С обвинителен акт на Районна прокуратура – гр. Перник e
повдигнато обвинение на:
Б.Г.Б. за престъпление по чл.206, ал.1 от Наказателния
кодекс, за това, че на 17.02.2018 г. в гр. Перник, противозаконно е присвоил /разпоредил се
като със своя - предал владението й на трето лице срещу сумата от 350 лева/ чужда движима вещ, която владеел - товарен автомобил марка „Фолксваген
Транспортер Т“ с регистрационен №*****и индентификационен номер на рама *****, на стойност
2840 /две хиляди осемстотин и четиридесет/ лева.
В съдебните прения представителят на Районна
прокуратура – Перник поддържа повдигнатото обвинение и предлага след като
подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на престъплението по-горе, да му
бъде наложено наказание “лишаване от свобода” в минимален размер - 1 година,
изпълнението на което да се отложи при условията на чл.66 от НК за срок 3 години.
Подсъдимият Б.Б. дава
обяснения, но не се признава за виновен. Изяснява, че въз основа на устна
договорка с О. Ч. - Е. И.
последният му предоставил своя вещ /процесният товарен
автомобил/, с цел извършване на ремонт срещу уговорено заплащане от 2000 лв. Посочва,
че съгласно уговорката им, ремонтът следвало да извърши след набавяне на
необходимите части, с което се ангажирал
собственикът. Поради ненавременното закупуване и доставяне на частите, самият той
бил в обективна невъзможност да започне ремонта, а оставянето на вещта в негово
владение било свързано с
допълнителни разходи за паркинг, какъвто се наложило да ползва
поради възражения на съседите му да държи превозното средство на улицата в близост
до имотите им. Подсъдимият твърди, че по тази причина месеци наред търсел
места, на които да държи товарния
автомобил, като лично заплащал уговаряните суми за паркинг, тъй като контактите
му със собственика били спорадични и последният не заплащал своевременно тези
допълнителни разходи.
Б. признава, че действително на инкриминираната дата
транспортирал товарния автомобил до пункт за изкупуване на
отпадъци от черни и цветни метали, находящ се в гр.
Перник, ул. „***“ №*, стопанисван от свид. С.Б.Т., но твърди, че е оставил превозното средство не за скрап, а в
обособеното пространство за паркинг на територията на пункта, след като предварително
уговорил с Т. вещта да остане на съхранение на това място. Признава и че получил от негов служител сума
от 350 лева, но твърди, че същата
представлява заем уговорен със свид. С.Т., необходим му да погаси задължения за паркинг към свой приятел - И.А.,
в чийто имот товарният автомобил бил държан месеци наред. Обяснява, че имал
уговорка с Т. сумата да му бъде върната от собственикът на вещта – О.Ч. - Е. И., когато същият поиска да прибере превозното
си средство, както и че многократно търсил последния, за да го уведоми за
преместването на вещта му на това място, но И. не отговарял на позвъняванията
му. Според подсъдимия следващите действия - по обявяване на автомобила за
продажба в електронен сайт са извършени
от други лица, без негово знание. В правото си на последна дума не изразява конкретно отношение
към повдигнатото му обвинение.
Защитникът му – адв. М.Х. – САК,
пледира подзащитният му да бъде признат за невинен и
оправдан по обвинението, като излага доводи за недоказаност на същото по несъмнен начин..
Релевира възражения, че установените факти по делото не изпълват обективните и
субективните признаци, включени в състава на
инкриминираното престъпление, че правната оценка на фактите, дадена от представителя
на държавното обвинение, е неправилна и се основава на неубедителни и
противоречиви по съдържанието си доказателства и доказателствени средства, че действията
на подсъдимия не осъществяват изпълнителното деяние на престъплението, както и
че в тях липсва умисъл за обсебване.
Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав,
след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият Б.Г.Б. е роден на *** *** и живее в същия
град. Със ***** образование е. Не е женен. Работи в ***, гр. София. Не е осъждан.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
Свидетелят О. Ч. - Е. И. /гражданин на ***, с предоставен
статут на пребиваване в страната/ е собственик на товарен автомобил марка „Фолксваген Транспортер Т“, тип
бордови, с peг. № ***, с
идентификационен номер на рама *****, който придобил на основание Постановление
за възлагане на МПС от 05.05.2016г. по изпълнително
дело №20148090400311/2014 по описа на ЧСИ С. К., вписана под №*** в Камарата на
ЧСИ в Република България, с район на действие ОС - **. Същият имал интерес към
закупуване и реставрация на подобен тип стари превозни средства.
Към 2017г. подсъдимият Б.Б. се занимавал с поправка, реставрация и боядисване на
автомобили, които дейности извършвал на свободна практика на адреса, на който
живее - гр. Перник, ул. „**“ № **.
На неустановена дата през м. август 2017г. свид. И. и подсъдимият Б.Б. сключили неформален /устен/ договор за ремонт на
придобитото от свидетеля превозно
средство. По силата на този договор Б. трябвало да реставрира товарния автомобил марка „Фолксваген Транспортер Т“ с peг. № **, собственост на свид. И., като необходимите за
подмяна части следвало да бъдат закупени и предоставени от свидетеля, а последният като
насрещна престация следвало да заплати възнаграждение в размер на 2000 /две хиляди/ лева. Съгласно постигната уговорка, след приключване на ремонта подсъдимият
Б. трябвало да върне на свид. И. моторното превозно средство, като не бил упълномощен да се разпорежда с него по какъвто и
да било начин или да предава владението му на трети лица.
В изпълнение на постигнатата договореност,
на неустановена дата през м. август 2017г. свид. О. Ч. - Е. И. с пътна помощ откарал собствения си товарен автомобил марка „Фолксваген Транспортер Т“ с peг. № *****до адреса на подс. Б. ***, където трябвало
да се извърши ремонта, и по указание на подсъдимия го оставил в двора му.
След като огледал превозното средство Б. посочил
необходимите за подмяна части, които според уговорката им свидетелят следвало
да осигури. Същият поръчал и закупил частите от Англия със съдействието на свои
роднини, живеещи там, и няколко седмици по-късно, след като ги получил, ги дал
на Б.Б.. Тогава му заплатил сумата от 1000 /хиляда/ лева,
представляваща половината от уговореното възнаграждение за ремонта.
Макар да не уговорили срок за извършване на ремонта,
свидетелят периодично търсел Б. по телефон, за да се информира за напредъка в
работата по автомобила. Първоначално подсъдимият обяснявал забавянето с това, че е ангажиран и
с друга работа, уверявал собственика, че се налага да го държи на друго място,
и че са необходими пари за паркинг, а впоследствие спрял да отговарял на позвъняванията
на И.. Последният няколко пъти ходил и
до дома му, но не го намирал на адреса. Посещавайки го през м. декември 2017г.,
свидетелят за последен път видял товарният автомобил марка „Фолксваген Транспортер Т“ с peг. № *****в двора на имота на Б.Б..
На 17.02.2018г. подсъдимият Б.Б. демонтирал двете регистрационни табели с № *****от товарния автомобил марка „Фолксваген Транспортер Т“ с
идентификационен номер на рама *****, собственост на свид. О. Ч. - Е. И. и с
„пътна помощ“ закарал моторното превозно средство в пункт за изкупуване на
отпадъци от черни и цветни метали, находящ се в гр.
Перник, ул. „***“ № *, стопанисван от „****“ ООД, чийто управител бил свид. С.Б.Т..
Двамата се познавали от дълго време, подсъдимият ремонтирал автомобил на свидетеля, а и неколкократно посещавал пункта му с цел издаване на автомобилни
части за скрап. Закарвайки процесния автомобил Б.Б. обяснил, че е негов, но е твърде стар и желае да се
освободи от него, като го продаде в
пункта като отпадък. Свидетелят Т. поискал документ за собственост на превозното
средство, както и удостоверение за прекратяване на регистрацията му, за да бъде
бъде оформена документално сделката във водения в
пункта регистър, съгласно нормативните изисквания. Подсъдимият обяснил, че в
момента не носи документи, но го уверил, че вещта е негова и допълнително ще донесе
каквото е необходимо. Предвид дългогодишното познанство и доверието помежду им,
свид. Т. се съгласил да приеме на площадката на пункта товарния автомобил „Фолксваген Транспортер Т“, наредил на служителя си – свид. П.К. да го разтовари с мотокар и да не
извършва никакви действия спрямо него до
представянето на необходимите документи. След като автомобила бил
претеглен на кантара, уговорили изкупна цена възлизаща на 700 лв. Подсъдимият Б.Б. поискал от свидетеля Т. да получи веднага плащане поне на
половината от посочената сума, а именно
350 лв., с мотив, че парите са му нужни да заплати
за транспортирането на превозното средство. С оглед отношенията им, свид. Т. се съгласил, като се уговорили остатъка да
бъде заплатен след представяне на документите за МПС-то. Взимайки парите, Б. напуснал
обекта като оставил автомобила на свид. И. във фактическо владение на свид. С.Т.
и повече не се върнал пункта. В следващите дни и седмици свид. Т. многократно се
опитвал да се свърже с Б. /по телефон и лично на адреса му/, но без успех.
На неустановена дата в началото на м. март
2018г. /преди 07.03.2018г./ в пункта на св. Т. дошъл негов приятел св. П.М.И..
Последният видял паркирания в пункта товарен автомобил марка „Фолксваген Транспортер Т“
и се поинтересувал за причината да го държи
на площадката. Т. му обяснил, че негов приятел го е издал за скрап, заплатил
му е част от цената, но все още не е донесъл документите за автомобила, за да
се предприемат действия по фактическото му
унищожаване. Заинтригуван, свид. И. предложил да го снима и да публикува
обява за продажба на превозното средство в интернет, в която да посочи, че няма
документи за него, с което Т. се
съгласил.
На 10.03.2018г. свид. О. Ч. - Е. И. случайно разглеждал
електронния сайт, в който била публикувана обявата и по снимките разпознал своя
товарен автомобил, въпреки че регистрационните му табели били свалени. Силно се
изненадал, тъй като все още мислел, че МПС-то му се намира при подсъдимия Б.,
на когото го бил оставил за ремонт. Пострадалият веднага отишъл до адреса му и
установил, че товарния автомобил не е в двора му, където последно го видял.
Веднага след това О. Ч. - Е. И. подал
съобщение до Първо РУ при ОДМВР гр. Перник. На това основание полицейски
служители, заедно със свид. И., посетили пункта за изкупуване на отпадъци от
черни и цветни метали, стопанисван от „****“ ООД, намиращ се в гр. Перник, ул.
„***“ №**, където по данни на свид. Т. установили
обстоятелствата, при които товарният автомобил бил предаден в пункта от Б.Б..
С протокол за оглед на местопроизшествие от 10.03.2018 г. намерения
в обекта на „****“ ООД товарен автомобил марка „Фолксваген Транспортер Т“, без
регистрационни табели, с идентификационен номер на рама *****, бил иззет като
веществено доказателство.
В хода на разследването, на
20.03.2018г., подсъдимият доброволно
предал на водещия разследването орган
двете регистрационни табели с № ***, за което бил съставен протокол,
в съдържанието на който Б. собственоръчно вписал, че е свалил посочените
регистрационни табели от „Фолксваген“-а и ги е прибрал в къщата на майка си.
Товарният автомобил и регистрационните табели за него на основание
чл. 111, ал.2 от НПК били върнати на
собственика на 14.06.2018г., въз основа постановление на РП - гр. Перник от
28.05.2018г., за което се изготвил протокол.
От извършената по досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза се установява, че към месец 02.2018г. пазарната
стойност на процесния товарен автомобил марка „Фолксваген Транспортер Т“ с peг. №*****и
идентификационен номер на рама *****, с дата на първа регистрация 24.08.1976
г., възлиза на 2840 /две хиляди осемстотин и четиридесет/ лева, която стойност представлява 5,57 MP3 към същия период .
Съгласно
заключението на извършената в съдебното следствие допълнителна оценителна експертиза,
извършена след непосредствен оглед на процесната вещ,
приетата първоначално оценка е редуцирана от вещото лице на 1600 лв.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид: отчасти обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите О. Ч. - Е. И., Л.В.С.,
С.Б.Т., П.М.К., Й.В.Н., И.Д.А., Р.Р.К., П.М.И., М. В.М., дадени в съдебното следствие, а за първите шестима - и
пред орган на досъдебното производство, части от които, а за Т. в цялост, са приобщени
към доказателствения материал чрез прочитането им при условията на чл.281, ал.5
/за К. - ал.4/, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК; писмените доказателства, изброени в
описа към досъдебно производство №195/2018г. по описа на 01 РУ при ОД МВР –
Перник, както и извършената в съдебното
следствие оценителна експертиза и веществените доказателства.
В доказателствен и правен аспект:
Въз
основа на посочените доказателствени материали, събрани и проверени
непосредствено от съда, преценени в тяхната взаимовръзка и логическа последователност,
съдът прие за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил
престъплението по чл.206, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
Част от фактическите обстоятелства относими към
предмета на доказване, са безспорни по делото и е необходимо да бъдат
отграничени като такива. Свеждат се до следното:
-
Между страните не
е спорно, че към инкриминираната дата процесната
вещ -товарен автомобил „Фолксваген Транспортер Т“ с peг. № ***, е принадлежала
на свид. О. Ч. - Е. И.. Легитимацията му като собственик произтича от постановлението
за възлагане на МПС от 05.05.2016г. по изпълнително
дело №20148090400311/2014 по описа на ЧСИ С. К., вписана под №** в Камарата на
ЧСИ в Р. България, с район на действие Окръжен съд - **. Постановлението на частния
съдебен изпълнител за възлагане на вещта е едностранен властнически акт, който
от датата на издаването му учредява правото на собственост
върху движимата вещ закупена на публична
продан в полза на приобретателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 474, ал.5 ГПК,
МПС-та се продават от съдебния изпълнител
по реда на публичната продан на имот, а
предвид препратката към правилата на чл. 482, ал.1 и 2
от ГПК, постановлението за
възлагане на движима вещ, в т.ч. МПС, не подлежи на обжалване, като купувачът
на вещта я придобива на оригинерно основание,
ставайки неин собственик, независимо от това дали е принадлежала на длъжника. Следователно, считано от датата на постановлението - 05.05.2016 г., свид. О.Ч. - Е. И. е собственик на инкриминираната вещ, тъй като постановлението
за възлагането й, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила веднага, при
постановяването му.
-
Безспорен е и
факта, че през месец август на 2017 година свид. И. и подсъдимият са постигнали съгласие последният
да извърши ремонт и реставрация на
товарния автомобил срещу възнаграждение, въз основа на която
договореност свидетелят е предал вещта на подсъдимия.
-
Не е спорно, че последният
не изпълнил задълженията си по сключения неформален /в устна форма/ договор,
като причините могат да се търсят в поведението на двете страни – забавено
набавяне на необходимите за подмяна
части, с което се е ангажирал собственикът, възникналите по повод
държането на превозното средство допълнителни затруднения и разходи за наем на
помещения, както и други причини от субективен характер, които в съвкупност
имат значение в чисто облигационните отношения между страните по договора и
поради това не следва подробно да се
обсъждат. .
-
Позициите на
страните съвпадат и по отношение извършеното на 17.02.2018г. действие по транспортиране
на товарния автомобил от страна на подсъдимия до пункт за изкупуване на отпадъци от черни и
цветни метали, находящ се в гр. Перник, ул. „***“ №*,
стопанисван от „****“ ООД, без знанието на И., и оставянето му на площадката на
това дружество със съгласието на управителя С.Б.Т.. Не е спорно, че във връзка
с това предаване, свид. Т. е заплатил на подсъдимия сума от 350 лв. Спори се
относно квалифицирането на тези действия от държавното обвинение като
противозаконно фактическо разпореждане с чужда вещ, доколкото позицията на Б. и
защитника му е, че преместването на автомобила на посоченото място е било не с
цел продажба за скрап, а с цел да бъде държано на паркинг срещу заплащане на
наемна цена. Оспорва се и основанието за заплащането на сумата от 350 лв. по-горе, като се твърди, че свид. Т. я е предоставил
на подсъдимия не като част от цена за
изкупуване на вещта като отпадък, а като обикновен заем помежду им, с уговорка
да бъде върнат от собственика на товарния автомобил, когато дойде да го прибере,
поради съществуващи неуредени между него и подсъдимия Б. парични отношения във
връзка с дължим до момента наем за ползвани помещения за МПС, за което между
двамата имало съгласие .
-
Безспорно е
установен и факта,
че местонахождението на т.а. „Фолксваген Транспортер Т“ е
открито от самия собственик след преглед на случайно попаднала му в електронен
сайт обява за продажба на същия и подадено по този повод от него съобщение до
органите на МВР.
Относно горните факти по делото е събран достатъчен
обем доказателства, еднозначни по своето съдържание, намиращи взаимно
потвърждение помежду си, подробното обсъждане, анализ и оценка на които не е
необходимо, предвид позицията на страните.
От страна на защитата се оспорват няколко
групи въпроси, които биха могли да бъдат обобщени по следния начин:
-
Оспорва се обективната
съставомерност на престъплението по чл.206, ал. 1 НК, като се заема позиция,
че предвид естеството на инкриминираната вещ, за разпореждането с която е
установен специален режим, то изпълнителното деяние на
престъплението е възможно само ако се
касае за разпореждане в
установената от закона форма – писмен договор за покупко-продажба с нотариално
удостоверяване на подписите на страните. Акцентира се, че след като подсъдимият
не е разполагал с никакви документи за автомобила и не са установени действия в
насока изпълнение на специфичната форма за разпореждане с такава вещ, то
предаването й във владение на друго лице изначално не може да бъде с разпоредителна цел .
-
В същия контекст
се оспорва и субективната страна на престъплението, като се твърди, че извършеното
от подсъдимия фактическо предаване на
вещата не е с умисъл за извършване на
вмененото му престъпление. Аргументира се позиция, че предвид гражданските
правоотношения между подсъдимия и свид. И.,
първият не е действал против волята на собственика на вещта, действието
му не е изява на промяна в субективното му отношение към нея - в намерение за своенето й, и действията му не са противозаконни. На
твърдението, че получената при предаването на вещта в пункта парична сума от
350 лв. представлява получена насрещна престация за
извършено разпореждане, се противопоставя аргумент, че като стойност сумата е
несъпоставима с действителната цена
на вещта, определена от вещото лице, а и спрямо цената,
за която свидетелят И. я е закупил на публичната продан.
-
Поставя
се под съмнение доказателствената стойност на показанията на свидетелите С.Т., П.К. и П.И., изясняващи обстоятелствата
по повод приемането на товарния автомобил и уговорките им с подсъдимия, като им се вменява заинтересованост заради
собствените им укорими действия, интерпретирани от
защитата като опит за престъпление по чл.206 от НК. Изтъква се, че именно
техните действия по публично предлагане на
вещта за продажба до неограничен
кръг лица /чрез интернет сайт за продажба на автомобили/ са провокирали
полицейската намеса, което се интерпретира като сериозен мотив съобщените в показанията
им уличаващи подсъдимия факти да са неверни
и защитни, насочени към избягване на
наказателна отговорност.
-
Оспорва се и
оценката на инкриминираната вещ с възражения, че същата не следва да бъде
оценявана като моторно превозно средство – товарен автомобил.
-
Навеждат се и
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуални правила в досъдебното
производство, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.
Последните възражения съдът не обсъжда, тъй като съгласно нормата на чл.248,
ал.3 от НПК такива са недопустими след приключване на разпоредителното
заседание, проведено с участие на защитника.
При така очертаните спорни моменти и в контекста на
приетите за безспорни факти, съставът на престъплението по чл.206, ал.1 от НК
ще бъде осъществен ако се намери за доказано, че описаното предаване на товарния
автомобил от подсъдимия представлява съставомерно действие, че извършвайки го е
действал с намерение да се разпореди с вещта, съзнавайки, че липсва съгласие от
страна на нейния собственик, мотивиран от удовлетворяването на свой или чужд
интерес.
Решението си по тези въпроси съдът взе след проверка и
съвкупен анализ на събраните доказателствени материали и след като подложи на
преценка всяка от двете тези – на обвинението и на защитата.
В горния аспект е необходимо да бъде акцентирано на
някои принципни положения относно съставомерността
на престъплението, в което е обвинен подсъдимият.
Същностна
особеност при обсебването от обективна страна е, че фактическата власт върху
чуждата движима вещ се осъществява от дееца на някакво конкретно правно основание,
най-често въз основа на договорни отношения, като е и в случая, като по силата на посоченото правно основание чуждата
движима вещ се намира във владение на дееца при условия, уточнени при
извършване на акта, с който предмета на престъплението му е поверен.
При наличието на правомерно установена фактическа
власт върху една вещ, по-нататъшното разпореждане с нея извън волята на
собственика на вещта съставлява демонстриране на желание за своене
на вещта. То от своя страна би могло да бъде, както в полза на самия деец, така
и в полза на другиго, но от значение е, че деецът се е разпоредил с нея по
начин, за който собственикът не е дал своето съгласие. Форма на такова
разпореждане при обсебването може да бъде и отказът от страна на дееца да върне
чуждата движима вещ, но това задържане също трябва да е противозаконно и да
представлява проява на намерение за присвояване.
Престъплението по чл.206, ал.1 от НК е
резултатно и ще бъде довършено, когато вследствие акта на имущественото
разпореждане е засегната възможността на собственика на вещта да се разпорежда
с нея.
По нататък, обсебването е съставомерно само при доказан пряк умисъл на
дееца – да съзнава, че вещта е чужда, че я владее или пази на съответното
правно основание, което определя и правото му да извършва определени действия с
нея, както и да предвижда, че в резултат на разпореждането вещта ще премине
в полза на него самия или на друг субект, извън дадените му правомощия за
разпореждане с нея, и да цели този резултат.
В контекста на тези принципни положения по
приложението на материалния закон относно престъплението обсебване, съдебният
състав намира инкриминираното деяние за
съставомерно.
Събраните по делото доказателства,
еднопосочни по съдържание, установяват, че през м. август 2017г. подсъдимият Б.Б. е получил товарния автомобил „Фолксваген Транспортер“
от неговия легитимен собственик след като помежду им бил сключен неформален
договор за реставрация/ремонт на превозното средство срещу заплащане на
уговорено възнаграждение. Както вече се посочи, приетото като писмено
доказателство постановление от 05.05.2016г. за възлагане на МПС, доказва по безспорен начин собственическите
права на свидетеля И. по отношение процесната вещ,
възникнали на оригинерно придобивно основание като
купувач на движимата вещ по публичната продан. В позициите на пострадалия и на
подсъдимия няма противоречия по отношение основанието, на което товарният
автомобил е предоставен във фактическата власт на Б. и условията, при които е
станало това. От обясненията на подсъдимия
е видно, че за него е било ясно, че автомобилът му се предоставя за извършване на
ремонт срещу заплащане на възнаграждение, след което дължи връщането му.
В този аспект безспорно е доказано, че предмета
на инкриминираното престъпление, Б.Б. е получил в своя фактическа власт на валидно правно
основание /по силата на сключения неформален договор/. Несъмнено у него е било
налице съзнание, че вещта му се предоставя от лице, което има права върху нея и
при условията на сключения договор, които са формирали у него субективно отношение
като към чужда вещ. Противоречия между показанията на И. и обясненията на подсъдимия в тази насока няма.
Спорните в позициите им обстоятелства касаят финансовите
аспекти на съглашението им, както и
причините за неизпълнението на договора /ремонт и реставрация на превозното
средство така и не са започнати от подсъдимия/, както и причините, поради които
същият е транспортиран и оставен на площадката на пункта за изкупуване на
отпадъци от черни и цветни метали, стопанисван от фирмата, представлявана от
свид. Т..
В обясненията си подсъдимият посочва, че
неизпълнението на договора от негова страна е било изцяло по причина у
собственика – свид. Ч. И., който
съгласно уговореното помежду им е следвало да осигури необходимите части за
подмяна и ремонт на автомобила. Същият твърди, че свидетелят осигурил само
двете задни вежди, които обаче получил няколко месеца по-късно, тъй като били поръчани и доставени от
чужбина, а за останалите части му обяснил, че е необходимо време да намери оригинални
такива, както и че не разполага с достатъчно парични средства. Според подсъдимия именно
поради тези обстоятелства не можел да започне изпълнение на договора, а междувременно
възникнали и затруднения относно съхранението на вещта. Посочва, че по времето, в което автомобилът
се намирал в негова фактическа власт, със знанието и съгласието на И. наемал помещения
за съхранението му, за които сам плащал, въпреки обещанията на собственика
да осигури парични средства за покриване на наемната цена.
Твърденията на подсъдимия потвърждават свидетелите Й.Н.,
Р.К. и И.А.. Тримата са категорични, че причина за незапочване на ремонта от негова
страна било поведението на собственика, който не осигурил нужните части, уговореното
авансово плащане и сумите, дължими за наем на помещенията, които Б. бил
принуден да ползва за съхранение на вещта. Свидетелите подкрепят и съобщеното от
подсъдимия, че свидетелят И. избягвал всякакъв контакт с него, като дори не отговарял
на телефонните му позвънявания.
Съдът приема, че изявленията на визираните свидетели във
висока степен са повлияни от позицията на Б. и с показанията си желаят да я
утвърдят, поради което не ги кредитира с безрезервно доверие. Тримата не са безпристрастни,
доколкото сами установяват съществуващи лични отношения с подсъдимия, изградени
на основаната на дългогодишно познанство, съвместна работа и приятелство.
От своя страна, свид. И. установява, че още при
доставяне на първите части, няколко седмици след предаването на товарния автомобил за ремонт,
е заплатил авансово на подсъдимия половината от договорената цена, а
именно 1000 лв. Заявява, че в
действителност е бил силно заинтересован от своевременното извършване на ремонтните
дейности, и след като изпълнил своята част от уговорката, настоятелно търсил
подсъдимия, който първоначално оправдавал забавянето с голямата си ангажираност,
а впоследствие преустановил всякаква връзка с него.
Впрочем, причините за бездействието на Б. като
изпълнител по договора му с пострадалия нямат съществена значимост в казуса, доколкото
касаят отношенията по възникналото облигационно отношение помежду им. Те проявяват
обаче косвено значение при преценка достоверността на всяка от позициите на
страните по съглашението. При безспорния
факт, че вещта е останала в състоянието, в което е получена от собственика, без подсъдимият да започне ремонт, то поведението
на последния – да продължава повече от година да я държи въпреки търпените неудобства
и реализираните разходи по съхранението й, без да развали договора, е повече от нелогично ако
неизправна е била другата страна по договора /собственикът/. При тази ситуация непредприемането
на действия по разваляне на договора може да означава само, че подсъдимият е
бил ангажиран с изпълнението му поради прието плащане, каквото е твърдението на
пострадалия.
Независимо по какви причини ремонтът на товарния автомобил
не е започнал и не е завършил, както се
посочи, подсъдимият е имал съзнание, че държи чужда вещ.
Затова, с оглед систематизираните по-горе
безспорни факти, определящо значение за решаването на казуса има въпроса
представлява ли инкриминираното поведение на подсъдимия престъпно своене от гледна точка основанието, на което е получил процесната вещ от свидетеля И. и договореностите помежду
им.
Основавайки се на събраните доказателства,
анализирани поотделно и в съвкупност с останалите, съдебният състав приема, че
взетото от Б.Б. решение за
разпореждане с нея чрез транспортирането и предаването й в пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни
метали за скрап е противозаконно, тъй като е било извън рамките на договореността
по облигационното отношение със собственика
и е осъществено без негово знание
и съгласие. Доказателствата, на които се позовава държавното обвинение в тази
насока, се кредитират с доверие.
В показанията си свидетелят С.Т. е
категоричен, че товарният автомобил е докаран от подсъдимия в пункта му с цел
да бъде продаден за скрап, като по негово настояване предварително му е заплатена
половината от определената за сделката
цена, с уговорка остатъкът да
бъде изплатен след донасяне на необходимите за унищожаването документи - свидетелство
за регистрация и удостоверение за прекратяването й. Същото установяват и
свидетелите П.К. - служител в пункта, и П.И.,
когото свид. Т. уведомил за уговорката им с подсъдимия, предвид проявения интерес
към превозното средство. Свидетелят К.
установява, че след като разтоварил с мотокар товарния автомобил от
платформата на превозилото го ППС, по указание на Т. го отделил встрани на
площадката с изрично нареждане да не предприема никакви действия по унищожаването
му до донасяне от Б. на необходимите документи. Т. и К. свидетелстват, че приели превозното средство при тези условия,
тъй като познавали подсъдимия, и същият ги уверил, че ППС е негово и веднага ще
предостави нужните документи. Именно поради тези обстоятелства, С.Т. се съгласил
предварително да заплати половината от цената, което Б. поискал с мотив да
разплати задълженията си за транспорт и други разходи.
Така изложените факти водят до логично
заключение, че поетия ангажимент за
представяне на документи, с каквито подсъдимият очевидно не разполагал, е
извършено с цел да убеди свидетелите, че има права върху вещта и с явното
намерение веднага да получи исканата парична сума срещу желаното разпореждане с
нея – продажба като отпадъчно желязо. За намеренията на подсъдимия в тази
насока красноречиво сочат изявленията на свид. П.К. - че още с пристигането си Б. го уговарял да „смачка“ буса и да го хвърли в общия куп със скрап, както и
невъзможността в по-късен момент подсъдимия да бъде намерен, за което свидетелства
С.Т.. Същият твърди, че многократно търсил Б., за да донесе обещаните документи
за МПС, или да го прибере обратно и да върне заплатената му парична сума за
него, но не последният не отговарял нито на позвъняванията по телефон, нито го открил
в дома му. Твърденията на свидетеля в тази насока съдът приема за
истинни, тъй като сведенията, които съобщава – че при посещенията на адреса на Б.Б. е откривал само неговата майка, която накрая му заявила, че синът й не живее там, напълно
съответстват на данните по делото във връзка с призоваването на подсъдимия за
съдебни заседания на този адрес и с осъществявания контрол от
съответната структура на МВР по чл.60, ал.3 от НПК.
Несподеляема е версията, която подсъдимият излага в своя защита - че
преместването на автомобила на това място е било с друго намерение, а
именно да намери подходящ паркинг. Тази
теза е нелогична, в крайно противоречие е с показанията на Т. и К. и въпреки
ангажираните в нейна подкрепа гласни доказателства от страна на подсъдимия, остава неубедителна и не се приема
за достоверна. Същият твърди, че е транспортирал собствения на И. автомобил до пункта, стопанисван от свид. Т. по уговорка с
него да го остави на паркинг до
прибирането му от собственика, а за получената сума от 350 лв. обяснява,
че му била дадена от свидетеля в заем, с уговорката да му бъде върната от
собственика на товарния автомобил, с
когото имали неуредени парични отношения. Обяснява, че паричната сума взел в заем, за да плати
дължим наем на свид. И.А. за предходните месеци.
Както се посочи, тази версия се приема за
защитна. На първо място, обекта, в който е оставен автомобила на пострадалия представлява функциониращ
пункт за изкупуване на черни и цветни метали /не паркинг/, намира се на
отдалечено спрямо местоживеенето на подсъдимия
място в град Перник, и Б. не е уведомил собственика нито за намеренията си,
нито за самото преместване на автомобила
на това място. Аргументът, който изтъква
в опит да отхвърли вменените му противозаконни намерения спрямо чуждата вещ –
че същата била свалена внимателно с мотокар и оставена встрани на площадката,
както не се постъпва с вещи продадени като отпадък, няма никаква тежест,
доколкото се изясни, че причина за запазването на вещта в състоянието, в което е предадена в
пункта е липсата на документи за собственост и за дерегистрация
на същия, без които не е било възможно третирането й като отпадък. Твърде наивно е и обяснението относно
предназначението на паричната сума, предадена на подсъдимия в пункта по
уговорка с Т.. Приемането на площадката на фирмата на чужд автомобил, без документи
и без регистрационни номера за неопределено време, даването в заем на парична
сума, съгласявайки се същата да му бъде върната от непознатия собственик на автомобила в
неопределен момент /когато дойде да си го потърси/, е твърде неразумно
поведение, каквото няма основание да се счете, че е появил свид. Т.. Напълно неуместна
е и съпоставката между получената от подсъдимия парична сума и пазарната
стойност на вещта, тъй като на същия е вменено фактическо разпореждане с вещта
/продажбата й като отпадъчно желязо, а не юридическо такова - като МПС –
товарен автомобил/, поради което незначителната иначе сума от 350 лв. не е
аргумент, изключващ намерението за разпореждане.
Версията на подсъдимия за предназначението
на тази сума е неубедителна, не само поради противоречието й с показанията
на свид. Т. и К., но и защото не се подкрепя от показанията на свид. И.А., на когото Б. твърди, че я предал
веднага пред пункта, където свидетелят го чакал със своя автомобил. Същият свидетел в показанията си посочва, че
е участвал в натоварването на т.а.
„Фолксваген Транспортер“ на платформата на пътна
помощ пред дома на подсъдимия, но отрича не само да го е съпровождал, но и
изобщо да знае къде и по каква причина автомобилът е преместен. След прочитане
на части от показанията му в досъдебното
производство на основание чл.281, ал.5,
вр. ал.1, т.1 от НПК същият заявява, че ги поддържа и признава, че заявеното в съдебното следствие
относно намеренията на Б. /да премести
автомобила другаде на паркинг/, е само негово предположение. Присъствието на
свид. А. при транспортирането и приемането на товарния автомобил не установяват,
както лицата в пункта на „****“ ООД, така и свид. М. М., за когото подсъдимият
твърди, че наел да го превози до това място.
Показанията
на свид. М. също нямат значимост за утвърждаване тезата на подсъдимия. Свидетелят установява, че
притежавал ППС с платформа, пригодена за превоз на автомобили, че случайно бил
нает от подсъдимия и транспортирал товарен автомобил, по описание отговарящ на
процесния, до двор за вторични суровини
в индустриалната зона в кв. „****“. Свидетелят потвърждава начина
на разтоварване на превозното средство и
свидетелства за предаването на пари от
служителя в пункта на подсъдимия, като твърди, че чул уговорка да бъдат
върнати от лицето, което ще дойде да си прибере буса.
В действителност обаче, според обясненията на подсъдимия, тази уговорка е била
между него и свид. С.Т., не със
служителя в пункта, и първият изобщо не е присъствал на мястото при откарването на автомобила на свид. И.. Следователно,
твърденията на М. М. не се основават на действителни възприятия – факт, който
сериозно дискредитира показанията му по отношение убедителност и достоверност. Прави
впечатление също, че описвайки уверено състоянието на вещта като „купчина желязо“ с изпуснати гуми,
с липсващ волан и без двигател, посочвайки и точното място, на което е била
оставен на площадката на пункта, след предявяване на снимките в албума към
протокола за оглед, свидетелят явно отстъпва от първоначалната си увереност,
изразявайки се несигурно и с предположения за същите обстоятелства поради липса
на точен спомен. Същевременно, показанията му не се вписват логично и не
утвърждават обясненията на Б. за това, че уговорката му със свид. Т. да приеме
на паркинг МПС е направено в предходен момент /обстоятелства, които последният
отрича/, доколкото М. изяснява, че е бил ангажиран с превоза при напълно случайни
обстоятелства от подсъдимия, когото до този момент не познавал.
Предвид
изложеното, съществена значимост за изясняване същността на договорката между Б.Б. и свид. С.Т. относно собствената на И. вещ, а оттук за
намеренията на подсъдимия спрямо нея,
безспорно имат показанията на свидетелите Т., П.К. и П.И., които са източник на
преки доказателствени факти. Именно този момент е значим за решаването на
казуса, доколкото са инкриминирани действията по предаване на вещта в пункта.
Показанията на посочените от подсъдимия
свидетели - Р.К., Й.Н. и И.А. са неотносими в този аспект, доколкото никое от трите лица не
е присъствало на мястото, и пред никого от тях Б.Б. не
е споделил намеренията си. Субективните им оценки за действията, подбудите и
евентуалните му цели, основаващи се на предположения, са ирелевантни
.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите Т., К. и И., като приема, че
тримата възпроизвеждат добросъвестно и обективно релевантните за делото факти и
са незаинтересовани от изхода на конкретното дело. В изявленията им не се
откриват значими противоречия, не се установяват нелогични моменти или изопачаване на факти с
правно значение. Основавайки се на техните показания, които изцяло кореспондират помежду си, съдът отхвърля като недостоверно
твърдението на подсъдимия за това, че предприетото от него действие по предаване
на т.а. „Фолксваген Транспортер“ в пункта за
изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали, стопанисван от „****“ ООД, е
било по уговорка с представляващия фирмата за оставянето му на съхранение на
паркинг на територията на площадката, до прибирането му от собственика. Ако намеренията му са му били такива, то не е
имало никаква причина да задържи регистрационните табели на автомобила в дома
си, за които при доброволното им предаване в хода на разследването обяснил, че лично
демонтирал. Нелогично е също, вземайки в заем сума от 350 лв. от свид. Т., да
задължи с връщането й свид. И., без помежду им да е имало подобна уговорка и
без да го е уведомил за местонахождението на автомобила му. В още по-висока степен противоречи на
логиката свид. Т. да е приел на площадката на пункта за неопределено
време чуждото превозно средство напълно безвъзмездно, тъй като според
изяснената от подсъдимия ситуация, свидетелят е следвало да получи от
собственика връщане на дадената в заем сума, но не и такава, предназначена за съхранение на вещта
до прибирането й.
Съдът
отхвърля като неоснователни доводите на защитата в насока оспорване доказателствената стойност на показанията на горепосочените трима свидетели с мотив,
че са явен израз на оговор, повлияни от собствените
им укорими действия, по обявяване на вещта за продажба в
интернет сайт за автомобили, с които всъщност сами са демонстрирали намерение
за противозаконно разпореждане с чужда вещ в свой интерес. Подобна зависимост
между показанията им относно обстоятелствата, при които вещта е попаднала в
тяхна фактическа власт /които са предмет на настоящия казус/, и следващите им
действия, съдът не установява, тъй като съобщените уличаващи подсъдимия факти
по никакъв начин не са насочени към собствено оневиняване и
избягване на наказателна отговорност за евентуален опит за престъпление по
чл.206 от НК при други обстоятелства и на друга дата. Това е така, защото
независимо дали товарният автомобил им е предаден по уговорка за продажба за
скрап след представяне на необходимите документи, или за съхранение, докато бъде потърсен от
собственика, каквато е версията на подсъдимия,
и в двата случая, вещта е държана правомерно на съответно правно основание,
поради което предприетите на по-късен етап действия по публичното й предлагане
за продажба са били извън условията на всяка от договореностите.
Следва да
се отбележи, че това действие е извършено около месец след предаването на автомобила
от Б., в който период, нито той самият се върнал, за да представи обещаните
документи, нито Т. е успял да го намери,
като липсват всякакви доказателства да са знаели, че автомобилът принадлежи не на Б., а другиму. Очевидно
е, че никой от тримата не се е чувствал застрашен от търсене на наказателна
отговорност, тъй като в нито един етап от наказателното производство, в
процесуалното положение на свидетел, не се е възползвало от правото по чл.121, ал.1 от НПК, не е възприел защитна позиция
на избирателно възпроизвеждане на събитията, напротив - съдействал е безусловно
за изясняване на релевантните факти, което се установява, както от извършените
с тяхно участие действия по разследването, така и от показанията на свид. Л.С.,
на когото в най-ранния етап от разследването са предоставили за преглед
записите от разположената на площадката на пункта видеоохранителна
система, а и от показанията на
пострадалия, пред когото непосредствено след откриване на вещта
управителят на пункта е дал сведения, напълно припокриващи се с тези, които Т.
впоследствие е съобщил при разпита му като свидетел. Отделно от това, ако изложения от защитата мотив има основание да
бъде обсъден по отношение свидетелите Т. и И., които по общо съгласие са обявили
превозното средство за продажба след като
Б. продължително време не донесъл документи за него, то такъв отсъства
при свид. П.К., който не е имал никакво участие в техните действия. Доказателствата събрани по делото не установяват какъвто
и да е друг личен мотив у горепосочените свидетели да съобщят неверни факти във
вреда на подсъдимия, особено предвид съществуващите от дълги години приятелски
отношения между него и свид. Т..
Извън изложеното, преценката
има ли извършено престъпление и събрани ли са достатъчно доказателства за
повдигане на обвинение срещу конкретно лице принадлежи на органите на
досъдебното производство, суверенна е и не подлежи на съдебен контрол, поради
което определянето на процесуалното качество на свидетел на лице, евентуално
съпричастно към престъпление, нито изключва доказателствената годност на
показанията му, нито рефлектира спрямо приетата от прокурора правна рамка на
обвинението и насочеността му спрямо конкретния подсъдим.
По тези съображения съдът приема, че
инкриминираното действие по предаване на собствения на свид. О. Ч. - Е. И.
товарен автомобил като отпадък /за скрап/ в пункта на „****“ ООД срещу
заплащане на парична сума, правилно е оценено от държавното обвинение като
действие на разпореждане с чужда вещ, което
е противозаконно, тъй като е извършено без знанието и съгласието на
легитимния собственик.
Вплетените в отношенията между подсъдимия и
пострадалия гражданско-правни елементи, относими към мотива на престъплението,
категорично не поставят казуса в рамките на неуреден граждански спор.
Несподеляема е позицията на защитата за несъставомерност
на деянието от обективна страна, аргументирана с доводи, че предвид установения
специален режим за разпореждане с процесната
вещ, противозаконно разпореждане с нея е
възможно само в установената от закона форма – писмен договор за покупко-продажба
с нотариално удостоверяване на подписите на страните, каквито действия подсъдимият
не е предприел. В правната доктрина и съдебната практика е изяснено, че изпълнителното
деяние на обсебването може да се изрази,
както в противозаконно юридическо разпореждане, така и във фактическо такова, а
също и в бездействие - в случай на
противозаконен отказ вещта да са върне. В случая става дума за противозаконно
фактическо разпореждане, тъй като подсъдимият по неформален начин е продал
вещта като отпадък с очакването, че ще бъде унищожена. Независимо, че до този
резултат не се е стигнало по изяснените вече причини, престъплението е
довършено с факта на възмездното предаване на инкриминираната вещ в пункта за
изкупуване на отпадъчни метали. Именно в това
са се изразили конкретните фактически
действия по разпореждане с процесното МПС, чрез които
Б.Б. е предал
фактическото владение на трети лица, но не за съхранение, а за унищожаване
като отпадък, с което реално е засегната възможността на пострадалия да се
разпорежда със собствената си вещ. Липсата на проявена от подсъдимия след този
момент заинтересованост спрямо автомобила и неизпълнимото задължение, което
поел при предаването му /да представи документи, с които не разполагал/, убедително
сочат, че собственото му субективно отношение е било за окончателност на извършеното
по описания начин разпореждане.
Несъмнено,
осъществявайки фактическото разпореждане с товарния автомобил, подсъдимият
е съзнавал, че действията му с чуждата вещ излизат извън правомощията му,
произтичащи от правното основание на което я владее, и че с това разпореждане
ще увреди чуждите права за сметка на своя интерес. Към същия този момент И. е продължавал да търси контакт
с него, настоявайки за изпълнение на договора им, с което поведение ясно е
манифестирал, че не се е дезинтересирал от своята вещ.
Поведението му, предприето след като случайно видял обявата за продажба на
собствения му автомобил /незабавно сигнализирал в полицията, търсил подсъдимия
по телефон и отишъл на място в пункта/, утвърждават показанията му като
истинни. Умисълът на подсъдимия за увреда на
интересите на свидетеля и противозаконно своене се извлича
от обективния факт, че въпреки позицията на И., по същото това време и без да
го предупреди, същият окончателно се е разпоредил с предмета на престъплението
в свой интерес.
Установените факти за поведението на подсъдимия
сочат, че инкриминираното фактическо
разпореждане с товарен автомобил „Фолксваген
Транспортер Т“ с регистрационен №*****в негова полза
е резултат от възникнало в процеса на владеене присвоително
намерение спрямо чуждата вещ, т.е., извършено е с пряк умисъл
за обсебване. Правното основание, на което го
е получил от свид. И. и условията, при които е станало това, са били
несъвместими с каквито и да е основания за възникване на субективна увереност
за някакво свое право да се разпорежда с нея като със своя вещ. Подсъдимият е съзнавал,
че нито има право за извършване на разпоредителни действия, още по-малко за процесното, нито съгласие за него от страна на собственика,
но въпреки това го е извършил, мотивиран от удовлетворяването на свой интерес. Доказан
е както елементът противозаконност
на извършеното разпореждане, така и субективният елемент от състава на
инкриминираното престъпление.
Обсъдените доказателствени източници и установеното чрез
тях фактическо положение мотивират у съдебния състав убеждение, че деянието, за
което подсъдимият Б.Б. е предаден на съд е
съставомерно, тъй като са доказани всички елементи от фактическия състав на престъплението
по чл.206, ал.1 от НК.
Съдът приема определената пазарна стойност на предмета
на престъплението съгласно заключението на извършената в съдебното следствие
допълнителна оценителна експертиза /1600 лв./. Същото е дадено след непосредствен оглед на вещта, какъвто не е бил извършван при първоначалната експертиза,
ясно и пълно е, дава изчерпателни, обосновани и компетентни отговори на
поставените задачи . Същото е изготвено от експерт с необходимата квалификация,
знания и опит при всестранно, задълбочено и прецизно изследване на въпросите на
експертизата, поради което се кредитира с пълно доверие. Този извод обуславя
оправдаване на подсъдимия по обвинението в частта относно стойността на
присвоената вещ - за разликата до
2840 лева.
В устното допълнение към експертизата вещото лице
убедително защити заключението като посочи, че при определяне на пазарната
стойност на актива са съобразени всички доказателства по делото, включително събраните
в съдебното следствие нови такива за конкретните функционални и качествени
характеристики на оценяваната вещ, предназначението и техническото й състояние.
В експертизата са изяснени ползваните методи за оценяване, съобразени са
елементите на реалното изхабяване на актива под формата на физическо износване,
морално остаряване и икономическо обезценяване,
настъпили в резултат на експлоатацията, извършено е и сравнение на оценявания
актив по вид и качества с идентични пазарни аналози, открити в интернет, както
и анализ на пазарното търсене и предлагане /за офертни
цени/ на подобни употребявани активи от същия клас. Според експерта, извършения
непосредствен оглед на обекта на експертизата и събраните в съдебното
следствие доказателства, съдържащи допълнителна информация за състоянието на
МПС, са повлияли на крайната оценка спрямо първоначалната експертиза, като
при непроменен процент на физическо
износване /93%/, са мотивирали завишаване процентите на морално /функционално и
технологично/ обезценяване и икономическото обезценяване, в резултат на което е определена пазарна стойност на оценяваната вещ към датата на деянието от
1600 лв. Отбелязано е, че тази стойност е напълно съпоставима със
стойността на актива по сравнителния метод - на база ползваните пазарни
аналози.
С оглед квалификацията на експерта, задълбоченото
изследване на обстоятелствата относими към задачите на експертизата,
обоснованите и поради това убедителни
изводи, съдът приема, че пазарна стойност на актива към момента на извършване
на деянието, е определена компетентно,
при съобразяване на всички релевантни
обстоятелства и по най-благоприятен за подсъдимия начин. Достатъчно е да се
отбележи, че тази цена е с около 50 % по-ниска от цената, за която са обявени за продажба в
интернет сайтове ползваните пазарни аналози, от цената която свид. П.И. е
обявил при публикуването на обявата за продажба на процесния товарен автомобил,
и е по-ниска от цената, за която пострадалият И. е придобил собствеността му
през 2016 г., купувайки го на публична продан.
Неоснователни са и възраженията на защитата, че вещта
неправилно е оценявана като МПС, а не
като друга /неясно каква/ вещ, както и че е била неизползваема по
предназначение поради липсата на двигател. Вещта предмет на престъплението е
МПС – товарен автомобил, което е било регистрирано по предвидения ред. Доказателствата, установяващи това са веществените
доказателства по делото /регистрационните табели с номер ****, а и самият
автомобил/, както и постановлението за възлагане на МПС, издадено от ЧСИ по
изпълнително дело №20148090400311/14 от 05.05.2016 г.
/л.34 от дос. пр-во/, в което
се съдържа подробна индивидуализация на същото чрез посочените регистрационен номер, марка, модел, тип,
идентификационен номер /рама/, номер на двигател, вид гориво, обем и максимална мощност, данни за първа регистрация,
брой оси и места за сядане. Т.е., като
купувач на публичната продан пострадалият И.
е придобил собствеността на
регистрирано по предвидения ред МПС – товарен автомобил. До датата на инкриминираното престъпление регистрацията му
не е променяна, нито е прекратявана /това твърди свид. И., доказателства и
твърдения за противното няма/, което се извършва при условията и по реда на глава
втора, раздел II и III от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства . В условията на наложен запор върху
превозното средство, промяна в регистрацията не е била и възможна до отмяна на
законовото ограничение, съгласно разпоредбите на цитираната по-горе наредба – обстоятелство, което
е било известно на свид. И., и за което същият съобщава в показанията си.
Обстоятелството, че процесната
вещ не е била с оригинален двигател на WV, а с такъв предназначен за друга марка превозни
средства, е съобразено от вещото лице и
при оценката. Доказателствата по делото убедително установяват, че товарният
автомобил е бил закупен оборудван с двигател, видно от постановлението за
възлагане, и с такъв е предаден на подсъдимия за реставрация. В този смисъл са
показанията на пострадалия, но и на свидетелите С.Т. и Й.Н.,
който в показанията си в досъдебното производство, приобщени
чрез прочитането им в съответните
части, установява, че е имал уговорка с И. лично да извърши ремонт на двигателя
на товарния автомобил след като подсъдимият външно го реставрира. Отричането от
страна на свидетеля тази уговорка да се е отнасяла за процесното
МПС се приема за недостоверно, тъй като от цялостния смисъл на изявленията му
при първоначалния разпит ясно следва, че се визира именно товарен
автомобил „Фолксваген Транспортер“ с „надписи
… за превоз на дограма“, а не сочен в съдебното следствие подобен от друга
марка, за какъвто Н. изобщо не е давал
сведения в показанията си. В синхрон с посочените доказателствени източници е и
обективно състояние на процесната вещ при намирането й
в пункта на „****“ ООД, закрепено в съставения протокол за оглед на
местопроизшествие от 10.03.2018г. и албума към него, установяващи наличие на
двигател в предназначения за целта отсек в
каросерията. Обстоятелството дали техническото състояние на двигателя е позволявало
привеждане на превозното средство в работен режим и движение изобщо не променя
естеството на вещта и не е основание за оценяването й като друг вид вещ, а има
значение единствено за определяне на пазарната й стойност, което
експертът е съобразил. Абсолютно ирелевантно е и дали към
момента на огледа, извършен от вещото лице за нуждите на назначената допълнителна
оценителна експертиза повече от година и
половина след датата на извършване на престъплението, двигателят е бил наличен, още по-малко
работещ ли е бил, след като още на 14.06.2018г. с подписване на двустранен
протокол автомобилът е бил върнат на собственика му .
Пазарната оценка на инкриминираната вещ, надвишаваща
повече от три пъти МРЗ към датата на престъплението, естеството и
предназначението на вещта, механизмът на осъщественото спрямо нея престъпно
присвояване, не разкриват маловажност на случая и основания за прилагане на привилегирования
състав на чл.206, ал.5 от НК.
С оглед установеното от фактическа страна и
съображенията по-горе, настоящият състав на ПРС прие, че с деянието си подсъдимият
Б.Г. Б. е осъществили от обективна и
субективна страна фактическия състав на чл. 206, ал.1 от НК, тъй като на 17.02.2018г., в гр.Перник, противозаконно е
присвоил /разпоредил се като със своя – предал владението й на трето лице срещу
сумата от 350 лева/, чужда движима вещ, която владеел – товарен автомобил марка
„Фолксваген Транспортер Т“, с регистрационен № *****и
индентификационен номер на рама *****, собственост на
О. Ч. - Е. И., на
стойност 1600,00 лева /хиляда и шестстотин лева/.
От обективна страна престъплението е извършено чрез
действие, а именно противозаконно присвояване на чуждата движима вещ, проявило
се във фактическо разпореждане с нея в свой интерес /товарният автомобил е издаден
за скрап в изкупвателен пункт/, извън знанието и съгласието на собственика.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно,
при пряк умисъл като форма на вината, тъй като е съзнавали общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
целял настъпването им. Същият е съзнавал
основанието, на което е получил фактическата власт върху веща, правата и задълженията
свързани с него, но е действал в разрез с тях в свой интерес, съзнавайки, че
уврежда чужди права.
Подбуди за извършване на престъплението – намерение за
противозаконно облагодетелстване, породило се на базата на възникнали спорни
отношения по повод облигационното отношение със собственика.
Съдът цени като смекчаващи отговорността обстоятелства
по отношение на подсъдимия чистото му съдебно минало и факта, че присвоената
вещ е върната в патримониума на собственика, макар това да се е случило без
съдействието на дееца, а изцяло вследствие активността на собственика и
действията на органите на полицията, което обстоятелство изключва приложението
на привилегирования състав на чл.206, ал.6, вр. ал.1 от НК. Дадените от Б. обяснения
съдът не цени в горния аспект, тъй като в същинската си част те обслужват
защитната му позиция.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие
особеностите в обективната страна на престъплението, посочени по-горе, както и естеството
на предмета на престъплението – товарен автомобил,
имащ антикварна стойност за собственика.
С оглед формираните правни изводи, съдът призна подсъдимия Б.Г.Б.
за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.206, ал.1 от НК и като взе предвид всички
обстоятелства по чл.54 от НК и целите на наказанието по чл.36 от НК, го ОСЪДИ на 1 /една/ година лишаване от свобода, като го оправда по обвинението в частта относно стойността на присвоената
вещ - за разликата до 2840,00 лева /две хиляди
осемстотин и четиридесет лева/.
Мотивиран от липсата на други прояви на подсъдимия до
момента, съдът прие, че определеното в минимален размер наказание е справедливо,
съответства на тежестта и естеството на престъплението и е достатъчно за
успешно изпълнение на целите по чл.36 от НК, при постигане на необходимия
баланс между индивидуалната и генералната превенция.
Приетите смекчаващи отговорността обстоятелства не
разкриват нито изключителност, нито многобройност, за да мотивират допълнително
смекчаване на наказателно-правното положение на подсъдимия за извършеното престъпление
при условията на чл.55 НК.
Срокът на определеното наказание лишаване от свобода и
обстоятелството, че Б. не е осъждан на такова наказание за престъпление от общ
характер изпълват формалните предпоставки за прилагане института на чл.66 от НК. В конкретиката на казуса, преценявайки комплекса от фактори, относими към
наказването, съдът намери, че за постигане целите на наказанието не е
наложително подсъдимият да го изтърпи ефективно, поради което на основание
чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от 3 /три/ години, считано от
влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият Б.Г.Б. да заплати в полза
на държавния бюджет, по сметка на ОД МВР – Перник, сумата от 149,44 лв.,
представляваща направени в досъдебното производство разноски, а в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Перник - сумата от 145,00
лева, за направените разноски в съдебното следствие /възнаграждения на вещо
лице/.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ