№ 1573
гр. София , 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
Секретар:Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20201001002485 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е въззивна жалба на ответника „Фионна козметикс“ ЕООД срещу
решение № 542/10.04.2020г. по т.д. 3051/2017г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI –
21 с-в, в частта му, с която са уважени предявените от ищеца „Рефан България” ООД срещу
ответника „Фионна козметикс” ЕООД искове по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО/отм./, вр. чл. 13, ал.
1, т. 2 ЗМГО/отм./ за установяване на нарушението на правата на ищеца „Рефан България”
ООД върху търговска марка триизмерна рег. № 78008, осъществявано в периода 01.01.2012г.
до 01.11.2017г., и за установяване на нарушението върху търговска марка триизмерна рег. №
86121, осъществявано в периода 01.01.2013г. до 01.11.2017г., и са уважени искове по чл. 76,
ал. 1, т. 3 ЗМГО/отм./, вр. чл. 76 а ЗМГО/отм./ като ответникът е осъден да заплати
обезщетение за вредите от нарушенията в размер на сумата 50 лв. за нарушение на правата
върху търговска марка триизмерна рег. № 78008, осъществявано в периода 01.01.2012г. до
01.11.2017г., и 50 лв. за вредите от нарушението върху търговска марка триизмерна рег. №
86121, осъществявано в периода 01.01.2013г. до 01.11.2017г., и на ищеца са присъдени
разноски по делото. Жалбоподателят поддържа решението в обжалваните му части да е
1
неправилно предвид постановяването му при допуснати процесуални нарушения, предвид
необоснованост на съдебния акт и с оглед постановяването му в нарушение на материалния
закон. Излага основните изводи на първоинстанционния съд, обосновали решението в
обжалваната му част, а именно, че съдът не може да преразглежда предпоставките за
регистрация на търговска марка и в частност нейната отличителност, да са противни на
закона, като поддържа задължение на съда при преценка вероятността от объркване на
потребителите да е извършването на преценка за отличителността на регистрираната марка.
Излага и съобразно задължителната съдебна практика на СЕС по дело С- 251/95г.
отличителността на търговската марка да е от основно значение при преценка вероятността
от объркване на потребителите, като колкото по –ниска е отличителността на марката,
толкова по-малко вероятно е потребителите да свържат стоката с по-рано регистрираната
марка. Цитира в същия смисъл да е и решението на СЕС по дело С – 342/97г. Излага розата
да се приема и за символ на България, по която причина и на марката на ищеца с форма на
розов цвят да не може да бъде призната дори нормална отличителност, а ако има такава, то
тя не е във формата на цвят, а във визуалните особености на конкретното цвете – формата и
разположението на листенцата, дълбочината на релефа и т.н. Жалбоподателят оспорва като
необосновани и изводите на първоинстанционния съд за сходство между притежаваните от
ищеца марки и произвежданите и предлагани за продажба от ответника стоки с доводи
съдът немотивирано да е кредитирал заключението по приетата по делото СМЕ, без да
направи дори бегла преценка между доминиращите и отличителни елементи на знаците.
Поддържа произвежданите от него стоки да се отличават съществено в отличителните си
елементи от притежаваните от ищеца търговски марки като са налице разлики, както във
формата, така и във външния им вид, а обща да е само концепцията за розов цвят. Сочи СМЕ
да не е направила реален анализ за сходство, както и да не е обосновала извод за вероятност
от объркване, а съдът въобще да не е изследвал последния задължителен за преценка
предвид нормата на чл. 13 ЗМГО/отм./ правен въпрос. Оспорва като неправилни и
формираните от първоинстанционния съд изводи във връзка с доказаните от ответника
права върху промишлен дизайн на Общността рег. с № *********-0001. Излага съобразно
разпоредбата на чл. 19, параграф 1 от Регламент 6/2002г. регистрираният дизайн да дава
изключително право на притежателя му да го използва, по която причина и ответникът е в
правото си да ползва дизайна във форма на розов цвят за регистрираните стоки – сапуни и
свещи. Поддържа грешният извод на съда, че регистрираните с по-ранен приоритет марки
на ищеца могат да доведат до ограничаване правата на ответника по регистрирания
промишлен дизайн, да почиват да неправилна интерпретация на нормативната уредба.
Поддържа по отношение на претенцията на ищеца да следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗМГО/отм./, която изключва правото на ищеца да се
противопостави на ползването на знака на регистрираната по-рано марка предвид
доказаните по делото обстоятелства да е търпял ползването на знака от ответника за период
по-дълъг от пет години, като страните са имали и дори общи дистрибутори, от където следва
и да е знаел за ползването. По изложените доводи моли за отмяна на решението в
обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат
2
отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на разноски по делото.
С депозирана в срок насрещна въззивна жалба ищецът, „Рефан България“ ООД,
обжалва решение № 542/10.04.2020г. по т.д. 3051/2017г. по описа на Софийски градски съд,
ТО, VI – 21 с-в, в частта му, с която са отхвърлени предявените от ищеца „Рефан България”
ООД срещу ответника „Фионна козметикс” ЕООД искове по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО/отм./,
вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО/отм./ за установяване на нарушение на притежаваните от „Рефан
България“ ООД национални търговски марки № 79100, № 79104, № 79105, № 79106, №
79114, № 79115, № 79116, № 79117, № 79118, № 83770, № 83771, № 84392, № 84393, №
84394, № 84395, № 84540, № 84541, № 85538 и № 85566, и искове по чл. 76, ал. 1, т. 3
ЗМГО/отм./ за присъждане на обезщетение за нарушенията за периода 01.01.2012г. до
01.11.2017г. в размер на по 50 лв. за нарушението на всяка от марките. Оспорва решението
като необосновано в тази му част и като постановено в нарушение на материалния закон.
Излага от събраните по делото доказателства да се установяват всички въведени от него с
исковата молба твърдения, а именно да е притежател на процесните марки, ответникът да
произвежда и продава стоки от същия клас, които са сходни на притежаваните от ищеца
марки, с което и нарушава правата му върху последните. Оспорва като необоснован изводът
на съда, че липсва сходство между марките на ищеца и предлаганите от ответника стоки,
като поддържа и съобразно заключението на вещото лице по СМЕ да е налице сходна
композиция. Поддържа, доколкото стоките са идентични, идентични са и релевантния кръг
потребители и начините на реализация на пазара, то установеното сходство между стоките
да е достатъчно да доведе потребителите до объркване. Сочи последното да се установява и
от показанията на разпитания свидетел Г. Й., според който стоките са идентични на външен
вид, като тези на ответника само са малко по-големи. Жалбоподателят поддържа последното
мнение на потребител да е показателно за реалната опасност от объркване на потребителите
на стоки от този клас, предвид на което и безспорно да се установява нарушаването на
правата му по процесните национални търговски марки. По изложените доводи моли
решението да бъде отменено в обжалваните от него части и да бъде постановено друго, с
което исковете му по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗМГО/отм./ да бъдат уважени и в тази им част.
И двете страни оспорват жалбата на насрещната страна.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно по
следните мотиви:
По въззивната жалба на ответника „Фионна козметикс“ ЕООД:
Видно от сезиралата съда искова молба ищецът е заявил искане до съда
за установяване на нарушението от ответника на правата му над национална
търговска марка № 78008 – триизмерна, и национална търговска марка №
3
86121 – триизмерна, чрез използването на знаци глицеринови сапуни в
овална форма на цвят на цвете роза или стилизирано цвете от ответника в
търговската му дейност чрез производство, продажба и реклама на идентични
стоки със стоките по марките на ищеца, и за осъждане да му заплати
обезщетение за нарушението. Обосновал е искането си до съда с изложени
твърдения използваните от ответника триизмерни знаци за предоставянето на
идентични стоки – сапуни, да са сходни с неговите защитени търговски
марки, което създава вероятност от объркване на потребителите,
включително възможност за свързване на знака на ответника с марката на
ищеца.
С исковата молба стоките на ответника и ползваните от него знаци под
формата на сапуни с кръгла форма на цвете роза или друго цвете са
онагледени със снимков материал, инкорпориран в самата искова молба, и
чрез приложени към последната снимки за закупени стоки на ответника.
При така очертания предмет на спора правилно според настоящия
състав на съда първоинстанционният съд е дал правна квалификация на
исковете като е подвел последните под нормите на чл. 76, ал. 1 ЗМГО/отм./,
вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО/отм./ и чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО/отм./, вр. чл. 76а
ЗМГО/отм./ като приложим към отношенията материален закон, доколкото с
приетия след процесните периоди Закон за марките и географските
означения, обнародван в ДВ бр. 98 от 13.12.2019г., не е придадено обратно
действие на разпоредбите му по смисъла на чл. 14 ЗНА.
Предявените от ищеца първи искове са за установяване нарушение на
правата му върху националните марки.
Като носител на правото върху търговска марка, регистрирана по
националния закон, ищецът разполага с даденото му по силата на чл. 13, ал. 1,
т. 2 ЗМГО/отм./ правомощие да забрани на трети лица да използват без негово
съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност
или сходство с марката му и идентичността или сходството на
стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са
обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите,
поради свързване на знака с марката.
4
Доколкото законът не изключва изрично определени лица от тази
категория, това правомощие може да бъде упражнено спрямо всеки,
включително и срещу лице, което е регистрирало по-късно своя идентична
или сходна национална търговска марка - т.е. при наличие на относителното
основание за отказ по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО/отм./, или срещу лице, което
разполага с авторски права или право на индустриална собственост, вкл. и
срещу лице притежател на по-късна регистрация на промишлен дизайн. Този
извод произтича по аргумент от разпоредбите на чл. 26, ал. 3, т. 1 и т. 5
ЗМГО/отм./, които допускат колизията между последните права.
Колизията на права, съобразно даденото разрешение в ЗМГО/отм./ чл.
38б, вр. чл. 12, ал. 1 ЗМГО/отм./ и чл. 19, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на
Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на
Общността следва да бъде разрешена чрез прилагането на основополагащият
и за двата нормативни акта принцип на приоритет на по-ранната заявка.
Такъв извод следва от чл. 27, ал. 1 и чл. 26 ЗМГО/отм./, допускащи
паралелно съществуване на две марки, или регистрирани други права върху
знака, регистриран като търговска марка. Други ограничения на правото
върху регистрирана марка в полза на трети лица, притежаващи права върху
последваща търговска марка или регистриран промишлен дизайн за същия
знак, не са предвидени в националното законодателство.
В този смисъл е и даденото разрешение с Директива (ЕС) 2436/2015 на
Европейския Парламент и на Съвета за сближаване на законодателствата на
държавите членки в областта на марките, транспонирана в ЗМГО/отм./, като с
параграф 17 от преамбюла на акта се предвижда, че законодателствата трябва
да имат за цел да се гарантира правната сигурност и пълното съответствие с
принципа за приоритет, по която причина и не следва да се засягат правата на
по-рано регистрирана марка от по-късна регистрация. В последния смисъл е и
параграф 30 от Директивата и чл. 16 от Споразумението ТРИПС. Правото на
пряк иск за установяване на нарушението на търговска марка срещу
притежател на последваща регистрация, без да е необходимо задължително
преминаване през процедурата по искане заличаването на последващата
регистрация, се признава нарочно и с разпоредбата на чл. 18 от Директивата,
която установява пределите на защита в последния процес от притежателя на
по-късно регистрираната марка.
5
Правото на притежателя на по-ранната марка да забрани използването
на по-късно регистрираната такава, независимо от използването на
останалите възможности за противопоставяне, предвидени в закона, е
признато и в практиката на Съда на Европейския съюз в решение от
21.02.13г. по дело С-561/11, образувано по преюдициално запитване по повод
колизия между две марки на ЕС. В него е посочено, че разпоредбите на
Регламента трябва да се тълкуват с оглед принципа на приоритет, по силата
на който по-ранната марка на ЕС има предимство пред последващата марка на
ЕС, а в случай на конфликт между две марки се предполага, че
регистрираната по-рано марка отговаря на изискванията за получаване на
закрила пред тази, която е регистрирана впоследствие, доколкото не може да
бъде изключена възможността знак, увреждащ по-ранната марка, да бъде
регистриран при наличие на относителните основания за отказ. В решението е
изложено съображение, че предоставяната от чл. 9 § 1 от Регламента защита
на по-ранната марка би била значително отслабена в случай, че възможността
да бъде забранено чрез иск използването на по-късната марка е поставена в
зависимост от провеждането на отделна процедура по обявяване на
последващата марка, притежавана от трето лице, за недействителна. С
решението е подчертано, че даденият отговор по преюдициалното запитване
за признаване възможността на притежателя на по-рано регистрирана марка
да забрани на всяко трето лице, вкл. притежаващо по-късно регистрирана
марка, ползването на знака е единственото съответно на признатото от
нормативната уредба право на притежателя на търговка марка да защити
специфичните си интереси, така че марката да изпълни присъщите си
функции да гарантира на потребителите произхода на стоката/в този смисъл и
Решение от 23.03.2010г. по д. С-236/08 и С-238/08 Google France и Google/.
Аналогично е и разрешението дадено с решение на Съда на ЕС от
16.02.2012г. по дело С-488/10 по преюдициално запитване относно
тълкуването на чл. 19 ал. 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от
12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността по
отношение правото на защита на регистриран промишлен дизайн срещу всяко
трето лице, вкл. притежател на последващ регистриран промишлен дизайн.
Горното разрешение според настоящия състав на съда следва да намери
приложение и в процесната хипотеза при регистрирана по-ранна търговска
6
марка и по-късна регистрация на промишлен дизайн на Общността,
доколкото по вече изложените мотиви на съда предвидените в ЗМГО/отм./ и
Регламент 6/2002г. видове защита и правна уредба са аналогични на
тълкуваните с горните решения разпоредби на Регламент /ЕО/ 207/2009г. на
Съвета относно търговската марка и Регламент (ЕО) 6/2002г. на Съвета
относно промишления дизайн и исковете за защита на национална търговска
марка № 78008 – триизмерна, регистрирана на 09.11.2011г., с дата на заявка
15.10.2010г., и национална търговска марка № 86121 – триизмерна,
регистрирана на 26.09.2013г., с дата на заявка 16.07.2012г., са допустими,
независимо от доказаните от ответника права по регистриран промишлен
дизайн на общността рег. № ********* – 0001, с дата на регистрация
28.02.2017г.
Не са съответни на даденото с решението на Съда на ЕС от 16.02.2012г.
по дело С-488/10 тълкуването на чл. 19 ал. 1 от Регламент 6/2002г. доводите
по жалбата на ответника за абсолютното му право да ползва регистрирания
под горния номер промишлен дизайн на цвете за класове сапуни и свещи.
Предвид разясненията по т. 40 от решението даваната закрила с чл. 19, ал. 1
от Регламента следва да бъде тълкувана във връзка с член 4, параграф 1 от
Регламента в смисъл, че закрилата на промишлен дизайн чрез промишления
дизайн на Общността се осигурява в зависимост от това доколко той е нов и
оригинален. В случай на противоречие обаче между два регистрирани
промишлени дизайна на Общността, респективно на други регистрирани
права, се предполага че този, който е регистриран първи, отговаря на
условията за получаване на закрила преди този, който е регистриран втори.
Така на притежателя на последващ регистриран промишлен дизайн на
Общността може да се признае закрилата, която му предоставя Регламентът,
само ако посредством иск за обявяване на недействителност, евентуално
насрещен иск, докаже, че по отношение на предходния регистриран
промишлен дизайн на Общността, респективно търговска марка, била и тя
национална, не е изпълнено някое от посочените условия. И обратно правото
да се забранява използването на по-рано регистрирана национална търговска
марка може да бъде успешно упражнено срещу притежател на по-късно
регистриран промишлен дизайн на Общността.
По вече изложените доводи съобразно приложимото правило на чл. 13,
7
ал. 1, т. 2 ЗМГО/отм./ изключителното право върху регистрирана национална
марка предоставя на притежателя правомощия по използването й,
разпореждането с нея, както и възможността за установяване на забрана за
трети лица да използват в търговската дейност, без съгласието на носителя на
марката, знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и
идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака,
съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва
възможност за свързване на знака с марката. Предвид разпоредбите на чл. 13,
ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМГО/отм./ използване в търговската дейност по смисъла на
чл. 13, ал. 1 ЗМГО/отм./ е налице и в хипотезата на производство, предлагане
за продажба и рекламиране на стоки с този знак.
Очертаните нарушения попадат в обхвата на приложното поле на
защита по специалния закон – чл. 76 ЗМГО/отм./, доколкото представляват
нарушение на забраната за използване в търговската дейност от трети лица на
определен знак.
Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73
ЗМГО/отм./ представлява неправомерното /"без съгласие"/ осъществяване на
търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените
в чл. 13, ал. 2 ЗМГО/отм./, вкл. предлагане на услуги, но само когато обектът
на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3
ЗМГО/отм./.
Страните не спорят и от събраните по делото доказателства се
установява ищецът да е притежател на национална търговска марка № 78008
– триизмерна, за стоки и услуги от клас 3 препарати за почистване – сапуни,
парфюмерия, етерични масла, козметика, с дата на заявяване 15.10.2010г.,
дата на регистрация 09.11.2011г. и срок на действие до 15.10.2030г. Ищецът е
притежател и на национална търговска марка № 86121 – триизмерна, за стоки
и услуги от клас 3, 4 и 21, с дата на заявяване 16.07.2012г., дата на
регистрация 26.09.2013г. и срок на действие до 16.07.2022г.
По делото във връзка със заявените възражения на ответника са
представени решение № 32 от 30.01.2020г. на Председател на Патентно
ведомство и решение № 38 от 31.01.2020г. на Председател на Патентно
ведомство по подадено искане от ответника за заличаване на процесните
8
търговски марки на ищеца, като исканията са отхвърлени. Решенията, видно
от вписванията в регистъра на търговските марки, са със статут обжалване.
Представено е влязло в сила решение на Патентното ведомство на
Република България № 240/22.08.2014г., с което е отхвърлено искане на „Био
фреш“ ООД за заличаване на търговски марки 78008 и 86121, което
доколкото не е постановено с участието на ответника и не го обвързва.
В този смисъл и по първия релевантен за спора въпрос безспорно се
установява марките на ищеца да са регистрирани, действащи и да му дават
правата по чл. 13, ал. 1 ЗМГО/отм./
Не е налице спор по делото, а и от заключението по приетата СМЕ,
заключението по ССчЕ-за, събраните писмени доказателства и събраните
гласни такива при разпита на свидетеля Й. се установява стоките, за които са
регистрирани двете търговски марки на ищеца, и очертаните с исковата молба
стоки, предлагани от ответника в търговската му дейност, да са идентични –
сапуни, като стоките се предлагат и разпространяват и на един и същ пазар,
често конкурирайки се и в едни и същи търговски обекти и са
разпространявани по идентичен начин, включително с общи дистрибутори.
Налице е идентичност и в сегмента на потребителите на продаваните стоки.
Спорът между страните, съобразно възраженията на ответника по
писмения му отговор, касае релевантните съобразно разпоредбата на чл. 13,
ал. 1, т. 2 ЗМГО факти дали ползваните знаци от ответника, са идентични или
сходни с регистрираните по-рано национални търговски марки на ищеца,
както и дали предвид последното сходство съществува вероятност от
объркване на потребителите на стоките от този тип, която включва и
възможност за свързване на знаците с марката на ищеца.
С нормата на чл. 13 ЗМГО е транспонирана разпоредбата на чл. 5, ал. 2
от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 относно сближаване на
законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските
марки (89/104/Е.), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2
ЗМГО следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз
задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата,
съдържащо се в постановените от този съд актове. В този смисъл е и
9
съдебната практика по решение 121 от 16.12.2014г. по т.д. 2718/2013г., ТК, І
TO на ВКС.
С решение на СЕС по дело С-251/95г. Sabel/Puma на поставения въпрос
по отправено до съда преюдициално запитване е отговорено, че вероятността
от объркване, която включва вероятност от свързване с по-ранната марка по
смисъла на Първата Директива, следва да бъде тълкувана в смисъл, че
обикновената асоциация, която средният ползвател може да направи между
две марки в резултат на тяхното аналогично семантично съдържание, не е
само по себе си достатъчна основа, за да обоснове извод, че е налице
вероятност от объркване по смисъла на нормите на Директивата. Отговорът е
обоснован с позоваване на константната практика на СЕС, че при извършване
на преценка дали има опасност от объркване съдът трябва да се фокусира
върху цялото излъчване, което процесните марки/стоки оставят. Подчертано
е, че не е допустимо да се изолира един елемент от графичното оформление
на марката и да се ограничи проверката за вероятност от объркване само до
този елемент. Прието е, че независимо от последното, отделен елемент може
да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да
определя знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да
бъде прието, че съществува, ако останалите части на знака наподобяват целия
знак много характерно. Дори в последните случаи, обаче, двата знака трябва
да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде
ограничено до техните индивидуални характеристики/елементи/. С мотивите
на решението е прието, че знакът може да има отличителен характер сам по
себе си или заради репутацията, която има марката в обществото. Изложен е
извод, че колкото по отличителен е характерът на марката, толкова по-голям е
рискът от объркване. При липса на проведени твърдения или доказване на
последната по-голяма отличителност на марката, следва да се приеме, че
марката е с нормални отличителни характеристики. С решението е посочена
константната практика на съда, че преценката дали елемент от марката има
такава отличителност, че да характеризира марката като цяло, е предоставена
в правомощията на сезирания съд и следва да бъде извършена въз основа на
материалите по делото и правилата на логиката и здравия разум.
Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се
вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. Общата
10
преценка за визуално, фонетично и концептуално сходство на процесните
марки трябва да се основава на цялостното/общо/ впечатление, което оставят
марките, като се има в предвид и в частност техните отличителни и
доминиращи елементи. За преценката на съда е от значение и възприятието на
марките от средния потребител на този тип стоки или услуги, като
последното има определяща роля в глобалната преценка за вероятност от
объркване. Изложено е становище, че средният потребител обикновено
възприема марките като цяло и не извършва анализ на нейните различни
детайли.
Аналогична е и практиката на СЕС по решение на Общия съд от
25.03.2010г. по присъединени дела Т-5/08 – Т-7/08. С последното решение е
възприето даденото тълкуване съгласно постоянната съдебна практика, че
вероятност от объркване е вероятността потребителите да повярват, че
разглежданите стоки или услуги произлизат от едно и също предприятие или
от икономически свързани предприятия. Според същата съдебна практика
вероятността от объркване трябва да се преценява общо според
възприемането на разглежданите знаци и стоки или услуги от съответните
потребители, като се отчитат всички релевантни в случая фактори, по-
специално взаимозависимостта между сходството на знаците и това на
посочените стоки или услуги (така Решение на Първоинстанционния съд от
9 юли 2003 г. по дело Laboratorios RTB/СХВП — Giorgio Beverly Hills
(GIORGIO BEVERLY HILLS), T‑162/01, Recueil, стр. II‑2821, точки 30—33 и
цитираната съдебна практика). Прието е, че общата преценка на вероятността
от объркване, трябва да се основава върху създаденото от тях цялостно
впечатление, като по-специално се държи сметка за техните отличителни и
доминиращи елементи. Възприемането на марките от средния потребител на
съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на
тази вероятност от объркване. В това отношение средният потребител
обикновено възприема дадена марка като едно цяло и не се впуска в
изследване на различните детайли (вж. Решение на Съда от 12 юни 2007 г.
по дело СХВП/Shaker, C‑334/05 P, Сборник, стр. I‑4529, точка 35 и
цитираната съдебна практика). Прието е, че за да се прецени отличителният
характер на дадена марка, следва да се извърши обща преценка за това дали
марката е годна в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките
11
или услугите, за които е регистрирана, произхождат от определено
предприятие и следователно да ги отличи от стоките и услугите на други
предприятия (в този смисъл и по аналогия решение на Съда от 22 юни 1999 г.
по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, C‑342/97, Recueil, стр. I‑3819, точка 22).
Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на
комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се
прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка
степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката,
произхождат от определено предприятие. С решението е прието и, че
отличителният характер на по-ранната марка е един от факторите, които
трябва да се вземат предвид, за да се прецени вероятността от объркване
(Решение на Първоинстанционния съд от 16 март 2005 г. по дело
L’Oréal/СХВП — Revlon (FLEXI AIR), T‑112/03, Recueil, стр. II‑949, точка 61
и Решение на Първоинстанционния съд от 13 декември 2007 г. по дело
Xentral/СХВП — Pages jaunes (PAGESJAUNES.COM), T‑134/06, Сборник,
стр. II‑5213, точка 70, вж. също в този смисъл по аналогия Решение на Съда
от 29 септември 1998 г. по дело Canon, C‑39/97, Recueil, стр. I‑5507, точка 24).
С решението на Съда от 22 юни 1999 г. по дело Lloyd Schuhfabrik
Meyer, C‑342/97, се приема, че вероятност от объркване по смисъла на чл. 5,
ал. 1, б. „б“ от Директивата ще е налице, тогава, когато е налице риск
обществеността да повярва/да се заблуди, че въпросните стоки или услуги
идват от едно и също предприятие, или от икономически свързани
предприятия, като концепцията на вероятността от свързване на стоките с
конкретно предприятие не е алтернатива, а обслужва дефинирането на
термина вероятност от объркване. Вероятността от объркване на
обществеността следва да бъде оценявана общо като се вземат предвид
всички относими фактори и обстоятелствата по спора. Глобалната преценка
следва да отчита наличието на взаимозависимост между релевантните факти и
в частност сходството между марките и между стоките или услугите. Или по-
малкото ниво на сходство между стоките и услугите може да бъде
компенсирано от голямата степен на сходство между марките и респективно
обратното. Прието е и, че съобразно десетото съображение от преамбюла на
Директивата е задължително да се извършва преценка на сходството във
връзка с вероятността за объркване, която зависи в частност от
12
разпознаваемостта на марката на пазара и степента на сходство между
марката и знака и между посочените стоки или услуги. Като следващ фактор е
приета отличителността на марката, като е съобразено, че колкото по висока е
отличителността на марката, толкова по-голяма ще е вероятността от
объркване. При преценка на отличителността на марката съдът следва да
прецени способността на марката да идентифицира стоките и услугите, за
които е регистрирана като такива идващи от конкретно предприятие и така да
отличи тези стоки и услуги от стоките услугите на други предприятия. При
извършване на последната преценка следва да бъдат взети предвид
присъщите характеристики на марката, включително дали съдържа
описателни елементи за стоките, за които е регистрирана, пазарния дял на
марката, колко разпространена е на пазара, на кой пазар и от колко време,
средствата вложени от притежателя, за да рекламира марката, частта от
релевантните потребители, които идентифицират стоките или услугите като
произхождащи от конкретното предприятие, становища на бизнес
организации. В допълнение с решението е прието и че общата преценка на
вероятността от объркване трябва да се основава както на визуалното,
фонетично или концептуално сходство на знаците, така и на цялостното
впечатление, което последните оставят, като се вземат предвид техните
отличителни и доминиращи елементи. Вероятността от объркване следва да
се отчита с оглед начина, по който обикновеният потребител на вида стоки
възприема марката, като последният обикновено я възприема като едно цяло
и не анализира отделните и части. Потребителят и рядко има възможността да
извърши директно сравнение между различите марки, а следва да се довери
на неперфектния техен образ, който е запаметил. Следва да бъде отчитано и
че вниманието на средния потребител варира с оглед вида на стоките или
услугите.
При съобразяване на дадените разрешения по цитираната
непротиворечива практика на СЕС, задължителна и за настоящия състав на
съда, съдът приема, че на първо място следва да извърши преценка за
наличието на идентичност или сходство между процесните марки.
Видно от регистрираните изображения на марките на ищеца и
представения снимков материал на ползваните от ответника знаци същите не
са идентични, в който смисъл е и заключението на вещото лице по приетата
13
СМЕ. Спор в тази насока не се поддържа и от жалбоподателите.
Марки на ищеца № 78008 и № 86121
Стоки на ответника:
Вещото лице по СМЕ е дало заключение за висока степен на визуално
сходство на марките – стр. 54 от заключението.
При преценка наличието на сходство в марките съдът съобразява
разясненията по горецитираната практика на СЕС, че при извършване на
преценка дали има сходство съдът трябва да се фокусира върху цялото
излъчване, което процесните марки оставят и че не е допустимо да се изолира
един елемент от графичното триизмерно оформление на марката и да
ограничи проверката за вероятност от объркване само до този елемент.
Отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен
характер, който да определя знака като цяло, и следователно вероятността от
объркване може да бъде прието, че съществува, само ако останалите части на
знака наподобяват целия знак много характерно. Дори в последните случаи,
обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и
сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални
характеристики/елементи/. Настоящият състав на съда съобразявайки
разрешението по така цитираната съдебна практика приема, че следва да
кредитира изводите по приетата по делото СМЕ и формирания в нея извод, че
е налице висока степен на визуално сходство между регистрираните от ищеца
триизмерни марки, наподобяващи цвят на цвете роза или друго цвете,
доколкото последните изводи са формирани при вземане предвид на всичките
елементи на марките / знаците и общото впечатление, което ще оставят
същите при възприемането им от потребителя. Следва да бъде съобразено и,
че последният ги възприема като цяло и няма установено в практиката
поведение на потребители да разделят при възприемане на марката на
съставните и елементи. В този смисъл и приетият подход от вещите лица при
14
изследване на визуалното и концептуално сходство на марките и знаците на
ответника в тяхната цялост е правилният и съответен на практиката на СЕС и
се възприема от настоящия състав на съда.
Видно от изображението на триизмерните марки на ищеца същите
съдържат ясно различима визия на леко разтворен цвят на роза или на друго
цвете с отличителни белези – овална, почти сферична форма с не много
дълбок релеф, очертаващ цвета, като листенцата на цвета са концентрично
разположени и имат леко вълнообразен контур. Гореизброените отличителни
белези на триизмерните марки на ищеца се откриват и във формата на
процесните стоки - сапуни, произвеждани, предлагани от ответника за
продажба и рекламирани от същия в търговската му дейност, като визуалното
сходство е много високо.
Марките на ищеца и знаците на ответника имат и концептуално
сходство, доколкото посланието на същите е миещи препарати сапуни под
формата на цвете и свързването на продуктите с аромата на последните цветя.
Жалбоподателят поддържа да е налице известно разминаване в
оформлението на знаците и по –точно в разположението на листенцата на
цвета, което според настоящият състав на съда е трудно установимо при
обикновеното оглеждане на стоките, но дори да има минимално разминаване
в размерите и разположението на листчетата на цвета, установимо с прецизно
измерване, то на тези елементи и по-скоро на разминаванията между тях не
може да бъде признат конкретен отличителен характер, който да определя
знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да бъде
приета, че съществува, доколкото останалите части на знака наподобяват
целия знак много характерно. В този смисъл и при сравняване на знаците като
цяло съдът споделя крайните изводи на вещото лице за много висока степен
на визуално сходство между знаците.
Налице е и опасност от объркване на потребителите, доколкото с оглед
горепосочените минимални, дори незабележими разлики в знаците,
впечатлението, което марките оставят у средния потребител на такъв вид
услуги –козметични продукти - сапуни, би могло да доведе до тяхното
объркване и свързването на знаците на ответника с марките на ищеца, както и
до обоснован извод, че се предлагат от един производител или от свързани
15
лица.
При формиране на този извод съдът съобразява горецитираната
практика на СЕС и в частност, че общата преценка на вероятността от
объркване трябва да се основава както на визуалното, фонетично или
концептуално сходство на знаците, така и на цялостното впечатление, което
последните оставят, като се вземат предвид техните отличителни и
доминиращи елементи. По горните мотиви на съда е налице изключително
висока степен на сходство във всичките елементи на триизмерните марки на
ищеца и използваните от ответника знаци, като вероятността от объркване
следва и от начина, по който обикновения потребител на вида стоки
възприема марката, като последният обикновено я възприема като едно цяло
и не анализира отделните и части, включително не може да се очаква
потребителят на стоката сапун, която според заключението на вещото лице
по ССчЕ, а и съобразно показанията на свидетеля Й. е на стойност от около 1
лев, да извършва измерване на разстоянието между листенцата на цветето,
представляващо сапунът. Отново при отчитане на цитираната практика на
СЕС съдът съобразява и потребителят рядко да има възможността да извърши
директно сравнение между различите марки, а следва да се довери на
неперфектния техен образ, който е запаметил и който няма как да съдържа
точно разстояние между листенцата на цвета. Следва да бъде отчитано и че
вниманието на средния потребител варира и с оглед цената и вида на стоките
или услугите. При такива за ежедневна употреба и на ниска стойност, каквито
са глицериновите сапуни, не се очаква потребителят да изследва последните
задълбочено и вниманието му да е завишено.
Съдът съобразява и, че съобразно цитираната съдебна практика на СЕС
отличителността на защитените марки е от значение за правилното
извършване на преценка за вероятността от объркване у потребителите. В
тази насока съдът отчита дадените заключения и отговори на вещото лице в
о.с.з., че регистрираните марки на ищеца се ползват с нормална
отличителност. Същите са регистрирани като национална търговска марка с
призната отличителност като абсолютно основание за отказ на регистрация и
не са заличени към днешна дата по искане на ответника или трето лице.
Съдът съобразява, че цитираното от жалбоподателя решение на Общия съд от
12.12.2019г. по дело Т-747/2018г., влязло в сила по причина недопускането му
16
до разглеждане от СЕС, с което е отказана регистрация на фигуративна марка
на ищеца „Рефан България“ ООД като марка на Общността, не съдържа
изводи и преценки за отличителността на знака, заявен за регистрация и
сходен/ или идентичен/ с регистрираната национална търговска марка, а
отказът е обоснован с мотиви, че знакът е описателен за продукта сапуни.
Както е указано и в самото решение, е налице автономно съществуване на
регистрираните национални търговски марки и търговските марки на
Общността, предвид на което и независимо от последното решение е
недопустимо да бъде отказана защита на регистрирана национална марка за
същия знак и вид стоки с доводи, че е налице абсолютно основание за отказ,
обсъдено в отказа на Европейския офис за интелектуална собственост.
Респективно на регистрираната търговска марка следва да бъде призната като
основен елемент за регистрацията и отличителност на същия знак.
По делото са събрани и писмени доказателства – фактури, справки,
спецификация и др., видно от които ищецът предлага сапуни с формата на
роза още от 2004г., същите имат спецификация /протокол за качество от
2006г., а общият брой продадени артикули на сапун розов цвят – 45 гр. за
периода от 2004г. до 11.07.2017г. е 915 066 бройки, което сочи и на
установена от практиката на търговеца „Рефан България ООД отличителност
на знака, сравнено с установените като продадени от ответника количества
сапуни със същия знак от заключението по ССчЕ. При формиране на този
извод съдът съобразява и че знакът е на пазара от сравнително дълъг период
от време – повече от 15 години, осем години към началото на процесния
период на нарушение, както и че утвърждаването му на пазара да са
извършвани разходи от търговеца, видно от представяните брошури, а и
установимо от показанията на св. Й., който свидетелства да е бил
дистрибутор на „Рефан България“ ООД в периода около 2009г., както и
ищецът да е имал каталози и изисквания неговите стоки винаги да бъдат
излагани най- отпред и т.н. Макар последните доказателства да не сочат на
установена от практиката на търговеца по-висока от нормалната
отличителност на марката, то такава и не може да бъде отречена с оглед
периода на използването и от ищеца и реализираните не малки обороти.
При горните констатации и изводи на съда и при комплексното
обсъждане на релевантните и взаимозависими елементи, обосноваващи
17
вероятността от объркване на обществеността/потребителите, съдът приема
такава да се установява в процесния спор по отношение на използваните от
ответника знаци. Глобалната преценка отчита наличието на взаимозависимост
между релевантните факти и в частност, че макар и да не се установява
висока отличителност на марките на ищеца № 78008 и № 86121, то поради
изключително високото визуално и смислово сходство на марките,
идентичните стоки, по отношение на които марките се използват -сапуни,
общия пазар на стоките и релевантния кръг потребители – на стоки за
ежедневна употреба на ниска цена, и вниманието, което клиентите нормално
отделят при тяхното пазаруване, е налице обективна вероятност за
объркването на потребителите и свързването на знака, ползван от ответника, с
марките на ищеца, или поне формиране у потребителя на обосноваван извод,
че същите имат произход от икономически свързани субекти.
В последния смисъл е и обоснованото и категорично заключение на
вещото лице по приетата СМЕ.
По гореизложените мотиви на съда са налице предпоставките за
уважаване на предявените искове по чл. 76, ал. 1 ЗМГО, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2
ЗМГО по отношение на регистрираните национални търговски марки на
ищеца № 78008 и № 86121, използвани от очертаните с исковата молба знаци,
ползвани от ответника в търговската му дейност в нарушение правата на
ищеца по процесните две търговски марки.
Необосновани са доводите по жалбата на ответника, че приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗМГО/отм./ Съобразно
последната законова норма притежателят на право върху по-ранна марка по
смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗМГО/отм./ в продължение на пет последователни
години е търпял използването на по-късна марка, като е знаел за това
използване, той няма право да поиска заличаване на регистрацията или да се
противопостави на използването на по-късната марка на основание на по-
ранната си марка по отношение на стоките или услугите, за които по-късната
марка е използвана, освен когато заявката за регистрация на по-късната марка
е подадена недобросъвестно. Законовата норма касае отношения при наличие
на регистрирана търговска марка и от двете страни по спора, което е изрично
разписано в самата законова разпоредба, и доколкото последната норма е
18
специална не може да бъде тълкувана разширително и да намери приложение
в хипотеза като процесната, когато използващият марката ответник няма
регистрация на свое име търговска марка, която да бъде квалифицирана като
по - късно регистрирана такава, респективно нормата на чл. 27 ЗМГО/отм./ е
неприложима към спора.
Предвид нормата на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО/отм./ ищецът като
притежател на търговските марки има право на иск за обезщетение за вредите
от нарушението.
С нормата на чл. 76а ЗМГО/отм./ се предвижда, че обезщетение се
дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и
пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от
нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът следва да
вземе предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и
приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението, като
определи справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и
предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. С
нормата на чл. 76 б ЗМГО/отм./ е предивдено, че когато искът е установен по
основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска
обезщетение от 500 до 100 000 лв., като конкретният размер се определя по
преценка на съда при условията на чл. 76а, ал. 2 и 3 ЗМГО, или
равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки,
идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението. При определяне
на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени
вследствие на нарушението.
Заявените от ищеца с исковата му молба вреди от нарушението на
правата му върху процесните търговски марки са за неполученото
лицензионно възнаграждение, което би било получено, ако ответникът бе
зачел правата му по марката и бе поискал правомерно ползването на знака с
разрешението на ищеца и сключен лицензионен договор. Претендираните
вреди са пряка последица от използването от ответника на знаците,
регистрирани от ищеца като търговска марка.
Размерът на вредата се установява точно от заключението по приетата
ССчЕ, което не е оспорено от страните. Съобразно даденото заключение по
19
ССчЕ процесните продукти на ответника, нарушаващи правата на ищеца
върху процесните марки, са били произвеждани от ответника в процесния
период и предлагани за продажба като общият брои на произведените стоки
за процесния период е 90 969 броя. Съобразно неоспореното заключение по
СМОЕ на вещото лице В. П. средният пазарен размер на лицензионното
възнаграждение върху последните произведени стоки е в размер на 79,70 лв.
Предвид установения в закона минимум на дължимото обезщетение от 500
лв., правилно при приложение на принципа за диспозитивното начало в
гражданския процес искът е уважен за претендирания с исковата молба по-
малък размер от 50 лв. за нарушението на всяка от двете марки.
По горните мотиви на съда пръвоинстанционното решение е правилно в
обжалваната от ответника „Фионна козметикс“ ЕООД част.
Решението е правилно и в обжалваната от ищеца „Рефан България“
ООД част, проверено по поддържаните в жалбата доводи.
По вече изложените доводи на съда съобразно приложимото правило на
чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО/отм./ изключителното право върху регистрирана
национална марка предоставя на притежателя правомощия по използването й,
разпореждането с нея, както и възможността за установяване на забрана за
трети лица да използват в търговската дейност, без съгласието на носителя на
марката, знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и
идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака,
създава вероятност за объркване на потребителите, която включва
възможност за свързване на знака с марката. По смисъл на чл. 13, ал. 2, т. 2 и
т. 4 ЗМГО/отм./ използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1
ЗМГО/отм./ е налице и в хипотезата на производство, предлагане за продажба
и рекламиране на стоки с този знак.
Очертаните нарушения попадат в обхвата на приложното поле на
защита по специалния закон – чл. 76 ЗМГО/отм./, доколкото представляват
нарушение на забраната за използване в търговската дейност от трети лица на
определен знак.
Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73
ЗМГО/отм./ представлява неправомерното /"без съгласие"/ осъществяване на
20
търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените
в чл. 13, ал. 2 ЗМГО/отм./, вкл. предлагане на услуги, но само когато обектът
на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3
ЗМГО/отм./.
Страните не спорят и от събраните по делото доказателства, вкл. и
видно от публичния регистър на търговските марки, се установява ищецът да
е притежател на национални търговски марки № 79100, № 79104, № 79105,
№ 79106, № 79114, № 79115, № 79116, № 79117, № 79118, № 83770, № 83771,
№ 84392, № 84393, № 84394, № 84395, № 84540, № 84541, № 85538 и №
85566, всичките триизмерни, за стоки и услуги от клас 3, действащи през
процесния период и с изображението по-долу.
В този смисъл и по първия релевантен за спора въпрос безспорно се
установява марките на ищеца да са регистрирани, действащи и да му дават
правата по чл. 13, ал. 1 ЗМГО/отм./
Не е налице спор по делото, а и от заключението по приетата СМЕ,
заключението по ССчЕ-за, събраните писмени доказателства и събраните
гласни такива при разпита на свидетеля Й. се установява стоките, за които са
регистрирани двете търговски марки на ищеца, и очертаните с исковата молба
стоки, предлагани от ответника в търговската му дейност, да са идентични –
сапуни, като стоките се предлагат и разпространяват и на един и същ пазар,
често конкурирайки се и в едни и същи търговски обекти и са
разпространявани по идентичен начин, включително с общи дистрибутори.
Налице е идентичност и в потребителите на продаваните стоки.
Спорът между страните, съобразно възраженията на ответника по
писмения му отговор, касае релевантните съобразно разпоредбата на чл. 13,
ал. 1, т. 2 ЗМГО/отм./ факти дали ползваните знаци от ответника, са
идентични или сходни с регистрираните по-рано национални търговски
марки на ищеца, както и дали предвид последното сходство съществува
вероятност от объркване на потребителите на стоки от този тип, която
включва и възможност за свързване на знаците с марката на ищеца.
Стоките на ответника за със следния вид, уточнен с исковата молба:
По вече подробно изложените доводи на съда при извършване на
21
проверката по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО/отм./ съдът следва да прецени
сходството на знаците като вземе предвид цялостното им излъчване, както и
отличителните и доминиращи елементи на същите, като съобразява, че
средният потребител възприема знаците като цяло.
Видно от регистрираните триизмерни марки на ищеца и използваните
от ответника стоки между същите липсва покритие или дори сходство на
определящите и отличителните им белези – стилизираните изображения на
предната част на правоъгилния етикет, обхващащ горната и околните стени
на сапуните с форма на парелелепипед, като единственото съвпадение е в
сходната композиция – гъби със сапун с форма на паралелепипед, с поставен
целуфан и етикет върху повечето от тях. Съдът споделя изводите на вещото
лице, че последните сходства касаят неотличителните белези на триизмерната
марка, доколкото формата на паралелепипед е типична за продуктите сапун и
гъба за баня, не носи на марката и стоките никаква отличителност, и сама по
себе си не може да доведе до извод за сходство между регистрираните марки
на ищеца и използваните знаци от ответника, доколкото цялостното
впечатление и визуално въздействие, което марките оставят у потребителя, е
различно.
В тази връзка съдът съобразява и цитираната практика на СЕС,
съобразно която съдът при преценка сходството между двата знака следва да
съобразява, че обикновеният потребител възприема марките в тяхната цялост,
без да разграничава отделните им елементи. Дори в последната хипотеза
потребителят забелязва и се ориентира по отличителните елементи на
марката, а не по описателните и присъщите такива за вида стоки, като
паралелепипедната форма в случая.
По тези мотиви на съда и общото впечатление, което процесните марки
на ищеца оставят у потребителите, сравнено със стоките на ответника, е
различно, различни са и отличителните им елементи – изображенията на
етикета на стоките, начина на опаковането им, вида хартия, наличието на
връзка в опаковката на стоките на ответника и т.н., поради което съдът
формира, застъпеният и от вещото лице извод в заключението по СМЕ, че не
е налице сходство между регистрираните марки на ищеца под горните номера
и използваните от ответника знаци, което да доведе до опасност от объркване
22
за потребителите на същите, независимо, че стоките са от идентичен тип и се
предлагат на един и същ пазар за една група потребители.
По изложените доводи и доколкото не се установява нарушение на
правата на ищеца по отношение на регистрираните национални търговски
марки № 79100, № 79104, № 79105, № 79106, № 79114, № 79115, № 79116, №
79117, № 79118, № 83770, № 83771, № 84392, № 84393, № 84394, № 84395, №
84540, № 84541, № 85538 и № 85566, то правилно са отхвърлени предявените
искове по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО за установяване
на нарушение и исковете по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО за осъждане на ответника
да заплати обезщетение за нарушенията с решението в обжалваната му от
ищеца част и решението в тази му част следва да бъде потвърдено като
правилно.
Присъждане на разноски е поискал само въззивникът „Фионна
козметикс“ ООД по приложен списък. С оглед изхода на спора има право на
разноски по насрещната въззивна жалба за представляването му от адвокат.
Стореният разход за адвокат се претендира със списъка по чл. 80 ГПК за
сумата 2 500 лв. Предвид отхвърлената част на исковете, срещу която част на
решението е жалбата на ищеца, ответникът „Фионна козметикс“ ООД има
право на разноски за сумата 2261,90 лв. От насрещната страна е заявено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е
неоснователно предвид предмета на делото - множество обективно съединени
искове и правната и фактическа сложност на спора.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 542/10.04.2020г. по т.д.
3051/2017г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 21 с-в.
ОСЪЖДА „Рефан България” ООД, ЕИК *********, да заплати на
„Фионна козметикс“ ЕООД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
2261,90 лв. – разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
23
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24