№ 3110
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110168796 по описа за 2024 година
Ищецът А. Н. И. предявява искове за признаване на договор за заем, сключен на
6.3.2023г.№ 934954 с ответника „Стик - Кредит „ АД, е нищожен, съединен евентуално, с иск
за признаване нищожността на чл.29 от договора. Ищецът счита, че предвидената в
разпоредбата на чл.29 неустойка следва да се включи в ГПР, същата не е включена, поради
което в рамките на договора не е включен ГПР, което е нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК,
ако се приеме, че е включен, то посоченият е грешен, действителният многократно
надвишава допустимият по чл.19,ал.4 ЗПК, включително е налице заобикаляне на закона –
сочената разпоредба.
Ответното дружество в срока за отговор, се сочи, че кредитът е бил отпуснат в негов
търговски обект, след подаване на писмено заявление от ищеца, представена му е
преддоговорна информация, като ищецът е изразил желание след запознаване с нея, да
сключи договор при посочените условия, като неустойка не е начислявана и събирана от
ответника, но същата клауза е валидна. Счита се, че същата не противоречи на добрите
нрави, че изпълнението не е обезпечавано с други способи, като размерът е зависел от
волята на заемателя.
Предявени са установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с
чл. 26 ЗЗД – противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие със
закона по цитираните разпоредби – по отношение договора за кредит съединен, при
условие на евентуалност, с установителен иск за нищожност на конкретна разпоредба от
договора за кредит.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: на 6.3.2023г страните по
1
делото са сключили писмен договор за кредит, при следните параметри: сумата 400 лева
главница, сумата от 36 % ГЛП, посочен ГПР 42,58 %, възнаградителна лихва 12 лева, срок за
погасяване 30 дни, че на същата дата, ищецът е получил от ответника сумата 400 лева.
Страните не спорят, че ако аритметично, към ГПР се добави сумата от 88 лева, то същият ще
надвижи 50 %.
Видно от чл.19 от представения договор за кредит, в него е предвидено „в случай ,
че страните са уговорили обезпечение, потребителят следва в тридневен срок от сключване
на договора за осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на
договор за поръчителство или да предостави банкова гаранция на кредитора, като е
посочено, че двата вида обезпечение следва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и
следва да се одобрят от кредитора;.то същото да бъде под формата на поръчител или
банкова гаранция, които подлежат на одобрение от кредитора / чл.19/, като в случай,че
потребителят не изпълни условието, съгласно чл.29 от договора, кредиторът начислява
неустойка от 0,9 % от стойността на усвоената сума, на ден, докато обезпечение не се
предостави, като неустойката се плаща заедно с вноските по кредита. В представения по
делото погасителен план, е посочено, че ищецът дълги 400 лева главница, 12 лева лихва,
както 88 лева неустойка или общо 500 лева.
Договорът за кредит е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма
доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска
или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по
смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП.
Относно твърденията, направени в исковата молба – действително, със сключване на
договора се заобикаля закона. Разпоредбата на чл.24 ЗПК препраща към чл.143 до 148 ЗЗП.
Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Т.2. „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя.
В договора за кредит не е посочено, че неустойката се включва както в общия разход
по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя, по смисъла на посочените
легални дефиниции на ЗПК. Страните не са формирали спор, че неустойката е платима от
длъжника разсрочено, на вноски, с падежи, съвпадащи с падежите на вноските по договора
за кредит.
2
Съгласно разпоредбата на чл..22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на … чл.11,
т.7-12 ЗПК…, договорът е нищожен. Общото между всички цитирани основания за
нищожност на договора е, че, за да е нищожен договора, то за тези задължения по договора
в него следва да липса информация, така че при сключването на договора, както и при
неговото изпълнение от длъжника, за последния да е неразбираемо на първо време, каква
част от месечната вноска, която дължи, ще се разходва за ГПР, каква част за погасяване на
вземането по главница, дали се дължи лихва. Същевременно, ако има други разходи, такси
по договора, те следва да са посочени в него. Поради възмездният характер на договора за
потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно
правата и задълженията на потребителите и за по - пълна защита на интересите им, трябва
да бъдат уговорени лихвения процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) и годишният
процент на разходите (ГПР) по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), който изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се извършва, като се
допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с
първоначално определените срокове. В договора ясно е посочен процент на възнаградителна
лихва, като в самия договор се съдържа по какъв начин с вноската, която потребителят
плаща, ще се погасява главница и лихва. Ето защо, макар посочена като процент, а не сума,
потребителят може да я изчисли. Същото се отнася до ГПР.
Относно твърдението на ищеца, че ГПР не включва неустойката за предоставяне на
обезпечение, което влече със себе си нищожността на целия договор. Неизпълнението на
задължението на ответника да предостави обезпечение на кредитора, може да доведе до
намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори на крайния падеж на договора.
Тази неустойка се следва заедно с обезщетението за забава, като същата неустойка
увеличава задължението на заемателя с малко над 1/3 , като не предвижда насрещно
задължение за кредитора. Същевременно, между страните е отделено за безспорно, че при
уговорена неустойка в договора от 108 лева, както и че при аритметично прибавяне на
сумата 88 лева към възнаградителната лихва, то ГПР би бил над 50 %. Посоченият в
договора ГПР е 36%, поради което и посоченият аритметично ГПР не отговаря на
действително уговореното, а същият надвишава 50 %. Неустойката следва да се включи в
ГПР, тъй като отговаря на определението „общи разходи по кредита“, по даденото от СЕС
тълкуване на чл.3 от Директива 2008/48, както следва: „общи разходи по кредита за
потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви
други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит
и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните [такси]; разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии,
също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите
условия.
3
„[ГПР]“ означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като
годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително
разходите, посочени в член 19, параграф 2.“
Както се посочи по – горе, посоченият в договора ГПР е по – нисък от действително
предвидения по договора, което се получава чрез заобикаляне на закона – предвижда се, чрез
въвеждане на института на неустойката – позволено от закона правно средство, да се
постигне забранен от закона резултат – нарушаване на разпоредбата на чл.19,ал. ЗПК, който
забранява ГПР над 5 пъти законната лихва. Ето защо, поради заобикаляне на закона, на
основание чл.21 ЗПК. По същество, доколкото разпоредбата на договора, предвиждаща ГПР,
не може да се замести по право с разпоредба на закона, нито волята на страните да може да
се замести от съда с тълкуване на останалите разпоредби на договора, то и нищожната
разпоредба на договора, посочваща ГПР, влече нищожност на целия договор, защото
същият не би бил сключен от ответното дружество както без разпоредбата, предвиждаща
неустойката по чл.21 от договора, така и без ГПР. Ето защо, искът е основателен, на
главното основание. /виж в този смисъл съображение 56 от Решение на СЕС по дело С –
714/2022 / “ С оглед на изложените съображения на втория и третия въпрос следва да се
отговори, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР,
включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница.“/ и искът на главното основание е
основателен, а на евентуалното – следва да се остави без разглеждане.
По разноските. Сторените от ищеца разноски са за държавна такса от 80 лева, 0,80
лева такса за банков превод и адвокатско възнаграждение от 2000 лева, платено, видно от
представената фактура и касов бон за плащане.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от А. Н. И. ЕГН ********** с адрес ***
против „Стик – Кредит“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
Шумен, пл.Оборище № 13Б, че договор за потребителски кредит под формата на кредитна
линия № 934954/6.3.2023г., сключен между А. Н. И. и „Стик – Кредит“ АД е
недействителен, на основание чл.22 ЗПК във връзка с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от А. Н. И. против „„Стик – Кредит“ АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Шумен, пл.Оборище № 13Б
установителен иск за признаване на разпоредбата на чл.29 от договор за договор за
4
потребителски кредит под формата на кредитна линия № 934954/6.3.2023г.
ОСЪЖДА „Стик – Кредит“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град Шумен, пл.Оборище № 13Б да заплати на А. Н. И. ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 2080,80лева разноски по делото, от които държавна такса от 80 лева, 0,80 лева такса за
банков превод и адвокатско възнаграждение от 2000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5