РЕШЕНИЕ
№ 1325
гр. Русе, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Т.а Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Т.а Г. Казасова Гражданско дело №
20254520101643 по описа за 2025 година
К. С. Я. заявява, че на ********г., Районен съд – Русе издал срещу него, в полза на
„Обединена българска банка“ АД, заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД
№*********г. за сумите: 9941.18 лева – просрочена главница по Договор за предоставяне на
потребителски кредит от 07.01.2010г.; 497.36 лева – договорна лихва за периода 25.03.2010г.
– 09.09.2010г.; 21.20 лева – наказателна лихва за същия период, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.09.2010г. до окончателното й плащане, както и разноски по
делото.
По молба на банката, въз основа изпълнителния лист, ЧСИ Ц.Г. образувала ИД
№*******г., което прекратила на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, с постановление от
*********г. Съдебният изпълнител посочил в акта, че последното валидно действие по
делото е извършено на 20.07.2017г.
На ********г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „Обединена българска банка“ АД сключили
договор за цесия, по силата на който банката цедирала на дружеството своето вземане
срещу К. Я. по издадения изпълнителен лист.
На *********г., по молба на ответника ЧСИ с рег.№*** образувал ново изпълнително
дело под №********г. за вземанията по посочения по-горе изпълнителен лист. Ищецът
пояснява, че делото е образувано приблизително 5 години и 6 месеца след прекратяване на
предходното изпълнително производство и приблизително 7 години и 7 месеца след
последното валидно, изпълнително действие по ИД №*******г. по описа на ЧСИ с рег.
№***.
1
Твърди, че в периода *********г. – *********г. срещу него не е образувано
изпълнително производство за процесното вземане. Понастоящем живеел в Германия и от
живущи на адрес: гр.Русе, ******** разбрал, че призовкар на съдебния изпълнител го е
търсил, за да предаде съобщение. Поддържа, че нито цедентът, нито цесионерът са го
потърсили за да го уведомят за прехвърляне на вземането.
Позовавайки се на приетото с ТР №2/26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ВКС, ОСГТК,
счита, че не дължи сумите, предмет на новообразуваното изпълнително дело, тъй като
вземането на ответника е погасено по давност.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Витоша“, ж.к.“Малинова долина“, бул.“Рачо Казанджията“№4-6, представлявано от
управителите Р.И.М.-Т. и Т. И. В., че не дължи на дружеството сумите: 9941.18 лева –
просрочена главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 07.01.2010г.;
497.36 лева – договорна лихва за периода 25.03.2010г. – 09.09.2010г.; 21.20 лева –
наказателна лихва за същия период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.09.2010г. до окончателното й плащане, както и ***.22 лева разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от ********г. по ЧГД №*********г. по описа на РРС в полза на
„Обединена българска банка“ АД, поради изтекла погасителна давност.
Претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК, юрисконсулт М. М. – пълномощник на ответника „ЕОС
Матрикс“ ЕООД е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно
неоснователността на ищцовите претенции.
Не оспорва фактите, свързани с изпълнителното основание и образуваните въз основа
на него изпълнителни дела.
Счита, че ИД №*********** по описа на ЧСИ с рег.№*** е образувано преди да
изтече установения давностен срок и взискателят своевременно е поискал да бъдат
извършени изпълнителни действия, които да обезпечат и удовлетворят вземането на
кредитора.
Поддържа, че в настоящия случай намира приложение общият петгодишен давностен
срок, който съобразно разпоредбата на чл.116, б.“в“ ЗЗД се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
Развива доводи, относно разликата между перемпция и давност.
Позовавайки се на съдебната практика и правната теория заявява, че погасителната
давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително
изпълнено. В този смисъл сочи, че вземането продължава да съществува като естествено и
длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до
доброволното му изпълнение.
2
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
Въз основа заповед за изпълнение №*********г., издадена по ЧГД №*********г., на
********г. Районен съд – Русе издал изпълнителен лист с който К. С. Я. е осъден да заплати
на „Обединена българска банка“ АД сумите: 9941.18 лева – просрочена главница по Договор
за предоставяне на потребителски кредит от 07.01.2010г.; 497.36 лева – договорна лихва за
периода 25.03.2010г. – 09.09.2010г.; 21.20 лева – наказателна лихва за същия период, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2010г. до окончателното й плащане,
както и разноски по делото.
По молба на банката е образувано ИД №*******г. по описа на ЦСИ Ц.Г., което с
постановление от *********г. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В акта се
сочи, че последното изпълнително действие е извършено на 20.07.2017г., като след
посочената дата не са постъпвали искания за предприемане на изпълнителни действия от
страна на взискателя.
В настоящото производство е прието ИД №********г. по описа на ЧСИ с рег.№*** –
Ц.Г., образувано на *********г. по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, въз основа
изпълнителен лист от ********г., издаден от Районен съд – Русе по ЧГД №*********г.
Взискателят уведомил съдебния изпълнител, че ********г. вземането е прехвърлено от
първоначалния кредитор, като в подкрепа на твърдението представил договор за цесия от
същата дата.
В хода на изпълнителното производство са извършени следните действия:
- на *********г. е изпратено съобщение до К. С. Я. за образуваното изпълнително
дело, ведно с уведомление за пристъпване принудително изпълнение чрез извършване опис
на движими вещи от жилището, МПС и др.;
- на същата дата са изпратени запорни съобщения до 3 банки;
- на основание чл.191, ал.2 ДОПК, ТД на НАП Варна е уведомена за изпълнително
дело.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК.
Отрицателният установителен иск по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника
срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, и има за предмет предприето от
длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно изпълнително
дело. Надлежни страни са длъжникът и взискателят в изпълнителното производство.
Съобразно разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК, искът може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
3
За успешното провеждане на претенцията, ищецът следва да установи факти, които
изключват или погасяват спорното право.
Процесните вземания са предмет на заповед за изпълнение на парични задължения,
въз основа документ по чл.417 ГПК, която е влязла в сила (не са наведени твърдения, че
ищецът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК) и придала на вземанията качеството на
съдебно установени по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. Поради това, правото на принудително
изпълнение по отношение на тях се погасява с петгодишна давност.
Първоначално давността е била прекъсната с образуването на ИД №*******г. по
описа на ЧСИ Ц.Г., прекратено на 29.08.2019г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Второто изпълнително дело е образувано на *********г. С молба от същата дата
взискателят – „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал да бъде наложен запор върху установени
банкови сметки на длъжника.
Не са ангажирани доказателства, а и не се твърди, че след *********г., когато е
прекратено първото изпълнително дело, в продължение на 5 години са поискани, съответно
извършвани изпълнителни действия, които съгласно даденото в т.10 на ТР №2/26.06.2015г.
по ТД №2/2013г. на ВКС, ОСГТК задължително тълкуване да са прекъснали давността,
поради което същата е изтекла на 29.08.2024г.
Въз основа изпълнителния лист от ********г. по молба на ответника, депозирана на
*********г. е образувано ново изпълнително производство – ИД №********г. по описа на
ЧСИ с рег.№*** – Ц.Г., като в молбата е посочен конкретен изпълнителен способ, но
молбата е подадена след изтичане на давностния срок по чл.110 ЗЗД и към този момент
правото на принудително изпълнение върху вземанията, предмет на изпълнителния лист, е
било погасено по давност. Това налага извод за недължимост на сумите, за които е издаден
изпълнителния лист, като погасени по давност, на което основание предявения отрицателен
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са
направените от ищеца разноски по делото. Същите възлизат на 3560.30 лева, от които 2898
лева – възнаграждение за процесуално представителство. Съдът намира за основателно,
релевираното от ответната страна възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Съобразявайки
видът на спора, интереса, вида и количеството извършена работа, фактическата и правна
сложност и разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията
за адвокатска работа, съдът счита, че адвокатския хонорар следва да бъде редуциран до 1800
лева. При това положение дължимите на ищеца разноски възлизат на 2462.30 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ********, представлявано от
управителите Р.М.-Т. и Т. В., че К. С. Я., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ********, вх.3,
ет.3 не дължи на дружеството сумите: 9941.18 лева – просрочена главница по Договор за
предоставяне на потребителски кредит от 07.01.2010г.; 497.36 лева – договорна лихва за
периода 25.03.2010г. – 09.09.2010г.; 21.20 лева – наказателна лихва за същия период, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2010г. до окончателното й плащане,
както и ***.22 лева разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от ********г. по
ЧГД №*********г. по описа на РРС в полза на „Обединена българска банка“ АД, при
погасяване по давност правото на принудително изпълнение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД
срещу К. С. Я. за сумите, посочени в изпълнителния лист, за събирането на които е
образувано ИД №********г. по описа на ЧСИ с рег.№*** Ц.Г..
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на К. С. Я., ЕГН
********** направените по делото разноски в размер на 2462.30 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5