Присъда по дело №2005/2024 на Районен съд - Русе
| Номер на акта: | 60 |
| Дата: | 15 май 2025 г. |
| Съдия: | Александър Симеонов Станчев |
| Дело: | 20244520202005 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 22 ноември 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
н.с.
Тъжителят Д.М.Ч. е обвинил Д.Х.Т. а това, че на 26.09.2023г. в гр.С., в
писменото сведение с вх. № 812100-16374/26.09.2023г. по описа на МВР, е
разгласил за частния тъжител неистински позорни обстоятелства и му
приписал престъпления, чрез следните изрази :
1.„…Дисциплинарните производства срещу мен (Д.Т.) са скалъпени, за
да бъда злепоставен, дискредитиран и уволнен и са под прякото ръководство
на Д.Ч. и дейно участие на неговите марионетки…“;
2.“К.В.Т. „е засичана по линия на контрабанда и трафик на хора, но нс
й е търсена дисциплинарна отговорност, защото се отчита подобаващо на Ч. и
той я пази“;
3.“В.В.В. е „доверено лице на Ч.. За същия има много сигнали по
линия на контрабанда на цигари, трафик па хора, трафик па МПС, но умело
защитаван от Ч., за което му се отблагодарява подобаващо…“;
4.„Р.Н.С - началник ГКПП - Р. - марионетка в ръцете па Ч. в същия
служител са намерени евро банкноти при една от акциите на ДВС, е които
същият трябваше да се отчете на Ч.…“;
5.„Комисар Д.Ч. ... ме увещава да се съглася да бъда въвлечен в негови
корупционни игри и машинации, и поради това, че не успя да ме въвлече в
неговата престъпна дейност, същият разпорежда проверки единствено и само
в моята смяна и ме заплашва, чс ще се саморазправи с мен, че ще ме сготви,
което в момента е факт, докато другите три смени му се отчитат и
отблагодаряват и в тях той не извършва никакви проверки или ако извършва
същите са под привидна законосъобразност…“,
като клеветата е нанесена от длъжностно лице - полицейски
инспектор - началник смяна па ГКПП - Р. при и по повод изпълнение па
службата му – престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, т.4, вр. с чл.147,
ал.1, пр.1 от НК.
Д.М.Ч. е предявил граждански иск против Д.Х.Т. за сумата 10 000лв.,
представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на тъжбата до окончателното
изплащане на сумата, както и за направените от тъжителя разноски в
производството.
Тъжителят и повереника му поддържат обвинението.
Подсъдимият не дава обяснения по делото.В ход по същество заедно
с упълномощения от него защитник желаят съда да постави оправдателна
присъда по делото.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които
обсъди в тяхната цялост, счете за установено следното:
Подсъдимият Д.Х.Т. е роден на 18.08.1969г. в гр.Р., български
гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан.
Със заповед рег.№8121к-134/04.08.2014г. на министъра на вътрешните
работи тъжителят Ч. бил назначен на длъжност директор на РДГП- Р..
Основните му длъжностни задължения са следните: осъществяване общо и
непосредствено ръководство, като организира, ръководи и контролира
дейността на подчинените му звена; организиране изпълнението на задачите,
1
поставени му от висшестоящите органи, изготвям предложения, докладни
записки и др. за усъвършенстване на структурата и щата, окомплектоване на
структурните звена на РДГП със служители.
Подс.Д.Т. работел като полицейски инспектор (началник смяна) на
ГКПП - Р., ГПУ - Р., РДГП - Р. през периода 18.05.2012 год. - 20.10.2023 год.,
когато на последната дата му била връчена заповед на Министъра на
вътрешните работи № 8121к-12794/12.10.2023 год., с която му било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото му правоотношение в
МВР било прекратено на основание извършването на деяния, несъвместими с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи
престижа на службата
Правомощията на Д.Т. като полицейски инспектор (началник смяна)
включвали : ръководство на служителите от смяната по извършване на
гранични проверки на ГКПП, изпълнение на възложените му от
ръководството па ГКПП оперативни задачи, недопускане на прояви,
злепоставящи престижа на службата и спазване нормите за поведение в
Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР. Част от тях
били : чл.8.“Чрез спазване на правилата на поведение, заложени в Етичния
кодекс и приети от всеки държавен служител, се допринася за изграждането и
утвърждаването на положителния образ на МВР“ ; чл.9. „Всеки държавен
служител, осъществяващ своите професионални задължения в услуга на
обществото, допринася за формиране па облика на МВР“; чл.13. „Дейността
на държавните служители се осъществява при спазване на следните етични
принципи за поведение: г) лоялност - поведение, насочено към утвърждаване
и подобряване на авторитета и доброто име на институцията, изразяващо се в
коректно и почтено отношение към колегите и уважение на мнението и
личния им живот“; чл.19.“Държавният служител пази доброто име на
институцията, която представлява“ и чл.56.“Държавният служител зачита
достойнството и правата на ръководителите си и спазва необходимата
субординация, както в служебните помещения, така и на обществени места.“.
По силата па длъжностната му характеристика инспектор Д.Т. се
ръководи, контролира и оценява от ръководителя на структурното звено,
съгласно щата - началника на ГПУ - Р., който от своя страна е подчинен на
директора на РДГП – Р..
Подсъдимият подал писмено сведение до министъра на вътрешните
работи, заведен на 26.09.2023г. с вх. № 812100-16374 по описа на МВР, в
който наред с множество други обстоятелства твърдял, че дисциплинарните
производства срещу него /Д.Т./ са скалъпени, за да бъда злепоставен,
дискредитиран и уволнен и са под прякото ръководство на Д.Ч. и дейно
участие на неговите марионетки. В същия сигнал Тонев заявил, че К.В.Т. била
засичана по линия на контрабанда и трафик на хора, но не й е търсена
дисциплинарна отговорност, защото се отчита подобаващо на Ч. и той я пази.
Пак там подсъдимият твърдял, че В.В.В. е „доверено лице“ на Ч.. За същия
/Валери Великов/ имало много сигнали по линия на контрабанда на цигари,
2
трафик па хора, трафик па МПС, но умело защитаван от Ч., за което му се
отблагодарявал подобаващо. Подсъдимият твърдял в сигнала и, че Р.Н.С -
началник ГКПП - Р. бил марионетка в ръцете па Ч., в същия служител /Р.С./ са
намерени евро банкноти при една от акциите на ДВС, е които С. трябвало да
се отчете на Ч.. В същия сигнал Тонев твърдял също, че Комисар Д.Ч. го
увещавал да се съгласи да бъде въвлечен в негови корупционни игри и
машинации, и поради това, че не успял да го въвлече в неговата престъпна
дейност, същият разпореждал проверки единствено и само в смяната на Тонев
и го заплашвал, че ще се саморазправи с него, че ще го „сготви“, което в
момента било факт, докато другите три смени му се отчитали и
отблагодарявали и в тях той /Ч./ не извършва никакви проверки или ако
извършва същите са под привидна законосъобразност.
Изложената фактическа обстановка се установява по напълно
непротиворечив и категоричен начин от всички доказателства по делото.
Следва да се каже при оценката на доказателствения материал, че не
съществуват по делото доказателства, противоречащи си по отношение на
фактите, за които те отделно свидетелстват. Всички изложени по- горе
обстоятелства са възпроизведени във всички доказателства, които се ползват с
пълния кредит на съда главно поради тяхната непротиворечивост, при което
никое от тях не хвърля съмнение върху друго такова.
Горната фактическа обстановка и изложеното във връзка с
установяването й налагат правния извод, че с описаното в нея деяние
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава и на
престъплението по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, т.4, вр. с чл.147, ал.1, пр.1 от
НК, тъй като с писмено сведение до министъра на вътрешните работи,
заведено на 26.09.2023г. с вх. № 812100-16374 по описа на МВР, разгласил
позорни обстоятелства за Д.М.Ч. от гр.Р., както следва:
1.„…Дисциплинарните производства срещу мен (Д.Т.) са скалъпени,
за да бъда злепоставен, дискредитиран и уволнен и са под прякото
ръководство на Д.Ч. и дейно участие на неговите марионетки…“;
2.“К.В.Т. „е засичана по линия на контрабанда и трафик на хора, но не
й е търсена дисциплинарна отговорност, защото се отчита подобаващо на Ч. и
той я пази“;
3.“В.В.В. е „доверено лице на Ч.. За същия има много сигнали по
линия на контрабанда на цигари, трафик па хора, трафик па МПС, но умело
защитаван от Ч., за което му се отблагодарява подобаващо…“;
4.„Р.Н.С - началник ГКПП - Р. - марионетка в ръцете па Ч. в същия
служител са намерени евро банкноти при една от акциите на ДВС, е които
същият трябваше да се отчете на Ч.…“;
5.„Комисар Д.Ч. ... ме увещава да се съглася да бъда въвлечен в негови
корупционни игри и машинации, и поради това, че не успя да ме въвлече в
неговата престъпна дейност, същият разпорежда проверки единствено и само
в моята смяна и ме заплашва, чс ще се саморазправи с мен, че ще ме сготви,
което в момента е факт, докато другите три смени му се отчитат и
отблагодаряват и в тях той не извършва никакви проверки или ако извършва
3
същите са под привидна законосъобразност…“,
като клеветата е нанесена от длъжностно лице - полицейски
инспектор - началник смяна па ГКПП - Р. при и по повод изпълнение па
службата му.
От обективна страна на първо място следва да се отбележи, че в
доказателствения материал по делото не съществуват данни никое от
твърденията на подсъдимия да е вярно. Няма доказателство по делото, което
да установява истинност на което и да е от разгласените обстоятелства от
изпълнителното деяние на престъплението. Дадените обстоятелства за
личността на тъжителя са разгласени, тъй като сигнала и жалбата на
подсъдимия са станали достояние на огромен кръг лица от състава на МВР в
хода на извършената от ГДГП проверка.
Разгласените от подсъдимия обстоятелства за Ч. са позорни, тъй като са
от естеството да накърнят доброто му име в обществото и на положителната
обществена оценка за него. Освен това тези неверни обстоятелства се
възприемат от цялото общество с негативна оценка и са укорими от гледна
точна господстващия морал.
По делото не се установи твърдението от подсъдимия по т.1 от тъжбата
да отговаря на истината. От писмените доказателства по делото е безспорно
установено, че срещу подс.Д.Т. е имало образувани две дисциплинарни
производства. По тях са издавани множество заповеди на Министъра на МВР
е per. №№, както следва: 8121 к-1593/22.02.2022 год., 8121 к-3348/03.04.2023
год., 8121 к-3924/25.04.2023 год., 8121 к-4964/01.06.2023 год., 8121 к-
12794/12.10.2023 год., 8121 к-7253/08.08.2023 год. и 8121 к-14029/09.11.2023
год. По делото не се установи, тъжителят да „скалъпва“ или упражнява натиск
на министъра на МВР и директора на Главна дирекция (ГД) ГП - С. относно
съдържанието на горепосочените заповеди.
По делото не се установи твърдението от подсъдимия по т.2 от тъжбата
да отговаря на истината, а именно К.Т. да има някаква съпричастност към
контрабанда и трафик на хора и тази и дейност да е била прикривана от
тъжителя чрез получаване от нея на някакъв дар или лична облага, за да бъда
мотивиран да не предприема действия срещу нея.
По делото не се установи твърдението от подсъдимия по т.3 от тъжбата
да отговаря на истината. По делото е установено, че Валери Великов работи
на ГКПП - Р. от 01.04.2004 год., като е на длъжност „полицай/старши
полицай“, който йерархически е подчинен на неговия началник смяна и този
на ГПУ Р. и обективно твърдението в тъжбата е вярно, че тъжителят няма
преки служебни отношения с това лице. Освен това по делото не е установено
тъжителят да знае или му е известно, да има постъпили сигнали за извършени
от Валери Великов престъпления, за които тъжителят да не е уведомявал
компетентните органи или да ги е прикривал. Липсват доказателства по
делото и за получени по какъвто и да е повод от тъжителя на „благодарности“
от всякакъв характер.
По делото също не се установи твърдението от подсъдимия по т.4 от
тъжбата да отговаря на истината. По делото обективно не е установено, в
Началника на ГКПП- Р. Р.С. да са намирани евро банкноти, които да са били
4
предназначени като парична облага за тъжителя. Безспорно установено по
делото е, отношенията на тъжителя с Р.С. са били служебни.
По делото не се установи и твърдението от подсъдимия по т.5 от
тъжбата да отговаря на истината. Тъжителят не е осъждан и по делото не са
налице доказателства да има образувани наказателни производства срещу
него. Никога не съм се занимавал с извършване на престъпления от него и да е
подбуждал подс.Д.Т. за участие в такива. По делото са налице доказателства,
че са проверявани всички работещи смени на ГКПП-Р., а не само смяната на
подсъдимия. По делото не са налице доказателства тъжителят да е заплашвал
по някакъв начин Д.Т., а са налице доказателства, че отношенията между
двамата са изключително и само служебни и с установените правила.
По делото е разпитан като свидетел Р.С., който в показанията си тях
изрично заяви, че не е чувал да се събират пари, които да стигат до Ч.. Твърди
също, че не знае да е имало сигнали до тъжителя, които да не са били
обработвани и да са били скривани, като същото се отнася и до неизвършване
умишлено на проверки от тъжителя относно подадени до него сигнали за
некоректно изпълнение на служебните задължения на някой от подчинените
му.
От показанията на свид. В.А., който работи като началник сектор по
оперативно-издирвателна дейност и в неговите правомощия е разкриването на
престъпления, които са извършени в рамките на ГКПП става ясно, че не е
имало случаи в неговата работа, в които да се е натъквал на случаи на
контрабанда на стоки и вещи, свързана с деятелност от тъж.Д.Ч..
Свидетелства също, че тъж.Д.Ч. не се е месил в неговата работа по никакъв
начин, било то „на терен“, било то да се е опитвал по някакъв начин да
въздейства върху него. Според показанията на този свидетел отдел вътрешна
сигурност е външна структура на гранична полиция, които могат да
разследват тъж. Д.Ч., като от материалите по делото става ясно, че няма
такива действия от тях спрямо тъжителя.
От показанията на св. Николай Колаков се установява, че той е
единствено в служебни отношения с Д.Ч. и св.Колаков е бил наказван от
тъжителя служебно няколко пъти. Този свидетел в своите показания заявява,
че „няма чадър“ върху полицейските служители К.Т. и В.В..
В тази посока са и показанията на св. Г.М.П.. Свидетелката на изричен
въпрос, дали се е чувала, че Д.Ч. прави някакви нередни неща в работата му тя
заявява, че до нея не е стигала такава информация. Тя сочи също, че няма
данни, които да касаят Д.Ч. в някаква съпричастност към горепосочените
„нередни неща“.
По отношение на сочената в сигнала като извършител на престъпление,
която е била прикривана - К.Т., св. В.А. заявява категорично, че няма и не знае
за каквито и да е сигнали за нейна съпричастност за контрабанда на цигари и
трафик на хора. За същото дава показания и св. Николай Колаков, който
заявява, че не му е известно да е търсена отговорност на К.Т. по отношение на
контрабанди на хора и трафик, въпреки това, че я познава от 2004-2005г.
Съдът намира горепосочените твърдения, предмет на частната тъжба,
изложени подс. Д.Т. в сведението, за злепоставящи тъжителя и крайно
5
укорими. С тези твърдения освен това се приписват на тъжителя и
престъпления - принуда, участие в контрабанда, свързани със службата му и
корупционни такива. Описаните по – горе твърдения в сведението от т.1 – до
т.5 не се доказа по делото до е вярно, поради което и несъмнено накърнява
доброто име на тъжителя пред ръководителите на ведомството и служителите
на РДГП – Р., на които то е станало известно. Твърденията, които са предмет
на тъжбата са били предмет на проверка възложена от Окръжна прокуратура
Р. на Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР по преписка № 4234/2023 год.
но техен опис, която е приключила и прокурора е приел с постановление, че
изложеното в сведението не се потвърждава по никакъв начин, поради което и
изложеното в него и предмет на тъжбата представлява клевета по смисъла на
чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, т.4, вр. с чл.147, ал.1, пр.1 от НК.
С процесното сведение неоснователно е засегнато положителното
реноме на човек, служител на МВР и ръководител на РДГП - Р., действащ в
съответствие със закона и за който не са налице данни по делото да е
извършил престъпления.
Изключително позорящо е и твърдението за толериране на
корупционни практики, проява на корупционно поведение и покровителстване
на контрабандни канали, тъй като моралът изключва и осъжда такова
поведение, особено касаещо възможно най- тежката форма на неправомерно
поведение за държавния служител- корупцията, която руши държавността и е
ненавиждана сред обществото.
Такова поведение е силно укоримо от морална гледна точка, тъй като
противоречи на основни принципи, както на работа в МВР, така и в
отношенията между хората, основаващи се на справедливост, етичност и
уважение към личността и съответно води до накърняване на доброто име на
лице, на което се приписват такива качества. Тук следва да се отбележи и
обидното отношение на подсъдимия към колегите му, на които са приписани
ред негативни качества, което сочи на склонността на подсъдимия към
опозоряване на други хора.
Клеветата е нанесена от длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1,
б.“а“ от НК- началник смяна ГКПП- Р. при и по повод изпълнение на службата
му, тъй като точно по повод на службата си подсъдимият е подал сигнала и
жалбата.
В заключение от обективна страна трябва да се каже, че съгласно чл. 10
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, всеки
има право свободно да изразява мнения и да разпространява информация,
което обаче не е неограничено, а се съпровожда със задължения и
отговорности и може да бъде обусловено от определени условия или санкции,
предвидени в закона и необходими в едно демократично общество, например
за защита на репутацията и правата на другите. Следователно, когато някой
разпространява определени твърдения за другиго, ако те имат позорящ
характер, следва да се убеди в тяхната истинност, тъй като упражняването на
едно право не би могло да се гарантира чрез накърняване на друго право. В
случая подсъдимия не само не се убедил в истинността на твърденията си, но е
и знаел предварително, че те са неверни и недоказуеми от него.
6
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл- той
съзнавал клеветническия характер на разпространеното от него, тъй като не е
разполагал с никакви данни за противното, съзнавал е, че то не е вярно,
предвиждал обществено опасните последици от поведението си и искал
настъпването им, желаейки по този начин да урони авторитета на тъжителя.
В настоящия случай не може да се приложи чл.78а от НК, поради
законовата забрана на ал.7 на от същата норма – налице са в случая
„множество престъпления“ по отношение на подсъдимия, т.к. деянието по
настоящото производство е извършено в съвкупност с деянието по НЧХД
№1066/2023г., по описа на РС – Р.. За престъплението по чл.148, ал.2, вр. с
ал.1, т.1, т.4, вр. с чл.147, ал.1, пр.1 от НК се предвижда наказание „Глоба“ от
1000 до 15 000 лв. и „Обществено порицание“.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът не
отчита смекчаващи вината обстоятелства.
Отегчаващи вината обстоятелства се явяват множеството
клеветнически твърдения и ангажирането с тях на многочислен кадрови
потенциал на МВР, които извършили и участвали в обстойна проверка на
твърденията на подсъдимия, вместо да изпълняват преките си задължения в
служба на страната, упоритост в умисъла, както и предходно наложено му
адм. наказание за същото по вид престъпление и насочено към същото лице и
частен тъжител.
Предвид горното, съдът е наложил за извършеното от подс. Д.Х.Т.
престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, т.4, вр. с чл.147, ал.1, пр.1 във вр. с
чл.54 от НК наказание „Глоба“ в размер на 2500 лева и „Обществено
порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по Общинско
радио– Р..
С установените по представения от съда начин клеветнически действия
на подсъдимия, последният е увредил по недопустим начин доброто име и
обществената оценка на пострадалия, поради което и на основание чл.45 от
ЗЗД следва да понесе деликтна отговорност. На репариране в конкретния
случай подлежат преживените значителни душевни страдания, свързани
уронването на доброто име тъжителя, които той градил в продължение на
много години като директор на РДГП- Р., което било поставено под съмнение
и разисквано сред голям брой служители на МВР по негативен повод.
Дадените последици от поведението на подсъдимия били значителни, предвид
поста на тъжителя и заявеното от него желание през годините на служба да
върши добре работата си. Предвид тези обстоятелства и при съблюдаване на
критерия за справедливост на чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че описаните
неимуществени вреди най- пълно биха се възмездили с размер на
обезщетението от 5000,00 лв. В останалата част иска до 10 000лв. следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен. Поради уважаването на главния иск,
следва да се уважи и акцесорния за законна лихва върху присъдената сума от
датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане.
Подсъдимият следва да заплати на тъжителя 1512,00 лв. за разноски по
производството, както и в полза на държавата сумата 200,00 лв. за държавна
такса върху уважената част от гражданския иск.
7
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
8