РЕШЕНИЕ
№ 518
гр. Велико Търново , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20204110101769 по описа за 2020 година
Предмет на производството е предявени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр.
чл. 415 ГПК вр. чл. 49 от ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 10.09.2019г. в гр.****** в посока
„С**” ответникът, управлявайки лек автомобил марка „******, като предприел маневра
„движение на заден ход” е ударил паркирания зад него автомобил „******, с което нарушил
чл.40 ал.1 от ЗДвП. На лекият автомобил „Ф” били причинени имуществени щети, като
ответникът не останал на мястото на ПТП до пристигане на органите на МВР, с което
нарушил чл.123 ал.1 т.3 б”в” от ЗДвП. Сочи се, че виновен за ПТПто е ответникът съгласно
Протокола за ПТП. Сочи се, че увредения автомобил е имал сключена застраховка „Каско” в
*****” и посоченото дружество изплатило на собственика на увредения автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 109,48лв. Излагат се твърдения, че „ДЗИ-Общо
застраховане” предявило пред ищцовото дружество в качеството на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач регресна застрахователна
претенция в размер на 134,48лв. Пред ищеца била образувана щета, по която е извършено
прихващане с други задължения между двете застрахователни дружества. Ищецът се
позовава на разпоредбата на чл.500 от КЗ, въз основа на която търси ангажиране на
отговорността на виновния водач-ответник в настоящото производство. Ищецът депозирал
във ВТРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било
образувано частно гр.дело 801/2020г. по описа на ВТРС и издадена заповед за изпълнение за
сумата 134,48лв., представляваща регресна претенция по 1 чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за
застраховането за изплатено от ЗАД “*****” застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди но застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
1
възникнали при ПТП с материални щети, като длъжникът е напуснал мястото на ПТП, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 07.04.2020 год. до окончателното
изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК и ищецът предявил настоящия иск по реда на чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от
ГПК за установяване дължимост на горепосочената сума. Отправя искане за уважаване на
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В
проведеното открито съдебно заседание на 01.04.2021г. ответникът, редовно призован на
основание чл.41 ал.2 от ГПК, не се явява, не се представлява.
В молба от 28.01.2021г. пълномощникът на ищеца ЗАД „****** е направил искане
съдът да се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника Д. Б. М., при наличие на
предпоставките по чл.238 от ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява и не се
представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован на
основание чл.41 ал.2 от ГПК, не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. За неспазване на сроковете за размяна на книжа и за неявяване в съдебно
заседание, на последния са указани последиците на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване на
препис от исковата молба.
От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът
мотивира вероятна основателност на исковата претенция. Съобразявайки тези
обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъде уважен
предявения иск, като бъде признато в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата 134,48 лв.- представляваща главница за застрахователно обезщетение,
изплатена щета №******
С оглед основателност на претенцията за главница, основателна е и претенцията
за установяване дължимост на законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК /07.04.2020г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото
производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да
се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в
заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение са 145 лв., от които
държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 120лв. В
исковото производство дължимата по установителния иск държавна такса е 25лв. При това
положение общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково производство
възлиза на 170 лв., като с оглед уважаване на исковата претенция на основание чл.78 ал.1 от
2
ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 170 лв. за разноски в
заповедното и в настоящото исково производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът
Д. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***** ДЪЛЖИ на ищеца ЗАД "*****" с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *********, сумата от 134.48 лева (сто
тридесет и четири лева н четиридесет и осем стотинки), представляваща регегресна
претенция по чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането за изплатено от ЗАД “*****”
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди но застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, възникнали при ПТП с материални щети, по щета
№******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК /07.04.2020г./ до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №*****. по частно гр.дело
801/2020г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА Д. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ******** да
заплати на ЗАД "*****" с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. ******,
сумата общо 170 лв. /сто и седемдесет лева/, представляваща разноски за дължима
държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство по частно гр.дело
801/2020г. по описа на ВТРС и в настоящото исково производство.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Препис от решението да се приложи по частно гр.дело 801/2020г. по описа на
ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3