължи за процесния период до 01.08.2020г. е 16,93 лева,посочени в
таблица 2,колона 3.
В съдебно заседание от 23.03.2021г. след изслушване на вещото лице ищецът е поискал
изменение на размера на предявените искове съгласно подадената от него молба от 04.03.2021г.
(стр.43), с която е намалил размера на предявения иск както следва: искът по чл.181,ал.3,изр.1 от
ЗМВР да се счита предявен в размер на 496,80, акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД върху тази сума в
размер на 108,60 лева, искът по чл.181,ал.3,изр.2 от ЗМВР да се счита предявен за сумата от 73,83
лева и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД върху тази сума да се счита предявен за сумата от 16,93
лева.
С протоколно определение от 23.03.2021г. районният съд е допуснал поисканото
изменение на размера на предявените искове, като е намалил същите до размерите посочени в
молбата от 04.03.2021г.
С обжалваното решение районният съд е уважил претенцията за левова равностойност на
неосигурената безплатна храна за периода 20.06.2017г. до 01.08.2020 г. в размер на 496,80
лева,ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска на 20.08.2020г.
до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 73,83 лева,представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 01.07.2017г. до 01.08.2020г.,като е отхвърлил иска за
разликата над 73,83 лева до предявения размер от 108,60 лева, съгласно заключението на вещото
лице. Уважил е претенцията и за неосигурените ободряващи напитки за положен нощен труд за
периода от 20.06.2017г. до 01.08.2020 г. в размер на 73,83 лева, съгласно допуснатото изменение на
иска по молба на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
иска на 20.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата,както и за сумата от 16,93
лева,представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2017г. до .01.08.2020г.
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, след
служебно извършена проверка на валидността на решението и допустимостта му в обжалваните
части, намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно.
Формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и
доколкото пред настоящата съдебна инстанция не са събирани нови доказателства, въззивният съд
на основание чл.272 от ГПК, препраща към нея.
По оплакванията във въззивната жалба въззивият съд счита за неоснователно
оплакването за липса на пасивна материалноправна легитимация на ответника и настоящ
жалбоподател Регионална дирекция “Гранична полиция“-Смолян, по съображения, че Регионална
дирекция “Гранична полиция“-Смолян не е юридическо лице по смисъла на ЗМВР, а е
териториално звено на ГДГП. За неуредените случаи ЗМВР препраща към КТ . По правило,
установено в чл.61, ал.2 КТ, когато трудовият договор е сключен от по-горестоящия спрямо
работодателя орган, в тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което
е съответната длъжност. В § 1,т.1 от ДР на КТ е дадена легалната дефиниция на работодател- това
5
е всяко физическо лице, юридическо лице или неговото поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, домакинство и други подобни,където се полага наемен труд, което
самостоятелно наема работници или служители за полагане на наемен труд по трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.
В приетата по делото служебна бележка от 28.01.2020г. е посочено, че АС. АЛТ. АЛТ. е
държавен служител, продължава да служи и заема длъжността длъжността „командир на
отделение“ в 01 група „Охрана на държавната граница“ в Граничен полицейски участък-
Момчилград при РДГП- Смолян, считано от 20.04.2015г. до момента. Съгласно чл.4 и чл.9 от
Наредба №8121з-904 от 30.07.2015г. директорите на РД“Гранична полиция“, а не ГД „Гранична
полиция“ определят служителите, на които следва да се изплаща възнаграждението по служебното
правоотношение. Освен това обстоятелството, че първоначалният трудов договор е сключен с
висшестоящия орган, а не с регионалното звено,не обосновава извод за основателност на жалбата,
тъй като в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е
съответната длъжност, на което се предоставя работната сила, където се полага наемният труд, т.е
в настоящата хипотеза това е РДГП- Смолян.
По останалите оплаквания - по делото е установено, а и няма спор между страните, че
ищецът работи по служебно правоотношение с ответника в процесния период и понастоящем в
ГПУ - Момчилград при РДГП Смолян на длъжността „командир на отделение“ в 01 група
„Охрана на държавната граница“ в Граничен полицейски участък-Момчилград при РДГП- Смолян
. От заключението по назначената СИЕ е установено безспорно, че като държавен служител в
системата на МВР ищецът работи на смени, всяка с продължителност 12 часа, съгласно изготвени
месечни графици при сумирано отчитане на работното време и през периода 20.06.2017 –
01.08.2020 г. е положил общо 138 смени. Неосигурената храна за положен от него труд със
специфичен характер за същия период е на стойност 496,80 лв., а ободряващите напитки са на
стойност 108,60 лв.. Лихвата за забава върху стойността на храната е 73,83 лв. и върху стойността
на напитките е 16,93 лв. Лихвата е начислена, считано от първо число на месеца, следващ
съответния месец, в който са се полагали безплатната храна и напитки до 01.08.2020 г.,съгласно
заключението на вещото лице неоспорено от страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал.3 ЗМВР, редакция ДВ бр. 97/2017г. за извършване
на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3
и ал. 3 се осигурява безплатна храна, а на полагащите труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се
осигуряват ободряващи напитки. Размерът на доволствията и условията и реда за предоставянето
им се определят ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 181, ал. 3
ЗМВР, изм. ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.08.2020 г. на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които
извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна
храна, се осигурява левовата й равностойност. Действащата за процесния период редакция на
същата разпоредба не предвижда заплащане на левовата равностойност, но именно поради нейната
несправедливост същата е изменена, и влязла в сила от 01.08.2020г. На служителите по чл. 142, ал.
1 - 3, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за което се полагат ободряващи напитки, се
осигурява левовата им равностойност. На основание чл.181, ал. 5 ЗМВР е издадена Наредба №
8121з-904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на
6
служителите на министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със
специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи напитки на служителите,
полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч.(обн. ДВ. бр. 62 от 14 август 2015 г., изм. и доп. ДВ
бр. 21 от 9 март 2018 г.), издадена от Министъра на вътрешните работи, а въз основа на нея е
издадена Заповед № 8123з-57/09.01.2017 г., която предвижда да бъде осигурявана безплатна храна
в натура при работа при специфични условия. В чл. 2 от Наредба 81213з904/30.07.2015 г.
изчерпателно са изброени дейностите, определени за специфични, като в т.7 са предвидени и
дейности, извършвани при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С по данни от
Научния институт по метеорология и хидрология към БАН. Няма спор по делото, че по повод на
изпълнение на служебните му задължения ищецът е извършвал специфични дейности, предвидени
в чл. 2, т.7 от Наредбата. Съгласно чл. 7 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за определяне на
условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на МВР за извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на служителите, и на ободряващи напитки на
служителите, полагащи труд през нощта от 22. 00 ч. до 06. 00 ч., ръководителите на структури по
чл. 37 от ЗМВР, чиито служители имат право на безплатна храна в натура, организират доставката
й съгласно изискванията на ЗОП и в случаите, когато се констатира, че няма започнала такава
процедура, то, съгласно § 3 от ПЗР на Наредбата, левовата равностойност на полагащата се
безплатна храна следва да бъде осигурена от работодателя. Целта на предоставянето на предпазна
храна е същата да бъде предоставена в точно определен момент – по време на нощно дежурство, но
в настоящата хипотеза последната не е своевременно предоставена. Към настоящия момент иск за
реално изпълнение не може да се предяви, което не означава, че това право е погасено. Когато
едно задължение не е изпълнено и последващото му реално изпълнение е лишено от интерес, това
води до трансформация на задължението от натурално в задължение за парично обезщетяване.
Липсата на възможност както за реално изпълнение, така и за компенсаторно парично
обезщетение, в каквато насока е възражението на жалбоподателя, би довело до крайно
несправедливия резултат длъжникът да може да се освобождава от това си задължение чрез
неговото просто неизпълнение, което не е целта на предвидените облекчения за служителите ,
полагащи труд при специфични условия или през нощта,тъй като в противен случай би се
стигнало до неоснователно обогатяване на работодателя. Ето защо решението в частта, с която е
уважен искът на АС. АЛТ. АЛТ. за осъждане на РДГП-Смолян да му заплати и левовата
равностойност на полагащата му се безплатна храна, със съответната лихва за забава е
законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.
Основателен е и иска за заплащане на левовата равностойност на ободряващите напитки.
В чл. 9, ал. 1 от Наредба 81213з-904 от 30.07.2015 г., редакция д.в., бр. 62 от 2015 г., в сила от
14.08.2015 г. е предвидено, че по време на полагане на нощен труд от 22,00 до 06,00 ч. на
служителите на МВР се осигуряват ободряващи напитки – чай, кафе, какао, енергийни
и съдържащи кофеин напитки, и други. Съгласно изменението на разпоредбата с ДВ. бр. 69 от
2020 г. , в сила от 4.08.2020 г. на служителите на МВР, на които по време на полагане на нощен
труд от 22,00 до 6,00 ч. се полагат ободряващи напитки – чай, кафе, какао, енергийни и
съдържащи кофеин напитки, се осигурява тяхната левова равностойност. По делото е установено
от експертизата, че жалбоподателят не е осигурил на ищеца ободряващи напитки за визирания с
исковата молба период. Изложените по–горе съображения относно полагаемата се храна са
относими и по предявеният обективно съединен иск за левовата равностойност на напитките,
който иск също е основателен, както и акцесорният иск за лихва за забава.
7
С оглед изложеното обжалваното решение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
Ще следва на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК да бъде осъден жалбоподателя да
заплати на въззиваемия направените по делото разноски за адвокатска помощ в размер на 600 лева.
Неоснователно е възражението в жалбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззиваемия, тъй като с оглед материалния интерес по делото и предвид предявените общо четири
кумулативно съединени искове претендираният размер не е прекомерен и е в минималните
размери по чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 115/22.04.2021г., постановено по гр.д.№ 738/2020г. по
описа на Смолянски районен съд.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция“-Смолян с адрес: гр Смолян, бул.
„България“ № 1, представлявана от Директора комисар Стоян Пейчев Мандажиев да заплати на
АС. АЛТ. АЛТ. с ЕГН **********, с адрес: с.Ч., общ.К. сумата от 600 (шестотин) лева разноски
по делото за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1,
предложение І-во от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8