Р Е Ш Е Н И Е
№
01.02.2021 г.
гр. А.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
А.ки районен
съд наказателен
състав
На
четиринадесети януари две хиляди и двадесет и първа година
в публично
заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
при секретаря Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия Спасова НАХД № 415 по описа за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е висящо пред РС-А. за втори път, след като по КАНД № 1799/2020 г. на БАС първоинстанционното
решение е било обезсилено след подадена жалба от едноличния търговец и делото
върнато за ново разглеждане.
Производството е образувано по
жалба на ЕТ „А.-М.Ч.“, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.А., обл.Б., ***,
представляван от М.М.Ч., ЕГН ********** против
Наказателно постановление (НП) № 472340-F505398 от 21.10.2019 год.,
издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ -гр.Б. в ЦУ на НАП, с което
за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл. 118, ал.4 от Закона за данък върху
добавена стойност (ЗДДС) и на основание чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на ЕТ е наложено наказание имуществена
санкция в размер на 900,00 (деветстотин) лева. В жалбата са изложени
възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП. Жалбоподателят
моли обжалваното постановление да бъде отменено като се позовава на маловажност
на случая и прекомерност на определеното наказание. Чрез
представителя си адв.Р.Н. от БАК в съдебно заседание поддържа направените
оплаквания. Не представя доказателства.
Въззиваемата страна ЦУ на НАП
чрез Началник на Отдел „Оперативни дейности“ -гр.Б. при ЦУ на НАП /относно конституирането на административно
наказващия орган са дадени задължителни указания в отменителното решение на БАС
по КАНД № 1799/2020 г., спазени от първоинстанционния
съд при настоящото ново разглеждане на делото/, чрез представителя си
юрисконсулт в съдебно заседание излага становище за неоснователност на жалбата. Моли за
оставянето й без уважение и за потвърждаване
на обжалваното постановление с присъждане на направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Не представя доказателства извън събраните в
хода на административнонаказателното преписка.
Производството е по чл. 59 и сл.
от Закона за административните нарушения и наказания.
След по отделна и съвкупна
преценка на доказателствата по делото и направената служебна проверка, съдът,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице
посочено в НП като нарушител и в срока по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН. Съдържа изискуемите от закона реквизити и производството пред РС-А. е
редовно образувано.
Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на акт за констатиране на административно
нарушение на 21.08.2019 г. за това, че на 20.08.2019 г. при извършена проверка и съставен за това
протокол в търговски обект-търговски обект – бърза закуска „***“, находящ се в
гр.А., ***, стопанисван от жалбоподателя ЕТ „А.-М.Ч.“
е констатирана касовата наличност и налични парични средства към момента на
започване на проверката както следва: разчетена касова наличност от ФУ – 269,20
лв., фактическа наличност - 367,60 лв., сума на парични средства в началото на деня – 0,00 лева; въведени пари
в касата – 45,50 лева; изведени пари – 0,00 лева, т.е. положителна разлика в касовата
наличност от 98,40 лева, която е извън случаите на продажби и не е регистрирана
във фискалното устройство, чрез функциите „служебно въведени” или „служебно
изведени” суми. Не били представени документи, обосноваващи разликата, за което
бил съставен и АУАН. Резултатите от проверката били обективирани в протокол за
извършена проверка в обект от 20.08.2019 г., подписан от представляващия М.М..
Горната фактическа обстановка е
отразена в акта за установяване на административно нарушение и правната
квалификация на установеното нарушение е по чл. 33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съставянето на акта е станало в присъствието на
управителя на дружеството. АУАН е подписан от актосъставителя и от двама
свидетели.
Като е взел предвид акта,
протокола за извършена проверка и приложените към него фискални бонове и
другите писмени доказателства административнонаказващият орган е издал
атакуваното наказателно постановление. В него при идентичност на фактическата
обстановка е направена същата правна квалификация.
На основание чл. 185,
ал.2 изречение второ вр. с ал.1 от ЗДДС на
ЕТ-жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция над
минимума, предвиден по закон, а именно
в размер от 900,00 лева.
Изложената фактическа обстановка
се установява от писмените и гласни доказателства по делото. Съдът кредитира
показанията на св.Р.Г.А., В.К.Т. и Д.И.Ж., тъй като ги намира за последователни,
обективни и безпристрастни, кореспондиращи с писмените доказателства по делото,
вкл. съставения по време на проверката протокол за извършена проверка в обект
от 20.08.2019 г., подписан от представляващия М.М., опис, дневен отчет.
От събраните
доказателства се установява по безспорен начин, че при проверката е установена
разлика между касовата наличност в търговския обект, стопанисван от
санкционирания търговец и отчетената сума по ФУ, в размер на 98, 40 лева. При
положение, че няма доказателства и твърдения, че разликата се дължи на
неотчетени продажби, то правилно установеното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, съгласно която извън случаите на продажби всяка промяна
на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или
„служебно изведени“ суми.
Неоснователно е
възражението, че отчетената разлика не съставлява пари от касата и са били
предназначени за закупуване на стока. В тази връзка следва да се посочи, че
продавач-консултантът сам е направил опис на паричните средства в касата. След
като парите са били в касата, то не е от значение за какво са били
предназначени при положение, че е категорично установено по делото от събраните
доказателства и няма събрани в обратната посока, че се касае до оборотните
парични средства на обекта.
За нарушение по
чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане е предвидено в
нормата на чл.185, ал.2 от същия закон административно наказание имуществена
санкция в размер от 3000 до 10000 лева за юридическите лица и едноличните
търговци, а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал.1 - имуществена санкция от 500 до 2000 лева - изречение второ
на чл.185, ал.2 от ЗДДС. В конкретния случай на търговеца е наложена санкцията
по чл.185, ал.2 изр. 2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС. Доколкото в случая няма доказателства
и твърдения, че неизпълнението на задължението по чл.33 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. е довело до неотразяване на приходи, то правилно с оглед
изложените в НП и установени по делото обстоятелства санкцията е определена в
размерите, към които препраща чл.185, ал.2, изр. второ от ЗДДС, а именно
размерите на имуществената санкция по чл.185, ал.1 от ЗДДС - от 500 лева до
2000 лева. Същата е наложена в размер от 900 лева без да са изложени мотиви от
административно наказващия орган, поради което е налице основание за изменение
на санкцията по размер до минималния такъв от 500 лева. Налице се смекчаващи
обстоятелства, които административно наказващият орган изобщо не е съобразил,
като това, че се касае до първо по ред нарушение, че разликата е незначителна
като стойност и че не се касае до обект, който развива широкомащабна по обем
дейност, а точно обратното – видно е, че общата сума в касата е била едва 367,
60 лева. Всяко наказание над минимума при това положение би било необоснована
репресия, доколкото и наказание в размер на минимума би изиграло съответните
превъзпитателна и възпираща функции.
Следва да се
отбележи също, че съдът не констатира основания за отмяна на наказателното
постановление, вкл. не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, доколкото
деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайната за този вид нарушения до степен да бъде счетено за малозначително.
Както се посочи по-горе невисоката стойност на оборота и установената разлика,
макар и несъществена като стойност, предполагат санкция в размер на минимума от
500 лева, но не и освобождаване от административно наказателна отговорност.
Мотивиран от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, А.кият районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 472340-F505398 от 21.10.2019 год., издадено от Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ -гр.Б. в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „А.-М.Ч.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.А., обл.Б., ***, представляван от М.М.Ч., ЕГН **********, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства във връзка с
чл. 118, ал.4 от Закона за данък върху добавена стойност (ЗДДС) и на
основание чл.185, ал.2, изр. 2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено
наказание имуществена санкция в
размер на 900,00 (деветстотин) лева
като НАМАЛЯ размера на определеното наказание на 500,00 (петстотин) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните
пред Б.кия административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: