№ 6708
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100514944 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 18616/16.10.2024г., постановено по гр. д. № 22505/24г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 157 състав, са уважени частично предявените
положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , като е признато за установено, че
всеки от ответниците С. С. Н. и Р. С. Н. – П. дължи на „Топлофикация София” ЕАД
суми по: 36,50 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот
с адрес: гр. ****, аб.№ 379823, за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 15.01.2024 г. до окончателното заплащане на вземането, 4,02 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 04.01.2024 г.; 12,54 лв.,
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.06.2021 г. до
30.4.2023 г., ведно със законната лихва от 15.01.2024 г. до окончателното заплащане на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2659/2024 г. на
СРС, 157 състав, като за горницата исковете са отхвърлени като неоснователни. Всеки
от ответниците е осъден да плати разноски от по 286,03лв., а „Топлофикация София”
ЕАД е осъдено да плати разноски на Р. С. Н. – П. в размер на 6.98лв.
Всеки от ответниците е подал въззивна жалба в срока по чл.259 ГПК, в които се
съдържат конкретни оплаквания срещу решението по съображения, че претендираните
1
от „Топлофикация София” ЕАД задължения са били платени, както следва: В жалбата
на С. Н. се сочи, че задължението му от 25.56лв. било платено на 01.02.2024г., така и
22.98лв. били платени на 23.06.2020г., а заключението по ССчЕ било за различен
абонатен номер и не касаел конкрентия имот. В жалбата на Р. Надейнова се възразява
срещу решението по конкретни съображения, че претендираните от „Топлофикация
София” ЕАД задължения са били платени на 01.02.2024г., така и с разписката от
23.06.2020г. се установявало плащане за задълженията, която разписка не била взета
предвид, а назначената ССчЕ била изготвена за различен абонатен номер и не касаела
процесния имот.
Представените пред настоящата инстанция писмени доказателства не са нови,
същите са приобщени пред СРС (л.56 и сл.) и не се явяват нововъзникнали, нито
новоузнати, нито е налице хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК, поради което и не подлежат
на обсъждане.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца в първоинстанционното производство, с който оспорва жалбата и претендира
разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно
по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното първоинстанционно решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо, а по същество и ПРАВИЛНО поради следните
съображения:
Процесният топлоснабден имот представлява гараж № 2, находящ се в гр.****,
за който има открита инсталация № **********/ аб.№ 379823. Претендираните суми
са за периода 01.05.2020г. до 30.04.2023г. /с оглед частично уважаване възражението за
давност е признато за установено дължимост на претенциите за периода от 01.12.2020г.
до 30.04.2023г./ С приетия за окончателен доклад по делото, при правилно
разпределена тежест на доказване, вкл. с оглед отделеното за безспорно, че
ответниците са съсобственици (при равни квоти) на топлоснабдения гараж с партида
№ 379823, до който е доставена топлинна енергия и е извършена услуга дялово
разпределение в претендираните от ищеца размери, е указано, че в тежест на
ответниците да докажат положителния факт на погасяване на дълга.
С отговора на исковата молба се твърди плащане на претендираните суми, за
2
което са представени: разписка на ИЗИПЕЙ от 23.06.2020г., в която е описан: адрес
гр.****, ет.****, инсталация № **********, аб. № 379823 /по фактури за периода от
м.10.2019г. до м.05.2020г./; Разписка /покупка/ от 01.02.2024г. за сумата от общо
25.56лв., с получател „Топлофикация София“ ЕАД, както и фискални бонове към аб.№
379823/********** за периоди, както следва: за м.02.2024г., м.12.2023г., м.11.2023г.,
м.10.2023г., м.09.2023г., м.08.2023г., м.07.2023г., м.06.2023г., м.05.2023г., които са извън
процесния период, а фискалните бонове за м.04.2021г., м.11.2020г., м.10.2020г.,
м.09.2020г., м.08.2020г. са в размери на по 0.01лв. лихва при плащане. При
съобразяване спорния предмет на делото /с оглед оспорванията на ответниците и
представените към отговора на исковата молба документи за плащане/ СРС е
концентрирал спора по възражението за давност /с оглед необжалваната
отхвърлителна част не е предмет на въззивното производство/ и за плащане, който е
пренесен пред настоящата инстанция.
С оглед спорния въпрос пред първата инстанция е изслушано заключение на
вещото лице по допусната ССчЕ, прието и неоспорено от страните /вкл.
процесуалния представител на въззивниците/, в което, вкл. по служебно зададения от
СРС въпрос да съобрази представените с отговора на исковата молба документи за
плащане, е дало заключение, че претендираните суми начислени за топлинна енергия и
дялово разпределение не са погасявани, от ответниците не са постъпвали плащания,
вкл. след завеждане на иска за погасяване на сумите, част от приложените писмени
доказателства отразяват извършени плащания по фактури (ТЕ от м.10.2020г. до
м.04.2021г. в размер на 20.48лв. и ДР от м.12.2020г. до м.05.2021г. в размер на 6.55лв.)
са отразени като платени, но не са включени в претенцията на ищеца , а останалите
писмени доказателства за извършени плащания са извън процесния период (от
м.05.2023г. до м.12.2023г., а за ТЕ били погасени м.05.2023г., м.11.2023г. и м.12.2023г.).
В този смисъл е дадено заключение, че топлинна енергия за периода от 01.12.2020г. до
30.04.2023г., при съобразяване извършените плащания в размер на 16.60лв. е в размер
на 72.99в., а обезщетението за забава е в размер на 08.05лв., така и за дялово
разпределение (погасени са в размер на 6.55лв., за периода от м.12.2020г. до
м.05.2021г.) са непогасени за периода м.06.2021г. до м.04.2023г. в размер на 25.09лв.
Неоснователно се поддържа, че задължението на въззивниците /ответници/ с
плащанията от 23.06.2020г. и 01.02.2024г. са погасени процесните вземания – видно от
представените доказателства, вкл. с оглед посочените фискални бонове и период на
плащане, вкл. съвкупно със заключението на вещото лице се установява, че
плащанията не обхващат процесните претенции. Изрично в този смисъл е и
заключението /прието без оспорване от страните, вкл. процесуалния представител на Р.
С. Н. – П./ по ССчЕ, което настоящият състав кредитира като обективно и
компетентно изготвено.
3
Липсват други оплаквания, поради което с оглед чл. 269 от ГПК въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата, поради което и с оглед съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че с правно на разноски разполага само
въззиваемият, който е претендирал присъждане на юрк.възнаграждение, което съдът
определи в размер на 100лв. с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото,
които разноски следва да се понесат разделно от въззивниците.
Така мотивиран, Софийският градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18616/16.10.2024г., постановено по гр. д. №
22505/24г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 157 състав, в обжалваните частта, в
която е признато за установено, че: С. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. **** дължи
на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 36,50 лв. - представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за имот с адрес: гр. ****, аб.№ 379823, за
периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от предявяване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 15.01.2024 г. до окончателното заплащане на вземането;
4,02 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 04.01.2024 г.; 12,54 лв.,
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.06.2021 г. до
30.4.2023 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК –
15.01.2024 г. до окончателното заплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение от 08.02.2024 г. по ч. гр. д. № 2659/2024 г. на СРС, 157 състав, както и в
частта, в която е признато за установено, че: е Р. С. Н. – П., ЕГН **********, с адрес:
гр. **** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 36,50 лв. - представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за имот с адрес: гр. ****, аб.№ 379823, за
периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от предявяване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 15.01.2024 г. до окончателното заплащане на вземането;
4,02 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 04.01.2024 г.; 12,55 лв.,
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.06.2021 г. до
30.4.2023 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК –
4
15.01.2024 г. до окончателното заплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение от 08.02.2024 г. по ч. гр. д. № 2659/2024 г. на СРС, 157 състав.
В останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание на чл. 273 вр. чл.78, ал.1 от ГПК С. С. Н., ЕГН
**********, и Р. С. Н. – П., ЕГН **********, да заплатят на „Топлофикация София“
ЕАД разноски по настоящото въззивно производство в размер на общо 100лв. (по
50лв. от всеки).
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5