Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
Normal; за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.435, ал.2 ГПК. Постъпила е жалба от С."Н б на б а з" С. против постановление от 06.08.2015 г. на ЧСИ К рег.№ 725 по изп.д.№ 712/2015г.,с което същата се произнесла по негово възражение за събиране на посочени такси и разноски в покана за доброволно изпълнение,считайки,че същите са недължими както за разноските на взискателя ,така и за начислената от ЧСИ пропорционална такса по ТТРЗЧСИ. Прави искане обжалваното постановление да се отмени и в условията на евентуалност адвокатското възнаграждение на взискателя да се намали в разумни и адекватни на развитието на изпълнителния процес граници.Твърди,че взискателят не е предоставил на длъжника възможност да плати доброволно без да образува дело, твърди в срока за доброволно плащане да е направил такова, твърди неправилно ЧСИ при наличие на разпоредба в ал.6 на чл.26 от ТТРЗЧСИ съгл.която върху сумата платена от длъжника в срока за доброволно плащане да не се събира такса, твърди адвокатския хонорар да не е сторен от страна с правен интерес по делото. Претендира разноски за производството. В постъпило в срок възражение В. по изпълнението П П Н, М П С,С С С, С И И, И С И и Ц Й С,всичките от гр.Д, чрез процесуалния си представител по пълномощие заемат становище за неоснователност на подадената жалба. Излага подробни доводи за неоснователност на оплакванията в същата. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. В мотивите си, депозирани по реда на чл. 436/3/ от ГПК частният съдебен изпълнител обосновава действията си като извършени в съответствие със законовите разпоредби и константната и задължителна за съдилищата практика на ВКС по въпроса за приложението на т. 26 ТТРЗЧСИ. Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните по изпълнението и като се запозна с приложеното копие на изпълнително дело № 663/2015г. по описа на ЧСИ К, приема за установено следното : Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна ,против обжалваемо действие на ЧСИ и с оглед наведените оплаквания, се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Изп. дело № 663/2015г. по описа на ЧСИ Колева, рег. № 728 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Окръжен съд В.Търново, е образувано на 21.07.2015г. по молба на посочените по-горе взискатели чрез техния процесуален представител по пълномощие въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на ищците срещу С. „Н б на б а з”, гр. С. за сумата от 500 лв., представляваща част от вземане с общ размер 5 000 лв., представляващо обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по системата „Зелена карта” за претърпени неимуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.07.2011 г. ведно със законната лихва считано от 11.07.2011 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1415лв., представляваща общия сбор на направените пред първата и пред въззивната инстанция разноски.На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от представител на същия на 24.07.15г., като на 28.07.15г.в срока за доброволно изпълнение сумата, определена в ПДИ е постъпила по сметката на ЧСИ К.На 31.07.2015г.е постъпило от длъжника възражение срещу обективираните в ПДИ такси и разноски по изпълнението.С обжалваното Постановление от 06.08.2015 г. ЧСИ К се е произнесла по направените възражения. Уважено е единствено искането за преизчисляване размера на дължимата законна лихва от до датата на плащането. Така установената фактическа обстановка , налага следните правни изводи по възраженията, наведени в жалбата на С. Н. С.: Неоснователно и без законово основание е твърдението,че взискателят не е предоставил възможност за плащане без образуване на изпълнително дело. Непосочването на банкова сметка от кредитора, по която длъжникът да я преведе /в каквато насока са доводите на жалбоподателя/, не обосновава приложението на чл. 95 ЗЗД. В тази хипотеза длъжникът е могъл да предприеме изпълнение по друг начин – плащане чрез пощенски запис или да депозира дължимата сума в банка по местоизпълнението и да уведоми кредитора за това.В хипотезата на плащане след образуване на изпълнително дело и в срока за доброволно изпълнение, се дължи такса върху събраната сума по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Съгласно чл. 79 ал. 1 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Нито една от сочените хипотези, изключващи отговорността на длъжника за разноски, не е налице. Плащането в настоящия случай е направено след образуване на изпълнителното дело и в ТТРЗЧСИ, дори и към момента, не съществува изключение, по силата на което таксите по т. 26 да не се събират, ако сумата е заплатена в срока за доброволно изпълнение. Такова изключение, а именно промяната в т. 6 от т. 26 ТТРЗЧСИ, не действа към настоящия момеÝт по силата на влязло в сила Определение № 10729 на ВАС по адм. дело № 10545/2014 г., с което е спряно действието на изменението в Тарифата. Това изменение не е имало действие и към момента на начисляване и удържане на пропорционалната такса. Поради гореизложеното възражението на длъжника се явява неоснователно.За уговорения адвокатски хонорар в Договора за правна защита и съдействие, приложен към изпълнителното дело, има издадена фактура, както и доказателства за реалното му заплащане по банкова сметка на адвокатското дружество. Фактът, че плащането е направено от процесуалния представител на взискателя по сметка на адвокатското дружество в случая е ирелевантен и не може да повлияе на отговорността за разноски. Погасяването на парично задължение чрез плащане може да се направи на кредитора /в казуса на процесуалния представител по пълномощие на ищците/ от всяко трето лице. Чл. 55 респективно чл. 61 ЗЗД обаче възлагат в тежест на облагодетелстваните длъжници по вземането за разноски да възмездят платилото ги трето лице.Реално заплатеният от взискателя адвокатски хонорар не се явява прекомерен с оглед размера на паричното вземане. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изп. дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. С оглед доказателствата по делото действията по образуване на изпълнителното дело са извършени от пълномощника на взискателя, по чиято молба е образувано процесното изп. дело, поради което на него му се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2. В конкретната хипотеза в договора за правна защита и съдействие е договорено извършването на действия по образуване на изпълнителното дело от всеки от В., както и действия по водене на същото. Ето защо на всеки от тях се дължат и предвидените в чл. 10, т. 2 от Наредбата разноски в общ размер на 150 лв. С оглед всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав намира, че на всеки взискател по изпълнителното дело се дължи адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изп. дело в общ размер на 350 лева без ДДС или 420 лева с ДДС. Въпросът дали реално са извършени действия по процесуално представителство и в какъв обем, би могъл да се постави на обсъждане само ако се касае до хипотезата на намаляване на адвокатското възнаграждение. Тъй като то е определено и заплатено в минималните, предвидени в Наредба № 1/ 2004г. размери, този въпрос не следва да се обсъжда. Възнаграждението за адвокат е поискано своевременно, не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и са налице доказателства за неговото реално заплащане, поради което и правилно е присъдено с обжалваното постановление за разноски. С оглед на изложеното жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Водим от горното и на осн.чл.347 ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 06.08.2015 г. за разноските по изп.д. № 663/2015г. на ЧСИ К, рег. № 728 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Окръжен съд Велико Търново . Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ |