№ 738
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Нели Алексиева
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20241100900332 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството е образувано по молба на „А. 2011“ ЕООД по чл.
625 от ТЗ. Молителят твърди, че е спрял да обслужва текущите си
задължения към своите контрагенти и доставчици. Липсата на дейност,
съответно липсата на приходи от същата поставя молителят в невъзможност
да заплати публичните задължения за данък върху добавената стойност за
периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. и за корпоративен данък за 2021 г. и
2022 г., установени с влязъл в сила ревизионен акт № Р-22221023005000-091-
001/07.03.2024 г., на обща стойност от 61249.10 лева, както и задълженията за
данък върху доходите от трудови правоотношения и осигурителните вноски,
вписани в издадено му от НАП удостоверение, на обща стойност от 19958.78
лева. Заявява, че числеността на персонала за 2023 г. е била 3 работника, като
сключените с тях трудови договори са прекратени, съответно на 10.04.2023 г.,
22.08.2023 г. и 11.12.2023 г. Дружеството няма активи, с които да покрие тези
свои задължения, поради което моли Съда да обяви неплатежоспособността
му, с начална дата на неплатежоспособност 01.01.2024 г., евентуално
свръхзадължеността му, с начална дата 01.01.2024 г., както и да открие
производство по несъстоятелността му.
Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и прецени
1
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Дружеството „А. 2011“ ЕООД е регистрирано в Търговския регистър
на 14.01.2012 г., като му е предоставен ЕИК *******. По електронното дело
на търговеца са обявени годишните финансови отчети на дружеството за
периода от 2012 г. до 2022 г. вкл.
От изготвената служебно справка в Интегрираната информационна
система за кадастър и имотен регистър, е видно, че по отношение на
молителя няма извършени вписвания, отбелязвания или заличавания.
От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява,
че в централна база на АИС-КАТ към 22.04.2024 г. няма данни за
регистрирани моторни превозни средства на името на длъжника.
Видно от представената, с писмо на Българска народна банка от
22.04.2024 г., справка за банковите и платежни сметки на длъжника, за
периода от 31.10.2016 г. до 18.04.2024 г. длъжникът е бил титуляр на
набирателна банкова сметка с IBAN *******, открита в „Уникредит Булбанк“
АД, която е закрита на 31.08.2020 г.
От Националната агенция по приходите е постъпило писмо, към
което са приложени заверени преписи от годишните данъчни декларации по
чл. 92 от ЗКПО, подадени от молителя за 2021 г. и 2022 г., като е посочено, че
съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗКПО срокът за подаване на ГДД за финансовата
2023 г. изтича на 30.06.2024 г. и към момента на изпращане на документите в
съда такава декларация все още не е подадена за финансовата 2023 г. Срещу
дружеството има образувано изпълнително дело № *********/2016 г., по
което има наложени обезпечителни мерки - запор върху вземания от банки.
Посочено е, че няма започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК
срещу имуществото на дружеството. Има проведено ревизионно
производство срещу длъжника с обхват „Данък върху добавената стойност“ и
„Корпоративен данък“ за периода от 01.01.2021 г. – 31.12.2022 г., приключило
с ревизионен акт № Р-22221023005000-091-001/07.03.2024 г., връчен по
електронен път на 08.04.2024 г., като към писмото е приложен и съставеният
на длъжника ревизионен акт, както и доказателства за връчването му по
електронен път.
Длъжникът е изпълнил възложеното му с определението от
10.04.2024 г. задължение да представи до делото годишните си финансови
отчети от 2021 г. до момента.
2
Представените от длъжника по делото с молбата по чл. 625 от ТЗ и
молбата от 09.04.2024 г. счетоводни документи, изпратените от НАП
документи, както и обявените по електронната партида на дружеството ГФО
и представените такива от длъжника с молбата от 22.04.2024 г., са използвани
от вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза на вещото
лице Д. Г., чието заключение, като неоспорено от молителя, съдът намира за
компетентно и безпристрастно дадено. От заключението на вещото лице Г.,
се установява следното:
При извършването на анализите за изследвания период 01.01.2021 г.
– 08.04.2024 г., вещото лице взема предвид, както горепосочените
доказателства, така и предоставените от длъжника, при извършване на
проверка в счетоводството му, документи и установените обстоятелства при
направената служебна проверка в ТД на НАП.
Основната търговска дейност на дружеството е била търговия с
плодове и зеленчуци. Дружеството е имало регистрирани 5 трудови договора
за длъжност „продавач консултант“, като към момента на изготвяне на
експертизата няма действащи договори, тъй като последният от тях е
прекратен на 11.12.2023 г.
Краткотрайните активи за анализирания период са основно стоки -
плодове и зеленчуци и парични средства в брой. Дружеството няма вземания,
тъй като извършваните от него като основна дейност продажби на плодове и
зеленчуци са изцяло в брой, съответно няма как да се формират вземания от
клиенти.
Дружеството няма налични краткотрайни активи към момента на
изготвяне на заключението, като към 31.12.2022 г. е имало наличии 19 000
лева материални запаси, които представляват бързо разваляща се стока -
плодове и зеленчуци. Наличните парични средства към 31.12.2022 г. са в
размер на 29 000 лева, а към 31.12.2023 г. в размер на 123.22 лева. От
оборотната ведомост за 2023 г. се установява, че за периода от 01.01.2023 г.
до 31.12.2023 г. дружеството е получило 47 227.67 лева от клиенти, платило е
67 693.53 лева към доставчици на стоки и 11 130.96 лева за заплати към
персонала. Тъй като дейността на дружеството е свързана с бързо разваляща
се стока, то паричният поток е бил за покупка на плодове и зеленчуци и
приходи от тяхната продажба.
Задълженията на дружеството се увеличават с всяка следваща
3
година, като най голямо увеличение има в началото на 2024 г. с издаване на
ревизионния акт от НАП /към 31.12.2021 г. длъжникът има осигурителни и
данъчните задължения на стойност от 12 000 лева; към 31.12.2022 г. – 11 000
лева; към 31.12.2023 г. – 14 000 лева; към 08.04.2024 г. – 15 000 лева/, а
активът намалява и към 31.12.2023 г. е вече с нулева стойност /към 31.12.2021
г. активът на дружеството е в размер на 53 000 лева, формиран от материални
запаси и касова наличност; към 31.12.2022 г. - 48 000 лева/.
Вещото лице е изчислило и коефициентите на ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост за анализирания период. За периода
2021 г. - 2022 г. коефициентите за ликвидност са над препоръчителните
стойности. Дружество е ликвидно, като стойността на краткотрайните активи
е до 4 пъти в повече спрямо размера на краткотрайните задължения.
Краткотрайните активи са основно стоки - плодове и зеленчуци и парични
средства в брой. Към 31.12.2023 г. коефициентите за ликвидност са нулеви,
тъй като към този момент дружеството не разполага нито с краткотрайни,
нито с дълготрайни активи. Към тази дата и задълженията на дружеството се
увеличават с 3 000 лева спрямо тези за 2022 г., а към 08.04.2024 г. се
увеличават с 41 000 лева спрямо тези към 31.12.2022 г. Това означава, че към
08.04.2024 г. задълженията на дружеството са се увеличили с 358% спрямо
тези към 31.12.2021 г.
Видно от изчислените от вещото лице коефициенти за анализирания
период, в периода 2021 г. - 2022 г. дружеството е било финансово автономно.
Тогава активът е по-голям от задълженията, т. е. активите са били достатъчни
за покриване на задълженията. Видно от подадените от дружеството ГДД за
2021 и 2022 г., дружеството е отчитало загуба като финансов резултат от
дейността, поради което към 31.12.2023 г. собственият капитал пада до
минус 14 000 лева, което променя и коефициентите за автономност и те вече
са с отрицателни стойности. Дружеството става изцяло зависимо от своя
единствен кредитор Национална агенция за приходите /вещото лице не
установява длъжникът да има задължения към други кредитори/.
Задълженията на дружеството се увеличават с всяка следваща
година, като най голямо увеличение има в началото на 2024 г. с издаване на
ревизионния акт от НАП /към 31.12.2021 г. длъжникът има а осигурителни и
данъчните задължения на стойност от 12 000 лева; към 31.12.2022 г. – 11 000
лева; към 31.12.2023 г. – 14 000 лева; към 08.04.2024 г. – 15 000 лева/, а
4
активът намалява и към 31.12.2023 г. е вече с нулева стойност /към 31.12.2021
г. активът на дружеството е в размер на 53 000 лева, формиран от материални
запаси и касова наличност; към 31.12.2022 г. - 48 000 лева/.
Задълженията на дружеството към НАП са подробно описани от
вещото лице в табличен вид в приложение № 1 към заключението, в което е
посочен вида на задължението, размерът и неговия падеж. Няма извършени
плащания към НАП през периода 2021 г.- 2023 г. и към момента на изготвяне
на експертизата.
От извършения анализ вещото лице заключава, че имуществото на
молителя е било достатъчно да покрие задълженията му с настъпил падеж
към 31.12.2021 г. и 31.12.2022 г., като към 31.12.2023 г. дружеството не
разполага с никакви активи и е в невъзможност да покрие задълженията си.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до
следните правни изводи:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално
определение за нея дадено в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен
вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска
сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с
търговската дейност, а от 13.05.06 г.- и частни държавни вземания.
Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на
плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното
определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не
спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено
на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от
ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за
състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал. 1 на чл. 608 от ТЗ,
състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно
дефинираното състояние на неплатежоспособност. В настоящия случай,
молителят е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал.
1, т. 2 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че
е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.
В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от
5
ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено -
финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе
способността му да погасява задълженията си. С оглед заключението на
съдебно-икономическата експертиза, Съдът приема, че презумпцията не е
оборена и е налице установено състояние на неплатежоспособност. При
анализа на финансовото и икономическото състояние на молителя се
използват различни икономически и финансови показатели. Краткотрайните
активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се
използват за повече от един отчетен период /1 г./, участват еднократно в
производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при
което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са
източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите
задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно,
водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй
като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са
показателите за ликвидност, които се формират като отношение между
краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието. На следващо
място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и
абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на
краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните запаси,
краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните
средства като процент от общия размер на краткотрайните активи, което от
своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява
предприятието. Съдът приема, че по принцип водещ показател за
установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е
коефициентът на обща ликвидност /КОЛ/, отразяващ съотношението на
всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Именно този
коефициент дава възможност да се оцени способността на дружеството да
погасява задълженията си с всички краткосрочни активи. За норматив при
коефициента за обща ликвидност се приема коефициент 1 /единица/, тъй като
при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са
неговите краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да плаща
задълженията си. Съгласно изготвеното от вещото лице заключение всички
коефициенти на ликвидност са извън границите на референтните си
6
стойности към 31.12.2023 г., което поставя дружеството в пълна зависимост
от кредиторите му от този момент. Молителят не е представил доказателства,
че влошаването на икономическите му показатели към този момент е
временно състояние, което може да бъде преодоляно, а извод за обективна
възможност на длъжника да излезе от състоянието на текуща
неплатежоспособност, в което е изпаднал, не може да бъде направен от
заключението на съдебно-икономическата експертиза. Не са ангажирани
никакви доказателства, че след 31.12.2023 г. длъжникът е подобрил
финансовото си положение /придобил е някакви активи или е намалил
задълженията си с настъпил падеж/. От събраните в производството
доказателства може да се направи обоснован извод, че към момента
длъжникът е преустановил извършването на търговската си дейност
/продажба на плодове и зеленчуци/, съответно няма как да се очаква същият
да реализира някакви приходи от такава дейност. Ето защо Съдът намира, че
влошаването на коефициентите от 31.12.2023 г. е трайно състояние.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че
длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва
да бъде уважена.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не
е обвързан от посочената такава от длъжника, а следва да прецени същата
съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните
си задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово
състояние към момента на постановяване на съдебното решение /така
решение № 64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение №
549/27.10.2008 г. на ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по
реда на чл. 290 от ГПК решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. №
169/2010 г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е
достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да
не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е
именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното
7
неизпълнено задължение. В случая обективно финансовите показатели на
длъжника са влошени трайно към 31.12.2023 г., като към тази дата длъжникът
е имал изискуеми парични задължения по чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ /видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза/. Ето защо съдът приема,
че за начална дата на неплатежоспособността на длъжника следва да се
приеме датата 31.12.2023 г. Съгласно изложените вече от съда мотиви не
може да се приеме, че извършените след този момент плащания от страна на
длъжника разколебават извода на съда, че от тази дата финансово-
икономическото състояние на дружеството молител е трайно и силно
влошено и от този момент е налице фактическа невъзможност за дружеството
да изпълнява изискуемите задължения, свързани с търговската му дейност.
Предвид извода, че е налице състояние на неплатежоспособност,
обосноваващо откриване на производството по несъстоятелност, Съдът не
дължи произнасяне по заявеното при условията на евентуалност от длъжника
искане за откриване на производство по несъстоятелност поради
свръхзадълженост.
Не се установява да е налице реално налично имущество на
длъжника, като кредиторите не са привнесли началните разноски за развитие
на производството по несъстоятелност в дадения от съда срок /определението
на съда по чл. 629б ТЗ е обявено в ТРРЮЛНЦ на 15.05.2024 г., като в
указания в него срок не са представени доказателства за привнесена по
сметка на Софийски градски съд сума в размер на 8000 лева, която да
обезпечи началните разноски по несъстоятелността/, поради което по
отношение на молителя следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1
от ТЗ със законоустановеното му съдържание.
Съгласно разпоредбата на чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна
такса по молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от
длъжника, не се събира предварително, а следва да се събере от масата на
несъстоятелността при разпределението на имуществото. Затова с решението
съдът ще осъди длъжникът да заплати дължимата по молбата по чл. 625 от
ТЗ държавна такса в размер на 250 лева, но изрично следва да укаже, че тази
сума подлежи на събиране от масата на несъстоятелността във фазата на
разпределение на имуществото на длъжника.
Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, Съдът
8
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „А. 2011“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Л., бл.
******* и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността –
31.12.2023 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на
длъжника „А. 2011“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Л., бл. *******.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „А. 2011“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
Л., бл. *******.
ОБЯВЯВА „А. 2011“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Л., бл. *******, в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „А.
2011“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж. к. Л., бл. *******.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 332/2024 г. по
описа на СГС, ТО, 22 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една
година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор,
ако те удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят
началните разноски в размер на 8000 лева.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл.
632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще
прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на
длъжника от търговския регистър.
УКАЗВА на „А. 2011“ ЕООД, че в едномесечен срок от вписване на
настоящото решение в Търговския регистър следва да изпълни задълженията
си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и да представи по делото удостоверение по
чл. 5, ал. 10 от КСО.
ОСЪЖДА „А. 2011“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Л., бл. *******, да заплати по сметка на
Софийски градски съд дължимата държавна такса по молбата за отриване на
9
производство по несъстоятелност в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева,
като на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 от ТЗ тази сума подлежи на събиране
от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото на
длъжника.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за
вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд,
в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10