№ 2342
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20241100502635 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Д. П., ответник в
първоинстанционното производство, чрез адв. Н., срещу решение № 20710 от
14.12.2023 г. по гр. дело № 53144/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
169-и състав, с което Д. Б. П., ЕГН **********, е осъден да заплати на
основание чл. 59 ЗЗД на Т. И. С., ЕГН **********, сумата от 2892,12 лева,
представляваща заплатена от ищцата сума, с която ответникът се е обогатил за
сметка на ищцата, ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението
поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Ищцата била
извършила процесните плащания с основанието нравствен дълг към дъщеря й
и към ответника, нейн зет. СРС следвало да констатира, че е налице
хипотезата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД, поради което даденото не можело да се иска
обратно. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде отменено като
предявеният иск бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата Т. С., ищец в
първоинстанционното производство, чрез адв. Ш., е подала отговор на
въззивната жалба. Заявява се, че тя била неоснователна, а решението на СРС
било законосъобразно. Възражението по чл. 55, ал. 2 ЗЗД се въвеждало в
процеса едва с въззивната жалба, поради което било недопустимо. Искането
1
към съда е жалбата да бъде оставена без уважение.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е и въззивна жалба
от Т. С. чрез адв. Ш. срещу решението в частта, в която искът е отхвърлен за
горницата над 2892,12 лева до пълния предявен размер от 4338,22 лева в
размер на 1446,16 лева. Представените по делото 6 броя разписки доказвали
плащане в размер на 2893,56 лева, а не на 2892,12 лева. Погасяването на
оставащата част от дълга се установявало от доказателства, които неправилно
не били допуснати от СРС. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде
отменено в обжалваната част като предявеният иск бъде уважен изцяло.
Претендират се разноски.
По тази жалба е постъпил отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от Д. П.
чрез адв. Н.. В него се твърди, че не било доказано плащането на 9-те вноски
по заема. Искането към СГС е жалбата да бъде оставена без уважение.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. По
въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, за интереса на някоя от страните по делото, когато има изрично
законово задължение, и за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР №
1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. Казусът не попада в
тези изключения, поради което въззивният съд се произнася по правилността
на решението само по наведените в жалбата основания.
Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от
законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради
което е валиден и допустим. По отношение на неговата правилност съдът
обсъди събраните по делото доказателства и доводи на страните като достигна
до следните фактически и правни изводи:
Предявен е осъдителен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба
всеки, който се е обогатил за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил до размера на обедняването като това право възниква,
когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Фактическият
състав на неоснователното обогатяване включва следните елементи:
имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат
на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от
общи факти, липса на правно основание за имущественото разместване и
липса на друго основание за защита на правата на ищеца.
В конкретиката на делото ищецът следва да установи, че е налице
валиден договор за заем между ответника и „Ти би ай банк“ АД и че извършил
плащания по него, в резултат на които задълженията на Д. П. са били
погасени. В тежест на ответника е да докаже, че направените плащания имат
основание, което изключва неговата отговорност към ищеца.
2
С определение по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК от 20.10.2023 г. СРС е приел за
безспорно между страните, че между Д. П. и „Ти би ай банк“ АД е бил
сключен договор за потребителски кредит № ********** на 20.09.2019 г.
Докладът на делото е бил приет без възражения от страните като такива не са
релевирани и в двете въззивни жалби.
По същество жалбата на Д. П. е неоснователна.
Възражението в жалбата се състои в това, че СРС неправилно не бил
допуснал доказателства, които щели да установят, че основанието за
извършеното плащане било изпълнение на нравствен дълг от ищцата към
нейната дъщеря и зет. Съгласно чл. 55, ал.2 ЗЗД не може да се иска връщане на
даденото от този, който съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг. Това
възражение не е направено от ответника в отговора на исковата молба. Там се
твърди, че ответникът е предоставял на съпругата си Б. С. средства за
издръжка на семейството, включително и за изплащане на процесния заем.
Съгласно чл. 133 ГПК, когато ответникът не направи възражения, той
губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства. Възражението, че ищецът е направил
плащанията в изпълнение на свой нравствен дълг, е правоизключващо
отговорността на ответника и е следвало да се направи именно в срока за
отговор на исковата молба. То е въведено от ответника едва с въззивната
жалба, поради което се явява преклудирано. Ответникът не сочи непредвидени
обстоятелства, които са му попречили да го направи в срока по чл. 131 ГПК.
Ето защо разглеждането на възражението в жалбата по чл. 55, ал. 2 ЗЗД в
настоящото производство е недопустимо.
Други възражения в жалбата на Д. П. не са направени, с което предметът
на въззивната й проверка е изчерпан. По въведените в жалбата възражения
СГС намира решението за правилно в обжалваната част и то следва да бъде
потвърдено.
Жалбата на Т. С. е частично неоснователна.
По делото са представени 6 броя разписки, изходящи от „Easy Pay”, и
подписани от ищцата. Тези документи удостоверяват извършените от нея
плащания към „Ти би ай банк“ АД с основание погасяване на задълженията по
договор № **********. Пред въззивния съд е приета като писмено
доказателство справка за извършените плащания по този договор, изходяща
от „Ти би ай банк“ АД. Налице е пълно съвпадение между разписките и
посочената справка по отношение на дати и суми. Сумите, които ищцата е
превела на банката са, както следва: 482,02 лева на 27.12.2019 г., 482,45 лева
на 24.01.2020 г., 482,02 лева на 26.03.2020 г., 482,24 лева на 25.04.2020 г.,
482,02 лева на 27.05.2020 г. и 482,37 лева на 22.06.2020 г. Сборът на тези суми
е 2893,12 лева. Първата инстанция е приела, че техният сбор е 2892,12 лева.
Предвид изричното оплакване в жалбата в тази насока, на ищцата следва да
бъде присъдена сумата от още 1 лев, представляващ извършено от нея
плащане, с което е погасено вземането по процесния договор за заем.
3
Решението на СРС следва да бъде ревизирано в тази му част.
По делото не се установиха твърденията в жалбата на Т. С., че тя е
изплатила изцяло потребителския кредит в общ размер на 4338,22 лева. От
представените от „Ти би ай банк“ АД справка и извлечение от сметка се
установява, че процесният договор за заем е напълно погасен. Фактът, че
именно ищцата е извършила плащането на стойност 2893,12 лева се
установява от цитираните разписки, защото те са подписани от нея. За
останалата част от заема в размер на 1445,10 лева, тя не е ангажирала подобни
или други доказателства. Ето защо жалбата в тази й част е неоснователна.
В обобщение на изложеното, жалбата на Д. П. следва да се остави без
уважение, а жалбата на Т. С. е основателна за сумата от 1 лев. Решението
следва да бъде частично отменено в отхвърлителната му част като на ищеца
следва да бъде присъдена тази сума.
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като с
настоящото решение въззивният съд се произнася и относно разноските,
направени пред първата инстанция.
Пред СРС ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
173,52 лева и 600 лева за платено адвокатско възнаграждение или общо в
размер на 773,52 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно на
уважената част от иска, правото на ищеца за сторени пред СРС разноски
възниква за сумата 515,85 лева.
Пред СГС въззиваемата Т. С. е направила разноски в общ размер 628.93
лева, от които 28.93 лева са заплатена държавна такса и 600 лева за платено
адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК й се полагат
разноски в размер на 419,43 лева. С първоинстанционното съдебно решение са
й присъдени разноски в размер от 531,72 лева, превишаващ полагащият й се
такъв от 515,85 лева с 15,87 лева, поради което, с настоящото решение
въззивният съд й присъжда сумата от 403,56 лева, представляваща разликата
между полагаемите й се 419,43 лева и присъдените й в повече от СРС 15,87
лева.
Правото на разноски на страната за адвокатско възнаграждение е за един
адвокат, предвид на което и с арг. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК съдът съобразява
заплатеното от ответника Д. П. възнаграждение на осъществилата защитата
му пред СРС адв. Н. в размер на сумата 600 лева. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК правото му на разноски пред първата инстанция е за сума в размер на
199,86 лева. С първоинстанционното съдебно решение са му присъдени
разноски в размер от 187,56 лева, който е по-нисък от полагащият му се такъв
от 199,86 лева, поради което, с настоящото решение въззивният съд му
присъжда разноски пред СРС в размер на 12,30 лева, представляваща
разликата между тези две суми.
Пред СГС ответникът Д. П. доказва сторени разноски в общ размер
657,84 лева, от които 57,84 лева за платена държавна такса и 600 лева за
4
платено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК правото
му на разноски пред въззивния съд е за сума в размер на 219,13 лева, която
следва да му бъдат присъдена.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20710 от 14.12.2023 г. по гр. дело № 53144/2022 г.
по описа на Софийски районен съд, 169-и състав, в частта, в която искът на Т.
И. С., ЕГН **********, срещу Д. Б. П., ЕГН **********, по чл. 59 ЗЗД е
отхвърлен за горницата над 2892,12 лева до сумата от 2893,12 лева, като
вместо това постановява:
ОСЪЖДА Д. Б. П., ЕГН **********, да заплати на Т. И. С., ЕГН
**********, сумата от 1 лев, представляваща разликата над присъдената от
Софийски районен съд сума от 2892,12 лева до сумата от 2893,12 лева,
представляваща заплатената от Т. И. С. сума по договор за потребителски
кредит № ********** от 20.09.2019 г., сключен между Д. Б. П. и „Ти би ай
банк“ АД, с която сума Д. Б. П. неоснователно се е обогатил за сметка на Т. И.
С., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба, 30.09.2022 г., до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20710 от 14.12.2023 г. по гр. дело №
53144/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 169-и състав, в частта, в
която Д. Б. П., ЕГН **********, е осъден да заплати на основание чл. 59 ЗЗД
на Т. И. С., ЕГН **********, сумата от 2892,12 лева, представляваща
заплатената от Т. И. С. сума по договор за потребителски кредит №
********** от 20.09.2019 г., сключен между Д. Б. П. и „Ти би ай банк“ АД, с
която сума Д. Б. П. неоснователно се е обогатил за сметка на Т. И. С., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба,
30.09.2022 г., до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20710 от 14.12.2023 г. по гр. дело №
53144/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 169-и състав, в частта, в
която искът е отхвърлен за горницата над 2893,12 лева до пълния предявен
размер от 4338,22 лева.
ОСЪЖДА Д. Б. П., ЕГН **********, да заплати на Т. И. С., ЕГН
**********, сумата от 403,56 лева, представляваща разноски по въззивно гр.
дело № 2635/2024 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Д състав.
ОСЪЖДА Т. И. С., ЕГН **********, да заплати на Д. Б. П., ЕГН
**********, сумата от 219,13 лева, представляваща разноски по въззивно гр.
дело № 2635/2024 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Д състав, и сумата
от 12,30 лева, представляваща разноски по гр. дело № 53144/2022 г. по описа
на Софийски районен съд, 169-и състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
5
ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6