№ 68
гр. П., 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря И.а Д. Белчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Административно
наказателно дело № 20253520200151 по описа за 2025 година
Административнонаказателното производство е образувано по жалба на Л. К. Й. от
гр.******, срещу Електронен фиш серия К № ******, издаден от ОДМВР - Т., с който на
осн. чл.189,ал.4, вр. с чл.182, ал.2 ,т.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба
в размер на 100.00 лв., за това, че: на 14.05.2024г. в 11:00 часа в обл. Т., общ. П., с.л., ул.
„С.Т.“- населено място, обозначено с пътен знак Д 11, с ограничение на скоростта 50 км/ч, и
приспаднат толеранс -3 км/ч е управлявала МПС – л.а.”....“ с рег.№ ..., със скорост 78 км/ч.
Превишена стойност на скоростта 28 км/ч. Нарушението установено и заснето с АТСС ARM
CAMS1“- нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП като незаконосъобразно, развивайки
подробни съображения, и моли съда да отмени издадения ЕФ. Редовно призован за с.з. не се
явява, не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата. С административно наказателната преписка е приложено писмено
становище от гл.ю.к ЛВ., в което сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна. Излагат
се подробни аргументи по твърденията на жалбоподателя, като моли жалбата да бъде
оставена без уважение
Районна прокуратура гр.Т., ТО - П., редовно призована не се явява, не изпраща
представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално допустима.
От доказателствата се установява, че с електронен фиш серия К № ******, издаден от
ОДМВР гр. Т., жалбоподателят Л. К. Й. от гр.******, като законен представител на „Л Л И
М“ ООД бил санкциониран за нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП, за това, че „на 14.05.2024г. в
11:00 часа в обл. Т., общ. П., с.л., ул. „С.Т.“- населено място, обозначено с пътен знак Д 11, с
ограничение на скоростта 50 км/ч, и приспаднат толеранс -3 км/ч е управлявала МПС –
1
л.а.”....“ с рег.№ ..., със скорост 78 км/ч. Превишена стойност на скоростта 28 км/ч.
Приложени са и доказателства за одобряване на типа средство за измерване -
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, ведно с приложение за неговата годност; методически
указания относно реда за обработка, съставяне и отчет на ЕФ за нарушения установени с
АТСС/, от които е видно, че същата съответства на одобрения тип; Протоколи за проверка
№114-СГ-ИСИС/01.12.2021г. и № 044-СГ-ИСИС/25.03.2024г. на БИМ удостоверяващ
съответствие на ARH CAM S1; заверени копия от Google Maps и снимки удостоверяващи
мястото на позиционирането на ARH CAM S1, както и протокол за използваното АТСС в
деня на контрол, ведно със снимка на последното и сертификат на полицейския служител
работил с него в същия ден.
Приложена е и снимка на клип № 120CD41/0036600, от която се установява, че в
11.00.34ч., на 14.05.2024г., в локация с.л., ул. „С.Т.“№ 6, с GPS координати: 43.420400
26.341500 е заснет автомобил с рег.№ ..., , както и че максимално допустимата скорост на
движение е 50 км/ч, а измерената /засечена/ скорост е 81 км/ч., разстояние:72м.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намери,че
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като констатира, че в производството по ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване.
Съдът приема, че в електронния фиш ясно и разбираемо за нарушителя е посочено,
че нарушението е установено и заснето с автоматизираното техническо средство, като е
посочен и неговият идентификационен номер. В ЕФ е описано точното място на извършване
на нарушението, както и посоката на движение на лекия автомобил. В приложената по
преписката снимка ясно се вижда регистрационния номер на автомобила, отразени са
максимално разрешената скорост на движение на МПС – 50 км/ч и измерената скорост на
движение на автомобила – 81 км/ч, от която коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от -3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването
на скоростта. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство
без човешка намеса, и това е така дори когато се използва мобилна апаратура, както е било в
случая. Законът не разграничава правните последици от установени със стационарни или
мобилни технически средства нарушения.
Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е.
регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства,
като същевременно в чл. 189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени
доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства
или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на МПС.
По делото е доказано, че скоростта на движение на процесния автомобил ”....“ с рег.№
... е измерена с техническо средство ARH CAM S1, което е одобрен тип средство за
измерване. Същото е било технически годно и изправно към момента на констатиране на
нарушението, видно от протокол за преминала проверка. Използването на мобилната АТСС
на съответното място за контрол е удостоверено с протокол, съставен от обслужващия
полицейски служител. Доколкото нарушението е установено с годно техническо средство, то
може да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се
установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира
нарушителя. Както вече се посочи по-горе приобщената по делото като веществено
2
доказателство снимка, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване е видно, че
на посочените в електронния фиш дата, място и час, жалбоподателят е осъществил
посоченото от административно-наказващият орган нарушение.
От обективна страна същият, като водач на моторно превозно средство не е изпълнил
задължението си да избере скорост на движение на пътното превозно средство,
ненадвишаваща допустимата такава – 50 км/ч. в населено място, въведена с пътен знак
"Д11", което е нарушение на нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
По делото не са налични доказателства, че управителят на дружеството собственик на
автомобила „Л Л И М“ ООД, писмено да е декларирал, че установеното на 16.11.2023 г.,
движение на моторното превозно средство с превишена скорост в нарушение на правилата
по ЗДвП е осъществено при управление на автомобила от друго лице. Следователно,
въведената от закона презумпция, че при неподаване на писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от
собственика, собственикът на МПС-во се смята за извършител на нарушението,
санкционирано с електронния фиш, се явява необорена.
При издаването на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира допуснати
нарушения, и в този смисъл всички наведени възражения на жалбоподателя за това, съдът
ги намира за неоснователни.
Изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП за обозначаване чрез поставяне на пътни
знаци на участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за
движение чрез автоматизирани технически средства или системи, отпадна с изменението на
закона с ДВ, бр. 54/2017 г., т. е. преди извършване на нарушението.
Следва да се отбележи, че съобразно практиката на административните съдилища в
страната, когато нарушението е извършено в рамките на населено място и се изразява в
превишаване на общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, какъвто е процесният случай,
точното място на разполагане на АТСС е без съществено значение, доколкото деянието се
явява съставомерно на цялата територия на населеното място.
С оглед пълнота на изложението, съдът държи да отбележи и това, че съгласно чл. 6,
ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. местата за разполагане на техническите средства
се определят съгласно критериите, посочени в същата разпоредба. Точното местоположение
на АТСС се индивидуализира чрез посочване на съответните GPS координати в изготвеното
по всяко дело статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. представлява годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани
с упражнения с АТСС видеоконтрол. Доколкото обаче разчитането на конкретните GPS
координати изисква наличие на специален софтуер, с който не всеки нарушител разполага, с
оглед гарантиране правото на защита на санкционираните лица, практиката е наложила
мястото на контрол да се обозначава с посочване на най-близкия обект до конкретните
географски координати, на които е разположено техническото средство. В случая това е ул.
„С.Т.“ №6, в с.л., общ. П..
Предвид всичко гореизложено и предвид вградената функция на АТСС за GPS
разпознаване и синхронизация, настоящият състав счита, че за да се приеме, че е налице
идентичност на мястото на извършване на нарушението е напълно достатъчно в статичното
изображение, и в ЕФ да е описан един и същ обект, което изискване в процесния случай е
спазено.
Съдът намира още, че от формална страна процесния електронният фиш съдържа
всички изискуеми реквизити – посочени са данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
3
което в случая е ЮЛ, което се представлява от законния си представител физическо лице,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане.
Съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП, по смисъла на този закон "електронен фиш" е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
Нормата на чл. 189, ал.4 ЗДвП постановява, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител.
Правилно е определена и глобата, тъй като съгласно чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП, водач,
който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва за превишаване от 21 до 30
km/h - с глоба във фиксиран размер от 100.00 лв.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на делото съдът следва да се произнесе и по дължимостта на
разноските
В писменото становище по делото ОДМВР - Т. чрез гл. юрисконсултВ. прави искане
за присъждане на направените разноски по делото за юрисконсулстко възнаграждение.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д ал. 1 вр. ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН в
полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство.
Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН е от 80.00 до 150.00 лв. Съдът, като съобрази извършените
съдопроизводствени действия в хода на проведеното съдебно следствие и фактическата и
правна сложност на делото, намира, че справедливият размер на възнаграждението за
защита от юрисконсулт е минимумът от 80.00 лв. която сума следва да бъде присъдена в
полза на ОДМВР - Т..
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К № ******, издаден от ОДМВР
гр.Т., с който на осн. чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на Л. К. Й., ЕГН
**********, като законен представител на „Л Л И М“ ООД, ЕИК ...., с адрес: гр. ******, ул.
„...., е наложена ГЛОБА в размер на 100.00 лв. (сто лева и 00ст.), за нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП, КАТО ПРАВИЛЕН И ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Л. К. Й., ЕГН **********, като законен представител на „Л Л И М“ ООД,
ЕИК ...., с адрес: гр. ******, ул. „...., ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР - Т., СУМАТА от 80.00 лв.
(осемдесет лева и 00ст.) - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е постановено, пред Търговищки административен съд, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
4
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5