№ 4411
гр. Варна, 25.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502449 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпили:
1/ въззивна жалба вх. № 268 483/16.09.2022г., подадена от В. З. Д., ЕГН
**********, и М. Н. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: ******, срещу
Решение № 260 383/ 29.08.2022г., постановено по гр.д. № 13 849 / 2019г. по
описа на РС – Варна, 18 –ти състав, с което е оставена без уважение молба
вх. № 267182/18.07.2022 г. от ответниците В. З. Д. и М. Н. Д., чрез
процесуалния им представител адв. Св. Н., за поправка на допусната в
мотивите на Решение № 260320/20.06.2022 г., постановено по гр. дело №
13849 по описа за 2019 г. на ВРС, очевидна фактическа грешка;
2/ частна жалба с вх. No 268 482/ 16.09.2022г., подадена от В. З. Д., ЕГН
**********, и М. Н. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: ******, срещу
Определение No 260 719 / 29.08.2022г., постановено по гр.д. № 13 849 / 2019г.
по описа на РС – Варна, 18 –ти състав, В ЧАСТТА, в която е оставена без
уважение молба вх. № 267181/18.07.2022 г. от В. З. Д. и М. Н. Д., чрез
процесуалния им представител адв. Св. Н., В ЧАСТТА, с която е отправено
искане за изменение на Решение № 260320/20.06.2022 г., постановено по гр.
дело № 13849 по описа за 2019 г. на ВРС, 18-ти с-в, в частта за разноските,
чрез присъждане в полза на молителите на сума в размер на 1007.54 лева-
транспортни разходи на процесуалния представител на страната.
1
Във въззивната жалба вх. № 268 483/16.09.2022г. се излага, че
обжалваното Решение № 260 383/ 29.08.2022г., постановено по гр.д. № 13
849 / 2019г. по описа на РС – Варна, 18 –ти състав е неправилно и
незаконосъобразно. Неправилно било възприето, че ако имало неточности
или грешки в мотивите, то такива се отстраняват единствено по пътя на
инстанционния контрол, тъй като при правилно решение страната искаща
поправка няма правен интерес от обжалването му, тъй като същото е
правилно. Към датата на последното захранване на кредитната сметка от В. Д.
-14.12.2016 г. безусловно са налични достатъчно средства, осигурени от В. Д.
за цялостно предсрочно погасяване на кредита и това е датата, на която той е
направил последна вноска по кредита. Сочи, че вещото лице безусловно
установявало в осз на 20.05.2022 видно от протокола на страници 14, 16, 17 и
18, че към 14.12.2016 г. извършените плащания са били достатъчни за
погасяване на всички задължения по договора за кредит. В уточнителна
молба сочи, че по гр.д. 13849 / 2019г. на ВРС се постановило разделяне на
иска за надвзети суми от „Уникредит Булбанк“ АД, като било образувано и
гр.д. 16755 / 2021г. на ВРС, което впоследствие било спряно до приключвване
на гр.д. 13849 / 2019г. на ВРС. Тъй като въз основа на решението по
последното дело предстояло и разглеждането на гр.д. 16755 / 2021г. на ВРС,
то ОФГ следвало да бъдат поправени. В тази връзка моли съда да отмени
решението и уважи молбата, като допусне поправка на двете фактически
грешки в решение № 260320/ 20.06.2022 г. по гр. д. 13849/2019 г. на ВРС, като
вместо ,до 20.12.2017 г." бъде посочено „до 14.12.2016 г." на две места на стр.
6., или в условията на евентуалност да бъде поправена само годината от 2017
на 2016 г., която представлява очевидна фактическа грешка.
В срок е депозиран отговор от „УниКредит Булбанк“ АД, в който се
сочи, че жалбата е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно,
като поддържа мотивите на ВРС. Моли съда да остави жалбата без уважение
и да потвърди постановеното решение.
В частната жалба вх. No 268 482/ 16.09.2022г., се сочи, че
определението в обжалваната част, постановено по реда на чл. 248 от ГПК е
неправилно и незаконосъобразно. Оспорват всички доводи, изложени от ВРС.
Сочат, че не претендират разноските по производството за транспорт на
2
двамата адвокати по делото, а само за един адвокат в съответствие с
разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК. Жалбоподателите с поведението си не били
дали повод за завеждане на делото от Уникредит Булбанк АД, а напротив
видно от доказателствата и постановеното съдебно решение заплатените суми
по кредита са били напълно достатъчни за пълното му изплащане още на
14.12.2016 г. Предвид горното, и след като бъдат съобразени и правата на
потребителите, които са по-слабата страна в отношенията, както и това, че
Окръжен съд Варна не бил спрял изпълнението, нито е обезсилил изп. лист, а
едва след два опита съда по настоящият иск постановил спиране на
изпълнението по изп. дело в резултат на което била спряна продажбата на
ипотекираните два недвижими имота., то следвало да се приеме, че с
действията си Уникредит Булбанк АД била злоупотребила с дадените й
правомощия в качеството й на банка, като била причинила извършаването на
големи разходи за защита правата на потребителите и не считат за
справедливо направените разноски по делото за един адвокат за път да не
бъдат заплатени от банката. В резултат на защитата по в. т. д. 603/2016 г. на
ВАпС по жалба на докладчика по делото, адв. Н. бил наказан на 12 месеца
лишаване от право да упражнявам професия, а по настоящото дело вещото
лице подало жалба срещу адв. Н. до АК Варна за неуважение към него, но АС
Варна отказал образуването на дисциплинарно производство. Всичко това
разкривало, че потребителите сем. Д.и с цел гарантиране на пълноценна и
ефективна защита на правата си се нуждаели от защита и представителство на
основен адвокат от гр. София, тъй като се било очаквало, че за пореден път
адв. Н. щял да бъде отстранен от производството. Видно от протоколите по
делото дори и в настоящото производство към адв. Н. били отправени
предупреждения от съд за глобяването му и изгонване от залата. В тази
ситуация към момента сем. Д.и били заплатили разноски по делото за път на
адв. А. от София до Варна в размер на 1007,54 лв, като по този начин
претендирали разноските за път само на един адвокат, а не на двама адвоката.
Разноски за път за адв. Н. не се претендирали по делото. Сочат, че страните
имали право да избират адвоката си от цялата страна, като извършените
разноски за път се заплащали от ответника, съразмерно уважената част на
иска. Законовите ограничение били свързани единствено до това разноските
по производството и възнаграждението да бъдат за един адвокат, а не за
двама адвоката, като нямало законово ограничение от коя част на България да
3
бъде избрания от страните адвокат. Съдът нямал право да присъди по - нисък
размер на разноските, след като представлявали реален и разумен заплатен
разход по делото, като никъде разпоредбата не ограничавала разноските до
съдебно-деловодни разноски. Съдът имал право да присъди по-нисък размер
от заплатения за един адвокат хонорар единствено на основание чл. 78, ал. 5
ГПК и то при направено възражение за прекомерност. Предвид горното
разноските по производството за път за един адвокат в размер на 1007,54 лв
за четири осз действително били направени и заплатени, необходими били по
изложените по-горе съображения и били разумни по размер. Молят съда да
отмени определението в обжалваната част и да присъди разноските за път.
В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК , е постъпил отговор на частната жалба
от „УниКредит Булбанк“ АД, в който се сочи, че жалбата е неоснователна, а
определението е правилно и законосъобразно, като поддържа мотивите на
ВРС. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди
постановеното определение в обжалваната част.
Въззивната и частната жалби са подадени в сроковете по чл.247 ал.4 вр.
чл.259, ал.1 и чл. 263 ал.2 от ГПК, съответно и чл. 248 ал. 3 от ГПК, от
активно легитимирани лица, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове,
процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни
изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.
Не са направени доказателствени искания от страните.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната и частна жалби и
на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане:
1/ въззивна жалба вх. № 268 483/16.09.2022г., подадена от В. З. Д., ЕГН
**********, и М. Н. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: ******, срещу
Решение № 260 383/ 29.08.2022г., постановено по гр.д. № 13 849 / 2019г. по
описа на РС – Варна, 18 –ти състав, с което е оставена без уважение молба вх.
№ 267182/18.07.2022 г. от ответниците В. З. Д. и М. Н. Д., чрез
процесуалния им представител адв. Св. Н., за поправка на допусната в
мотивите на Решение № 260320/20.06.2022 г., постановено по гр. дело №
13849 по описа за 2019 г. на ВРС, очевидна фактическа грешка;
4
2/ частна жалба с вх. No 268 482/ 16.09.2022г., подадена от В. З. Д.,
ЕГН **********, и М. Н. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: ******,
срещу Определение No 260 719 / 29.08.2022г., постановено по гр.д. № 13 849
/ 2019г. по описа на РС – Варна, 18 –ти състав, В ЧАСТТА, в която е оставена
без уважение молба вх. № 267181/18.07.2022 г. от В. З. Д. и М. Н. Д., чрез
процесуалния им представител адв. Св. Н., В ЧАСТТА, с която е отправено
искане за изменение на Решение № 260320/20.06.2022 г., постановено по гр.
дело № 13849 по описа за 2019 г. на ВРС, 18-ти с-в, в частта за разноските,
чрез присъждане в полза на молителите на сума в размер на 1007.54 лева-
транспортни разходи на процесуалния представител на страната.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.01.2023г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5