Решение по дело №1266/2020 на Районен съд - Кърджали

             Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

23.12.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

08.12.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Симона Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

1266

по описа за

2020

година.

  

 Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1300-001803 от 20.10.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на М.Д.Я., с адрес ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП.

Жалбоподателят М.Д.Я. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че същото било в противоречие с материалния закон, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съдът да постанови решение, с което да го отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Сочи, че в случая били нарушени редица правила на ЗАНН, нарушена била разпоредбата на чл.42, т.3. В наказателното постановление било записано, че нарушението е извършено на 06.10.2020 г., а в следващото изречение – на 25.10.2019 г. Не била спазена и разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, тъй като актът за установяване на административно нарушение не бил съставен в предвидения тримесечен срок. Нямало и доказателства, които да насочват, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като претендира и за направените разноски по делото. 

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:  

На 25.10.2019 г. свидетелят Р.П. – мл. автоконтрольор в сектор ПП към ОДМВР-Кърджали, бил на работа със служебен автомобил с монтирана в него мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ТFR1-М. Същият ден той се намирал на път І-5 в с.Железник, общ.Черноочене, където работел със системата за видеоконтрол, засичаща и заснемаща нарушения за превишена скорост. В 10.29 часа на 25.10.2019 г. бил заснет движещ се в посока от с.Черноочене към гр.Кърджали лек автомобил марка „Ауди А6“ рег.№ К 6869 ВА с наказуема скорост 102 км/ч., при ограничение от 50 км/ч. След обработване на информацията от заснемането било установено, че собственик на моторното превозно средство е лицето Д. М. Я.. Той бил призован в сектор ПП-Кърджали, където се явил и на 13.03.2020 г. декларирал, че на процесната дата 25.10.2019 г. моторното превозно средство „Ауди А6“ с рег.№ К 6869 ВА било предоставено за ползване на жалбоподателя М.Д.Я.. През месец октомври 2020 г. жалбоподателят се явил в сектор ПП-Кърджали и там му бил съставен акт за установяване на административното нарушение управление на МПС с превишена скорост. От направена справка в масивите на МВР станало ясно още, че същият бил неправоспособен водач към датата и часа на нарушението - 25.10.2019 г., тъй като тогава не притежавал свидетелство за управление на МПС. По този повод на 06.10.2020 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.150 от ЗДвП, който той подписал и получил без възражение. На базата на този акт на 20.10.2020 г. било издадено процесното наказателно постановление, с което на М.Д.Я. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Р.П. и Р.К.; Акт за установяване на административно нарушение от 06.10.2020 г.; Декларация от 13.03.2020 г. на Д. М. Я.; Справка за собственост на МПС с рег.№ К 6869 ВА; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 25.10.2019 г.; Клип № 2818 от 25.10.2019 г.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество. 

Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.150 от ЗДвП, който в редакцията към процесната дата предвижда, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4 от ЗДвП. Качеството „правоспособен водач“ се удостоверява с притежанието на валидно за категорията свидетелство за управление на МПС. При липса на такова, било защото не е придобивано изобщо от водача, било защото е отнето по надлежния ред и съответно водачът е временно лишен от право да управлява МПС, следва да се приеме, че водачът не е правоспособен по смисъла на ЗДвП. Съгласно санкционната разпоредба на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл.171, т.1 или 4. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят действително е извършил нарушение на чл.150 от ЗДвП. На 25.10.2019 г. той е управлявал лек автомобил „Ауди А6“ рег.№ К 6869 ВА, без да е правоспособен водач, тъй като не е притежавал свидетелство за управление на МПС. Това е видно от представената и приложена по делото декларация от 13.03.2020 г., в която собственикът на превозното средство на основание чл.188 от ЗДвП е декларирал, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила на въпросната дата. От справката за нарушител/водач на М.Д.Я. се установява съответно, че той не е имал издадено свидетелство за управление на МПС към 25.10.2019 г. Независимо от горното и въпреки събраните доказателства за извършеното нарушение, съдът констатира, че при съставяне на акта и при издаване на наказателното постановление са допуснати процесуални пороци, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В АУАН и наказателното постановление фигурират две различни дати и часове на нарушението. В уводната част на акта е посочено, че нарушението е от 06.10.2020 г. в 12.30 часа, а в обстоятелствената част се твърди, че нарушението е извършено на 25.10.2019 г. около 10.29 часа. Същите пороци са пренесени впоследствие и в издаденото наказателно постановление, където също фигурират две различни дати на нарушението, а дори и различни часове. Датата на нарушението е задължителен реквизит в акта и наказателното постановление и липсата й или несъответствието й с действителната такава, представлява съществено нарушение на императивните разпоредби на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По този начин бива засегнато правото на привлеченото към отговорност лице да узнае за какво административно нарушение му се налага наказание. Този съществен порок не може да бъде отстранен в процеса на обжалване на наказателното постановление, тъй като съдът е обвързан от описаните в него фактически констатации и при извършване на проверката за законосъобразност не може да изменя волята на наказващия орган. В случая е налице абсолютна неяснота в АУАН и наказателното постановление досежно основен признак от обективната страна на административното нарушение, какъвто е датата на извършване на деянието. Всяко административно нарушение се характеризира с дата /период/ на осъществяване, която следва да бъде посочена и в акта, и в наказателното постановление, така както изисква чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Както вече бе изложено, посочването на този обективен елемент на нарушението е от значение не само за санкционираното лице, което има право да научи всички признаци на вмененото му деяние, за да организира защитата си, но е важно и за съдебната проверка за законосъобразност на атакувания акт и доказването на твърдяното нарушение. На следващо място, не е спазен и чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН не е съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Според посочената разпоредба, административно наказателно производство не може да се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. От писмените доказателства по делото е видно, че нарушителят е станал известен на контролните органи на 13.03.2020 г., когато собственикът на превозното средство се е явил в сектор ПП-Кърджали и е декларирал, че автомобилът е управляван от жалбоподателя. Същото обстоятелство се установява и от показанията на разпитания актосъставител Р.П.. Именно тогава е станало ясно, че М.Я. следва да отговаря за извършеното с моторното превозно средство нарушение. Контролният орган е разполагал служебно с всички данни за нарушителя, включително за неговия статут като водач на МПС и това е видно от справката за нарушител/водач на жалбоподателя. АУАН обаче е съставен едва на 06.10.2020 г., което е след изтичане на тримесечния давностен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Установените в този текст срокове са съобразени с целите и характера на административнонаказателната отговорност, а именно с изискванията за бързина при установяването на нарушението, образуването на производството и санкционирането на нарушението. Затова и неспазването им е винаги съществено нарушение на закона. Ето защо, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.  

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Затова и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 400 лв., но от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, за защита по дела с интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 300 лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 400 лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в процесуално представителство на едно съдебно заседание с разпит на двама свидетели. Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, а именно до размера от 300 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1300-001803 от 20.10.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на М.Д.Я., с адрес ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, да заплати на М.Д.Я., с адрес ***, ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. 

 

                                                   Районен съдия: