№ 78
гр. П., 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20214430105030 по
описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от А.А. А. с ЕГН
**********, адрес: гр.П., ул.“Т.“ *** ***, чрез адв.Е.М. – АК-П., съдебен
адрес: гр.П., ул.“Д.К.“ №27, БЦ „Г.“ ***, против АЛ. ИВ. Г. с ЕГН **********
и П. ИВ. А. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.П., ***. Посочва се в
исковата молба, че ищецът е собственик на ½ идеална част от поземлен имот
с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град П., целият с площ от ***, с адрес: гр.П., местност „ ***“, с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ***.
Твърди се, че ищецът и сестра му П. А.а Л. са признати за собственици на
имота при равни права, като собствеността им произтича от наследяване, за
което бил съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот
***г. на нотариус Р.И. с *** на Нотариалната камара и район на действие РС-
П.. Твърди се, че с Решение ***г. по гр.д.№ ***., влязло в сила на ***г., бил
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявен отрицателен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр.пар.4н, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с който
се е искало да бъде признато за установено по отношение на П. А.а Л. и АС.
АТ. АТ., че ответниците са собственици (чрез доброволна делба, наследяване
1
по закон и давностно владение) на процесния недвижим имот, ведно с
построената в него вилна постройка и всички трайно прикрепени подобрения
и приращения. Твърди се още в исковата молба, че с нотариален акт за замяна
на недвижим имот ***г. на Р.И.а - нотариус с *** на НК с район на действие
РС П., вписан с вх.№ ***г., акт ***, ищецът придобил ½ идеална част от П.
А.а Л. от имот с идентификатор *** по КККР. Посочва се в исковата молба,
че ответниците владеят имота без основание и отказват да го напуснат
въпреки отправената нотариална покана, връчена на ***г. Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди АЛ. ИВ. Г. с ЕГН ********** и П. ИВ.
А. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.П., *** да освободят и предадат
владението на поземлен имот с идентификатор *** (***) по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град П., одобрени със заповед № ***г. на
*** на АГКК , с последно изменение на КККР засягащо имота от ***г.,
целият с площ от *** (***) кв.м., с адрес: гр.П., местност „***“, с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ***;
категория на земята – ***, при съседи на поземления имот: ***, ведно със
сградите , които попадат в имот, а именно: сграда с идентификатор ***.1, със
застроена площ ***., брой етажи – един, предназначение: вилна сграда-
еднофамилна; сграда с идентификатор ***.2, със застроена площ ***. , брой
етажи – един; предназначение:селскостопанска постройка, както и всички
трайно прикрепени подобрения и приращения върху имота. Претендират се и
направените деловодни разноски.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея
са връчени на ответника.
В законовия срок е постъпил отговор с вх.№***г. от ответника, в който се
взема становище за допустимост, но неоснователност на иска. Прави се
възражение за нищожност на следните актове нотариален акт за собственост
на недвижим имот № ***г., Заповеди № ***г. на Кмета на Община П.,
нотариален акт за замяна на недвижим имот №***. Твърди се, че
ответниците са собственици на процесните недвижими имоти по наследство,
като са ги придобили от общият им наследодател И.А.Г., починал на ***г.
Посочва се в отговора по чл.131 ГПК, че имотът не е бил отчуждаван. Иска се
от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с
пълномощник адв.Е.М. – АК-П.. Страната и процесуалният й представител
2
молят съда да уважи изцяло исковата молба като основателна и доказана.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
С определение от ***г. на основание чл.149, ал.2 ГПК съдебното дирене е
приключено, устните състезания са обявени за приключени и е посочена дата
за обявяване на решението от състава – ***г.
На ***г. след приключване на съдебното заседание по делото е депозирана
молба с вх.№ ***г. от адв. В.У., в която моли съда да спре производството по
гр.д.№ ***г. по описа на ПлРС на основание чл.229, ал.1 т.4 ГПК до
приключване на производството, което ще бъде образувано въз основа на
депозирана на същия ден искова молба. Към исковата молба е приложен
екземпляр от входената искова молба, предявена от П. ИВ. А. и АЛ. ИВ. Г. ,
чрез адв.В.У., против АС. АТ. АТ. и П. А.а Л.. Върху исковата молба е
положен печат с дата ***г.
Като съобрази съдържанието на молбата и приложената към нея искова
молба, вкл. като извърши служебна проверка в ЕИСС съдът установи, че на
***г. в РС-П. е образувано гр.д.№ ***г.
Същевременно съдът съобрази, че от правна страна исканията в исковата
молба от ***г. действително съдържат искане за отмяна на основание чл.537,
ал.2 ГПК констативен нотариален акт № ***г., от който черпят права ищците
по гр.д.№ ***г. по описа на РС-П., но искът е съединен с искове по ЗСПЗЗ за
отмяна на заповеди на Кмета на Община П. (заповеди, които видно от
материалите по гр.д.№ гр.д.№ ***. По описа на ПлРС и приложените към
него дела, не са обжалвани от ответниците и са влезли в сила), а не и с иск за
собственост относно материалното право, предмет на спора.
Законът изрично е предвидил възможност за оспорване на констативния
нотариален акт, но само от трети лица, чийто права и законни интереси са
засегнати от констатацията на нотариуса в акта. Съгласно същото
Тълкувателно решение ***г. на *** по тълк. д. № *** г., *** „Тъй като
нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то
нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на
правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има
правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик”.
Константната практика на съдилищата приема, че когато охранителният акт
засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско
право, се разрешава по исков ред срещу срещу лицата, които се позовават на
3
акт, като при уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.
Отменяването на нотариалния акт няма самостоятелно значение, а зависи от
изхода на делото по иска, с който е разрешен спорът за удостоверено с него
материално право. Оборването на нотариалния акт за собственост може да
стане инцидентно по повод на иск за собственост от или срещу трето лице, но
може да стане и чрез иск по чл.537, ал.2 от ГП, целящ да се отмени
нотариалния акт, удостоверяващ невярно, че титулярът на акта е собственик.
Трайната съдебна практика на *** се придържа към становището, че искът по
чл.537, ал.2 ГПК може да бъде предявен само при условията на обективно
съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно, тъй като в
последната хипотеза се приема, че би липсвал правен интерес от
предявяването му. Следователно, касае се за един по същество акцесорен иск,
чието уважаване или отхвърляне в конкретния случай е изцяло обусловено от
изхода на делото по отношение на главния иск. В тази насока е и съдебната
практика – ТР № 3 по т. д. № 3/2012 г. *** на ***, решения на ВКС / № 146 по
гр. д. № 2486/15 ІІ г. о., № 1 по гр. д. № 479/2010 г. ІІ г. о., № 51 по гр. д. №
2232/15 г. ІV г. о. , Определение № 68 от 26.03.2019 г. на *** по ч. гр. д. №
732/2019 г., II г. о., ГК и др. В нея непротиворечиво се приема, че
самостоятелно предявен иск за отмяна на нотариален акт по чл. 431, ал. 2
ГПК (отм.);, сега чл. 537, ал. 2 ГПК, е процесуално недопустим, тъй като
отмяната, респ. изменението на охранителния акт, в т. ч. нотариалния акт по
чл. 483 ГПК (отм.); , сега чл. 587 ГПК, е последица само от успешно проведен
иск с предмет конкретното гражданско право, в случая правото на
собственост върху имота, предмет нотариалния акт, чиято отмяна се иска с
предявения иск. В подобна насока е Тълкувателно решение *** г. по гр. д. №
*** ***, което е издадено като такова въз основа на чл.431,ал.2 от ГПК /отм./,
но не е загубило правната си стойност и до днес.
В конкретния случай, искът по чл.537, ал.2 ГПК от ***г. не е съединен с иск
за собственост, а и липсва правен интерес за предявяване на такъв от П. ИВ.
А. и АЛ. ИВ. Г. предвид силата на присъдено нещо на Решение № ***г. по
гр.д.№ ***. по описа на РС-П.. С последното решение съдът е отхвърлил
предявения от АЛ. ИВ. Г. и П. ИВ. А. против П. А.а Л. и АС. АТ. АТ. иск с
правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. §4к ал.8 т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за
признаване за установено по отношение на двамата ответници, че ищците са
собственици чрез доброволна делба, наследяване по закон и давностно
4
владение на недвижим имот с площ ***, находящ се в землището на гр. П.,
***, в местността „***”, съставляващ поземлен имот с идентификатор ***
съгласно кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.П., одобрени със
заповед №***г. на изп. директор на АГКК и Заповед №***год. на Областен
управител П. за одобряване на План за новообразуваните имоти, ведно с
построената в този имот вилна постройка и с всички трайно прикрепени
подобрения и приращения върху този имот, като неоснователен и недоказан.
Решението било потвърдено с Решение №***г. по в.гр.д.***. по описа на ОС-
П., а с Определение № 27/***г. по гр.д.№ ***. *** не допуска касационно
обжалване. Решението влязло в сила на ***г. В хода на същото производство
е проведено оспорване и на процесния нотариален акт № ***г., което с оглед
изхода на делото е проведено неуспешно. Гореизложеното обуславя извод, че
за АЛ. ИВ. Г. и П.И. А. липсва правен интерес от предявяване на иск за
собственост и наличие на абсолютна процесулна пречка за воденето на такъв
процес.
Същевременно при съпоставка на производството по гр.д.№ ***г. и това по
гр.д.№ ***г., съдът не установи наличие на условията на чл.229, ал.1 т.4 ГПК.
Разяснения във връзка с хипотезата на чл. *** са дадени в *** г. по т.д. ***, в
което се сочи:“ В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР
№ 8/07.05.2014 г. по т.д. №8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за
спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно
друг спор, който е преюдициален и по който със сила на присъдено нещо ще
бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното
право по спряното производство. От изложеното следва, че връзката между
делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост
между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и
обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена,
пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното
дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете
дела.
В конкретния случай съдът не приема, че спорните правоотношения по гр.д.
№ ***г. не се явяват преюдициални за това по гр.д.№ ***г. поради липса на
предявен иск за собственост към акцесорния такъв по чл.537, ал.2 ГПК, както
и правен интерес от предявяване на иск за собственост.
Ето защо молбата с правно основание чл.229, ал.1 т.4 ГПК следва да бъде
5
оставена без уважение, а състава следва да се произнесе по съществото на
спора.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно е по делото и се установява от заверено копие на Решение № ***г.
по гр.д.№ ***. по описа на РС-П., че съдът отхвърлил предявения от АЛ. ИВ.
Г. и П. ИВ. А. против П. А.а Л. и АС. АТ. АТ. иск с правно основание чл.124
ал.1 ГПК във вр. §4к ал.8 т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване за установено по
отношение на двамата ответници, че ищците са собственици чрез доброволна
делба, наследяване по закон и давностно владение на недвижим имот с площ
***, находящ се в землището на гр. П., ***, в местността „***”, съставляващ
поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и
кадастралния регистър на гр.П., одобрени със заповед №***г. на изп.
директор на АГКК и Заповед №***год. на Областен управител П. за
одобряване на План за новообразуваните имоти, ведно с построената в този
имот вилна постройка и с всички трайно прикрепени подобрения и
приращения върху този имот, като неоснователен и недоказан. Решението
било потвърдено с Решение №***г. по в.гр.д.***. по описа на ОС-П., а с
Определение № 27/***г. по гр.д.№ ***. *** не допуска касационно
обжалване. Решението влязло в сила на ***г.
Не се спори и се установява от заверено копие на нотариална покана рег.№
***г. и разписки ***/***г. към нея, че ищецът поканил ответниците да
освободят имотите в 10 дневен срок от съобщението, като нотариалната
покана била връчена на ***г.
Безспорно е по делото и се установява от представеното удостоверение изх.№
***г., издадено от Дирекция „ ***., че имотът с идентификатор *** е с
данъчна оценка от *** лв.
Спори се между страните кое лице е собственик на недвижим имот с
идентификатор ***, ведно със сградите, които попадат в имота: сграда с
идентификатор ***.1; сграда с идентификатор ***.2, на какво правно
основание, владеят респ. държат ли ответниците имота и имат ли основание
за това.
За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени
и гласни доказателства.
Установява се от заверено копие на протокол за въвод на л. 54 от делото и
6
документа на *** от гр.д.№ ***г. по описа на ПлРС, че на ***г. АС. АТ. АТ.
в качеството на наследник на А.П. А. и в изпълнение на Заповед с ***г. и ***.
бил въведен в имоти с *** по влезлия в сила план на новообразуваните имоти,
одобрен със Заповед № ***г. на Областния управител на област П..
Видно от материалите по гр.д.№ ***. на ПлРС (ведно с приложените в него
гр.д.№ ***. на ***, в.гр.д.№ ***. на ПлОС, гр.д.№ ***г. на ***, в.гр.д.№ ***г.
на ПлОС, гр.д.№ ***г. на ПлРС, в.ч.гр.д.№ ***г. на ПлОС и в.гр.д.№ ***г. на
ПлОС), в хода на производство е проведено и оспорване на нотариален НА
*** от ***г., но същото е приключило неуспешно с оглед изхода на делото.
Установява се от заверено копие на НА *** от ***г., ищецът и П. А.а Л. били
признати за собственици по наследство, с равни права върху поземлен имот
с идентификатор *** в гр.П., по кадастралната карта и кадастралните
регистри , одобрени със Заповед ***г. на *** на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр.П., местност „***“ с площ от *** с трайно предназначение на земята:
земеделска, начин на трайно ползване: ***, номер по предходен план: няма,
при съседи на имота: ***, без построените в имота сгради, както и поземлен
имот с идентификатор *** в гр.П., по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед ***г. на *** на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр.П., местност „***“ с площ от ***. с трайно предназначение на
земята: земеделска, начин на трайно ползване: ***, номер по предходен план:
няма, при съседи на имота:***.
Видно от нотариален акт ***. П. А.а Л. прехвърлила собствената си ½
идеална част от поземлен имот с идентификатор *** на АС. АТ. АТ., а
последният от своя страна прехвърлил на Л. собствената си ½ идеална част
от поземлен имот с идентификатор ***.
По делото са приобщени и гласни доказателства.
От показанията на свидетелите Анелия А.а А.а и П.М.Й., се установява, че
след влизане в сила на съдебното решение по гр.д.№ ***. на ПлРС, ищецът и
дъщеря му отправяли многократно покани към ответниците да освободят
имота, но последните отказвали и понастоящем владеят и ползват имота.
Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите като
обективни и безпристрастни, съответни на действителността, предвид
съответствието с писмените доказателства по делото–заверено копие на
разписки към нотариални покани № ***г.
Като съобрази доказателствата по делото по отделно и в съвкупност,
7
съдът приема следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.108 Закона за собствеността – иск за
собственост на невладеещия собственик - ищеца (на основание наследство и
договор) на недвижим имот с идентификатор ***, ведно със сградите, които
попадат в имота, както и всички трайно прикрепени подобрения и
приращения върху имота, и да бъде осъден ответника да предаде владението
на имотите.
Предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.108 ЗС са
ищецът да е собственик на претендирания имот, ответникът да владее или
държи процесния имот или части от него и да няма основание за това
владение или държание.
В конкретния случай съдът приема, че са налице изброените предпоставки.
Установи се по делото, че ищецът е съсобственик на недвижим имот поземлен
имот с идентификатор ***. Страната се лигитимира като собственик на
основание констативен нотариален акт *** от ***г. и нотариален акт ***г.
за сключен договор между П. А.а Л. и АС. АТ. АТ.. Съгласно задължителната
съдебна практика – в този смисъл Тълкувателно решение ***г. на *** по тълк.
дело № *** г., *** „констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и
нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за
третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта
лице е собственик на имота”. В това се изразява легитимиращото действие на
нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният
извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до
доказване на противното с влязло в сила решение”.
В конкретния случай двата документа, от които черпи права ищеца пораждат
действие, доказателствената им сила не е оборена и обуслават извод, че А. е
собственик на поземлен имот с идентификатор *** в гр.П.. Направеното
оспорване на нотариален акт № ***г. в предходното производство по спор за
правото на собственост върху имота между страните е било безуспешно, с
оглед изхода на делото. такова не бе проведено и в настоящето производство.
Съдът приема за неоснователно възражението на ответниците относно
нищожност и на нотариален акт ***г. Доказателства в тази насока не бяха
представени по делото.
Същевременно от доказателствения материал по делото се установява и
втората предпоставка от фактическия състав на чл.108 ЗС. Видно от гласните
8
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Анелия А.а А.а и
П.М.Й., ответниците владеят имота без основание с оглед постановеното
Решение № ***г. по гр.д.№ ***. по описа на РС-П., което обстоятелство е
сведено до знанието им, както и въпреки отправените покани за
възстановяване на фактическата власт на собственика отказват да освободят
имота.
Съдът приема възражението на ответниците, че са придобили по наследство
имота и сградите в него от своя наследодател И.А.Г., също за неоснователно.
В тази насока е налице сила на присъдено нещо на решението по гр.д.№ ***г.,
като искът на ответниците да бъдат признати за собственици на процесния
имот е отхвърлен като неоснователен. Действително от материалите по гр.д.
№ ***. и тези по гр.д.№ ***г. , приложени към първото дело, се установява,
че пред *** на И. Г. е издадено строително разрешение ***г. за изграждане на
сезонна постройка тип К върху ***.м. на собственото си място в парцел *** в
местността ***, но не е установена идентичност както на имота на Г. с този с
идентификатор ***, така и на посочените сгради, изградени от ответниците
на основание процесното разрешително (предвид разликата във вида и
предназначението, както и площта на отделните сгради) и тези посочени в
исковата молба. Доказателства за правото на собственост респ. право на
строеж при изграждане на сградите от АЛ. ИВ. Г. и П. ИВ. А. или техен
наследодател не се доказа и в настоящето производство. По делото няма
каквито и да е доказателства ответниците да са собственици на сградите,
които попадат в процесния имот.
Ето защо съдът приема, че следва да се приложи разпоредбата на чл.92 ЗС.
Съгласно тази норма собственикът на земята е собственик и на постройките и
насажденията върху нея, освен ако не е уговорено друго. С влязло в сила
решение между страните е признато, че ответниците на се признати за
собственици на имота, както и не се доказа кои лица да са го застроили,
поради което собствеността на сградите следва тази на недвижимия имот. С
оглед наличните доказателства за право на собственост на ищеца върху имот
с идентификатор ***, то съдът приема, че ищецът е придобил правото на
собственост върху сградите в него на основание чл.92 ЗС.
С оглед на горното, съдът приема, че ищецът доказа при условията на пълно и
главно доказване наличието на предпоставките на чл.108 ЗС, поради което
искът следва да бъде уважен изцяло като бъде признато правото му на
9
собственост върху имот с идентификатор *** и сградите в него, както и да
бъде осъдени ответниците да предадат владението върху имотите на неговия
собственик.
Предвид изхода на делото следва АЛ. ИВ. Г. и П. ИВ. А. да бъдат осъдени да
заплатят солидарно на ищеца направените деловодни разноски, а именно
сумата от 50 лв. за държавна такса, сумата от ***. адвокатско възнаграждение
или общо сумата от *** лв.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
Оставя без уважение молба с вх.№***г. на ответниците АЛ. ИВ. Г. и П. ИВ.
А., чрез адв. В.У., с правно основание чл.229, ал.1 т.4 ГПК за спиране на
производството по гр.д.№ ***г. по описа на ПлРС до приключване на
производството по гр.д.№ ***г. по описа на ПлРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от Закона за
собствеността по отношение на АЛ. ИВ. Г. с ЕГН ********** и П. ИВ. А. с
ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.П., ***, че А.А. А. с ЕГН **********,
адрес: гр.П., ул.“Т.“ *** *** е собственик на недвижим имот с
идентификатор *** (***) по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град П., одобрени със заповед № ***г. на *** на АГКК , с последно
изменение на КККР засягащо имота от ***г., целият с площ от *** (***)
кв.м., с адрес: гр.П., местност „***“, с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: ***; категория на земята – ***, при
съседи на поземления имот: ***, ведно със сградите, които попадат в имот, а
именно: сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ ***., брой етажи
–един, предназначение: вилна сграда- еднофамилна; сграда с идентификатор
***.2, със застроена площ ***. , брой етажи – един; предназначение:
селскостопанска постройка, както и всички трайно прикрепени подобрения и
приращения върху имота.
ОСЪЖДА на основание чл.108 от Закона за собствеността АЛ. ИВ. Г. с ЕГН
********** и П. ИВ. А. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.П., ***, да
отстъпят и предадат на А.А. А. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.“Т.“ ***
***, владението върху недвижим имот с идентификатор *** (***) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., одобрени със
10
заповед № ***г. на *** на АГКК , с последно изменение на КККР засягащо
имота от ***г., целият с площ от *** (***) кв.м., с адрес: гр.П., местност
„***“, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: ***; категория на земята – ***, при съседи на поземления имот:
***, ведно със сградите, които попадат в имот, а именно: сграда с
идентификатор ***.1, със застроена площ ***., брой етажи –един,
предназначение: вилна сграда- еднофамилна; сграда с идентификатор ***.2,
със застроена площ ***., брой етажи – един; предназначение:
селскостопанска постройка, както и всички трайно прикрепени подобрения и
приращения върху имота.
ОСЪЖДА АЛ. ИВ. Г. с ЕГН ********** и П. ИВ. А. с ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр.П., *** да заплатят солидарно на А.А. А. с ЕГН
**********, адрес: гр.П., ул.“Т.“ *** ***, общо направените деловодни
разноски в размер на *** (***) лв.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на страните и
пълномощниците им.
Решението в частта, в която се оставя без уважение искането за спиране, с
характер на определение, не подлежи на обжалване отделно от решението.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – П. .
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11