Решение по дело №750/2023 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).

Образувано е по жалба на Р. Р. Х. [ЕГН], с адрес с. Калояновец, общ. Стара Загора, [улица], вх. А, ет.1, ап.3, против Заповед № ЗСП/Д-СТ/17332 от 10.10.2023г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, потвърдена с Решение № 24-РД06-0055 от 16.11.2023г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл.4, ал.4 във вр. с чл.2, ал.1 и чл.3, ал.3 от Наредба № РД 07-5/ 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление и Заповед № РД-01-207 от 05.07.2023г. на Министъра на труда и социалната политика, на Р. Р. Х. е отказано отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2023/ 2024г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за неговата необоснованост; за постановяването му при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и при допуснати нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят поддържа, че административният орган не е извършил преценка на всички релевантни факти и обстоятелства и не е изложил мотиви защо е прието наличието на основание за постановения отказ за отпускане на заявена целева помощ за отопление. Счита, че само по себе си обстоятелството, че съпругата му не е регистрирана в Бюрото по труда, не може да бъде основание за отказаното социално подпомагане, след като е безспорно установено, че семейството не разполага с каквито и да е било доходи. В съдебно заседание и в представеното по делото писмено становище от назначения за процесуален представител на жалбоподателя адвокат, се сочат допълнителни съображения досежно формалната, процесуалната и материалната незаконосъобразност на оспорената заповед. Поддържа се, че не е спазена нормативно установената в чл.26 – чл.28 от ППЗСП процедура за отпускане на заявената социална помощ. Твърди се, че в нарушение на императивното изискване по чл.35 от АПК, както и на принципите по чл.7 и по чл.9 от АПК, отказът е постановен без да е извършена проверка и съотв. преценка за наличието на основание за прилагане хипотезата на чл.10, ал.11 от ППЗСП, което е довело до формиране на необосновани и неправилни правни изводи, че по отношение на Р. Х. не са изпълнени законово регламентираните материалноправни условия и предпоставки за отпускането на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2023/ 2024г. По тези съображения и такива за несъответствие на оспорения административен акт с целта на закона и с прокламираното в чл.3, т.1 от Конвенцията на ООН за правата на детето, е направено искане за отмяна на обжалваната заповед като неправилна, необоснована и незаконосъобразна и връщане на преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, в представеното по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена Поддържа, че обжалваната заповед е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при спазване на законово регламентираните процесуални правила. Излага доводи че обосновано е прието, че по отношение на Р. Х. не са изпълнени нормативно предвидените условия за получаване на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2023/ 2024г., поради което правилно и законосъобразно с обжалваната заповед на лицето е отказано отпускането на заявената социална помощ.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят в настоящото производство – Р. Р. Х., е подал Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/17332 от 19.09.2023г. в Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, с искане за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2023/2024г. В заявлението е посочено, че Р. Х. е с ЕР на ТЕЛК със степен на увреждане над 90 %; семеен е, като съпругата му Б. М. Х. е неосигурена. Съпрузите полагат грижи за детето си – И. Р. Х.. Семейството обитава общинско жилище, като брутните доходи на семейството през предходните шест месеца са в размер на 0.00 лева. Въз основа на подаденото заявление и на посочените в него обстоятелства и представени доказателства, както и служебно събраните доказателства от Дирекция „СП” – Стара Загора и след извършена социална анкета, на 03.10.2023г. е изготвен социален доклад. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на социалния доклад, заявителят Р. Х. е на 41 години, в трудоспособна възраст, с ЕР на ТЕЛК № 92746/ 18.09.2023г. с определена трайно намалена работоспособност над 90 %. Семейството на заявителя включва съпругата му – Б. Х. на 43 години, в трудоспособна възраст, неосигурена, без регистрация в Дирекция „Бюро по труда“ и петгодишното им дете И. Х., за което полагат грижи. Семейството живее в общинско жилище, като общият доход на семейството за предходните шест месеца е в размер на 0.00 лева. По съображения, че съпругата на заявителя – Б. Х., не е регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“, е предложено на основание чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. във вр. с чл. 10, ал.1, т.7 от ППЗСП да бъде отказано отпускането на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2023/ 2024г.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЗСП/Д-СТ/17332 от 10.10.2023г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Стара Загора, на основание чл.4, ал.4 във вр. с чл.2, ал.1 и чл.3, ал.3 от Наредба № РД-07-5/ 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление и Заповед № РД-01-207 от 05.07.2023г. на Министъра на труда и социалната политика, на Р. Р. Х. е отказано отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2023/ 2024г. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с обстоятелството, че не е изпълнено условието по чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07 – 5 от 16.05.2008г. във вр. с чл. 10, ал.1, т.7 от ППЗСП – лицето Б. Х. не е регистрирано в Дирекция „Бюро по труда“.

Р. Х. е обжалвал заповедта по административен ред. С Решение № 24-РД06-0055 от 16.11.2023г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Стара Загора, на основание чл. 97, ал.1 и чл.81, ал.1 от АПК и чл.13, ал.5 от ЗСП във вр. с чл.12, ал.4 от ЗСП и чл.4, ал.4 от Наредба № РД-07-5/2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, е отхвърлена като неоснователна подадената от Р. Р. Х. жалба против Заповед № ЗСП/Д-СТ/17332 от 10.10.2023г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора. След преценка на доказателствата, съдържащи се в образуваната преписка, решаващият административен орган е приел, че доколкото съпругата на заявителя – Б. М. Х., в трудоспособна възраст, е неосигурена и без регистрация в Дирекция „Бюро по труда“, не е изпълнено условието по чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. във вр. с чл. 10, ал.1, т.7 от ППЗСП. С оглед на което е направен извод, че правилно и законосъобразно с обжалваната заповед е отказано отпускането заявената целева помощ за отопление.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената Заповед № ЗСП/Д-СТ/17332 от 10.10.2023г. е издадена от материално и териториално компетентния административен орган – Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, при упражняване на законово регламентираните му правомощия по чл.13, ал.2 от ЗСП във вр. с чл.4, ал.4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.

Обжалваният административен акт е постановен в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и възприетите от решаващия орган като релевантни обстоятелства за обосноваване на постановения отказ за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2023/ 2024г. - наличието на неизпълнено условие по чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07 – 5 от 16.05.2008г. - по чл. 10, ал.1, т.7 от ППЗСП - съпругата на заявителя – Б. М. Х., в трудоспособна възраст, е неосигурена и без да е регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК във вр. с чл. 13, ал.3 от ЗСП за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респ. следват ли се разпоредените правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗСП, социалните помощи са месечни, целеви и еднократни, като условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи, се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика (чл.12, ал.4 от ЗСП). Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика (Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г.), право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП. От посочената нормативна регламентация следва извода, че право на целева помощ за отопление възниква при кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1 средномесечния доход на лицето/семейството за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация да е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и 2. Лицето (членовете на семейството) да отговарят на условията на чл. 10 и 11 от ППЗСП.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г., диференцираният доход за отопление се определя от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 процента от линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето. С разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ППЗСП нормативно са регламентирани и други условия, на които трябва да отговарят лицата (семействата) за отпускане на целева помощ за отопление по чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г., едно от които е безработните лица да са регистрирани в дирекциите "Бюро по труда" най-малко 3 месеца преди подаване на заявление-декларацията за социална помощ.

При преценката за наличието на първото условие по чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за отпускане на целева помощ за отопление (средномесечният доход на семейството за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация да е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление), се следва съпоставяне между доходите на Р. Р. Х. и Б. М. Х. и диференцирания доход за отопление. Последният в случая се определя при прилагането на по чл. 2, ал.4, т.2 и т.3 от Наредбата (за лице, съжителстващо с друго лице (лица) или семейство, и за всеки от съвместно живеещите съпрузи и за дете до 18 годишна възраст). В случая без съмнение по отношение на заявителя е изпълнена първата материалноправна предпоставка по чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за отпускане на заявената социална помощ.

Както беше посочено, второто нормативно регламентирано изискване за отпускането на социална помощ за отопление, е лицето да отговаря на условията на чл. 10 и 11 от ППЗСП. По аргумент от чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП, едно от тези условия е, ако заявителят и/или член на неговото семейство в трудоспособна възраст, е безработен/ неосигурен и доколкото не попада в категориите лица по чл.10, ал.3 от ППЗСП, да е регистриран в дирекциите "Бюро по труда". Въз основа на служебно събраните доказателства от Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора в хода на извършената социална анкета по подаденото от Р. Х. З.-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/17332/ 19.09.2023г., се установява, че към датата на заявената за получаване целева помощ за отопление, съпругата на Р. Х. - Б. М. Х. - в трудоспособна възраст, е неосигурена и е без регистрация в Дирекция „Бюро по труда“. Следователно по отношение на пълнолетен член на заявилото социално подпомагане семейство по см. на § 1, т.2 от ДР на ППЗСП, не е изпълнено условието по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП. Неизпълнението на посоченото условие обаче не представлява абсолютно правоизключващо обстоятелство по отношение на правото на целева социална помощ за отопление по чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.11 от ППЗСП, в случаите, когато безработен член на семейството няма или отказва регистрация в дирекция "Бюро по труда", месечна помощ за останалите членове на семейството се отпуска само след преценка на обективната обстановка, извършена от комисия от двама социални работници, като в социалния доклад се описват изчерпателно причините за неизпълнението на разпоредбата на ал. 1, т. 7. Систематичното тълкуване на чл.10, ал.1, т.7 във вр. с чл. 10, ал.11 от ППЗСП обуславя извод, че липсата на регистрация в Дирекция "Бюро по труда" на безработен в трудоспособна възраст член на семейството на заявителя, не е абсолютно основание за отказ да се отпусне помощта за останалите членове на семейството. В случая, ако и по подаденото от Р. Х. З.-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/17332/ 19.09.2023г.,, социален работник да е извършил социална анкета, резултатите от която са обективирани в изготвения Социален доклад от 03.10.2023г., направеното предложение за отказ за отпускане на целева помощ за отопление на заявителя се явява необосновано, както от гл. т. на изискването по чл.27, ал.8 от ППЗСП (при извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка), така и от гл.т наличието на основание за прилагане на чл. 10, ал.11 от ППЗСП. Липсват каквито и да е било данни да е била сформирана комисия от двама работници, които да са извършили проверка и съотв. преценка в съответствие с изискването по чл. 10, ал.11 от ППЗСП, за изясняване на всички релевантни за случая факти и обстоятелства и при необходимост за служебно събиране на доказателства. Това е довело и до постановяването на заповедта при неизпълнение от страна на решаващия административен орган на задълженията по чл. 35 и чл.36, ал.1 от АПК. Преценката на административния орган за наличието на материалноправните предпоставки чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. се основава единствено на констатацията, че съпругата на Р. Х. - Б. Х. е в трудоспособна възраст, неосигурена и без регистрация в Дирекция „Бюро по труда“, като по никакъв начин не е била извършена проверка на декларираното от заявителя обстоятелство, че съпругата му е безработна и съотв. не е била извършена преценка за отпускането на помощта при прилагане на хипотезата на чл.10, ал.11 от ППЗСП. Допуснатите нарушения при разглеждането и произнасянето по заявеното от Р. Х. искане и при преценката на релевантните факти, са довели до формиране на необосновани фактически констатации и неправилни правни изводи досежно възникването и съществуването за заявителя на право на целева помощ по чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г.

Не води до друг правен извод констатацията, обективирана в писмо изх. № 30-83754 от 30.10.2023г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора (с което писмо преписката по издаване на Заповед № ЗСП/Д-СТ/17332 от 10.10.2023г. е изпратена на Директора на РДСП – Стара Загора във връзка с разглеждането и произнасянето по подадената от Р. Х. жалба срещу заповедта), „че по данни на съселяни г-жа Христова работи без трудов договор“. Доколкото посочената констатация не се съдържа в изготвения социален доклад от 03.10.2023г., на първо място следва извода, че тази констатация не се основава нито на извършената от социален работник по реда на чл. 27 от ППЗСП социална анкета по см. на §1, т.11 от ДР на ЗСП, нито на направена проверка по чл.10, ал.11 от ППЗСП. Отделно от това не е ясно нито от кого е направена тази констатация; нито кои са лицата, предоставили обуславящите констатацията данни; нито дали при изпълнение на задълженията, произтичащи от принципите за законност (чл.4 от АПК), за истинност (чл.7 от АПК) и за служебно начало (чл.9 от АПК), е била проверена по някакъв начин обективността и достоверността на сочените като получени данни.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че преди издаването на оспорената заповед не са изяснени всички факти и обстоятелства, релевантни за преценката досежно възникването и съществуването на заявеното право на социално подпомагане по чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. Постановяването на обжалвания отказ за отпускане на целева помощ за отопление при неизяснена фактическа обстановка, освен че сочи на допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, е довело и до неправилно прилагане на материалния закон, както и до несъответствие на акта с регламентираната в чл.1, ал.2, т.1 от ЗСП цел на закона - подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. А доколкото семейството на заявителя включва и петгодишно дете, за което родителите полагат грижи, отказаното право на целева помощ за отопление без извършена преценка по чл.10, ал.11 от ППЗСП сочи и на издаването на заповедта при несъобразяване на прокламираното в чл.3, т.1 от Конвенцията за правата на детето – че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед, като издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. На основание чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на компетентния административен орган, за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от Р. Х. заявление за отпускане на целева помощ за отопление, при съобразяване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, включително за извършването на преценка за отпускането на помощта при прилагане на хипотезата на чл.10, ал.11 от ППЗСП.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. второ във вр. чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Р. Р. Х. [ЕГН], с постоянен адрес с. Калояновец, общ. Стара Загора, [улица], вх. А, ет.1, ап.3, Заповед № ЗСП/Д-СТ/17332 от 10.10.2023г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, потвърдена с Решение № 24-РД06-0055 от 16.11.2023г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Стара Загора, като незаконосъобразна.

ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от Р. Р. Х. З.-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/17332/ 19.09.2023г. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2023/ 2024г., при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане.