РЕШЕНИЕ
№ 1078
гр. Варна, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501362 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от И. Б. С., М. К. С. и А. К.
С. (ищци в първоинстанционния процес), действащи чрез адв. М. Цветанова,
срещу решение № 652/26.02.2025 г., постановено по гр.д. № 9/2024 г. по
описа на Районен съд – Варна, 49-ти състав, с което е разпределено, на
основание чл. 32, ал. 2 ЗС, ползването на поземлен имот с идентификатор
№ *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със Заповед
№ РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед №
КД-14-03-1735/17.11.2010 г. на Началник на СГКК-Варна, с адрес на имота: гр.
Варна, район Одесос, ул. „Б. Ш.“ ***, целия с площ от 926 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: ***; ***, с номер по
предходен план: 11, квартал 437, парцел VI, при съседи: ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, ***, между М. К. С., А. К. С. и И. Б. С., от една страна, и М. Г. Г.
и К. Г. У., от друга страна, съобразно втори вариант на изготвената по
делото първоначална съдебно - техническа експертиза и скица-проект –
приложение № 2 към нея, поместена на л. 95 от делото, приподписана от
съда и представляваща неразделна част от решението, като:
- е предоставен за ползване на М. К. С., А. К. С. и И. Б. С. ПЪРВИ
ДЯЛ с площ за ползване 251 кв.м., включващ: I дял от ПИ *** с площ 199
1
кв.м. при граници: ПИ ***, ***, ***, дял V и дял II от имот ***, показан в
скица - проект приложение № 2 с червен щрих, както и IV дял от ПИ *** с
площ 52 кв.м. при граници: ***, дял III и дял V от ПИ №***, ул. „Бр.Ш.“,
показан в скица – проект - приложение № 2 с червен щрих;
- е предоставен за ползване на М. Г. Г. и К. Г. У. ВТОРИ ДЯЛ с площ
за ползване 252 кв.м., включващ: II дял от ПИ *** с площ 199 кв.м. при
граници: ПИ 10135.1504.215, дял I, дял V и дял III от имот ***, показан в
скица- проект-приложение № 2 със син щрих, както и III дял от ПИ *** с
площ 53 кв.м. при граници: ***, дял II, дял V и дял IV от ПИ №***, показан в
скица - проект- приложение № 2 със син щрих;
- е предоставен за съвместно ползване дял V от ПИ *** с обща площ
160 кв.м., при граници: ул. „Бр.Ш.“, дял IV, дял III, дял II, дял I от ПИ ***, ПИ
№10135.1504.154, ул. „Бр.Ш.“ и жилищни сгради № 1 и № 2, показан в скица -
проект- приложение № 2 със зелен щрих, както следва: 1/2 ид.част от дял V
за М. К. С., А. К. С. и И. Б. С. и 1/2 ид.част от дял V за М. Г. Г. и К. Г. У..
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на
обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на процесуалните
правила. Въззивниците изтъкват, че в решението са описани писмени
доказателства – строителни книжа, касаещи построените в имота гаражи,
представени от ответниците във второто открито съдебно заседание, които
изобщо не са приемани от съда като доказателства по делото. Оспорват
основаните на тези доказателства изводи на съда, според които на всеки от
праводателите на страните е било отстъпено право на строеж за изграждане на
гараж, като фактически в момента на място съществува само изграденият от
ответниците гараж със застроена площ 42 кв.м., поради което само тази площ
следва да бъде изключена от подлежащата на разпределение. Намират за
недоказано обстоятелството, че за този гараж има учредено право на строеж,
поради което считат, че вместо да се изключва от разпределението, заетата от
него площ следва да бъде включена в предоставената за ползване на
ответниците част от поземления имот. Позовават се и на съдебна практика на
ВКС в тази насока. Поддържат, че разпределението следва да бъде извършено
съгласно вариантите на допълнителното заключение на СТЕ, според което в
подлежащата на разпределение площ са включени и въпросните 42 кв.м, заети
от гаража на ответниците. Отделно оспорват като нецелесъобразно
извършеното с решението разпределение според втория вариант на
първоначалното експертно заключение. Изтъкват, че липсват мотиви защо
съдът е възприел този вариант (а не първия). Намират, че това разпределение е
несправедлИ. и нефункционално, тъй като отреденият им дял първи с Г-
образна форма включва „подход“ с широчина 3,6 м и дължима повече от 10 м,
като тази площ на практика е неизползваема и може да служи само за достъп
до вътрешната отредена част от поземления имот. Излагат, че всяка от
страните желае да ползва разпределената й част от дворното място за
паркиране на автомобили, като при избрания от съда вариант на
разпределение те не могат нито да маневрират, нито да паркират МПС в
отредената им площ, каквато възможност имат по първия вариант на същото
(първоначално) заключение. Считат, че поради процесуално нарушение на
съда не са допуснати и поисканите от тях във второто открито съдебно
заседание свидетелски показания, като първоинстанционният съд е оставил
без уважение искането без да изложи съответни мотиви.
2
По същество отправят искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което да бъде разпределено ползването на
процесния поземлен имот според един от вариантите по допълнителното
заключение на СТЕ, евентуално – според ново експертно заключение,
изготвянето на което да бъде допуснато пред въззивната инстанция,
евентуално – според първия вариант на първоначалното заключение на СТЕ.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите М. Г. и К. У. (ответници в
първоинстанционния процес), чрез адв. С. С., депозират отговор на
въззивната жалба, с който излагат становище за нейната неоснователност.
Намират, че постановеното решение в най-голяма степен задоволява
претенциите на двете страни относно незастроената част от съсобственото
дворно място и ползването на вътрешната му част за паркиране. Сочат, че
гаражите на двете фамилии са били предмет на съдебна делба по гр.д. №
726/1977 г. на ВРС, при която майка им М. У.а е получила процесния гараж, а
сестра й Р. С.а (баба на ищците) е получила другия гараж, част от който е
разрушен при построяване на новата къща (№ 02 съгласно експертизите).
Намират, че тези обстоятелства са доказани и от експертното заключение,
приложения към него снимков материал и обясненията на вещото лице при
изслушването му в съдебно заседание. Поддържат, че ползваният от тях
гараж, обект на делбата от 1977 г., е законен и площта под него правилно е
изключена от площта за разпределяне на незастроеното дворно място.
Изтъкват, че между страните е безспорно, че съществуващите на място гаражи
(отразени в схемата като един) са тяхна собственост, поради което намират за
ирелевантно обстоятелството дали за тях е отстъпено право на строеж. Сочат,
че оспорените с въззивната жалба строителни книжа са представени само за
прецизност, предвид направеното в първото съдебно заседание волеизявление
на процесуалния представител на ищците, че за гаражите няма учредено право
на строеж и извършеното изменение на исковата претенция, според което се
претендира гаражът на ответниците да бъде включен в разпределената им за
ползване площ. Твърдят, че доказателствата са представени именно във връзка
с това изменение, поради което искането за приемането им не е преклудирано.
Намират, че вторият вариант на първоначалната СТЕ, при който е извършено
разпределението, е най-целесъобразен и за двете страни, тъй като дава
възможно най-голям брой места за паркиране, автономност при паркиране и
оптимална зона за маневриране. Считат, че първият вариант на същото
заключение не дава никаква възможност за самостоятелно паркиране в
отредения за тях дял II.
По същество молят за потвърждаване на обжалваното решение.
В открито съдебно заседание въззивниците, чрез процесуалния им
представител адв. М. Ц., поддържат въззивната жалба и претендират разноски
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. В депозирана писмена защита
излагат правни аргументи съобразно доказателствения материал по делото.
Поддържат становището, че при липса на учредено право на строеж в полза на
ответниците или техните наследодатели за построените гаражи заетата от тях
обща площ от 42 кв.м. следва да бъде включена в предоставената им за
ползване площ от имота. Считат, че липсата на учредено право на строеж не
се опровергава нито от извършената делба през 1977 г., нито от представения
констативен нотариален акт за собственост на въпросните гаражи.
Въззиваемите, чрез адв. С. С., поддържат отговора на въззивната жалба
3
и също претендират разноски по списък.
Съдът констатира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от И. Б.
С., М. К. С. и А. К. С. срещу М. Г. Г. и К. Г. У. иск с правно основание чл. 32,
ал. 2 ЗС за разпределение ползването на съсобствения на страните
поземлен имот с идентификатор № ***, описан подробно по-горе.
В исковата молба ищците твърдят следното: тримата притежават общо
1/2 ид. част от правото на собственост върху процесния поземлен имот с площ
926 кв.м., или общо 463 кв.м. ид.ч., от които ищецът И. Б. С. притежава 384,5
кв.м. ид.ч., като 306 кв.м. ид.ч. от тях е придобил с нотариален акт за дарение
№ 44, том 3, вх. рег. ***48 дело № 451/26.01.2010 г. на СВ - Варна, а
останалите 78,5 кв.м. ид.ч. е придобил по наследство от своя баща Б.И. С.,
който от своя страна ги е притежавал по наследството майка си Р.К. С.а;
ищецът М. К. С. притежава 39,25 кв.м. ид.ч., които е придобил с нотариален
акт за дарение № 12, том 68, вх. рег. № 25076 дело № 14786/07.10.2020 г. на
СВ – Варна, и ищецът А. К. С. притежава 39,25 кв.м. ид.ч., които е придобил с
нотариален акт за дарение №124, том 68, вх. рег. № 25565 дело
№15121/09.10.2020 г. на СВ - Варна. Всеки от ответниците М. Г. Г. и К. Г. У.
притежава по 1/4 ид.ч. от имота, придобити по наследство от М. К.а У.а, която
е била собственик на 1/2 ид.ч. по силата на нотариален акт № 133, том CXXIV
рег. 38417 дело 30504 от 15.12.2008г. издаден от СВ- Варна. Върху имота има
изградени две жилищни сгради с идентификатори №№ ***.1 и ***.2, в които
са разположени самостоятелни обекти, притежавани от страните, поради
което между тях е налице хоризонтална етажна собственост. Върху
съсобствения имот е налице и изградена постройка - лична собственост на
ответниците, която е нанесена в КККР като сграда ***.3 със застроена площ от
42 кв.м. и функционално предназначение – гараж. Страните не могат да
постигнат съгласие относно ползването на съсобствения имот, въпреки
направените опити за това, поради което ищците считат, че ползването следва
да бъде разпределено по съдебен ред.
В срока по чл.131 ГПК ответниците депозират писмен отговор на
исковата молба, с който изразяват становище за допустимост на иска. Не
оспорват правата на страните в съсобствеността, както и наличието на
постройките в процесния имот, описани в исковата молба. Твърдят, че имотът
разполага с два входа откъм улица „Б. Ш.” - югоизточен и югозападен, като
югоизточният вход е по-широк и осигурява транспортен достъп до
вътрешността на имота, а югозападният е изцяло пешеходен и обслужва
достъпа до старата сграда и до градината. С разделителен протокол от
07.04.1977 г. по гр.д. № 726/1977 г. на ВРС е извършена делба между сестрите
М. У.а и Р. С.а, като на наследодателя на ответниците М. У.а е поставен в дял
първи жилищен етаж от съществуващата тогава в имота жилищна сграда,
описаната в протокола част от избения етаж, ½ идеална част от тавана,
североизточен гараж в двора, ½ идеална част от двора, целия с площ от 620
кв.м., както и черен вход за достъп до вътрешния двор, който вход вече не
съществува, респ. достъпът до първия етаж вече се осъществява само откъм
югозападната порта на сградата. По силата на същия разделителен протокол
на наследодателката на ищците - Р. С.а е поставен в дял втори етаж от
жилищната сграда със самостоятелен вход и стълбище откъм двора, описаната
4
в протокола част от избения етаж, ½ идеална част от тавана, югозападен гараж
в двора, ½ идеална част от двора, целия с площ от 620 кв.м. Описаният в
протокола самостоятелен вход и стълбище за достъп до втория етаж са се
намирали в югозападната част от къщата, от страната на съществуващата и
сега градина (озеленена площ), като понастоящем стълбището е заменено от
вита стълба, чрез която се осъществява достъпът до втория етаж, собственост
на наследника И. С.. По силата на съдебната делба за всяка от съделителките
М. У.а и Р. С.а е бил предвиден самостоятелен вход за достъп до поделената
сграда, но съществуващите два входа откъм улицата са се ползвали и от двете.
Югоизточният вход е осигурявал транспортен достъп до вътрешността на
имота, където са били гаражите на двете сестри, който вход съществува и в
момента без промяна във вида и предназначението му. Югозападната дворна
порта е осигурявала достъп до входа и на двете жилища на първи и втори етаж
от къщата, като от там се е достигало и до градината, за която са се грижили и
двете сестри. Така е и понастоящем, като тази градина съставлявала „лицето“
на дворното място откъм улица „Б. Ш.” *** и единствената озеленена площ в
имота.
В периода 1988 – 1997 г. по силата на учредено право на строеж,
договор за групов строеж и разрешение за строеж в дворното място е
построена нова жилищна сграда, долепена до съществуващата. Изградените в
нея обекти са разпределени за ползване между наследниците на сестрите М.
У.а и Р. С.а, съобразно договор за доброволна делба на съсобствени
недвижими имоти, вписана в Имотния регистър под акт № 28, том ХХ, вх.рег.
№37190 от 16.12.2008 г. Към момента достъпът до новата сграда се
осъществява от всички собственици на самостоятелни обекти през
югоизточния (транспортен) вход и през обща входна врата на новата сграда.
Югозападната порта се ползвала за достъп до градината, до етаж първи от
старата къща и до витата стълба към втория етаж на същата (стара) къща. В
тази част на имота, непосредствено до градината, се намира и кладенец, който
е обща собственост на съсобствениците на дворното място и се ползва за
поливане и поддържане на зелените площи в имота. Между новопостроената
сграда и съществуващите два гаража (собственост на ответниците) има
частично оградено пространство от около 10 кв.м., което от десетилетия се
ползва само от ищците и е заето от техни строителни материали и вещи, които
отказват да разчистят.
Със Заповед № 1256 от 24.06.1999 г. на Кмета на Община Варна на
наследодателите на страните М. У.а и Р. С.а е възстановено правото на
собственост върху 340 кв.м., част от парцел XI-11, находящ се на ул. „Б. Ш.“
***, които са били отчуждени за нуждите на детска градина и са се ползвали
като двор за игра. Именно възстановената част от имота поражда разногласия
между съсобствениците, тъй като не може да се ползва ефективно. Част от
реституирания терен е зает от саморасли дървета, друга част - от бивш
пясъчник и ограда, а върху трета са разположени стари вещи и боклуци на
ищците. Тази част е невъзможно да бъде ползвана пълноценно, а другата част
от реституирания имот е почистена и поддържана през годините от
ответниците и се ползва за паркиране на автомобилите на всички
собственици, включително на ищците. Със Заповед № 3454 от 25.10.2022 г. на
Кмета на Община Варна е разпоредено премахването на съществуващите шест
броя опасни широколистни дървета, част от които са премахнати, но за
5
останалите ищците отказват да се ангажират финансово и организационно.
Отказват да премахнат и разположените в имота техни строителни отпадъци и
вещи, както и да поддържат откритото пространство. На практика към
момента се ползва само малка част от вътрешния двор, където и двете
фамилии паркират автомобилите си, а другата част е неизползваема поради
наличието на дървета, дънери, част от ограда, бивш пясъчник и вещи на
ищците. Между страните действително не може да бъде постигнато съгласие
относно ползването на съсобствения имот, като желанието на ищците е да
ползват вътрешната част от имота, годна за паркиране, вкл. от трети лица, а за
ответниците да остане югозападната част, където са разположени кладенецът
и градината. Ответниците не са съгласни с това разпределение. Намират, че
всеки двор следва да има зелена площ, която е за общо ползване и поддържане
от съсобствениците, а свободната дворна площ да се разпредели съобразно
квотите им в съсобствеността.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно приложения протокол от 07.04.1977г. по гр.д. №725/1977г. на
ВРС в производството по съдебна делба е постигната между страните и
одобрена от съда спогодба, според която М. К.а У.а получава в дял първи
жилищен етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Б. Ш.“ ***;
1/2 ид.ч. от тавана; североизточния гараж в двора; 1/2 ид.ч. от общите части на
сградата; ½ ид.ч. от дворното място, цялото с площ 620 кв.м., а Р.К. С.а
получава в дял втори жилищен етаж от същата жилищна сграда със
самостоятелен вход и стълбище за етажа от двора; 1/2 ид.ч. от тавана;
югозападния гараж в двора; 1/2 ид.ч. от общите части на сградата; 1/2 ид.ч. от
дворното място, цялото с площ 620 кв.м.
Със заповед № 1256/24.06.1999 г. на областен управител на Област
Варна е наредено да се отпише от актовите книги за недвижими имоти –
частна държавна собственост и да се предаде на правоимащите бивши
собственици – Р.К. С.а и М. К.а У.а недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.
„Бр.Ш.“ ***, включващ 340 кв.м. земя, част от парцел 11, кв. 437 в IV п.р. по
плана на гр. Варна. Отразено е в мотивите на заповедта, че същата се издава
въз основа на влязло в сила решение от 10.10.1997 г. по гр.д. № 59-а/1993 г. на
Варненски окръжен съд, с което е отменен отказът на кмета на Община Варна,
постановен с решение № 863/19.11.1992 г., да отмени отчуждаването на
посочената част от имота и е възстановено правото на собственост върху нея
на бившите собственици.
С договор за доброволна делба от 15.12.2008 г. с нотариална заверка на
подписите на страните с рег. № 17043/15.12.2008 г., акт 4, том 5 на нотариус
С.Д. с рег. № 363 на НК, вписан в Служба по вписванията – Варна с вх. рег. №
37190 от 16.12.2008 г., том XX, акт 28, е извършена между съделителите К. Г.
У., З.С. У.а, М. К. С., К.И. С. и А. К. С. делба на съсобствените им недвижими
имоти (самостоятелни обекти), находящи се в масивна жилищна сграда в гр.
Варна, ул. „Б. Ш.“ ***, построена въз основа на отстъпено право на строеж и
договор за групов строеж, в дворно място с площ по предходни документи за
собственост от 921 кв.м., а по скица – 916 кв.м., представляващо УПИ XI-11,
кв.437 по плана на 4-ти микрорайон на гр. Варна, идентичен с УПИ VI-11 по
6
предходен план, съгласно която: К. Г. У. и З.С. У.а получават в общ дял и стават
изключителни собственици на две жилища – апартаменти, разположени
съответно на целия първи и целия втори етаж от описаната жилищна сграда,
М. К. С. получава в дял и става изключителен собственик на жилище –
апартамент, разположен на целия трети етаж от сградата, К. И. С. получава в
дял и става изключителен собственик на жилище – апартамент, разположен в
югозападната част на четвъртия етаж от сградата, а А. К. С. получава в дял и
става изключителен собственик на жилище – апартамент, разположен в
северозападната част на същия четвърти етаж, ведно с прилежащото към
всяко жилище избено помещение и съответни ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж в дворното място, където е построена тя.
С нотариален акт № 39 от 19.12.2008 г., том V, рег. № 17353, дело №
783/2008 г. по описа на нотариус С.Д. с рег. № 363 в НК, въз основа на
представени писмени доказателства М. К.а У.а е призната за собственик на
следните недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „Бр.Ш.“ ***, а
именно: 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото с площ по предходен документ за
собственост 921 кв.м., а по скица – 916 кв.м., представляващо УПИ XI-11
(еквивалентен с УПИ VI-11 по предходния план) в кв. 437 по плана на 4-ти
подрайон на гр. Варна, ведно със жилище - апартамент със застроена площ
125 кв.м., разположен на първия етаж в построена в мястото, граничеща с ул.
„Бр. Ш.“, двуетажна жилищна сграда, ведно с три избени помещения, 1/2 ид.ч.
от тавански етаж и ид.ч. от общите части на сградата.
Съгласно нотариален акт № 11 от 25.01.2010 г., том I, рег. № 516, дело №
9 от 2010 г. по описа на нотариус А. Г. с рег. № 194 в НК Р.К. С.а е дарила на
внука си И. Б. С. следните свои собствени недвижими имоти, придобити в
индивидуална собственост, а именно: ½ ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор ***, целия с площ 612 кв.м., образуван от стар имот № 11, кв.
437, парцел VI, с площ 921 кв.м., както и самостоятелен обект с
идентификатор ***.1.2, представляващ жилище – апартамент със застроена
площ 127 кв.м., разположен на целия втори етаж в построената в имота
двуетажна жилищна сграда, ведно с три избени помещения, 1/2 ид.ч. от
тавански етаж, и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място.
Съгласно нотариален акт № 82 от 06.10.2020 г., том II, рег. № 7493, дело
№ 267 от 2020 г. по описа на нотариус А. А. с рег. № 316 в НК К. И. С. е дарил
на сина си М. К. С. (ищец по делото) само 1/2 ид.ч. от собствените си 1/4 ид.ч.
от придобитите по наследство, по документ за реституция 340 кв.м., а по
скица - 314 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КК, целия с
площ 926 кв.м., с адм.адрес: гр. Варна, ул. „Бр.Ш.“ ***, която дарена част се
равнява на 39,25 кв.м. ид.ч. имота.
Съгласно нотариален акт № 87 от 09.10.2020 г., том II, рег. № 7592, дело
№ 272 от 2020 г. по описа на нотариус А. А. с рег. № 316 в НК К. И. С. е дарил
на другия си син А. К. С. (ищец) останалата ½ ид.ч. от горния имот, равняваща
се на 39,25 кв.м. ид.ч., както и придобития чрез доброволна делба
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.2.4, разположен на ет. 4 от
новопостроената в имота сграда № 2, ведно с посочени прилежащи части.
От приложено удостоверение за наследници изх. №
АУ122329ОД/20.12.2022 г., издадено от Община Варна, се установява, че Р.К.
С.а е починала на ***, като е оставила за законни наследници две деца – К. И.
7
С. и Б.И. С., последният починал през 2021 г. и наследен от сина му И. Б. С.
(ищец).
Съгласно представеното и прието във въззивната инстанция
удостоверение за наследници изх. № АУ099417ОД/09.09.2025 г., издадено от
Община Варна, М. К.а У.а е починала на 22.10.2015 г. и оставила за законни
наследници Г. Г. У., починал впоследствие през 2022 г., и две деца – К. Г. У. и
М. Г. Г. (ответниците).
Приет във въззивната инстанция като нововъзникнало доказателство е и
нотариален акт за признаване на собственост върху недвижим имот № 116 от
27.02.2025 г., том I, рег. № 935, дело № 110 от 2025 г. на нотариус Д. С. с рег.
№ 192 в НК, с който, въз основа на представени пред нотариуса писмени
доказателства, на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК М. Г. Г. и К. Г. У. са признати
за собственици, при равни квоти от по ½ ид.ч. за всеки от тях, на сграда с
идентификатор № ***.3 с предназначение - гараж със застроена площ 42 кв.м.,
придобита по наследство от родителите им М. К.а У.а и Г. Г. У..
Обстоятелството, че този гараж се ползва от ответниците, е отделено като
безспорно с протоколно определение на ВРС от 02.07.2024 г.
Не е спорно също, а се изяснява и от приложената скица на процесния
ПИ *** от действаща КК с отразена площ 926 кв.м, че имотът е с предишен
идентификатор ***; ***, номер по предходен план: 11, кв. 437, парцел VI, и
като негови собственици са вписани в КРНИ Р.К. С.а и М. К.а У.а, всяка
притежаваща по ½ ид.ч. от правото на собственост.
От приетото заключение на допуснатата пред първоинстанционния съд
съдебно-техническа експертиза (СТЕ), изготвено от вещото лице Д. К., и
изслушването на експерта в открито заседание се установява, че в процесния
поземлен имот с идентификатор *** и площ 926 кв.м. има изградени три
сгради - масивна жилищна сграда с идентификатор ***.1 със застроена площ
128 кв.м. по КК; масивна жилищна сграда с идентификатор ***.2 със
застроена площ 93 кв.м. по КК и сграда с идентификатор ***.3,
представляваща гараж със застроена площ 42 кв.м. по КК, ползван от
ответниците. При извършен оглед на място вещото лице е констатирало, че в
имота се намира кладенец, отразен в приложените скици, че югоизточният
вход към имота е ширина 2,66 м и осигурява автомобилен достъп, че в
северната част на имота има отделни дървета и храсти, а друга част е с
настилка от бетонови плочи, както и че свободната площ, разположена
югозападно от жилищните сгради, представлява цветна градина, от която е
входът за първия етаж от старата жилищна сграда, ползван от ответниците,
както и входът за втория етаж от същата сграда, достъпен чрез вита стълба,
ползван от ищците. Вещото лице е установило още, че южно от
съществуващите на място гаражи има останки от строеж (друг гараж, който е
бил съборен). В първоначалното заключение вещото лице дава два варианта за
разпределение на свободната площ от дворното място от 663 кв.м., формирана
след изваждане от площта на целия имот от 926 кв.м. на заетата от трите
сгради площ от 263 кв.м. (вкл. 128 кв.м. за МЖ 1, 93 кв.м за МЖ 2 и 42 кв.м за
гараж).
Прието е и допълнително заключение на СТЕ, в което са дадени два
варианта на разпределение на площ от дворното място в размер на 705 кв.м.,
включваща незастроеното пространство и заетата от гаража площ от 42 кв.м.
И в двата варианта на допълнителната експертиза на ищците е разпределен
8
дял I с площ 220 кв.м., разположен в северната част на имота (означен с
червен щрих), на ответниците е разпределен дял II с площ 220 кв.м.,
разположен южно от дял I и включващ площта, заета от гаража (означен със
син щрих), и са определени 159 кв.м. площ за общо ползване, разположени
около МЖ 1 и МЖ 2 и означени със зелен щрих (дял VI от първия вариант и
дял V от втория). Разликата в двата варианта се състои в разпределението на
цветната градинка, разположена в югозападната част на имота, срещу МЖ 1 и
МЖ 2. В първия вариант градинката е разделена в три дяла – дял V, IV и III,
съобразени с входовете към обектите в жилищните сгради, ползвани от
страните, като за ответниците е разпределен дял V с площ 24 км.м.,
разположен срещу входа за първия етаж на МЖ 1, и дял III с площ 29 кв.м,
разположен срещу входа за първия и втори етаж на МЖ 2, а за ищците е
разпределен дял IV с площ 53 кв.м., разположен срещу витата стълба, от която
се достъпва входът към втория етаж на МЖ 1. Във втория вариант на същото
заключение градинката е разделена в два дяла – дял III и IV, всеки от по 53
кв.м, като дял IV, разположен срещу входовете за двата етажа на МЖ 1, е
разпределен за ползване от ищците, а дял III, разположен срещу входа за
долните два етажа на МЖ 2, е разпределен за ползване от ответниците.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от надлежна страна (ищец в първоинстанционния процес) и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
преценка относно нейната основателност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания
в жалбата.
В обхвата на така посочените въззивни предели, съдът намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на неговата
правилност, съобрази следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС има за предмет
осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение
между съсобственици по повод служене с общата вещ, по отношение на която
мнозинство или не е било формирано, или е взело решение, вредно за нея.
Съобразно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №
13/10.04.2013 г. по т.д. № 13/2012 г. ОСГК на ВКС, в това производство съдът
е длъжен да изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са
квотите им в съсобствеността и да постанови целесъобразното разпределяне
на ползването, съобразено във възможно най-пълна степен с действителните
права на страните в съсобствеността.
В разглеждания случай не е спорно, а се потвърждава и от обсъдените
писмени доказателствени средства, че праводателите на страните Р.К. С.а и М.
К.а У.а са били съсобственици при равни квоти от по ½ ид.ч. на процесния
поземлен имот с идентификатор *** с площ 926 кв.м по действаща КК
(идентичен с имот 11, кв. 437, парцел VI по предходен план, от който са
образувани имоти с предишни ид. *** и 10135.1504.216, обединени
9
впоследствие в процесния с ид. ***), като част от имота е бил поделен
помежду им в производство по съдебна делба по гр.д. № 725/1977г. на
Варненския районен съд, а останалата част е била отчуждена и впоследствие
възстановена на тях с решение по гр.д. № 59-а/1993 г. на Варненския окръжен
съд и заповед № 1256/24.06.1999 г. на областен управител на Област Варна.
Безспорно е също, че ищците И. Б. С., М. К. С. и А. К. С. са
правоприемници на Р.К. С.а и притежават общо ½ ид.ч. от имота, а
ответниците М. Г. Г. и К. Г. У. са наследници на М. К.а У.а и притежават общо
другата ½ ид.ч.
В рамките на обособената група на ищците правата в съсобствеността са
разпределени по следния начин:
- И. Б. С. е собственик на 384,5 кв.м., от които 306 кв.м. (1/2 ид.ч. от ПИ
*** целия с площ 612 кв.м.) е придобил по дарение от неговата баба Р. С.а,
обективирано в нотариален акт № 11 от 25.01.2010 г., том I, рег. № 516, дело
№ 9 от 2010 г. по описа на нотариус А. Г. с рег. № 194 в НК, а останалите 78,5
кв.м. е придобил по наследство от неговия баща Б.И. С., починал през 2021 г.,
който ги е наследил от майка му Р. С.а, починала през 2016 г.;
- М. К. С. е собственик на 39,25 кв.м., придобити по дарение от неговия
баща К. И. С., обективирано в нотариален акт № 82 от 06.10.2020 г., том II, рег.
№ 7493, дело № 267 от 2020 г. по описа на нотариус А. А. с рег. № 316 в НК;
- А. К. С. е собственик на 39,25 кв.м., придобити по дарение от неговия
баща К. И. С., обективирано в нотариален акт № 87 от 09.10.2020 г., том II, рег.
№ 7592, дело № 272 от 2020 г. по описа на нотариус А. А. с рег. № 316 в НК.
Всеки от ответниците М. Г. Г. и К. Г. У., от друга страна, притежава по ¼
ид.ч. от процесния имот, равняващи се на по 231,50 кв.м. ид.ч., придобити по
наследство от родителите им М. К.а У.а, починала през 2015 г. и Г. Г. У.,
починал през 2022 г.
Не е спорно още, а се установява и от писмените доказателствени
средства и заключението на СТЕ, че в поземления имот има построени две
жилищни сгради с идентификатори № ***.1 и № ***.2 по КК, първата от
които е на два етажа, с лице към ул. „Б. Миладинови“, и самостоятелен вход
към всеки етаж откъм югозападната част на имота, а втората – на четири
етажа, разположена северно от първата, като жилищата на първите два етажа
от нея имат вход от югозапад, на третия и четвъртия – от югоизток. Безспорно
е също, че самостоятелните обекти в двете сгради принадлежат на страните и
се ползват от тях, както следва: от ответниците - жилището на първия етаж от
сградата с идентификатор № ***.1 (собственост на М. Г. Г. и К. Г. У. по
наследство от родителите им), както и жилищата на първия и втория етаж от
жилищната сграда с идентификатор № ***.2 (собственост на К. У. съгласно
договор за доброволна делба от 15.12.2008 г.); от ищеца И. С. – жилището на
втория етаж от сградата с идентификатор № ***.1 (придобито с договор за
дарение от 25.01.2010 г.); от ищеца М. С. – жилището на третия етаж от
сградата с идентификатор № ***.1 (придобито с договор за доброволна делба
от 15.12.2008 г.) и от ищеца А. С. - жилищата на четвъртия етаж от жилищната
сграда с идентификатор № ***.2 (придобити с договор за дарение от
09.10.2020 г. и договор за доброволна делба от 15.12.2008 г.).
Във връзка с ползването на самостоятелните обекти в жилищните сгради
и заетата от последните площ в дворното място страните нямат спор, като тази
застроена площ не е предмет на разпределение.
10
Спорът е относно ползването на свободната, незастроена площ от
мястото, както и относно това дали при разпределението следва да се
включи площта от 42 кв.м, заета от гаражите в имота (отразени в КК като
сграда с идентификатор № ***.3). За да даде отговор на тези въпроси,
настоящият съдебен състав съобрази следното:
Според съдебната практика при разпределяне на ползването на
незастроената площ между съсобствениците на парцела заетата площ от
постройките, които са индивидуална собственост на отделните
съсобственици, следва да се счита като пряко, непосредствено използвана от
тях площ, и да се съпоставя на общо основание към правата им от дворното
място, тоест да се включи в разпределяната им за ползване обща площ (в този
смисъл - решение № 430 от 03.04.2012 г. по гр.д. № 1565/2010 г. на ВКС, І г.о.,
решение № 418 от 29.06.2009 г. по гр. д. № 1338/2008 г. на ВКС, ІІ г.о. и др.).
Изключение от това принципно правило е налице само по отношение на
постройките, които са изградени и се ползват от единия от съсобствениците в
общия имот въз основа на отстъпено право на строеж. В този случай
правомощието на съсобственика да ползва застроената част не произтича от
правото му на собственост върху земята, а е елемент от съдържанието на
отстъпеното в негова полза право на строеж - чл. 64 ЗС. Макар и да запазва
съсобствения си характер, тази част не може да бъде предмет на
разпределение по чл. 32, ал.2 ЗС, тъй като ограниченото вещно право на
строеж изключва произтичащото от чл. 31, ал.1 ЗС правомощие на останалите
съсобствениците да си служат с нея (така – решение № 252/25.11.2014 г. по
гр.д. № 933/2014 г. на ВКС, І г.о.).
Съобразявайки цитираната съдебна практика, както и безспорните по
делото обстоятелства, че наличните гаражи в съсобствения поземлен имот са
собственост на ответниците и се ползват само от тях, съдът приема, че заетата
от тези гаражи застроена площ от 42 кв.м. следва да бъде включена в общо
разпределяната на ответниците площ. Няма своевременно ангажирани и
приети по делото доказателства, от които да се установява, че за тези гаражи
има отстъпено право на строеж, респ. да се приложи горепосоченото
изключение. Такова доказателство не представлява и представеният пред
въззивната инстанция констативен нотариален акт № 116 от 27.02.2025 г., том
I, рег. № 935, дело № 110 от 2025 г. на нотариус Д. С. с рег. № 192 в НК,
съставен в полза на ответниците, с който само се признава тяхното право на
собственост върху постройката (придобито по наслество), но не и наличието
на отстъпено в тяхна полза или в полза на наследодателите им право на
строеж.
С оглед изрично заявеното искане на страните и фактическото
положение, при което дворното място се ползва общо от ищците, от една
страна, и от ответниците, от друга, разпределението следва да се извърши
именно между тези две групи съсобственици, като на всяка от тях се
предостави обща за ползване площ. При това положение и предвид
направения по-горе извод, според който заетата от гаражите площ от 42 кв.м.
следва да бъде включена в разпределяната обща площ от съсобствения имот,
разпределението следва да бъде извършено съобразно допълнителното
експертно заключение, чийто предмет е обща площ от 705 кв.м., включваща и
тези 42 кв.м. Именно при това разпределение се съобразява съществуващото
неравенство в застроената площ на всяка от страните, при притежаваните от
11
тях равни права от съсобствения имот, и се спазва принципът за съразмерност,
като се осигурява за ползване на съсобствениците такава площ, която да
съответства на квотата им в съсобствеността.
Съдът приема за най-целесъобразен вторият вариант от въпросното
допълнително експертно заключение, според който зелената площ е
обособена в два дяла, колкото са и групите съсобственици, като са съобразени
и ползваните от всяка група самостоятелни обекти в жилищните сгради, както
и техните входове. Този вариант е и по-удобен, с оглед поддръжката на
зелената площ, обособена на едно място за всяка група. Не е оправдано
разделянето на зелената площ на три дяла, съобразно предложения първи
вариант на допълнителното заключение, освен поради броя на обособените
групи, още и предвид големината и фактическото разположение на тази площ,
при което на практика всеки от дяловете е в непосредствена близост до всеки
от югозападните входовете на двете жилищни сгради, респ. няма нужда
зелената площ да е точно срещу всеки вход, за да се ползва пълноценно тя,
съобразно предназначението й.
По изложените мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
обжалваното решение, с което разпределението на ползването е извършено по
друг начин, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,
с което процесното дворно място се разпредели съобразно вариант втори на
допълнителното заключение на СТЕ, отразен в скица (проект) – приложение
№ 2 към заключението, поместена на л. 147 от гр.д. № 9/2024 г. на ВРС, като: в
дял на ищците се разпределят дял I и дял IV, оцветени в червен щрих на
скицата, както и ½ ид.ч. от определения за общо ползване дял V, оцветен в
зелен щрих, а в дял на ответниците се разпределят дял II и дял III, оцветени в
син щрих, както и ½ ид.ч. от дял V.
По разноските:
В производство по разпределение ползването на съсобствен имот
съдебното решение ползва и двете страни, поради което всяка от тях следва да
понесе такава част от разноските, включващи заплатени такси и
възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстваща
на размера на дела й в съсобствеността, а разноски за заплатени адвокатски
възнаграждения следва да останат за сметка на страните така, както са
извършени (в този смисъл - определение № 389/08.10.2010 г. по ч.гр.д. №
293/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.).
С оглед на горното и изхода на спора, първоинстанционното решение в
частта за разноските не следва да бъде ревизирано.
В полза на въззивниците следва да бъдат присъдени разноски за
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 60 лв. Разноски за
адвокатски възнаграждения за въззивната инстанция не следва да се
присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 652/26.02.2025 г., постановено по гр.д. № 9/2024
г. по описа на Районен съд – Варна, 49-ти състав, с което е разпределено, на
12
основание чл. 32, ал. 2 ЗС, ползването на поземлен имот с идентификатор
№ *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със Заповед
№ РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед №
КД-14-03-1735/17.11.2010 г. на Началник на СГКК-Варна, с адрес на имота: гр.
Варна, район Одесос, ул. „Б. Ш.“ ***, целия с площ от 926 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: ***; ***, с номер по
предходен план: 11, квартал 437, парцел VI, при съседи: ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, ***, между М. К. С. с ЕГН **********, А. К. С. с ЕГН
********** и И. Б. С. с ЕГН **********, от една страна, и М. Г. Г. с ЕГН
********** и К. Г. У. с ЕГН **********, от друга страна, съобразно втори
вариант на изготвената по делото първоначална съдебно - техническа
експертиза и скица-проект – приложение № 2 към нея, поместена на л. 95
от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от
решението, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на поземлен имот с идентификатор №
*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със Заповед №
РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед №
КД-14-03-1735/17.11.2010 г. на Началник на СГКК-Варна, с адрес на имота: гр.
Варна, район Одесос, ул. „Б. Ш.“ ***, целия с площ от 926 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: ***; ***, с номер по
предходен план: 11, квартал 437, парцел VI, при съседи: ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, ***, в частта на имота с площ 705 кв.м., незастроена от
жилищни сгради с идентификатори №№ ***.1 и ***.2, съобразно втори
вариант на изготвеното от вещото лице Д. Й. заключение по
допълнителната съдебно - техническа експертиза и скица-проект –
приложение № 2 към заключението, поместена на л. 147 от гр.д. № 9/2024
г. на Районен съд - Варна, като:
ПРЕДОСТАВЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ на М. К. С. с ЕГН **********, А. К. С.
с ЕГН ********** и И. Б. С. с ЕГН **********, следните площи: дял I с
площ 220 кв.м. и дял IV с площ 53 кв.м., оцветени в червен щрих на скицата
на вещото лице Д. Й., приложената на л. 147 от гр.д. № 9/2024 г. на Районен
съд – Варна, както и ½ ид.ч. от определения за общо ползване дял V с обща
площ 159 кв.м., оцветен в зелен щрих на същата скица, и
ПРЕДОСТАВЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ на М. Г. Г. с ЕГН ********** и К. Г. У.
с ЕГН ********** следните площи: дял II с площ 220 кв.м. и дял III с площ
53 кв.м., оцветени в син щрих на скицата на вещото лице Д. Й., приложената
на л. 147 от гр.д. № 9/2024 г. на Районен съд – Варна, както и ½ ид.ч. от
определения за общо ползване дял V с обща площ 159 кв.м., оцветен в зелен
щрих на същата скица, на основание чл. 32, ал.2 ЗС.
Скицата на вещото лице Д. Й., поместена на л. 147 от гр.д. № 9/2024
г. на Районен съд - Варна, приподписана от съда, съставлява неразделна
част от настоящото решение.
ОСЪЖДА М. Г. Г. с ЕГН ********** и К. Г. У. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на М. К. С. с ЕГН **********, А. К. С. с ЕГН ********** и И. Б.
13
С. с ЕГН ********** сумата от 60 лв. (шестдесет лева) за разноски за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т.
2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14