Определение по дело №95/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 149
Дата: 23 януари 2023 г.
Съдия: Христо Йорданов Христов
Дело: 20237040700095
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 19 януари 2023 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  149                                         23.01.2023 г.                                 гр. Бургас

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета година, в закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                        ЧЛЕНОВЕ:1. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

                                                             2. НЕЛИ СТОЯНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  ЧКАД № 95 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от АПК.

Образувано е по частна касационната жалба с вх. № 11638/20.12.2022 г., подадена от И.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, против Определение № 2318/12.12.2022 г., постановено по адм. дело № 2007/2022 г. на Административен съд Бургас В ЧАСТТА, с която е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането му за освобождаване от държавна такса в производството по адм. дело № 2007/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас.

Първоначално жалбата е изпратена във Върховен административен съд, който със свое Определение № 540/17.01.2023 г. е прекратил производството по адм. дело № 86/2023 г. по описа на ВАС и  го е изпратил по подсъдност на Административен съд – Бургас.

С обжалваното на определение е оставено без уважение искането на И.Г.П. да бъде освободен  от държавна такса в производството по адм. дело № 2007/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас. За да постанови определението в оспорената му част първоинстанционният съд е приел, че искането е неоснователно поради това, че от представените по делото доказателства не се установява наличието на обстоятелства по чл. 83, ал. 2 от ГПК, а именно, че И.П. няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса. Посочено е, че от представената от началника на Затвора Стара Загора справка се установява, че за период от около три месеца, той е получил парични преводи в общ размер на 220,15 лева или средно 73,38 лева на месец, които средства са достатъчни за да заплати дължимата държавна такса за образуване на съдебното производство, която е в минимален размер от 10,00 лева.        

Съдът намира, че частната касационна жалба е допустима, но неоснователна. Съображенията за това са следните.

Първоинстанционният съд е приел основателно, че в конкретния случай не са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от държавна такса на П. в производството по адм. дело № 2007/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас.

В случая е безспорно установено, че в за периода от 25.07.2022г. до 31.10.2022г. И.П. е получил парични средства за лични нужди в общ размер на 220,15 лева, като към 30.11.2022г. има наличност по партидата си в размер на 25,03 лева, съгласно справката представена от началника на Затвора Стара Загора. Този факт не се отрича от П., като същият заявява, че парите са му необходими за закупуване на лекарства и за други неотложни разходи.

Целта на освобождаването от такси и разноски по производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК е да се осигури достъп до правосъдие за защита на засегнати материални права и/или интереси на лица, чието имуществено състояние не позволява поемането (изцяло или частично) на разходите за съдебното производство. Видно от разпоредбата е, че материалното състояние на лицето се преценява с оглед неговите и на членовете на семейството му доходи, имущество, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всяко друго констатирано обстоятелство, което е от значение за преценката относно материалната обезпеченост на лицето за заплащане на таксите и разноските по делото. При доказан факт, че лицето няма достатъчно средства да заплати държавната такса по делото, отказът за освобождаване от нейното заплащане би го лишил от достъп до правосъдие.

В конкретния случай настоящият съдебен състав намира искането на касационния жалбоподател за неоснователно, тъй като размерът на държавната такса, която същият следва да заплати е многократно по-малка в сравнение с получените от него парични преводи и нейното заплащане в никакъв случай не би се отразило крайно неблагоприятно по отношение на осигуряване възможността му да закупува необходимите за него продукти, които видно от представената по делото справка от Затвора Стара Загора вх. № 11108/05.12.2022 г. са основно от лавката на затвора. Следва да се има предвид, че един от получените от П. приходи е от възстановена държавна такса в размер на 30,00 лева, което е три пъти повече от размера на таксата, която следва да бъде внесена от него за производството по адм. дело № 2007/2022 г.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира частната касационна жалба на И.Г.П. за неоснователна, поради което не следва да бъде уважена.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от АПК, Административен съд - Бургас, ХІХ касационен състав

 

О П Р Е Д Е Л И :                                     

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 2318/12.12.2022 г., постановено по адм. дело № 2007/2022 г. на Административен съд Бургас В ЧАСТТА, с която е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането му за освобождаване от държавна такса в производството по адм. дело № 2007/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1. 

          

    

     2.