РЕШЕНИЕ
№ 1764
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20241110118421 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРЕДЯВЕНИ СА от Е. Л. М. срещу /ФИРМА/ обективно кумулативно
съединени иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за общата сума от 2912.04
лв. – неплатено в срок нетно трудово възнаграждение за периода от месец
декември 2023 г. до 15.01.2024 г.; иск с правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ
за сумата от 91.81 лв. – лихва върху неплатените в срок трудови
възнаграждения за периода от месец декември 2023 г. до 15.01.2024 г., за
периода на забава от 01.01.2024 г. до 31.03.2024 г., включително, както и иск с
правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата от 364.01 лв. – парично
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 4 дни за периода на
трудовото правоотношение – от 01.06.2023 г. до 15.01.2024 г.
Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.
Ответникът – /ФИРМА/, чрез процесуалния си пълномощник адвокат В.
С. в писмен отговор на исковата молба от 26.08.2024 г., подаден по пощата в
срока по чл. 131 ГПК на 22.08.2024 г. оспорва предявените искове, като излага
съображения за това.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
1
обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2
от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните по делото, а и от ангажираните с исковата
молба Трудов договор № 7/31.05.2023 г. и страници 8 и 9 от Трудова книжка
на Е. Л. М. се установява, че в периода от 01.06.2023 г. до 15.01.2024 г. Е. Л. М.
и /ФИРМА/ са били обвързани от трудово правоотношение по трудов договор,
по силата на който ответникът е бил „работодател” на ищцата, по смисъла на
§1, т. 1 от ДРКТ, а ищцата – служител на длъжност „счетоводител,
оперативен“ с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 2580 лв. и допълнително трудово възнаграждение за „клас прослужено
време“ – 0.60% за всяка прослужена година“, които съобразно чл. 5 от
трудовия договор се изплащат на служителя до края на месеца, за който се
дължат.
До приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд,
ответникът не е ангажирал доказателства за плащане на дължимото на
ищцата, на основание чл. 128, т. 2 КТ трудово възнаграждение за положения
от Е. Л. М. труд в периода от месец декември 2023 г. до 15.01.2024 г.
Относно размера на това възнаграждение, съдът кредитира, като дадено
вярно и безпристрастно от вещото лице В. Х., заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, и като неоспорено от страните по делото, и приема,
че същото възлиза на 2821.04 лв. – нетна сума за получаване.
Предвид горното съдът намира, че искът с правно основание чл. 128, т. 2
КТ за дължимо неплатено в срок нетно трудово възнаграждение за периода от
месец декември 2023 г. до 15.01.2024 г. е основателен и доказан до размер на
сумата от 2821.04 лв. – нетна сума за получаване и като такъв следва да бъде
уважен.
Искът с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за разликата над 2821.04 лв.
до пълния предявен размер от 2912.04 лв. следва да бъде отхвърлен, като
недоказан по размер.
По правилата на чл. 245, ал. 2 КТ върху неплатеното в срок трудово
възнаграждение се следва законната лихва за периода на забавата. В
конкретния казус, видно от чл. 5 на Трудов договор № 7/31.05.2023 г. е, че
уговореното трудово възнаграждение следва да се изплаща до края на месеца,
за който се дължи, т. е. за плащане на трудовото възнаграждение, дължимо за
месец 12.2023 г. ответникът е изпаднал в забава на 01.01.2024 г., както и за
плащане на трудовото възнаграждение, дължимо за месец 01.2024 г.
ответникът е изпаднал в забава на 01.02.2024 г.
2
При така установените факти и липса на доказателства за плащане от
страна на ответника – работодател на дължимото на ищцата нетно трудово
възнаграждение за периода от месец декември 2023 г. до 15.01.2024 г. в общ
размер на 2821.04 лв., съдът приема, че искът с правно основание чл. 245, ал. 2
КТ за законната лихва върху неплатените в срок процесни трудови
възнаграждения е основателен за претендирания период на забава от
01.01.2024 г. до 31.03.2024 г., включително и доказан по размер до
установения от вещото лице В. Х. размер от 88.61 лв. и в тези параметри
следва да бъде уважен, а за разликата над 88.61 лв. до пълния предявен размер
от 91.81 лв. следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
Нормата на чл. 224, ал. 1 КТ установява, че при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е
погасено по давност.
Претенцията на ищцата е за парично обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 4 дни, полагащи се за времето на работа по трудовия
договор, т. е. от 01.06.2023 г. до 15.01.2024 г.
При извършената от вещото лице В. Х. документална проверка при
ответника, същият е установил, че от полагащите й се общо 13 работни дни за
времето на трудовото правоотношение, ищцата е ползвала 10 дни отпуск, като
при прекратяване на трудовото правоотношение не й е било платено парично
обезщетение за неизползваните 3 дни платен годишен отпуск в брутен размер
на 430 лв., респ. нетен размер – 387 лв.
Предвид горното и диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6,
ал. 2 ГПК, съдът приема, че искът с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за
парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в периода на
трудовото правоотношение – от 01.06.2023 г. до 15.01.2024 г. е основателен за
3 работни дни и доказан по размер за цялата претендирана сума от 364.01 лв. и
като такъв следва да бъде уважен.
Съдът, като има предвид разпоредбата на чл. 242, ал. 1, предложения 2 и
3 от ГПК, намира, че следва да постанови предварително изпълнение на
невлязлото в сила съдебно решение, в частта му с която се присъждат
възнаграждение по чл. 128, т. 2 от КТ и обезщетение за работа по чл. 224, ал. 1
от КТ, без присъдените лихви и разноски.
По отхвърлената част от исковете, ищецът не дължи по сметка на
Софийския районен съд държавна такса и разноски, на основание чл. 83, ал. 1,
т. 1 ГПК и чл. 359 КТ.
При този изход на спора, ответникът следва да понесе направените от
ищцата разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищцата е направила разноски по делото за възнаграждение на един
адвокат в размер на 600 лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 583.22 лв. – направени по
делото разноски за възнаграждение на един адвокат, съразмерно с уважената
част от исковете.
3
Ответникът не претендира присъждане на разноски.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка
с чл. 71, ал. 1 ГПК, чл. 73, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа за ДТССГПК (обн.
ДВ бр. 22 от 28.02.2008 г.) и чл. 77 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на
130.95 лв., както и направените по делото разноски за възнаграждение на вещо
лице в размер на 340.21 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление
******** ДА ЗАПЛАТИ на Е. Л. М. с ЕГН **********, с адрес *********
със съдебен адресат адвокат А. Т. – ******* сумата от 2821.04 лв. – дължимо
неплатено в срок нетно трудово възнаграждение за периода от месец декември
2023 г. до 15.01.2024 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ; сумата от 88.61 лв. –
законна лихва върху неплатените в срок дължими за периода от месец
декември 2023 г. до 15.01.2024 г. нетни трудови възнаграждения, за периода на
забавата от 01.01.2024 г. до 31.03.2024 г., включително, на основание чл. 245,
ал. 2 КТ; сумата от 364.01 лв. – парично обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 3 дни за периода на трудовото правоотношение – от
01.06.2023 г. до 15.01.2024 г., на основание чл. 224, ал. 1 КТ; сумата от 583.22
лв. – направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Л. М. с ЕГН **********, с адрес
******* със съдебен адресат адвокат А. Т. – ***** срещу /ФИРМА/ с ЕИК
****** със седалище и адрес на управление ********* иск с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ за разликата над 2821.04 лв. до пълния предявен
размер от 2912.04 лв. и иск с правно основание чл. 245, ал. 2 КТ за
разликата над 88.61 лв. до пълния предявен размер от 91.81 лв., като
недоказани.
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление
********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд държавна
такса в размер на 130.95 лв., както и направените по делото разноски за
4
възнаграждение на вещо лице в размер на 340.21 лв., съразмерно с уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 71, ал. 1
ГПК, чл. 73, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа за ДТССГПК (обн. ДВ бр. 22 от
28.02.2008 г.) и чл. 77 от ГПК.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението, в следните негови части: за сумата от 2821.04 лв.
– дължимо неплатено в срок нетно трудово възнаграждение за периода от
месец декември 2023 г. до 15.01.2024 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ и за
сумата от 364.01 лв. – парично обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 3 дни за периода на трудовото правоотношение – от 01.06.2023 г. до
15.01.2024 г., на основание чл. 224, ал. 1 КТ.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която се постановява предварително
изпълнение на невлязлото в сила съдебно решение има характер на
определение по смисъла на чл. 244 от ГПК и може да се обжалва с частна
жалба пред СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК,
считано от датата на връчването му на страните, на основание чл. 275, ал. 1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5