М О Т И В И
към присъда № 89 от
13.06.2019 година, по н.о.х.дело № 1356/2019 година
по описа на Старозагорския районен съд
С
обвинителен акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият Т.А.А. – роден
на *** ***, българин български гражданин, неженен, с основно образование,
безработен, осъждан, ЕГН **********, е предаден на съд за това, че на
18.01.2019 година в град Стара Загора, извършил действия с цел да възбуди
полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна
възраст – И.Й.П. на 28 години, като употребил заплашване – престъпление по чл.150, ал.1, предложение първо от НК, и за това,
че на 18.01.2019 година в град Стара Загора извършил опит да се съвкупи с лице
от женски пол – И.Й.П., като го принудил към това със заплашване и деянието е
останало недовършено поради независещи от дееца причини – престъпление по чл.152, ал.1, т.2 във връзка с чл.18 от НК.
Производството
по делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие по искане на
подсъдимия чрез неговия служебен защитник – адвокат С.Ж. ***.
Представителят на Районна прокуратура – Стара Загора намира
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка за напълно изяснена и
поддържа повдигнатото обвинение. Предлага на съда, след като признае подсъдимия
А. за виновен в извършването на престъпленията, за които е предаден на съд, да
му наложи наказания при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а
именно „Лишаване от свобода” за срок от три години за престъплението по чл.150,
ал.1 от НК, което да бъде намалено с 1/3 съобразно разпоредбата на чл.58а от НК
до „Лишаване от свобода” за срок от две години, което да се изтърпи при
първоначален общ режим, и наказание от същия вид и размер за престъплението по
чл.152, ал.1, т.2 от НК, като съответно приложи чл.23, ал.1 от НК, налагайки
едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях – „Лишаване от свобода” за
срок от две години, което да се изтърпи при първоначален общ режим. Предлага на
съда да осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
Защитата на
подсъдимия – адвокат С.Ж., излага съображения, че не оспорват изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка, като по отношение на наказанията счита,
че следва да бъдат наложени при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като за всяко от престъпленията предлага наказание „Лишаване от
свобода” за срок от две години, което да бъде намалено с 1/3 съгласно
разпоредбата на чл.58а от НК. Подробни съображения излага в хода на съдебните
прения.
Подсъдимият Т.А.А.
се признава за виновен и съжалява за извършеното.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Пострадалата И.Й.П.
*** на семейни начала със Станимир Стойнов Стойнов и
от съвместното им съжителство имали дъщеря на една година.
Подсъдимият Т.А.А.
*** заедно с жена си и трите си деца, две от които били припознати от него.
Работел във фирма, която извършвала ремонтни дейности в град Стара Загора по
бул. „Цар Симеон Велики”. На 17.0.2019 година вечерта бил в компания със свои
приятели и употребил голямо количество алкохол – около 800 грама уиски „Савой” и 2 бутилки вино „Механджийско”. Опитал и „малко
кристали – наркотизъм, като бял прах” и „едно розово
хапче с триъгълник”. Подсъдимият А. пил с приятелите си до ранните часове на
18.01.2019 година. По това време жена му била в болница, заедно с най-малкото
им дете. След като се разделил с приятелите си, подсъдимият тръгнал към болницата,
за да види жена си, но било още рано и той решил да слезе към центъра на град
Стара Загора, като преди това минал през дома си и взел един нож – „рекох за
работа ще ми дотрябва, пък ако има някоя женска, може с ножа да се съгласи да
ми лапа хуя”. Решил да намери някоя случайна жена, която да удовлетвори
половото му желание. В района на централна поща видял две млади момичета, но те
се качили в таксиметров автомобил и не успял да предприеме никакви действия
спрямо тях. Той продължил да обикаля с цел да си набележи подходяща жертва.
В района около
чешмичката на централния кооперативен пазар забелязал
пострадалата И.Й.П., която вървяла, ползвайки мобилния си телефон. Пострадалата
и подсъдимият не се познавали.
Подсъдимият я
настигнал, опрял нож във врата й и поискал от нея да удовлетвори сексуалното му
желание чрез орален акт. Пострадалата направила опит да избяга, да се освободи
от захвата на подсъдимия, но не успяла. Тя го молила
да я пусне и се опитала да събуди в него съжаление, като му разказала, че е
майка на малко дете, но усилията й били без успех. Чрез заплашване с нож
подсъдимият сломил съпротивата й, като я принудил да клекне и да лапа члена му.
Подсъдимият имал инплантиран парафин в половия си
орган, така че същият бил станал с необичайни размери и форма. Пострадалата,
която била обзета от паника, не могла да поеме члена му, тъй като устата й била
пресъхнала, но при все това подсъдимият А. се опитал да вкара члена си в
устната й кухина. Като разбрал, че жертвата не е в състояние да удовлетвори
сексуалното му желание, подсъдимият решил да реализира обзелата го възбуда чрез
насилствен полов акт. Казал на пострадалата, че искал да свърши „отпред”, тоест
искал да я обладае във влагалището. Подсъдимият принудил свидетелката П. чрез
заплаха с ножа да свали дънките и бельото си, след
като я изправил.Двамата се преместили на две коли разстояние, от западния край
на блока. Там имало паркиран лек автомобил. През цялото време подсъдимият
държал пострадалата с гръб към него и с лице към колата. Пострадалата се
хванала за колата. Той я навел напред към колата и взел да търка члена си във
влагалището й. Опитал се да проникне във влагалището й, но пострадалата била в
цикъл и имала тампон. Той накарал свидетелката П. да се наведе още. Тя се
навела още напред, но въпреки това той не успял да проникне във влагалището й.
Било вече около 05:00 часа сутринта и в района преминал неустановен гражданин.
Подсъдимият възприел фигурата на непознатия мъж и побягнал, като изостанал от
жертвата си, а тя от своя страна, пищейки за помощ, се затичала към близкото
заведение за бързо хранене „Шами фуудс”, където била
посрещната от Йорданка Петрова – пицарка в
заведението, и дежурните продавачки. Силно уплашена и трепереща, тя набързо
разказала за преживяното от нея. Служителките я прибрали в обекта и заключили
вратата, след което сигнализирали в полицията. На място пристигнал екип на СПООР, които отвели пострадалата в Първо РУ – Стара Загора.
По делото били
извършени множество издирвателни действия от органите
на полицията, като на 30.01.2019 година оперативни работници при Първо Ру –
Стара Загора установили подсъдимия А. на работното му място – на главната улица
пред Централен градски пазар и го отвели в сградата на Първо РУ – Стара Загора.
В хода на разследването било извършено разпознаване на
лице, при което пострадалата П. категорично посочила подсъдимия А. като лицето,
извършило горните деяния.
Подсъдимият
бил отведен за преглед при съдебен лекар и била изготвена съдебно-медицинска
експертиза на живо лице № 19А/2019 година. Видно от заключението на вещото лице
д-р Радостина Митева Димитрова, при прегледа на Т.А.А. се установява мъж на
видима възраст,отговаряща на действителната, ориентиран за време, място и собствена
личност. С правилно развити костна и мускулни системи. По гръдния кош и двата
горни крайника са установени множество татуировки. Половият орган е от мъжки
тип, окосмен. При нееректирало състояние с диаметър
към и над главичката му с ширина около 8 см и дължина на уголемяването 4 см. (Прегледаният
съобщава, че преди няколко години е поставил подкожно парафин). Налична е
деформация на половия член с образуване на уголемяване в частта му около
главичката в нееректирало състояние с диаметър около
8 см и дължина около 4 см.
Описанието на
анатомията на половия член на А. отговаря на описанието от пострадалата.
В хода на
разследването е била назначена съдебно-психологична експертиза на
специалист-експерт от Института по психология на МВР със задача да изследва
личността на подсъдимия. От заключението на съдебно-психологичната експертиза е
видно, че подсъдимият притежава значителен потенциал за извършване на насилие, психопатни личностови черти,
меркантилна ценностна система, с преобладаващи антисоциани
доминанти – с лекота нарушавал морални, социални и законови норми. Способен е
да се възползва инструментално от другите. Инкриминираното деяние било
подготвено предварително и планирано, без набелязване на конкретна жертва. Водещ
мотив при извършването на деянието е бил половият нагон – желание за
непосредствено и незабавно реализиране на сексуално удовлетворение, включително
чрез агресивни действия.
Изложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия,
свидетелските показания, изготвените експертизи, както и от другите събрани в
наказателното производство доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.281 НПК. Не се събраха противоречиви доказателства,
което да налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
НА ДЕЯНИЕТО
От събраните в хода на съдебното следствие
доказателства съдът счете за безспорно това, че подсъдимият е автор на гореописаните
престъпления.
По
този начин подсъдимият Т.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.150, ал.1 от НК, като на 18.01.2019 година в град Стара
Загора, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по
отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – И.Й.П. на 28 години, като
употребил заплашване.
Субект
на блудството с лице, навършило 14-годишна възраст може да бъде всяко
наказателно отговорно лице, когато пострадалият и субектът са от различен пол.
Безспорно е в случая, че подсъдимият А. е от мъжки пол, а пострадалата от
женски.
От
обективна страна подсъдимият А. ***, извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на И.Й.П., на 28
години, изразяващи се в опит да вкара члена си в устната кухина на
пострадалата, търкане на члена във влагалището й, като деянието е извършено от
обвиняемия Кирилов, чрез употреба на заплашване с нож, за да преодолее
съпротивата й.
Блудството
с лице, навършило 14-годишна възраст е формално престъпление, то е довършено с
извършване на самото действие, без да е необходимо тази цел да бъде постигната.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Той е
съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал те да настъпят. Всичките му действия са оформили една
логична и последователна система, което говори, че подсъдимият е съзнавал, че
извършва действия с цел да възбуди и удовлетвори половото си желание чрез
употреба на заплашване с нож. Подсъдимият А. е пълнолетно и вменяемо
лице. Той е съзнавал, че свидетелката И.Й.П. е навършила 14-годишна възраст, че
има семейство и дете. Ясно е разбирал, че П. е свободна сама да избира кога,
къде, с кого и по какъв начин да общува сексуално, а нарушаването на свободата
на този избор чрез употреба на сила или заплашване представлява престъпление.
Подсъдимият добре е разбирал, че намислените от него действия по отношение на
пострадалата, изразяващи се в опит да вкара члена си в устната кухина на
пострадалата, търкане на члена във влагалището, макар и да не са свързани с
пряко съвкупление помежду им, по естеството си нарушават тази свобода и избор
на възможни форми на сексуално общуване, партньор и време за неговото
осъществяване. В тази връзка подсъдимият А. е съзнавал, че по своята същност
тези действия представляват блудствени такива, а
свидетелката П. не е съгласна доброволно да извърши същите с него. Същевременно
подсъдимият е предвиждал да извърши намислените от него блудствени
действия по отношение на П. именно чрез употребата на заплаха спрямо жената,
противно на волята й – заплаха с нож, така че да преодолее нейната съпротива,
противно на волята й да я принуди да изтърпи осъществяването на тези блудствени действия спрямо нея. Подсъдимият е съзнавал, че
желае да възбуди и удовлетвори полово желание по отношение на същата, без обаче
да се съвкупява с нея. Отделно от това подсъдимият ясно е съзнавал, че
извършването на горепосочените блудствени действия
спрямо П., противно на нейната воля, именно чрез употреба на заплаха по
отношение на същата, представлява престъпление и е забранено от закона. Въпреки
това обаче, на горепосочената дата и място същият е извършил гореописаните блудствени действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на навършилото 14-годишна възраст лице – И.Й.П.
на 28 години, като употребил заплашване.
Същевременно
подсъдимият е осъществил и състава на престъплението по чл.152, ал.1, т.2 във
връзка с чл.18 от НК, като на 18.01.2019 година в град Стара Загора извършил
опит да се съвкупи с лице от женски пол – И.Й.П., като го принудил към това със
заплашване и деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини.
С действията си подсъдимият е извършил опит да осъществи насилствен полов акт с
пострадалата. Престъплението е двуактно и е от вида на резултатните.
С
полагане на пострадалата върху автомобила, търкане на члена си във влагалището
й, опитвайки се да проникне във влагалището й, безспорно подсъдимият А. е
направил опит да осъществи изпълнителното деяние „съвкупи” от състава на
престъплението.
За
улесняване на изпълнителното деяние подсъдимият е употребил заплашване.
Осъществяването на единия акт от престъплението – употребата на заплашване и
предприемане осъществяването на втория акт – съвкуплението чрез осъществяване
на достъп до половия орган на пострадалата, търкане на члена си във влагалището
й, опитът да проникне във влагалището й, дава основание да се приеме, че е
налице довършен опит по смисъла на чл.18, ал.1 от НК.
В
създалата се фактическа обстановка подсъдимият А. не е прекратил акта на
съвкупление по собствени подбуди, а именно осъзнаване от негова страна на
неправилността на постъпката му. Всъщност отказът му от довършване на деянието
се дължи на появяване на непознат мъж, поради което същият по аргумент на
противното на чл.18, ал.3, буква „а” от НК следва да носи наказателна
отговорност.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от степента на обществена опасност на деянието
и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, с целите на
наказанието, залегнали в чл.36 НК, както и с конкретно предвидените в
специалната разпоредба наказания за двете престъпления. За престъплението по
чл.150, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” от
две до осем години. Същото наказание е предвидено и за престъплението по
чл.152, ал.1, т.2 от НК.
Степента на обществена
опасност и на двете деяния е висока. Касае се за престъпления против личността,
с които се засяга по-широк кръг обществени отношения, които осигуряват
свободата на избор на сексуален партньор, осигуряват половия морал и половата
неприкосновеност на личността.
По отношение
на личната обществена опасност на дееца, съдът взе предвид съдебното минало на
подсъдимия, изготвената съдебно-психологична експертиза, както и всички
останали обстоятелства, разкриващи изключителна упоритост при извършване на настоящите
престъпни деяния. От приложената справка за съдимост на подсъдимия А. е видно, че
същият е осъждан два пъти, като едно от осъжданията касае престъпление по
смисъла на чл.198 от НК – грабеж, като изпълнението на наказанието е било
отложено с изпитателен срок. Въпреки наличието на реабилитация, следва да се
посочи, че грабежът също е съставно престъпление и като такова се характеризира
с наличието на принуда. В този смисъл е явна тенденцията за незачитане
неприкосновеността на личността на гражданите и нейното задълбочаване, тъй като
престъпленията по чл.150 и чл.152 от НК засягат и половата неприкосновеност на
личността. Извършеното от подсъдимия не е изолиран акт в неговото поведение.
Престъпната дейност на подсъдимия в конкретния случай обхваща две отделни
деяния, осъществяващи признаците на две престъпления, като деянията са против
личността на един и същ пострадал. Тези
престъпления са извършени в реална съвкупност, на едно и също
място, при една и съща обстановка и след
предварително планиране. Следва да се отбележи, че подсъдимият предварително е
планирал извършването на престъпление от този вид, излизайки от дома си с
ясната цел да набележи съответната жертва, носейки нож, посредством който да
улесни извършването на престъпното деяние. Нещо повече, подсъдимият не се е
задоволил с извършването на престъплението по чл.150 от НК спрямо личността на
пострадалата, а напротив – в последствие е пристъпил към извършване на друго
тежко престъпление против личността и половата неприкосновеност на пострадалата
- такова по чл.152 от НК. Тази престъпна упоритост на подсъдимия категорично не
би могла да се приеме за изолиран акт, а характеризира същия като личност с висока
обществена опасност. От изготвената по делото съдебно-психологична експертиза
се установява, че при подсъдимият са налице значителен потенциал за извършване
на насилие, психопатни личностни черти и тенденции с
лекота да нарушава морални, социални и законови норми. С оглед на всичко
изложено по-горе, съставът намира, че подсъдимият разкрива завишена степен на
обществена опасност.
При определяне
на наказанията за двете престъпления съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства следните: чистото съдебно минало /предвид настъпилата
реабилитация/, неговата сравнително млада възраст, изразеното съжаление за
стореното. Отегчаващи отговорността обстоятелства са планирането и създаването
на подходящи условия за осъществяване на престъпната цел, престъпната
упоритост, с която е преследвал целта си. Следва да се отбележи, че съпротивата
на пострадалата, изразяваща се в многократните молби да я пусне и опитите й да
събуди съжаление в него с обстоятелството, че има малко дете, не са разколебали
по никакъв начин подсъдимия, нито са го подтикнали да преустанови престъпното
посегателство спрямо нейната личност. Нещо повече, А. не се е задоволил само с извършването
на блудствени действия спрямо нея, а напротив – сломявайки
съпротивата на жертвата, отново с помощта на заплашване с нож, той упорито е
преследвал следващата си цел – противозаконно съвкупление с пострадалата, като
единствено и само намесата на трето лице – появата на случаен гражданин в
близост до местопрестъплението, и страхът от залавянето му са принудили
подсъдимия да преустанови действията си и да избяга, преди да е осъществил
докрай престъпния състав на престъплението чл.152 от НК, обуславящо в
последствие квалификацията на деянието като опит по смисъла на чл.18 от НК. От
друга страна, нито употребата на алкохол и наркотични вещества, макар и да са
улеснили извършването на престъпните посегателства, нито обстоятелството, че
подсъдимият преди извършване на деянието е работил, както и това, че има
семейство и малки деца, биха могли да бъдат възприети от съда като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства. Предвид гореизложеното, съдът
намира, че отговорността на подсъдимия следва да бъде ангажирана при превес на
отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение и на двете престъпления.
Съдът,
определяйки наказанието за престъплението по чл.150, ал.1 от НК, намира, че на
подсъдимия следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода” към средния, предвиден
в закона размер, а именно „Лишаване от свобода” за срок от пет години. Съдът
счита, че това наказание отговаря на целите на наказанието, регламентирани в
чл.36, ал.1 от НК. Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност
на деянието и с личността на дееца, с превеса на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, поради което съдът намира, че наказание именно в
този размер /към средния/ би постигнало целите както на специалната, така и на
генералната превенция и би било съответно на извършеното и на личността на
извършителя. Предвид горното, след като определи наказание на подсъдимия А.
„Лишаване от свобода” за срок от пет години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК съдът намали с 1/3 и наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” за
срок от три години и четири месеца. С
оглед специалната и генерална превенция и предвид данните за личността
на подсъдимия, съдът намира, че същото следва да бъде изтърпяно ефективно, като
се определи първоначален общ режим на изтърпяване му.
По отношение
на престъплението по чл.152, ал.1, т.2 във връзка с чл.18 от НК, с оглед
разпоредбите на НК прецени, че на подсъдимия следва да се наложи наказание при
условията на чл.58а, ал.1 от НК. Съдът счита, че целите на наказанието съгласно
чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат, ако на подсъдимия А. за това престъпление
бъде определено наказание „Лишаване от
свобода” отново към средния размер от пет години, което също е съобразено със
степента на обществена опасност на деянието и с личността на дееца, с превеса
на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства. Това наказание би
постигнало целите на специалната и на генералната превенция и би било съответно
на извършеното и на личността на извършителя. Това наказание според настоящия
състав, ще удовлетвори на първо място целта на индивидуалната превенция на
наказателната отговорност. Наложеното наказание лишаване от свобода ще отнеме възможността да върши други
престъпления и ще го предупреди за сериозността и последиците на санкцията. Не
на последно място, наложеното наказание ще въздейства предупредително и върху
останалите членове на обществото, като ще ги провокира от въздържане към
подобно престъпно поведение. Предвид горното, след като определи на подсъдимия А.
наказание „Лишаване от свобода” за срок от пет години, което на основание
чл.58а, ал.1 от НК съдът намали с 1/3 и наложи на подсъдимия наказание „Лишаване
от свобода” за срок от три години и четири месеца. С оглед специалната и
генерална превенция и предвид данните за личността на подсъдимия и срокът на
наложеното наказание съдът намира, че същото следва да бъде изтърпяно ефективно
при първоначален общ режим.
Тъй като двете
престъпления, предмет на настоящото производство, са извършени от подсъдимия А.
в условията на реална съвкупност, на основание
чл.23, ал.1 от НК, след като му определи наказание за всяко престъпление
поотделно, съдът му наложи най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода”
за срок от три години и четири месеца, което да се изтърпи при първоначален общ
режим.
Съдът присъди
в тежест на подсъдимия всички направени по делото съдебни и деловодни разноски.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините
и условията за извършване на конкретното престъпление са незачитане правото на
личната и половата неприкосновеност и установените в страната норми и правила.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: