МОТИВИ към Присъда № 154/04.10.2019 г. по НЧХД 983/2019 г.
по описа на РС-Б.
Производството по делото е
образувано въз основа на частна тъжба на А.Н.А. с ЕГН ********** ***, с която против Ж.А.Г. с ЕГН ********** *** е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал.1 НК, а именно за това, че
на 18.10.2018г., около 09.30 часа в гр.Б., кв. „Д. Е.”, на ул.„А.“, пред блок № ...
на ж.к. „НХК“ причинила на А.Н.А. с ЕГН ********** лека телесна повреда, като му нанесла удари с
дръжка от четка по ръцете и с това му причинила разстройство на здравето
неопасно за живота, изразяващо се в контузия на палеца на лявата ръка.
В пледоарията си пред съда повереникът на
частния тъжител – адв. Н. – САК прави детайлен анализ
на събрания доказателствен материал, като застъпва, че деянието е доказано по
безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради което
моли за осъдителна присъда.
Частният тъжител се присъединява
към казаното от повереника, като допълва, че е изпитал продължителни болки от
извършеното спрямо него престъпление, съпроводени със срам към съпругата и сина
му.
Подсъдимата Г. дава обяснения пред съда, като
заявява, че на процесната дата и място не е имала
съприкосновение с тъжителя, само са се разминали по улицата, без конфликт. Моли
за оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимата - адв. И.Х.–***, също счита, че подзащитната
му следва да бъде призната за невиновна. Посочва, че свидетелите на обвинението
се намират в близки семейни отношения с тъжителя, поради което и показанията им
са пристрастни и не следва да се кредитират. Счита, че констатираните
увреждания на А. могат да се получат и по друг начин, доколкото заключението на
вещото лицето по назначената СМЕ не изключва тази възможност. Пледира за
постановяване на оправдателна присъда.
В предоставената от съда възможност за последна дума
подсъдимата Г. заявява, че иска да бъде оправдана.
Пред съда, производството по
делото протече по общия ред, като бяха разпитани всички свидетели посочени от
частното обвинение и от защитата и бяха приобщени относимите
и необходими писмени и веществени доказателства. Няколкократно съдът напъти
страните към помирение, но такова не беше постигнато.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 , намери за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата Ж.А.Г. с ЕГН: ********** е родена на *** ***. Същата е българка,
българска гражданка, неосъждана, без данни за криминални прояви, безработна.
От 2005 г.
подсъдимата Г. живеела на семейни начала със св. С.П.,
като считано от 2012г. двамата заживели в къща, находяща се в гр. Б., кв. „Д. Е.“, ул. „А.“ № ... В съседство с тях –
в къща на ул. „А.” № ... живеели частният тъжител – А.А.,
неговата съпруга свидетелката Е.Я.А. и техният син –
свидетелят Н.А. Отношенията между двете семейства били
влошени, като враждата между тях се задълбочила след смъртта на майката на
подсъдимата на 18.01.2013 г. Поводи за конфликтите били най-често
неразбирателства от битов характер (поддържане на чистота, слушане на силна
музика, палене на опадали листа и др.), до степен на взаимна нетърпимост,
съпроводена с отправяне на обиди и закани, но без към края на 2018г.,
напрежението да е прераствало във физическа саморазправа.
На 18.10.2018г. около 09,30
часа свидетелката Е.А. се намирала в двора на къщата
си, заедно със своя съпруг-тъжителят А.А. Свидетелката решила
да посети своя съседка, живееща в близкия блок № ... на ж.к. „НХК”, като за
целта излязла на улицата и се отправила към блокчето. Излизането на тъжителката
станало достояние и на подсъдимата, която по това време също се намирала в двора
на къщата си, заедно със свидетеля П. Водена от влошените им междусъседски
отношения, Г. решила да последва А. и да се саморазправи с нея, като за
целта взела със себе си и една метална дръжка от четка. В изпълнение на
намерението си подсъдимата излязла бързо от двора си и последвала А., която в
този момент тъкмо влизала във въпросното блокче. Тъжителят А.А.
възприел бързото отдалечаване на подсъдимата след съпругата му, но не очаквал,
че Г. се е запътила именно към нея, поради което и продължил със своята работа
в двора. Излизането на подсъдимата не останало незабелязано и от свидетеля П.,
който обаче също не му обърнал голямо внимание. Междувременно тъжителката
започнала да се качва по стълбите на блока, когато усетила, че някой върви след
нея, но не се обърнала да види кой е. Когато А. достигнала площадката на първия
етаж тя била застигната от вървящата след нея Г., която се нахвърлила отгоре й
и започнала да я дърпа надолу по стълбите към входа на блока. Предвид възрастта
на свидетелката (69г.) и шока от внезапното нападение, същата не успяла да даде
отпор на подсъдимата и била изблъскана от нея през входната врата на площадката
пред блока. Вече пред блока свидетелят А. започнала да вика силно:„Н.,
Н.!” надявайки се, че съпругът й ще я чуе и ще й
се притече на помощ. Виковете й действително били чути от тъжителя А.А., който решил да види какво се случва и за целта излязъл
от вратата на двора си на тротоара на улицата. Погледнал към мястото, от където
идвали виковете на съпругата му, като точно в този момент видял, как пред входа
на въпросния блок подсъдимата Г. блъска и удря по тялото и главата съпругата му
с носената от нея дръжка (която в първия момент оприличил на пръчка, а в
последствие видял, че се касае за дръжка от четка) и отправя към нея закани с
думите: „Ще те убия”. Тъжителят А. се насочил към мястото, за да
прекрати побоя, като вървейки видял, как подсъдимата изблъсква със сила
съпругата му, която в следствие на това паднала назад на земята и си ударила
главата. Тъжителят А. доближил двете жени, като се опитал да прекрати боя,
казвайки на Г.: „Престани!”, при което
същата насочила агресията си към него, замахнала с
въпросната дръжка за да го удари. А. вдигнал ръка, за да се предпази в
следствие, на което Г. му нанесла няколко удара с дръжката по
лявата ръка, с което му причинила кръвонасядане в
основата на палеца на лявата длан с изкълчване на първа метакарпофалангеална
става, с което му причинила разстройство на здравето неопасно за живота довело
до причиняване на болки и страдание. След това Г. преустановила с нанасянето на
ударите и се насочила към дома си. Тъжителят А. помогнал на съпругата си да се изправи от
земята, доколкото същата била дезориентирана и придържайки я двамата също се
отправили към дома си. Междувременно свидетелят С.П.
също бил чул създалата се суматоха и също излязъл на улицата пред дома си.
Съпрузите А.минали покрай него, прибирайки се към дома
си, при което свидетелят П. отправил към свидетелката А.
думите: „Ако те набарам, ще те убия!“, а към тъжителя: „Два токата и толкоз ще
е!“. В крайна сметка не се
стигнало до прерастване на напрежението и всички се прибрали по домовете
си.
След като свидетелката А. се
прибрала в дома си обадила се на сина си – свидетеля Н.А.,
който по това време бил по работа в гр. С., където работел като хирург в „П.“ и
му разказала за инцидента. Около 11.30 часа същият се прибрал у дома си и
провел разговор с родителите си, които му разказали за горните събития. Понеже
свидетелят Н.А. бил лекар, той извършил преглед на
майка си, като констатирал, че същата не е в добро физическо и психическо
състояние. Доколкото преди прибирането на Н.А.
свидетелката била повърнала веднъж, а след това следобед – още веднъж, свидетелят
Н.А. решил, че
най-добре ще е да отведе майка си за преглед в болницата.
Междувременно в дома на А.дошъл свидетелят А.С., който намерил на улицата, очилата
на свидетелката А., които били изпаднали при побоя и й ги предал. На следващия
ден свидетелят Н.А. провел няколко разговора със свидетеля
С., търсейки го от своя мобилен телефон (...) на неговия ползван по това време (...),
като в хода на разговорите (единият от тях продължил на 8 минути), разбрал, че С.
е станал свидетел на инцидента и също е видял Г. да нанася побой над майка му.
След като свидетелят Н.А. откарал майка си в болница и след направените й
прегледи и изследвания на същата била предложена хоспитализация, но
пострадалата отказала. В последствие на 19.10.2018г. тъжителят А. посетил съдебен
лекар, който след извършения преглед констатирал, че са му причинени – кръвонасядане в основата на палеца на лявата длан, което е
било възможно да е получено по време и начин съобщени от пострадалия, по
механизма от удар с тъп предмет. Било издадено съдебномедицинско удостоверение
№ 345/19.10.2018 г. (лист 7 от делото). В последствие, в хода на настоящето
производство, беше назначена и СМЕ, която на база на СМУ и на показанията на
свидетелите даде заключение за причинено изкълчване на първа метакарпофалангеална става в основата на палеца на лявата длан. Вещото
лице заключи, че ако травмата не се лекува по стандартния начин, лечението й
може да се проточи във времето, както е станало в настоящия случай-
лечението е продължило, тъй като не е било навременно. Това нараняване е
реализирало медико-биологичния признак – временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и е причинило болки и страдание, както и че травмата е
възможно да е получена по време и начин, както съобщава пострадалият.
В следствие на нанесените му травматични
увреждания А. изпитвал болки и дискомфорт, дълго
време поради неглижиране на нараняването и
ненавременното лекуване, а болките и понастоящем не били отшумели изцяло.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелката Е.А.; свидетеля Н.А.; частично от показанията на свидетеля С.П.; частично от показанията на свидетеля А.С. и свидетеля
Д.Д., частично от обясненията на
подсъдимата Ж.Г.
От писмените доказателства: Съдебномедицинско удостоверение № 345/2018г. (л. 7);
Справка за съдимост (л.61); Справка за проведени разговори от „А1” (л. 103-105)
От експертизите: Съдебномедицинска
експертиза (л. 73-74), включително и от отговорите на вещото лице в съдебно
заседание (л. 77 гръб).
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени
източници на основание чл. 305, ал.3 НПК, както
поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Е.А. и Н.А., които намира за последователни, логични
и взаимно свързани. С особено внимание съдът анализира изложеното от свидетелката
Е.А., доколкото същата е свидетел-очевидец на
случилото се, респективно нейните възприятия представляват първично и пряко
доказателство. Същата е категорична, че е видяла подсъдимата да нанася удари на
съпруга й, който в опита си да я защити е бил ударен от нея. В тези им части
показания категорично се подкрепят от приложените писмени доказателства–съдебномедицинско
удостоверение, което потвърждава, че на
тъжителя действително са били причинени телесни увреждания, които могат
да бъдат получени именно по описания от него начин. Безспорно свидетелката Е.А. е в близки семейни отношения с пострадалия, но само
това не е основание за дискредитиране на показанията й при положение, че същите
кореспондират с посочените вече писмени доказателства и СМЕ. Нещо повече –
въпросните показания са във взаимна връзка и с изложеното от свидетеля Н.А. Последният не е пряк очевидец на случилото се, но
неговите показания са ценни от гледна точка на това, че възпроизвеждат
възприятията му непосредствено след инцидента. Същият е потвърждава, че малко
след случката родителите му са изложили пред него събитията по същия начин,
както пред съда (а по отношение на тъжителя – както в сезиращата съда жалба).
Вярно е, че относно главния факт – нанесения побой, показанията на свидетеля Н.А. се явяват производно доказателство, доколкото
възпроизвеждат не лични възприятия, а преразказ на казаното му от частния
тъжител и свидетелят – очевидец А., но вярно е също така, че практиката на
касационната инстанция (Решение № 282/09.03.2017г. по к.н.д.
№ 1222/2016г. на I н.о. на ВКС) се е ориентирала във виждането, че производните
доказателства могат да послужат като средство за разкриване и проверка на
първичните доказателства или да ги заменят тогава, когато първичните
доказателства са недостъпни. В случая са налице и двете хипотези, доколкото по
отношение на показанията на свидетелката Е.А. –
показанията на свидетеля Н.А. се явяват средство за
проверка, а по отношение на частния тъжител – поради невъзможността да бъде
разпитан като свидетел, поради несъвместимост на тези две процесуални качества,
същите успешно могат да се ползват за замяна на неговите възприятия (първичните
доказателства), доколкото последните са „недостъпни”. Изрично в този смисъл е
и Решение №113/23.06.2015 по дело №93/2015 на ВКС, НК, II н.о., където
също се приема, че липсва процесуална пречка производните
доказателства да бъдат използвани като средство за разкриване на първични
доказателства, за проверка на първичните доказателства и за замяна на
първичните, ако последните са недостъпни.
Поради горните причини съдът цени изцяло както изложеното
от свидетелката Е.А., така и показанията на свидетеля Н.А.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С.П.
в частта им, относно влошените междусъседски
отношения, както и в частта им, в която същият потвърждава, че на процесната дата и място е видял, че свидетелката Е.А. се
намира на земята пред блок № ... на ж.к. „НХК”, като
от същия блок е излязла и подсъдимата Г., както и че на мястото се е намирал и тъжителят.
В тези им части показанията на свидетеля кореспондират с вече обсъдените
свидетелски показания, поради което и съдът няма причина да не ги цени. Не така
стои въпросът обаче досежно твърдението на П., че
подсъдимата само е излязла от входа на блока и без да нанася удари на
тъжителката се е прибрала у дома си. В тази им част показанията на този
свидетел влизат в противоречие със заявеното от свидетелката Е.А.,
за кредитирането, на което вече бяха изложени мотиви и което противоречие,
въпреки проведената очна ставка между двамата не беше преодоляно. Въпросното
противоречие, както и обстоятелството, че свидетелят П. повече от
13 години живее на семейни начала с подсъдимата кара съда да приеме, че в тези
им части показанията на свидетеля са опит за изграждане на защитна позиция по
отношение на Г. и израз на логичния стремеж за представяне на фактите в
максимално изгодна за нея светлина. Между другото, както ще стане дума
по-надолу, в тази им част показанията на свидетеля П. влизат в противоречие
дори със заявеното от подсъдимата, което е допълнителна причина, която кара
съда да не му даде вяра.
Съдът кредитира показанията на свидетеля А.С.
частично и то само в частите, относно познанството на същия със страните и
факта, че е намерил и предал на пострадалата очилата й, доколкото в тези им
части заявеното от него се подкрепя от кредитирания вече доказателствен
материал. Относно останалите, интересуващи делото факти, от една страна С.
заявява, че не знае нищо, доколкото не е свидетел-очевидец, а от друга страна в
показанията му са налични съществени противоречия и вътрешна нелогичност, които
пречат на настоящия състав да им даде вяра. Така например същият първоначално
заяви, че не е намирал и връщал нищо на пострадалата, но след въпроси на
повереника, промени показанията си и заяви, че действително е намерил на
улицата диоптрични очила и ги е върнал на А. Същият
заяви, че след инцидента не е говорил с Н.А. или
членове на неговото семейство, но приложената по делото разпечатка на проведени
разговори сочи, че същият няколкократно и продължително е разговарял със свидетеля
Н.А. Доводът, че телефонът му имал „бъг” и сам инициирал и приемал повиквания се оценяват от
настоящия състав като крайно неубедителен, най-малкото, защото трудно обяснимо
е как е проведен разговор от близо 8 минути, ако се касае за неволно набиране/приемане
без от двете страни на линията да има хора, водещи разговор. Поради горните
причини, съдът не кредитира възпроизведеното от свидетеля С. в обсъдената част.
Съдът кредитира показания и на свидетеля Д.Д., който е
в Близки отношения с подсъдимата. Той твърди, че не е пряк свидетел-очевидец на
случилото се между семейство А.и подсъдимата Г., но вечерта в същия ден, от
свои съседи пред кварталния магазин узнал, че подсъдимата нанесла удари на свидетеля А.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимата Г. в частта им,
относно това, че между нейното семейство и това на тъжителя А. е имало вражда,
както и че на процесната дата и място действително съпругата
му е била на земята и е получила наранявания. В тази им част обясненията се
подкрепят от кредитирания по-горе доказателствен материал, поради което съдът
няма причина да не се довери на изложеното от Г. Съдът не кредитира обаче
твърденията на същата, че причината за падането на А. се крие в нейното желание
да се самоувреди и че самата подсъдима не й е
нанасяла удари и не й е отправяла закани. В тази част обясненията на подсъдимата
Г. категорично се оборват от изложеното от свидетелите Е.А.
и Н.А., както и от коментираните вече съдебномедицинско
удостоверение и СМЕ. Нещо повече – в тази им част заявеното от Г. противоречи
дори на застъпеното от водения от нея свидетел – С.П.,
доколкото последният твърди, че Г. все пак е напуснала
двора си и е поела в посока към блок № ..., а в
последствие е видял, как тя излязла от входа на блока, след което е минала
покрай въргалящата се на земята А. и тогава се е прибрала у дома им, а
подсъдимата застъпва, че е излязла само пред портала на двора си, без да
последва пострадалата и без да е влизала/излизала от процесния
вход. Въпросните противоречия пречат на съда да даде вяра на обясненията на
подсъдимата в тази им част и се оценят от настоящия състав, като опит за
изграждане на защитна версия. В теорията и практиката се приема неотклонно, че
обясненията на подсъдимия имат двойствена природа–на доказателствено средство и
на основно средство за осъществяване на защитата, поради което и в частта, с
която подсъдимата заявява, че не тя е нанасяла удари на А. и на съпруга й - тъжителя
и не тя му е причинила телесните увреждания съдът ги оценя като неверни и като
средство за изграждане на защитна позиция. Между другото твърденията на Г., че
пострадалата е решила сама да се хвърли на земята и да се нарани, като е избрала
това да се случи на улицата, за да има много свидетели, които да използва в
последствие в процес срещу подсъдимата - освен, че противоречат на изложеното
от свидетелите Е.А. и Н.А.,
противоречи и на формалната житейска логика. Именно присъствието на потенциални
свидетели би било гаранция, че истината няма да остане скрита, доколкото
колкото повече свидетели на дадено събитие има – толкова по-трудно би било
същите да се „манипулират” във вреда на една от страните.
Поради горните причини, съдът не кредитира изложеното от
подсъдимата в обсъдената част и не го взима предвид при изграждане на
вътрешното си убеждение.
Съдът цени всички описани по-горе писмени доказателства.
Същите не са оспорени от страните и се оценят от съда като достоверни.
Съдът цени и приложената по делото СМЕ. Същата е изготвена
по предвидения за това ред, от вещо лице – специалист в областта на съдебната
медицина и се отличава със задълбоченост и пълнота. Заключението на вещото лице
напълно кореспондира с останалия кредитиран вече доказателствен материал,
поради което и съдът му дава вяра изцяло. Действително вещото лице посочва, че
е възможно констатираните телесни наранявания да се получат по описания начин,
а не че този начин е единственият възможен за причиняването им, но това в
комбинация с кредитираните вече свидетелски показания е напълно достатъчно за
настоящия състав, за да приеме че механизмът на
причиняване на нараняванията е изцяло изяснен и да не сподели доводите на
защитата в обратната посока.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа
обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимата е осъществила от обективна
и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 130, ал.1 НК, за което й е повдигнато обвинение.
В конкретния случай, от обективна страна изпълнителното
деяние е осъществено от подсъдимата с активни действия, изразяващи се в
нанасяне на удари с метална дръжка по ръката на пострадалия А.
Видно от приложената СМЕ – причинено е кръвонасядане
в основата на палеца на лявата длан с изкълчване на първа метакарпофалангеална
става , което е реализирало медико-биологичния признак
– временно разстройство на здравето, неопасно за живота и което е в
пряка-причинно следствена връзка с въпросните активни действия от страна на
подсъдимата. Съдебната практика (ППВС 3/1979 г.) е категорична, че
разстройството на здравето извън случите на чл. 128 НК
(тежка телесна повреда) и чл. 129 НК (средна телесна
повреда) следва да се квалифицира точно по чл. 130, ал.1 НК, а не по ал. 2 на същия текст, която от своя страна
би била приложима, само ако се касае до причинена болка и/или страдание, без
разстройство на здравето
При извършване на престъплението подсъдимата Г. е действала
умишлено при форма на вината пряк умисъл. От интелектуална страна същата е
съзнавала, че нанасяйки удари с метална дружка и върху ръцете и дланите на пострадалия,
неминуемо ще му причини телесно увреждане. От волева страна – подсъдимата е
искала засягане на здравето на А. и причиняването на телесна увреда.
По наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 130, ал.1
от НК законът предвижда наказание „Лишаване от
свобода” за срок до две години или „Пробация”. В същото време по отношение на
подсъдимата Г. са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години, когато е умишлено;
2. с извършеното престъпление не
са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната
дата подсъдимата е неосъждана и не е била освобождавана от наказателна
отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено
спрямо орган на власт; в пияно състояние, нито е свързано с употреба на
наркотични вещества; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; нито са
налице множество престъпления.
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен
да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до
пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът
отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В
полза на подсъдимата следва да се оцени фактът, че същата е в пред пенсионна
възраст, както и че е в затруднено материално и социално положение –
безработна. Същевременно настоящият състав счита, че не следва да отчита като
смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на Г., доколкото същото е
отчетено веднъж като предпоставка за приложението на чл.78а НК.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не намира.
Действително нанасянето на теленото увреждане е било съпроводено с отправяне и
на закани, но доколкото за тях материалите са изпратени в РП-Б. и доколкото до
окончателното произнасяне по тях е в сила презумпцията за невиновност, съдът
няма как да цени тези факти в ущърб на подсъдимата.
С оглед всичко гореизложено, а и отчитайки имущественото
състояние на подсъдимата, съдът счита, че размерът на наказанието следва да се
определи при превес на смекчаващите обстоятелства, в минималния предвиден в
закона, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното
наказание в най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би
допринесло за поправяне и превъзпитание на подсъдимата към спазване на законите
и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху нея и
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По разноските:
По делото има сторени разноски, като с оглед
обстоятелството, че подсъдимата е призната за виновна в извършване на вмененото
й престъпление, както и беше уважен гражданския иск срещу нея
- на основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимата следва да заплати на
тъжителя и сторените и доказани от последния разноски
по делото, в размер на общо 919,00 (деветстотин и деветнадесет) лева, от които
– 12,00 лева държавна такса за образуване на дело; 5,00 лева – държавна такса
за издаване на съдебно удостоверение; 102,00 лева – възнаграждение на вещо лице
по назначена СМЕ и 800,00 лева – възнаграждение за повереник по адвокатско
пълномощно.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата
са изготвени.
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с
оригинала:
Р. Ж.