Определение по дело №497/2020 на Софийски окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 13.08.2020г.

 

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 13.08.2020 г., в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дора Михайлова

     ЧЛЕНОВЕ:     Ирина Славчева

                               Ивайло Георгиев

 

Като разгледа докладваното от съдия Славчева ч.гр.д. № 497/2020 г. по описа на съда и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 538, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от И.Я.М., действаща чрез своята майка и законен представител П.Т.А. срещу определение № 3101 от 20.07.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 894/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград, с което е оставено без уважение заявлението й за отказ от наследството, останало от нейния наследодател Я. П. М..

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се твърди, че съдът не е съобразил интереса на заявителката и негативните последици, които биха настъпили за нея предвид обстоятелството, че пасивите на наследството надвишават активите. Жалбоподателката се позовава на съдебна практика, обективирана в Определение № 180 от 30.10.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3644/2019 г., I г. о., ГК. Твърди се, че майката като законен представител на детето е в състояние да прецени дали приемането или отказът от наследството е в негова полза. Моли съда да отмени обжалвания акт и да постанови вписване на направения отказ в особената книга на съда.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателката и прецени данните по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

Ботевградският районен съд е сезиран със заявление от малолетната И.Я.М., действаща чрез своята майка и законен представител П.Т.А., за отказ от наследството на баща й – Я. М..

От приложените към заявлението препис- извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници № 673 от 09.07.2020 г. се установява, че Я. П. М., починал на 04.07.2020 г., е оставил за свои законни наследници дъщерите си – Н. Я.М. (непълнолетна) и И.Я.М. (малолетна).

С обжалваното определение районният съд е приел, че отказ от наследство от ненавършили пълнолетие лица е принципно недопустим и не намира законодателна опора. Позовал се е на разпоредбата на чл. 130, ал. 4 от СК и е изложил мотиви, че отказът от наследство представлява отказ от права, който е нищожен. Същевременно е посочил, че, доколкото отказът от наследство представлява отказ от предвидена в закона възможност за придобиване на права, той не представлява отказ от конкретни права, но все пак е отказ от правна възможност да бъде придобито наследството. Подчертал е, че конкретното съдържание на наследството не е предмет на разглеждане в производствата по ч. 49 и чл. 52 от ЗН, както и че интересите на ненавършили пълнолетие лица във връзка с правата им по наследяването са законодателно охранени от разпоредбите на чл. 48 и чл. 61, ал. 2 от ЗН. Посочил е, че в случая не се доказва интерес от отказа, поради което заявлението на молителката е оставено без уважение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. поради следните съображения:

В контекста на чл. 130, ал. 4 от СК, цитираното от жалбоподателката определение провежда разграничение между правото да се приеме наследството и правото върху конкретно

 

 

 

имущество, включено в него. Направен е извод, че „отказът от наследство сам по себе си не представлява отказ от конкретни права върху определено имущество, а изявление, с което призованото  към  наследяване  лице  изразява  воля да  не  приеме  наследството“.  Това разграничение е безспорно, но то не обуславя извод за неприложимост на чл. 130, ал. 4 от СК по отношение на отказа от наследство, доколкото тази разпоредба не прави разлика между вида на правата, от които непълнолетният се отказва, нито ограничава приложно си поле спрямо някои от тях. Начинът на формулирането й предполага нищожност на отказа от всякакви субективни права – независимо дали става въпрос за правото да се приеме наследството или за право на собственост върху отделен имуществен обект от наследството. Същевременно, цитираното определение не сочи основание за  прилагане на разпоредбата само спрямо конкретни права и за изключване от нейното приложно поле на други права.  

Освен това, защитата на законните интереси на недееспособните лица, каквито са и малолетните, в хипотеза, при която биха получили по наследство повече задължения, отколкото права, се гарантира от чл. 61, ал. 2 от ЗН, съгласно която тези лица приемат наследството само по опис. В същия смисъл е и съдебната практика  (Решение № 187 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1780/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 62 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1632/2016 г., II т. о., ТК, Решение № 165 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1057/2011 г., II т. о., ТК), която подчертава защитния характер на тази разпоредба. С Определение № 116 от 14.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2018 г., I г. о., ГК не е допуснато касационно обжалване на Решение № 50 от 5.02.2018 г. на Окръжен съд - София по в. гр. д. № 657/2017 г., в което е прието, че нормата на  чл. 61, ал. 2 ЗН е в полза на недееспособните, а за тях срокът не е преклузивен и те могат да приемат наследството след навършване на пълнолетие по всеки от начините, предвидени в чл. 49 ЗН. В случая молителката е малолетно лице и към настоящия момент може да приеме наследството от своя баща само и единствено по опис, съгласно посоченото по-горе императивно правило, което има защитен характер и ограничава отговорността й за задълженията на нейния наследодател до размера на активите на полученото наследство. Поради това не съществува хипотеза, в която интересите й биха били накърнени, тъй като тя никога не би отговаряла за задълженията на наследодателя си с имущество извън наследството. Поради това и отказът от наследство не я предпазва от никакви неблагоприятни последици и не подобрява нейното състояние. Затова съдът намира за неоснователно твърдението й, че отказът от наследство е в неин интерес. Това виждане противоречи на самата същност на описа и на неговите правни последици – арг. от чл. 60, ал. 2 от ЗН.

С оглед гореизложеното, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И.Я.М., действаща чрез своята майка и законен представител П.Т.А. срещу определение № 3101 от 20.07.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 894/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград, с което е оставено без уважение заявлението й за отказ от наследството, останало от нейния наследодател Я. П. М..

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на молителката пред ВКС на РБ.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

                     

2.