РЕШЕНИЕ
№ 429
гр. Пловдив, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000399 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260159/22.12.2021г., постановено по търг. д. №154/2020г.
по описа на окръжен съд Пазарджик, е признато за установено по иска,
предявен на основание чл.694, ал.3, т.2 от ТЗ от Л. А. К., ЕГН **********
против „Б.М.С.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК .... и „С.“ ЕООД, ЕИК ...., че
„Б.М.С.“ АД - в несъстоятелност не дължи на основание чл.59 от ЗЗД на „С.“
ЕООД сумата 7 602,03лв., представляваща обезщетение за ползването на
частта от производствен терен с площ от 35 000 кв.м.с кад.№.. в м. „Р.д.“ по
КВС на гр.С., а понастоящем ПИ с идентификатор ... по КК на гр.С., заета от
готова продукция, за периода януари, февруари и март 2019г.
Отхвърлен е искът, предявен на основание чл.694, ал.3, т.2 от ТЗ от Л.
А. К., ЕГН ********** против „Б.М.С.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК .... и
„С.“ ЕООД, ЕИК ...., че „Б.М.С.“ АД - в несъстоятелност не дължи на
основание чл.59 от ЗЗД на „С.“ ЕООД сумата 567,48лв., представляваща
обезщетение за ползването на частта от производствен терен с площ от 35 000
1
кв.м. с кад.№.. в м. „Р.д.“ по КВС на гр.С., а понастоящем ПИ с
идентификатор ... по КК на гр.С. заета от готова продукция, за периода
януари, февруари и март 2019г.
Л. А. К. е осъдена да заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен съд
държавна такса в размер на 50лв., както и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист държавна такса в размер на 5лв., съгласно чл.11 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. „С.“
ЕООД е осъдено да заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен съд
държавна такса в размер на 304,08лв., както и в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5лв., съгласно чл.11 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Л. А. К. е осъдена да заплати на „С.“ ЕООД сумата 95,34лв.,
представляваща сторени от последното разноски. „С.“ ЕООД е осъдено да
заплати на Л. А. К. сумата 325,69лв., представляваща сторени разноски.
С определение №260080/19.04.2022г., постановено по реда на чл.248 от
ГПК е изменено решение №260159/22.12.2020г. в частта за разноските, с
която „С.“ ЕООД е осъдено да заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен
съд държавна такса в размер на 304,08лв., като „С.“ ЕООД е осъдено да
заплати държавна такса в размер на 76,02лв.
Постановеното по делото решение е обжалвано от ответника в
първоинстанционното производство – „С.“ ЕООД. Въззивната жалба е срещу
тази част от решението, с която е признато за установено, че „Б.М.С.“ АД - в
несъстоятелност не дължи на основание чл.59 от ЗЗД на „С.“ ЕООД сумата
7 602,03лв., представляваща обезщетение за ползването на частта от
производствен терен с площ от 35 000 кв.м.с кад.№.. в м. „Р.д.“ по КВС на
гр.С., а понастоящем ПИ с идентификатор ... по КК на гр.С., заета от готова
продукция, за периода януари, февруари и март 2019г. Жалбоподателят счита,
че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в
противоречие с разпоредбите на материалния закон и представените по
делото доказателства. Изложени са подробни съображения, свеждащи се до
анализ на депозираните по делото доказателства. Наведено е оплакване, че
първоинстанционният съд не извършил прецизен анализ на депозираните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетеля И.И.. Позовава се на
влезли в сила съдебни решения /приложени и към въззивната жалба/,
2
постановени по спорове между същите страни с идентичен предмет, като са
наведени доводи за сила на пресъдено нещо по отношение на съдебно
установените общи правопораждащи факти. Жалбоподателят се позовава на
изразеното от синдика становище, проявено и с включването на спорното
вземане в списъка на приетите предявени вземания. Коментирано е приетото
заключение от назначената по делото съдебнотехническа експертиза.
Въведено е оплакване за нарушение на разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с
което отрицателният установителен иск да бъде отхвърлен.
Ответник - жалбата „Б.М.С.“ АД - в несъстоятелност, не е представил
отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК. Редовно призован, не се представлява
в съдебно заседание от органен представител и не изразява становище по
предявената въззивна жалба.
Въззиваемата страна - на Л. А. К., в представения отговор на въззивната
жалба, оспорва изцяло същата. Претендира сторените пред въззивната
инстанция разноски.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не се предявяват
доказателствени искания.
Синдикът И. Л. К., задължителен участник в производството по чл.694
от ТЗ, в съдебно заседание изразява становище, че въззивната жалба е
основателна.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбите и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен отрицателен установителен иск по
чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ от Л. А. К. против „Б.М.С.“ АД - в несъстоятелност и
„С.“ ЕООД. Независимо че в диспозитива на първоинстанционното решение
3
неточно е посочено „т.2“, искът е разгледан и произнасянето е по правилното
правно основание - чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ. Отрицателният установителен иск
е за несъществуване на прието вземане в размер на 8 169,51лв. на „С.“ ЕООД
към „Б.М.-С.“ АД – в несъстоятелност, представляващо част от общия размер
от 12 000лв. на предявеното и прието вземане, включено в списъка на
приетите вземания, обявен на 23.07.2020г. Процесното вземане е предявено от
кредитора „С.“ ЕООД в пълен размер от 12 000лв. и представлява
обезщетение за лишаване от ползване за периода 01.01.2019г. - 31.03.2019г.
на площ от 9 740 кв.м. в източната част от Поземлен имот - производствен
терен, с номер .., находящ се в местността „Р.д.“ по картата на възстановената
собственост на гр. С., който имот е в собственост на „С.“ ЕООД. В
законоустановените срокове ищцата е възразила срещу приемането на така
предявеното вземане, като с определение от 06.10.2020г. съдът по
несъстоятелността е приел за неоснователно възражението и одобрил
изготвения от синдика допълнителен списък на приетите предявени вземания,
който включва и процесното. Несъществуването на процесното вземане,
предявено от кредитора „С.“ ЕООД, като обезщетение за ползването на част
от собствения му имот, изразяващо се в заемане/разполагане на продукция на
„Б.М.С.“ АД в източната част на имота, се обосновава с твърдения, че
кредиторът „С.“ ЕООД не е представил доказателства, установяващи площта
на складираната готова продукция да е повече от 4 729 кв.м., както и
дължимия наем да е по – голям от 3 830,49лв. за трите процесни месеца. В
исковата молба ищцата се позовава на проведени искови производства за
обезщетение за ползването на същата част от имота и молби, с които „С.“
ЕООД е предявил вземанията си, представляващи обезщетение за ползване на
част от имота, като в исковите молби и молбите за предявяване на вземания
ползваната част от имота е индивидуализирана с различна площ. Твърди се,
че площта от имота, заети от готовата продукция на несъстоятелното
дружество реално е 4 729кв.м, а не 9 740кв.м., както е посочено в молбата за
предявяване на вземания. Твърди се, че месечният наем за квадратен метър за
този вид имот е 0.27лв. – пазарна цена посочена в заключение от експертиза,
приета по друго дело /№270/2018г. Ето защо ищцата счита, че приетото
вземане съществува само до размера от 3 830,49лв. и не съществува за
разликата над този размер до 12 000лв. или за разликата от 8 169,51лв.
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което се
4
приеме, че вземането на „С.“ ЕООД не съществува в размера от 8 169,51лв.
Ответникът „С.“ ЕООД в подадения отговор на исковата молба оспорва
предявения иск. Въведени са насрещни твърдения и факти, че действително
ползваната от „Б.М.С.“ АД част от собствения му имот /придобит по силата
на постановление за възлагане от 05.01.2017г./ е с площ от 9 740 кв.м., като
през процесния период е складирана готова продукция, собствена на същото,
без да има основание за това и по този начин дружеството неоснователно се е
обогатило.
Ответникът „Б.М.С.“ АД – в несъстоятелност не е подал отговор и не е
изразил становище.
Синдикът И. К., задължителен участник в производството, съгласно
разпоредбата на чл.694 ал.4 ТЗ, е изразил становище, че искът е
неоснователен.
При така посочените твърдения и възражения на участниците в
производството, въззивната инстанция намира за установено следното:
Предпоставките за допустимост на отрицателния установителен иск по
чл.694 ал.3, т.1 от ТЗ са: кредиторът с оспорено вземане да е предявил
вземането си пред синдика по реда и в сроковете по чл.685 , 688 от ТЗ; да е
налице произнасяне на синдика - приемане на вземането; в срока по чл.690
ал.1 от ТЗ да е направено възражение от друг кредитор; възражението да е
разгледано по реда на чл.692 от ТЗ и прието за неоснователно от съда по
несъстоятелността; да е спазен 14-дневният срок по чл.694 ал.6 от ТЗ за
предявяване на иска.
При посочените предпоставки предявеният иск е допустим.
С решение №35/21.03.2011г., постановено по т. д. № 66 по описа за
2010г. на Окръжен съд Пазарджик, е обявена неплатежоспособността на
длъжника „Б.М. – С.“ АД, гр. С., определена е началната дата на
неплатежоспособността - 14.03.2010г., открито е производство по
несъстоятелност с произтичащите от това последици. Решението е вписано в
Търговския регистър на 04.04.2011г. /под № 20110404151145/.
Няма спор относно качеството на кредитори в производството по
несъстоятелност на „С.“ ЕООД и Л. К.. Кредиторът „С.“ ЕООД е предявил
вземането си за 12 000лв. с молба с вх.дата 15.05.2019г. Същото е включено в
5
Списъка на приетите предявени вземания по чл.688 ал.3 от ТЗ, обявен в ТР на
23.07.2020г. Като основание на вземането е посочено „Ползване на част от
имот с площ от 9 740кв.м. за периода м.януари – март 2019г.“. В срока по
чл.690 ал.1 от ТЗ – на 30.07.2020г. е подадено възражение от кредитора Л. К.
/и от „В.Х.“/ срещу така приетото вземане. С определение
№260088/06.10.2020г. на съда по несъстоятелността, обявено в ТР на
07.10.2020г., възражението е оставено без уважение и е одобрен изготвеният
от синдика Списък на приетите предявени вземания. Исковата молба е
депозирана в съда в 14-дневния преклузивен срок по чл.694 ал.6 от ТЗ.
Не е спорно между страните правото на собственост на въззивника „С.“
ЕООД върху недвижим имот, представляващ производствен терен с площ от
35 000 кв.м. с кад.№.. в м. „Р.д.“ по КВС на гр.С. – възникнало по силата на
възлагателно постановление по чл.717з от ТЗ от 13.07.2016г. Не е спорен и
фактът, че в част от имота са разположени купчини от готова продукция -
пегматит в насипно състояние, собственост на ответника „Б.М. – С.“ АД – в
несъстоятелност и включени в масата на несъстоятелността.
При наличие на предпоставките за съществуването и надлежното
упражняване правото на иск по чл.694 от ТЗ, спорният въпрос, очертан, както
с исковата молба, така и предметните предели на въззивната жалба, е каква е
площта – частта от недвижимия имот, заета от готовата продукция пегматит.
Искът по чл. 694 от ТЗ е специален установителен иск, предоставен в
полза на кредиторите и на длъжника, за защита на правото им да искат
включване или изключване на вземане от списъка, одобрен от съда по
несъстоятелността. Целта е да бъдат установени по съдебен ред
съществуването или липсата на конкретно задължение на длъжника към
конкретен кредитор. Исковото производство по чл.694 от ТЗ, макар и да
подлежи на разглеждане от съда по несъстоятелността /разглеждан от друг
състав на съда/, представлява допълнително производство, което има
обслужващо предназначение по отношение на основното, същинско
производство по несъстоятелност. Касае се за установителен иск относно
съществуването или несъществуването на релевантно за несъстоятелността
вземане. Този иск е под режима на общия исков процес и по отношение на
него важат правилата на състезателното исково производство. В
производството по иска по чл.694 от ТЗ /при всички визирани хипотези/
6
съдът трябва да провери, както допустимостта – която в случая е налице, така
и съществуването или несъществуването на материалното право, тъй като от
това зависи възможността на кредитор да се ползва от механизма на
универсалното принудително изпълнение. При това положение и тъй като
изпълняемото право не е установено със сила на пресъдено нещо, в
производството по установителния иск ищецът носи доказателствената
тежест за установяване на съществуването или несъществуването на
материалното право, дори и когато се касае за установяване на отрицателни
факти.
Провеждайки този принцип на доказателствената тежест, по искане на
ищцовата страна при първоинстанционното разглеждане на делото е
допусната съдебнотехническа експертиза, която, след оглед и геодезическо
заснемане на площта, заета с въпросната готова продукция в източната част
на имота, е представила заключение. Съгласно приетото от съда заключение,
неоспорено от страните, складираната готова продукция представлява две
фигури с площ на едната 1 193кв.м. /оцветена в червено на приложената
скица/ и на другата – 3 536кв.м. /оцветена в синьо/. Или общо площта на
складираната готова продукция е 4 729кв.м. Вещото лице е констатирало и
разпиляна и свлечена готова продукция в западната част с площ от 4 614кв.
/оцветена в зелено/, при което общо двете пирамидални фигури и разпиляната
готова продукция е 9 343кв.м. /съгл. уточнение в съдебно заседание от
06.12.2021г./ /Посочената площ в Списъка на приетите предявени вземания по
чл.688 ал.3 от ТЗ е 9 740кв.м.
Заключението от съдебнотехническата експертиза, както и това – от
съдебноценителната, съгласно което наемната цена на кв. метър /както за
площта, заета от готова продукция, така и тази, заета от разпиляна продукция/
е 0.31лв., са правилно преценени от първоинстанционния съд. /Дадената от
съдебнооценителната експертиза цена не е спорна/. За да уважи предявения
отрицателен установителен иск, първоинстанционният съд е приел, че по
отношение на площта от разпиляна и свлечена продукция от 4 614кв.м. не е
доказано към релевантния за делото момент – м. януари – м. март 2019г., да е
била заета от такава продукция и оттук е направен изводът, че обезщетение за
ползването на тази площ на плоскостта на неоснователното обогатяване не се
дължи. Аргументите в тази насока са, че измерването на тази площ е
извършено от вещото лице през месец октомври 2021г., което означава, че
7
същата е заснела площта към момент, който е ирелевантен към релевантния
период – месеците януари, февруари и март 2019г. Окръжният съд е посочил,
че в процеса не са събрани доказателства долната част на „пирамидите“ , т. е.
тяхната основа, да е била по-голяма през периода, за който се претендира
обезщетението. Този извод е направен при несъотвтстваща на принципа за
разпределение на доказателствената тежест в производството по чл.694 от ТЗ
преценка, доколкото от ищцовата страна не е установено, че към релевирания
в исковата молба период – началото на 2019г., разпиляване на струпаната на
две купчини готова продукция не е било налице. Напротив – по пътя на
насрещното доказване, ответникът е установил, че и към м.януари – февруари
2019г. части от собствения му имот са били заети не само от струпаната
готова продукция, но и разпиляна, свлечена продукция, посредством
ангажираните от него гласни доказателства. В тази насока основателно е
оплакването на жалбоподателя, че с обжалваното решение не е извършена
пълна и точна преценка на депозираните по делото гласни доказателства –
показанията на свидетеля И.И.. Посоченият свидетел е дългогодишен
служител – охрана на „Б. С.“ АД, ограняващ именно процесното имущество,
„което се намира в местността „Р.д.“ в гр. С.“. Тази дейност свидетелят
упражнява от м. октомври 2016г. до настоящия момент. Същият дава пълно и
точно описание на продукцията – собственост на несъстоятелното дружество,
разположена в имота на „С.“ ЕООД и е категоричен, че продукцията
представлява „огромни купчини със свлечена маса….“, като заявява, че
състоянието е такова и не е променяно от м.октомври 2016г. до сега – т.е. –
включително и през периода м. януари – м. март 2019г. Показанията на
свидетеля И., като непосредствени и убедителни и като на незаинтересовано
от изхода на спора в полза на „С.“ ЕООД /както се посочи същият е служител
на „Б. С.“ АД/ се кредитират изяло. Или несъмнено е, че несъстоятелното
дружество за времето на исковия период – м. януари – м. март 2019г. няма
основание да ползва не само онази част от недвижимия имот, заета от
складираната готова продукция с площ от 4 729кв.м., но няма основание да
ползва и тази част от имота, заета от разпиляна и свлечена готова продукция
в западната част с площ от 4 614кв.м. Съгласно заключението от приетата при
първоинстанционното разглеждане на делото оценъчна експертиза, която не е
оспорена от страните и е компетентно изготвена, за общата площ на
разпиляната и свлечена готова продукция с площ от 4 614кв.м. се следва
8
месечен наем в размер на 1 430,34лв. /4 614кв.м. х 0.31лв. – която определена
пазарна наемна цена не е спорна в настоящето производство/. За тримесечния
период – м.януари – м.март 2019г. цената е в размер на 4 291,02лв. По
отношение на тази сума също е приложим институтът на неоснователното
обогатяване по смисъла на чл.59 от ЗЗД – всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. Т.е. – дължи се обезщетение на „С.“
ЕООД, като на собственик на имот, който е лишен от неговото ползване, тъй
като част от имота – а именно и тази, заета от разпиляна/свлечена продукция,
се ползва от несобственик – несъстоятелното дружество. Обедняването на
собственика се изразява в пропускането от негова страна на наемни доходи,
съответно – обогатяването на лицето, което ползва частта от имота се
изразява в ползването на имота през релевирания в исковата молба период,
без да заплаща наем срещу това ползване – т.е. – спестяване на средства.
Съгласно заключението от СИЕ, месечната наемна цена за площта, общо
заета от двете пирамидални фигури и разпиляната готова продукция -
9 353кв.м. е 2 899,43лв., а за процесния тримесечен период – 8 688,99лв., но не
и както е включено в Списъка на приетите предявени вземания от синдика,
обявен в ТР на 23.07.2020г. – 12 000лв. за площ от 9 740кв.м.
Следователно, освен приетото от първоинстанционния съд за
съществуващо вземане за процесното тримесечие в размер на 4 397,97лв. –
обезщетение за заетата площ от пирамидите готова продукция – 4 729кв.м.,
съществуващо е и вземането за сумата от 4 291,02лв. - обезщетение за заетата
площ от разпиляната продукция - 4 614кв.м. Или като е приел, че вземането
на кредитора „С.“ ЕООД не съществува за сумата от 4 291,02лв.,
първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт.
Несъществуващо е вземането, представляващо разликата между 12 000лв. и
8 688,99лв. или 3 311,01лв.
За пълнота следва да се посочи, че цитираните от страните – в исковата
молба и във въззивната жалба съдебни актове, постановени по спорове между
страните с идентичен предмет, не разпростират силата на пресъдено нещо по
отношение на настоящия съдебен спор, доколкото касаят периоди, различни
от въведения с исковата молба.
Следва да се допълни и че въведените в отговора на въззивната жалба
9
от въззиваемата страна Л. К. твърдения за дейност по сепариране на отпадъци
през м.12.2021г., освен че са нововъведени, са и ирелевантни за настоящия
спор, доколкото касаят факти, настъпили значително след исковия период.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в частта, с която е уважен отрицателният установителен иск за
сумата от 4 291,02лв. В останалата обжалвана част, с която е уважен
отрицателният установителен иск за разликата от 4 291,02лв. до 7 602,03лв.
/сумата от 3 311,01лв./, решението, като правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора следва да бъде отменено първоинстанционното
решение и в частта, с която в тежест на страните са присъдени разноски и
държавна такса, както и постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение
/въпреки че същото не е обжалвано, но то е функционално свързано с
решението/ и разноските да се присъдят наново съобразно изхода от спора
пред въззивната инстанция.
По разноските, сторени в първоинстанционното производство:
Ищцата Л. К. не е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Същата е сторила такива в общ размер от 300лв. – възнаграждение за вещи
лица /л.278, 292/ Съразмерно с уважената част от иска й се дължат разноски в
размер на 121,59лв.
Ответникът „С.“ ЕООД е сторил разноски в първоинстанционното
производство в размер на 1 430лв. – съгласно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК /л.317/. Съразмерно с неуважената част от иска
му се дължат разноски в размер на 850,44лв.
На основание чл.694 ал.7 от ТЗ ищцата следва да заплати държавна
такса съразмерно с неуважената част от иска – 48,59лв. /В случая се дължи
ДТ и върху уважената част от иска, при което не се касае за приложение на
чл.1 от ТДТССГПК./
Ответникът „С.“ ЕООД следва да заплати държавна такса съразмерно с
уважената част от иска – 33,11лв.
По разноските, сторени във въззивното производство:
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.76/,
жалбоподателят „С.“ ЕООД е сторил разноски в размер на 800лв. –
адвокатско възнаграждение, заплатено в брой, съгласно договор за правна
10
защита и съдействие. Възражението на въззиваемата страна Л. К. за
прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение е
неоснователно. Обжалваемият материален интерес в случая е 7 602,03лв. При
този материален интерес минималното адвокатско възнаграждение по чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 710,10лв. Разликата между минималното адвокатско
възнаграждение и заплатеното такова е незначителна. Съразмерно с
уважената част от въззивната жалба въззиваемата страна Л. К. следва да
заплати на жалбоподателя разноски в размер на 451,57лв.
/От страна на въззиваемата Л. К. не са сторени разноски за въззивното
производство./
На основание чл.694 ал.7 от ГПК жалбоподателят следва да заплати
държавна такса съразмерно с неуважената част от въззивната жалба – 16,56лв.
Въззиваемата страна Л. К. следва да заплати държавна такса съразмерно
с уважената част от въззивната жалба – 21,46лв.
/Тъй като цената на иска по разглеждания търговски спор е до 20 000лв.,
то настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване./
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМНЯ решение №260159/22.12.2021г., постановено по търг. д.
№154/2020г. по описа на окръжен съд Пазарджик, В ЧАСТТА, с която е
признато за установено по иска, предявен от Л. А. К., ЕГН ********** против
„Б.М.С.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК .... и „С.“ ЕООД, ЕИК ...., че „Б.М.С.“
АД - в несъстоятелност не дължи на основание чл.59 от ЗЗД на „С.“ ЕООД
сумата 4 291,02лв., представляваща обезщетение за ползването на частта от
производствен терен с площ от 35 000 кв.м.с кад.№.. в м. „Р.д.“ по КВС на
гр.С., а понастоящем ПИ с идентификатор ... по КК на гр.С., заета от готова
продукция, за периода януари, февруари и март 2019г., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. А. К., ЕГН ********** против „Б.М.С.“
АД - в несъстоятелност, ЕИК .... и „С.“ ЕООД, ЕИК .... иск по чл.694, ал.3, т.1
11
от ТЗ за установяване по отношение на длъжника, синдика и всички
кредитори в производството по несъстоятелност, че „Б.М.С.“ АД - в
несъстоятелност не дължи на основание чл.59 от ЗЗД на „С.“ ЕООД сумата
4 291,02лв., представляваща обезщетение за ползването на частта от
производствен терен с площ от 35 000 кв.м. с кад.№.. в м. „Р.д.“ по КВС на
гр.С., а понастоящем ПИ с идентификатор ... по КК на гр.С. заета от готова
продукция, за периода януари, февруари и март 2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260159/22.12.2021г., постановено по
търг. д. №154/2020г. по описа на окръжен съд Пазарджик в останалата
обжалвана част, с която е признато за установено, по иска, предявен от Л. А.
К., ЕГН ********** против „Б.М.С.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК .... и „С.“
ЕООД, ЕИК ...., за установяване по отношение на длъжника, синдика и
всички кредитори в производството по несъстоятелност, че „Б.М.С.“ АД - в
несъстоятелност не дължи на основание чл.59 от ЗЗД на „С.“ ЕООД разликата
от 4 291,02лв. до 7 602,03лв. – или сумата от 3 311,01лв., представляваща
обезщетение за ползването на частта от производствен терен с площ от 35 000
кв.м.с кад.№.. в м. „Р.д.“ по КВС на гр.С., а понастоящем ПИ с
идентификатор ... по КК на гр.С., заета от готова продукция, за периода
януари, февруари и март 2019г.
ОТМЕНЯ решение №260159/22.12.2021г., постановено по търг. д.
№154/2020г. по описа на окръжен съд Пазарджик в частта, с която: Л. А. К. е
осъдена да заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен съд държавна такса
в размер на 50лв., както и в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист държавна такса в размер на 5лв., съгласно чл.11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; „С.“ ЕООД е
осъдено да заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен съд държавна такса
в размер на 304,08лв., както и в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист държавна такса в размер на 5лв., съгласно чл.11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; Л. А. К. е осъдена
да заплати на „С.“ ЕООД сумата 95,34лв., представляваща сторени от
последното разноски; „С.“ ЕООД е осъдено да заплати на Л. А. К. сумата
325,69лв., представляваща сторени разноски, както и постановеното по реда
на чл.248 от ГПК определение №260080/19.04.2022г., вместо което:
ОСЪЖДА Л. А. К., ЕГН ********** да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК ....
12
разноски за първоинстанционното производство в размер на 850,44лв., както
и разноски за въззивното производство в размер на 451,57лв.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК .... да заплати на Л. А. К., ЕГН **********
разноски за първоинстанционното производство в размер на 121,59лв.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК .... да заплати в полза бюджета на съдебната
власт сумата от 33,11лв. – държавна такса за производството пред окръжния
съд и сумата от 16,56лв. – държавна такса за производството пред въззивния
съд.
ОСЪЖДА Л. А. К., ЕГН ********** да заплати в полза бюджета на
съдебната власт сумата от 48,59лв. – държавна такса за производството пред
окръжния съд и сумата от 21,46лв. – държавна такса за производството пред
въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13