Решение по к. адм. дело №862/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с § 4к ал.6 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ).

Образувано е по касационна жалба от Г. В. В., чрез процесуалния представител - адв.Р. С. ат АК-Бургас, против Решение № 475/05.03.2025г., постановено по гр. дело № 5505/2024г. по описа на Районен съд - Бургас. С решението е отхвърлена жалбата на Г.В., с адрес [населено място], общ.Созопол, [жк], [адрес], против Заповед № РД-09-20/29.05.2024г. на Областен управител на Област Бургас, с която са одобрени планът на новообразуваните имоти в М 1:1000 и регистърът към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за местността „Ново селище“, [населено място], землище на [населено място], Община Созопол, В ЧАСТТА, с която в плана на новообразуваните имоти не е отразен поземлен имот с [идентификатор].145, ведно с изградената в имота сграда с площ от 22 кв.м и в регистъра към плана жалбоподателят не е вписан като негов собственик, а жалбоподателят е осъден да заплати на Областния управител на Област Бургас разноски по делото /юрисконсултско възнаграждение/ в размер от 100 лева.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и уважаване на жалбата. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Сочи, че неправилно съдът е приел, че не може в границите на територията по с § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ, планът да включва имоти, придобити на самостоятелно правно основание какъвто е жалбоподателят, тъй като е възможно имотите да се придобити по сделка или давност преди за зоната да е даден статут на такава по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Заявява, че имота е отразен в действащата кадастрална карта и адмнистративният орган е следвало да се съобрази с това при изготвянето на ПНИ, респективно следва да се нанесат имоти на настоящите собственици, които се легитимират със съответен документ. Според тезата на касатора, административният орган е бил длъжен да отрази имота в плана. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът- Областен управител на област Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Я., в писмено становище /отговор/ и в открито заседание счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в полза на ответника.

Заинтересованите страни:

Н. В. Г., редовно призована, се явява лично, а останалите: З. В. П., С. П. Х. и Н. П. П., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Н. Г. оспорва КЖ и иска да бъде оставено в сила решението на първата инстанция. Останалите заинтересовани страни не вземат становище по касационната жалба.

Представителят на ОП- Бургас счита, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, в настоящият тричленен състав, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от активно легитимиран субект в законния срок срещу съдебен акт подлежащ на инстанционен контрол от настоящия административен съд, а оспореният акт по същество е неблагоприятен за касатора, доколкото се отхвърля подадената от него жалба. Налице са всички положителни кумулативно изискуеми предпоставки за разглеждане на жалбата по същество и липсват отрицателни такива.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е постановил решението си въз основа на следните факти: Г. В. твърди, че е собственик на поземлен имот с площ от 495 [жк], О. С., за който е отреден имот с [идентификатор].145; ведно с изградена в имота сграда, с площ от 22 [жк], че правото му на собственост е признато с Нотариален акт за собственост № 33, том І, per. № 571, дело № 31 от 25.03.2024 год.

Съгласно т.33 от протокол от 13.04.2022г. на комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ, назначена от областния управител на област Бургас със заповед от 04.04.2022 г., проектите на планове по §4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. „Ново селище“ са приети със забележки. След отстраняване на забележките плановете са изпратени в Община Созопол за обявяването им по реда на чл. 28б, ал, 4 от ППЗСПЗЗ. Приетите проекти на планове по §4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. „Ново селище“ са били обнародвани в ДВ, бр. 70/30.08.2022 год. Едномесечният срок от обнародване на обявлението в ДВ е изтекъл на 30.09.2022 год.

С протокол от 17.04.2024 год. на комисията по чл.28б, ал.2, ППЗСПЗЗ е приет проектът на ПНИ и регистърът към него за м. „Ново селище“, землището на [населено място], Община Созопол.

Според приетата по първоинстанционното дело съдебно-техническа експертиза поземлен имот с [идентификатор] не е отразен в ПНИ, но в регистъра на имотите, предоставени за ползване е отразен с № 145, стар № 159, с площ от 495 [жк], идентичен по граници и площ с ПИ с цитирания идентификатор.

При установяване на относимите към спора факти БРС е приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и постановеният административен акт отговаря на изискванията на материалния закон. Решаващият състав приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че при издаването на обжалвания административен акт не са спазени нормативните изисквания.

В съдебното решение е обсъдена Заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ (заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ), приета на основание чл.28, ал.11 ППЗСПЗЗ, според която „границите на имот, за който има издаден нотариален акт за придобиване, съответно за възстановяване на собствеността, или влязла в сила заповед по § 62, ал. 3 ПЗР ПМС № 456 от 1997 год. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ за признаване правото да се придобие собственост от ползвател, както и когато с имота е извършено разпореждане (продажба, дарение, делба и др.) преди изработване на плана на новообразуваните имоти, се нанасят в плана без изменение на местоположението им“. Тази разпоредба сочи, че са предвидени три етапа: 1. Изработване на ПНИ от проектант; 2. Приемане на ПНИ от комисия, назначена от областния управител; 3. Одобряване на ПНИ със заповед на областния управител. Релевантният момент по т.2.5 от заповедта е изработване-то на окончателния проект за ПНИ, който в случаят е цитираната и в оспореното съдебно решение дата- 29.02.2024г. Представеният от жалбоподателя констативен нотариален акт за собственост по давност е съставен на 25.03.2024г., т. е. на дата, когато ПНИ вече е бил изготвен.

Съдът, въз основа на доказателствата по делото е приел, че в случая по отношение на имота на жалбоподателя е налице спор за собственост, който не може да бъде разрешен в административното производство. Изтъкнал е, че няма пречка след разрешаване на възникналия спор за собственост влелия в сила План на новообразуваните имоти да бъде изменен.

Настоящият касационен състав на съда споделя мотивите на БРС в обжалваното решение, с оглед приложението на закона и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. Възраженията в касационната жалба са неоснователни.

С изменението на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и § 4к ПЗР ЗСПЗЗ от ДВ бр.68 от 30.06.1999г. възстановяването на собствеността, съответно придобиването на собствеността при условията на § 4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ, се извършва със заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ - въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните имоти. Следователно, планът за новообразуваните имоти има за цел да индивидуализира имотите по смисъла на чл. 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като въз основа на тази индивидуализация следва да се извърши и последващото им възстановяване – със заповед на кмета. Самият план се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4. В съдебната практика, е застъпено разбирането, че в плана на новообразуваните имоти (ПНИ), който се състои от четири части: текстова, графична, цифрова и регистър на имотите, се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост независимо как е бил наименован през годините – (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или понастоящем общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост.

В случаят, касаторът твърди, че е придобил право на собственост върху имота на основание придобивна давност, в която хипотеза имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, т.е. цели да докаже, че би могъл да бъде включен в третата група собственици, които следва да се впишат в плана за новообразуваните имоти. Вещните права, които касаторът противопоставя, сами по себе си не го легитимират като лице от кръга лица, собствеността на които следва да намери отражение в плана на новообразуваните имоти. Касае се за самостоятелно основание, претендирано от него – придобивна давност, за което се е снабдил с нотариален акт. Съдът обстойно е коментирал фактите относно подадено от Г.В. възражение в хода на административното производство относно вписването му като ползвател в регистъра на имотите, предоставени за ползване, като в тази връзка е уважено искането му за вписване относно процесния НПИ с № 145 и изрично е посочено, че същият е със стар № 160, с площ от 238 [жк], че според издадено Удостоверение № 29 от 29.06.1990г. е предоставено право на ползване на Г.В. върху 300 кв.м. Коментирана е и обсъдената от вещото лице заповед от 25.11.2009г. на Кмета на община Созопол, според която е отказано на същото лице придобиване правото на собственост върху [имот номер], с цитирана площ от 300 [жк], като изрично е посочено в съдебното решение, че в настоящото административно производство не се разрешават спорове за собственост, които следва да се отнесат по исков ред, пред съответния компетентен съд, вследствие на което и при евентуално осъществени предпоставки, да бъдат направени съответните изменения в плана за новообразуваните имоти. Неоснователни са доводите на касатора, че липсва спор за материално право, при положение, че според приетото заключение на вещото лице в ПП към ПНИ [имот номер] с ползвател Г.В. попада върху три ниви- нива № 3056, 3057 и нива № 3076, за които вещото лице е направило подробни констатации, включително за различни лица собственици описани подробно в заключението. Именно по отношение на тях вещото лице е изтъкнало, че са част от б. ниви, признати на други собственици и не е ясно как, с какво и колко те ще бъдат обезщетени.

Както правилно е посочил в съдебния акт и предходният съдебен състав, в хода на производството по обжалване на заповедта, оспорващият не би могъл да се позовава на издаден констативен нотариален акт, въз основа на който е признат за собственик по давност, при положение, че самият титул за собственост е съставен след изработване на окончателният проект за ПНИ.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, тъй като не страда от пороци, обуславящи неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора следва да бъде уважено своевременно направеното искане на ответника за присъждане на разноски, а именно да бъде присъдено в полза на Областна администрация Бургас сума в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, което да бъде заплатено от касатора. Останалите /заинтересованите страни/ не претендират разноски и съдът не присъжда такива в тяхна полза.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218 от АПК, Административен съд-гр.Бургас, XIII-ти състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 475/05.03.2025г., постановено по гр. дело № 5505/2024г. по описа на Районен съд - Бургас.

ОСЪЖДА Г. В. В., с адрес [населено място], общ.Созопол, [жк], [адрес], да заплати на Областна администрация Бургас сумата от 100 /сто/ лева, разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение, за процесуално представителство пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.