№ 183
гр. Севлиево, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Виктория М. Стойчева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20224230101246 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Ищецът „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, е предявил срещу
И. К. И. ЕГН **********, установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД, за сумата от общо 329,35
лв., от която: 322,41 лв. представляваща главница за консумирана ел.енергия от
ответника по фактури издадени в периода 17.01.2022 г. – 16.05.2022 г., както 6,94 лв. -
мораторна лихва върху главницата, представляваща сбора от мораторната лихва на
всяка фактура от падежа й до 24.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК в съда – 11.07.2022 г. до окончателно
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 406 от 13.07.2022 г. по ч.гр.д.729/2022 г. на
Районен съд Севлиево.
Ищцовото дружество твърди, че И. К. И., е клиент на "Енерго - Про Продажби"
АД, с клиентски номер кл.№: ********** във връзка с продажба на ел.енергия и
мрежови услуги за обект на потребление, заведен с абонатен номер A6.No **********,
находящ се в с. Градница. Ищецът твърди, че съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД
/ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да
заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в тези Общи условия". Сроковете били регламентирани в чл. 26 от
1
ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично било посочено, че потребителят се счита
за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените
срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера
на задължението. При това положение потребителят изпадал в забава след настъпване
на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична
покана за заплащане на дължимите суми.
Излага съображения, че съгласно чл. 38 от ОУПЕЕ „Потребител, който не
изпълни задъолжението си за плащане в срок на дължими към „Енерго – Про
Продажби“ АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден".
Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат уважени. Претендират
се разноски.
Ответникът в законоустановения срок, чрез назначения си особен представител, е
подал отговор на исковата молба. В отговора се оспорват предявените искове, като се
посочва, че ищецът не е представил договор, въз основа на който да е възникнала
облигационна връзка между страните. Поддържа се, че освен това ищецът претендира
суми за потребена електрическа енергия за период преди ответникът да е придобил
имота. Излага съображения, че безспорно се установявало, че имотът е необитаем.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
С доклада по делото е отделено за безспорно, че ответникът е титуляр на правото
на собственост върху електроснабдения недвижим имот, като стойността на
доставената и потребена електрическа енергия е в размер на 322,41 лв. за главница за
консумирана електрическа енергия по фактури издадени в периода 17.01.2022 г. –
16.05.2022 г.
По делото са представени са Общите условия за продажба на
електрическа енергия , в които са уговорени условията за продажба, начините и
сроковете за заплащане на електрическа енергия за битови нужди.
От приложеното за послужване частно гр. дело № 729/2022 г. по описа на РС
Севлиево, се установява, че ищецът „Енерго – Про Продажби“ АД се снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми.
Ищцовото дружество е представило справка от служба по вписванията, приета по
делото, от която е видно, че ответникът е придобил процесния електроснабден имот на
16.02.2022 г.
Съдът не обсъжда останалите представени доказателства по делото, с оглед
отделените за безспорни в отношенията между страните факти.
2
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 107 ЗЕ.
На първо място следва да се посочи, че предявените установителни искове са
допустими, тъй като в производство по чл. 410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение за посочените суми, поради което разполага с изпълнително основание.
При връчване на издадената заповед при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят
следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на
съда за установяване на вземането си, който срок е спазен.
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен
фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ
елементите: съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от
страна на ищеца на задължението да достави електрическа енергия за процесния
период с цена, възлизаща на претендираната стойност 322,41 лв., от което е възникнало
задължението на ответника да заплати, като насрещна престация, паричната стойност
на доставеното му благо.
Съгласно действащата за процесния период нормативна уредба на ЗЕ и в
съответствие с разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗЕ, според която дейностите, свързани с
разпределение на електрическа енергия и оперативно управление на
разпределителните мрежи, се отделят юридически и организационно от снабдяването с
електрическа енергия и другите дейности на електроразпределителните дружества до
31 декември 2006 г., снабдяването с електрическа енергия на битови потребители,
какъвто е ответникът, се извършва от дружества, различни от разпределителните
дружества. В случая за територията на обл. Габрово това е дружеството "Енерго - Про
Продажби" АД като "краен снабдител" по смисъла на § 28а от ДР на ЗЕ.
Именно между "крайния снабдител" и битовият потребител е сключен договор
по чл. 98а от ЗЕ за продажба на електрическа енергия при публично известни общи
условия, които съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. По
аргумент от чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 98а,
ал. 4 ЗЕ е специална по отношение на общата, съдържаща се в ТЗ и я дерогира, което
означава, че писмено съгласие на потребителя не е необходимо, за да бъде обвързан от
общите условия, в какъвто смисъл е направено възражение в отговора на исковата
молба.
Предвид изложеното се установява, че между страните е сключен договор за
продажба на електрическа енергия и че този договор е уреден от влезли в сила общи
условия за продажба на електрическа енергия от "Енерго - Про Продажби" АД на
потребителите, присъединени към разпределителните мрежа на територията на която
"Енерго - Про Продажби" АД притежава лицензия за обществено снабдяване с
3
електрическа енергия. Ответникът не твърди и съответно не ангажира доказателства да
е предложил специални условия в предвидения 30-дневен срок, съгласно чл. 98а, ал. 5
ЗЕ, поради което и по отношение на правоотношението му с ответника приложими са
ОУ на ответника одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Общите
условия са източник на права и задължения, във връзка с продажбата и потреблението
на електрическа енергия, като отношенията между страните са облигационни и при
проявление на принципа на равнопоставеност, тъй като никоя от страните не
упражнява властнически правомощия по отношение на другата.
Съгласно ОУ – чл. 15, т. 1 "Енерго - Про Продажби" АД се задължава да
снабдява с електрическа енергия при условията на равнопоставеност на всеки
потребител, чийто обект е разположен на територията обслужвана от "Енерго - Про
Продажби" АД, като съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия; Също така битовият потребител заплаща на
продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за
извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по
утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение - чл. 26, ал. 1 от
ОУ. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му да
заплати дължимата сума в срок – чл. 26, ал. 6 от ОУ.
Извършената в исковия период доставка на електрическа енергия на
притендираната стойност не е спорна, както не е спорен и факта, че ответникът не е
престирал насрещно, което е достатъчно за формиране на извод за основателност на
предявения главен иск по основание.
Видно обаче от представената от ищцовото дружество справка, ответникът е
придобил елетроснабдения имот на 16.02.2022 г., а претенцията на ищеца включва и
фактура за отчетен период 09.01.2022 – 07.02.2022 г., в който период ответникът не е
бил собственик на имота.
Съгласно разпоредбата на чл.92, т.4 от Закон за енергетиката, страна по
облигационното правоотношение по доставка на електрическа енергия до обект за
битови нужди е крайният клиент. Понятието „краен клиент“ по смисъла на ЗЕ, е
дефинирано в т.27г. от ДР и гласи: „Краен клиент“ е клиент, който купува
електрическа енергия или природен газ за собствено ползване.
Както беше посочено, съгласно чл. 4, ал. 1 от приложимите и представени по
делото от страна на ищцовото дружество Общи условия „Потребител на електрическа
енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго Про Мрежи“ АД, което
ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдяване и закупува същата от
4
„Енерго-Про Продажби“ АД.
Съгласно чл. 4, ал. 6 ОУДПЕЕ, приложими за процесния период е предвидено, че
потребител на ел. енергия за битови нужди може да бъде и друго лице при условие, че
собственикът или титулярят на вещното право на ползване на имота, е дал пред
„Енерго-Про Продажби“ АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде
потребител за определен срок. В случая, такова съгласие не се установява ответниците
да фигурират като потребители на услугите и страна по правоотношението.
По делото липсват доказателства ответникът да е бил собственик, ползвател или
друго лице, за което е дадено съгласие да бъде потребител през определен период за
периода от 09.12.2021 г. до 16.02.2022 г./датата на която имотът е придобит от
ответника/.
С оглед изложеното предявеният иск следва да бъде уважен за периода от
16.02.2022 г. до 07.05.2022 г. за сумата в размер на 207,95 лв. и отхвърлен до пълния
предявен размер и за периода от 09.12.2021 г. – 16.02.2022 г.
По отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за мораторна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
отношение на главното задължение.
В случая, съдът прие дължимост на главно вземане в размер на 207,95 лева за
цена на доставена електроенергия, което парично задължение е изискуемо.
Съгласно решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и посочените в същото решение №
178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. №
535/2008 г. на ВКС, ТК., представляващи уеднаквена практика за съдилищата,
неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би
могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл.
86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на
срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде
поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай, всяко от месечни задължения е срочно, като покана от
страна на кредитора "Енерго - Про Продажби" АД не е била необходима, съответно
ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ изтичане на падежа на съответната
5
фактура.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86, ал. 2
ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с
10 пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова
обезщетението за забава върху главницата от датата на падежа на всяка фактура до
24.06.2022 г., възлиза на сумата 2,67 лева, определено на основание чл. 162 ГПК и с
помощта на компютърна програма, поради което този иск следва да бъде уважен до
посочения размер.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
При този изход на спора, право на разноски възниква за ищцовото дружество.
Ищецът е доказал извършени в заповедното производство разноски в общ размер
на 75 лева, формирани от 25 лева – внесена държавна такса и 50 лева – възнаграждение
за юрисконсулт, поради което на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно уважената част от
исковете следва да му се присъди сума в размер на 48 лв.
За настоящото производство на ищеца следва да бъде присъдена сумата 240 лева
– разноски за исковото производство, формирани от заплатената държавна такса (25
лева), внесен депозит за особен представител (250 лева) и възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лева, съобразно уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че И. К. И. с
ЕГН **********, с адрес с. Градница, общ. Севлиево, дължи на „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, с адрес гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. Владислав
Варненчик № 258, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1
ЗЕ сумата от 207,95 лева /двеста и седем лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода
от 16.02.2022 г. до 07.05.2022 г. за обект с абонатен № **********, находящ се в с.
Граданица, общ. Севлиево, както и на основание чл. 86 ЗЗД - мораторна лихва върху
главницата в размер на 2,67 лева /два лева и шестдесет и седем стотинки/ за
периода от датата, следваща падежа на всяка от фактурите до 24.06.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда –
6
08.07.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по л.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1 ЗЕ до пълния предявен размер от
322,41 лв. и за периода 09.12.2021 г. – 16.02.2022 г. и иска по чл. 86,ал.1 ЗЗД до пълния
предявен размер от 6,94 лв.
ОСЪЖДА И. К. И. с ЕГН **********, да заплати на „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 240 лева (двеста
и четиридесет лева) - разноски за исковото производство и сумата 48 лева (четиридесет
и осем) лева - разноски за заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7