Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 15.04.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на пети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
НАТАЛИ
ГЕНАДИЕВА
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 2797 по описа за 2019г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 09.09.2020г., гр.д.45686/19г., СРС, 67 с-в
признава за установено на основание чл.
422 ГПК, че Б.Т.З. и Е.И.З. дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД на основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД сумата 3 045.90 лв.
за доставена топлинна енергия, ведно със законна лихва, считано от 08.03.2019г.
и сумата 686.21 лв. – лихва за забава през периода 14.09.2016г. – 27.02.2019г.,
за които суми по ч.гр.д.13724/19г., СРС, 67 с-в е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, отхвърля иска за главница за разликата над 3 045.90 лв. до
4 369.57 лв., като осъжда ответниците да заплатят на ищеца 111.79 лв. -
разноски за заповедно производство и 254.21 лв. - разноски за исково, а ищеца
да заплати на ответниците 75.87 лв. - разноски за заповедно производство и
151.74 лв. - разноски за исково.
Срещу решението в частта, с която са
уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответниците по тях Б.Т.З. и Е.И.З..
Считат, че са се отказали от запазеното вещно право на ползване върху имота, за
чиито задължения следва да отговаря собственикът. Неправилно е определен
размерът на главницата. Искът за мораторна лихва е погасен по давност. Иска се
отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят
исковете.
Въззиваемият – ищецът „Т.С.” ЕАД оспорва
жалбите.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не
изразява становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо
и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и
към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при обсъждане само на
оплакванията по въззивните жалби с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен
състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията в жалбата, въззивният съд
приема следното:
По силата на договор за дарение от 14.12.2006г., обективиран
в нот. акт № 133, т. III, д.485/06г.,
н-с рег. № 262 НК, ответниците Б.Т.З. и Е.И.З. даряват на дъщеря си П.Б.П.
топлоснабдения имот, като си запазват пожизнено правото на ползване.
Запазеното ограничено вещно право е изгубено от
ответниците поради извършен валиден отказ от него с декларация от 10.05.2018г. съгласно
чл.99 вр. чл.100, ал.1 вр. чл.111, ал.1 ЗС. От момента на вписването по реда на
чл.82, ал.1 ЗКИР, отказът произвежда действие само за в бъдеще. Щом като
отказът е извършен след обжалвания исков период 30.01.2016г. – 30.04.2016г.
относно главния дълг, когато ответниците все още са били титуляри на
ограниченото вещно право на ползване, няма основание за освобождаването им от
отговорност за стойността на предоставената топлинна енергия.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Принципно, при конкуренция
между гол собственик и титуляр на ограниченото вещно право, именно вещният
ползвател е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за разходите
относно потребена топлинна енергия. Това е така, защото правомощията
владение и ползване на собственика, се упражняват единствено от ползвателя,
чрез служене и получаване на доходите – чл.56, ал.1 ЗС. Затова чл.57, ал.1 ЗС в негова тежест възлага
разходите, свързани с
ползването, включително данъците и другите такси, наред с поддържането на вещта.
Диспозитивната разпоредба, уреждаща отношенията между гол собственик и
ползвател, е съобразена с презумпцията за фактическо използване на веща от
ползвателя.
В случая не се установява различно от обичайното фактическо
положение в топлоснабдения имот през периода 30.01.2016г.
– 30.04.2016г. Извършеният почти 2 години по-късно отказ от право на ползване,
представлява само индиция за неосъществено предходно реално използване на имота
от ответниците. Предположението само по себе си не е годно доказателствено
средство по ГПК и не е подкрепено с каквито и да било преки доказателства.
Неоснователно е оплакването по жалбата за неправилно
определен размер на главницата. Видно
от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно изходяща от ищеца,
но и от дяловия разпределител документация за начислени суми, изравнявания и
технологични загуби. В съдебно-техническата експертиза са установени
прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при съобразяване отчета на
индивидуалните разпределители и при констатация за спазване на действащата
нормативна уредба. Прието е, че
извършеното дялово разпределение, както и отчитането на постъпила топлинна
енергия в абонатната станция, след приспадане на технологични разходи и
разпределяне между потребителите е в съответствие с приложимата нормативна уредба.
Технологичните разходи са коригирани съгласно методиките за дялово
разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните сметки на дяловия
разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените и дължими
главница и лихва.
Предявяването на заявление по чл.410 ГПК от „Т.С.” ЕАД
води до прекъсване на 3-годишната погасителна давност спрямо процесните
периодични вземания за главницата относно стойност на предоставена топлинна
енергия и дялово разпределение, с настъпила изискуемост на основание чл.111, б.
„в”, пр.3 вр. чл.116, б. „б” и чл.114, ал.1 ЗЗД, както и предвид разясненията
на ТР от 12.04.2012г., ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.33 от Общите условия на ищеца,
в сила от 12.03.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за ТЕ в
30-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на търговеца. Следва
да се има предвид, че поканата чрез публикуване на задълженията и изтичането на
последващия 30-дневен срок поставят началото на изпадането на длъжника в забава
за плащане. Същевременно, според чл.30, ал.1 от Общите условия на ищеца, купувачите
са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По смисъла на
тази клауза, задължението за стойност на топлинна енергия е дължимо, т.е.
изискуемо в 30-дневен срок, считано от периода, за който се отнася. В случая,
след като заявлението е подадено на 08.03.2019г., към тази дата все още не са
погасени по давност вземанията за мораторна лихва през процесния период 14.09.2016г.
– 27.02.2019г.
Исковете за признаване дължимост на главница и
мораторна лихва в уважените размери, са неоснователни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са
уважени исковете.
Решението в останалата отхвърлителна част, като
необжалвано е влязло в сила.
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда
претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от
последния процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, с
която претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.09.2020г., гр.д.45686/19г., СРС, 67 с-в признава
за установено на основание чл. 422 ГПК, че Б.Т.З. и Е.И.З. дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД на основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД сумата 3 045.90 лв.
за доставена топлинна енергия, ведно със законна лихва, считано от 08.03.2019г.
и сумата 686.21 лв. – лихва за забава през периода 14.09.2016г. – 27.02.2019г.,
за които суми по ч.гр.д.13724/19г., СРС, 67 с-в е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Решението е постановено с участие на трето лице
помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.