Определение по дело №1351/2020 на Окръжен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от ЗКПУ „Шехово“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Дъбовица, общ. Сунгурларе, чрез упълномощения представител адв. Т.Т., със съдебен адрес:***, с която е направено искане за изменение на Определение № 260022 от 11.08.2020 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като се иска в полза на молителя да бъде присъдена сумата от 100 лева, съобразно отхвърлителната част на крайния съдебен акт.

В молбата се сочи, че ЗКПУ „Шехово“ е направила разноски за настоящото производство в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна помощ № **********/04.06.2020 г.  С Определение № 260022 от 11.08.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1351/2020 г. по описа на БОС, съдът е обезсилил Определение № 643 от 08.08.2019 г. по гр.д. № 716 по описа за 2018 г. на РС Айтос, в частта, в която ищцата С. Д. Г., ЕГН ********** е осъдена да заплати на ЗКПУ „Шехово“ сумата от 800 лева- разноски по гр.д. № 716/2018 г. и в тази част е върнал делото на РС Айтос за извършване на указаните процесуални действия, като с оглед този изход съдът е обезсилил и разпореждането за издаване на изпълнителен лист за сумата от 800 лева, както и издадения въз основа на него изпълнителен лист. На второ място, с цитираното Определение № 260022 от 11.08.2020 г., БОС е оставил без разглеждане подадената частна жалба, в частта й, в която е поискано  обезсилване на Изпълнителен лист № 5 от 06.01.2020 г. за сумата от 400 лева, издаден въз основа на влязло в сила Определение № VI-1636/28.07.2016 по ч.гр.д. № 869/2016 г на Окръжен съд Бургас и в тази част е прекратил производството по делото.

 Съдът намира, че е сезиран с искане с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на определението от 11.08.2020 г. постановено по настоящото дело, в частта за разноските, а не с искане с правно основание чл. 250 от ГПК за допълване на постановения съдебен акт, с който се слага край на производството. Това е така, тъй като за да е налице основание за допълване по чл. 250 от ГПК, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет, което означава - липса на формирана воля на съда относно част от спорното право, каквото в общия случай е предмет на предявения иск или на допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет.

Когато със съдебния акт съдът е пропуснал да се произнесе по разноските или същите са неправилно определени, заинтересованата страна може да поиска по реда на чл. 248 от ГПК изменение на акта само в частта за разноските. Ето защо и доколкото в настоящия случай, съдът се е произнесъл по цялото спорно право, въведено с предмета на подадената частна жалба, не са налице предпоставките по чл. 250 от ГПК, а искането касае произнасянето на съда в частта за разноските.

Съгласно чл. 248 от ГПК, молбата за изменение или допълване на решението в частта за разноските се подава в срока за обжалване или ако актът не подлежи на обжалване – в едномесечен срок от постановяването му, който в настоящия случай е спазен. Поради това молбата се явява допустима, но по същество същата следва да се остави без уважение като неоснователна, по следните съображения.

В мотивите на определението, чието изменение се иска, съдът е приел, че предмет на обжалването освен Определение №643 от 08.08.2019 г. по гр.д. № 716/2018 г. по описа на РС Айтос, е и издаденото въз основа на него разпореждане от 13.12.2019 г. за издаване на изпълнителен лист за сумата от 800 лева, но също така и разпореждане от 06.01.2020 г. за издаване на изпълнителен лист за сумата от 400 лева. Ответната ЗКПУ „Шехово“ чрез процесуалния си представител е подала писмен отговор по подадената частна жалба, с така очертания предмет на оспорването, към който е представен договор за правна помощ №********* от 04.06.2020 г. Предметът на предоставената услуга, за която е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, е уговорен както следва: „защита по жалба срещу определение № 643/08.08.2019 г. на РС Айтос“. На свой ред в подадения писмен отговор са изложени доводи само досежно обжалването на Определение № 643/08.08.2019 г., без да се излага защитни аргументи в останалата част на оспорването и по – конкретно това касаещо разпореждането от 06.01.2020 г.. В тази връзка, съдът в мотивната част на определението си от 11.08.2020 г. /стр. 2/ е приел, че ответната кооперация претендира разноски във връзка само с обжалването на  определение №643/08.08.2019 г.

            С окончателния съдебен акт, БОС се е произнесъл по целия предмет на обжалването, изведен въз основа на изложените в жалба оплаквания, като е отменил Определение № 643/08.08.2019 г. на РС Айтос и издаденото въз основа на него разпореждане за издаване на изпълнителен лист, а жалбата в частта й, в която се иска обезсилване на изпълнителен лист № 5 от 06.01.2020 г. за сумата от 400 лева, е приел за недопустима и в тази част е прекратил производството. С оглед този изход от делото, БОС е приел, че право на разноски имат само частните жалбоподатели, но не и ответната ЗКПУ „Шехово“, като е изходил и от предмета на представения с отговора по частната жалба договор за правна помощ.

Ето защо и на основание чл. 248 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ЗКПУ „Шехово“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Дъбовица, общ. Сунгурларе, чрез упълномощения представител адв. Т.Т., със съдебен адрес:***, за допълване на Определение № 260022 от 11.08.2020 г. по в.ч.гр.д. № 1351/2020 г. по описа на БОС в частта за разноските.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:1/

 

                                                                                                     2/мл.с.