Р
Е Ш Е Н И Е
№
260355 / 25.3.2021г.
гр.
П., 25.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 01459 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 422 вр.
чл. 415 ал.1 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове от “Топлофикация П.” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ
“Република” срещу А.И.С. с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено
между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 618,77 лева,
представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П. ул. „“, бл. ,
ап. за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.
включително и сумата от 105,89 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 19.09.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 06699/2018г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата
на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие.
Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил
задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Изяснява се, че ответниците дължат процесните вземания в
качеството си на наследници на процесния недвижим имот, като всеки от тях
отговаря до размера на собствената си ½ идална част от правото на
собственост върху имота. Сочи се, че от страна на ответниците е налице
неизпълнение на договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се
стойност за потребената и начислена топлинна енергия, с оглед на което
предявява настоящите искови претенции и моли за уважаването им.
След
образуване на производството по делото е установено, че ответницата е починала
след депозиране на исковата молба, поради което с Определение от 05.11.2019г.
съдът е конституирал като ответници по делото на мястото на първоначалния
ответник А.И.С., лицата Н.Г.Д. и П.Г.П. – всеки за по ½ част от сумите,
претендирани от наследодателя им.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът Н.Г.Д.,
чрез пълномощника си адв. К.П. ***, е депозирал писмен отговор, в който оспорва
по основание и размер предявените от ищеца искови претенции. Оспорва
твърдението, че между ищеца и наследодателя на ответника – А.И.С., е налице
облигационна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия.
Оспорва и начина на начисляване на претендираните от ищеца суми.
Ответникът
П.Г.П., чрез назначения му особен представител, също е депозирал писмен
отговор, в който оспорва по основание и размер предявените установителни
искове. Оспорва твърдението, че наследодателя на ответника е собственик на
процесния недвижим имот или ползвател на същия. Оспорва и начина на начисляване
на вземанията.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 4855
от 02.10.2018г. по ч. гр. д. № 06699 по описа за 2018г. на Пернишки районен
съд. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на
чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са предявени
настоящите установителни искове. Последното обстоятелство прави исковете
процесуално допустими, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012
г.), която предвижда, че продажбата на
топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите
части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Следователно облигационната връзка
възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
За
да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва
да докаже най-напред при условията на главно и пълно доказване, че между него и
ответниците е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственици или
ползватели на ответниците по отношение на процесния недвижим имот.
От
приетите по делото писмени доказателства, в частност: заверено копие на
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство № 162, том ІV, дело № 1382/83г. на нотариус
Вергиния Янкова – нотариус при ПРС, се установява, че наследодателката на
ответниците и първоначален ответник – А.И.С. е придобила собствеността върху
процесния недвижим имот по силата на наследствено правоприемство. От служебно
извършената справка (л. 18 от делото), както и от приетото като доказателство
Удостоверение за наследници с изх. № 19/ГРС-6959 от 10.10.2019г. се установява,
че А.И.С. е починала на 09.06.2019г. От същото писмено доказателство се
установява, че същата е оставила за наследници ответниците П.Г.П. и Н.Г.Д..
По
силата на чл. 60, ал. 1 от ЗН наследниците, които са приели наследството
отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които
получават от откриване на наследството по смисъла на чл.1 от ЗН. Съгласно чл.48
от ЗН наследството не преминава автоматично по право към наследниците, като при
откриването му наследниците се призовават към наследяване. В случая
наследниците не са оспорили факта на приемане на наследството в преклузивния
срок по чл.133 от ГПК, поради което не е в тежест на ищеца да го установява,
като в този смисъл е задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК.
Няма данни и да са се отказали от наследството. Поради това съдът намира, че
ответниците отговарят за задълженията на наследодателя съобразно наследствения
си дял, в случая – всеки по ½ ид. част.
За да обоснове основателност на
исковите си претенции, обаче, ищецът следва да докаже исковете си и по размер.
В
сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото
количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна
енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се
разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.
142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143,
ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго
индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се
отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите
единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на
отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни
единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която
е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на
показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда
енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните
сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната
равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна
енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение
цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите,
дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя
страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като
изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие
на изолация и др. подобни.
Съгласно
чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на
купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със
съдържание, определено в същата разпоредба, като съгласно чл. 27 ал.4 от същите
Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ-
квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за
начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово
разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на
сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите
получават разписка с идентично съдържание
за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в
такъв тридесетдневен срок.
От
изслушаната, неоспорена и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която
съдът кредитира изцяло, се установява, че за исковия период редовно и
ежемесечно е доставяна топлинна енергия в СЕС от страна на ищеца. Установява
се, че количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно,
съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на
нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в
СЕС. Доказва се, че начислените суми са коректни и пресметнати, съгласно
методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесуалния
период. Вещото лице е констатирало, че изравнителните сметки за изготвяни
ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС,
като преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по
имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законоустановени срок.
От обсъдената по-горе експертиза се
установява и обстоятелството, че между ищцовото дружество и фирмата за дялово
разпределение е подписан договор, уреждащ взаимоотношенията между тях, чието
действие не е прекратено към исковия период.
От
изслушаната и приета като доказателство по делото съдебно-икономическа
експертиза се установява, че размерът на задължението на ответниците, досежно
процесния имот, представляващо главница за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за исковия период е в общ размер на 618,77 лева, или в размер на 309,39 лева за
всеки един от ответниците. С оглед тези обстоятелства, в синхрон с липсата на
ангажирани по делото доказателства, сочещи за извършено плащане от страна на
ответниците, предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ се явява
основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Както беше изяснено по-горе,
съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се
заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата
разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите
заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от
деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
От
обсъдената съдебно-икономическа експертиза се установява още, че на ищцовото
дружество се дължи и сумата от 105,89 лева, представляваща размера на
обезщетението за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 19.09.2018г., за която сума
всеки един от ответниците отговаря съобразно наследствения си дял. С оглед на това
обстоятелство и предвид уважаването на главния иск, съдът намира, че предявения
от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД следва да бъде
уважен изцяло, като основателен.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът
намира, че се дължи и законната лихва за
забава върху главницата от 618,77 лева, считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 01.10.2018г. до окончателното й плащане
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ, с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта
на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства,
от които: 100.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева – за заповедното
производство.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в общ размер на 605,00 лв, от които: 50,00 лв. за
държавни такси в двете производства (исково и заповедно), 150,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедно производства, 5.00 лева –
такса за издаване на 1 броя съдебно удостоверение и 300.00 лева –
възнаграждение за вещи лица и 100.00 лева. С оглед изхода на делото, същите
следва да му бъдат присъдени.
При този изход на делото, ответниците
нямат право на разноски.
Мотивиран от горното, Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. П., ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу П.Г.П., с
адрес: ***, че П.Г.П. ДЪЛЖИ на
“Топлофикация- П.”АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление:
гр. П., ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” сумата от 309,39 лв., представляваща ½
от главницата за ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ
се в гр. П., ул. „“, бл. , ап. за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително и сумата от 52,95 лв., представляваща ½ от
общия размер на законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 19.09.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от 309,39 лева, считано от датата на подаване
в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.10.2018г. до окончателното й
изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 06699/2018г. по описа на Районен съд
– гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление: гр. П., ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу Н.Г.Д., с адрес: ***,
че Н.Г.Д. ***3012360 и със седалище
и адрес на управление: гр. П., ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” сумата от 309,39 лв., представляваща
½ от главницата за ползвана
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „“, бл. , ап. за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително и сумата от 52,95 лв., представляваща ½ от
общия размер на законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 19.09.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от 309,39 лева, считано от датата на подаване
в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.10.2018г. до окончателното й
изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 06699/2018г. по описа на Районен съд
– гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА П.Г.П., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация- П.”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ
“Република” сумата от 302,50 лв.,
представляваща ½ от направените по делото и по ч. гр. д. № 06699/2018г.
по описа на Пернишкия районен съд, разноски.
ОСЪЖДА Н.Г.Д., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация- П.”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ
“Република” сумата от 302,50 лв.,
представляваща ½ от направените по делото и по ч. гр. д. № 06699/2018г.
по описа на Пернишкия районен съд, разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч.
гр. д. № 06699/2018г. по описа на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото
дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: