№ 17933
гр. София, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110174772 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба и уточняваща такава /л.52/ срещу П. Р. Н., Р. П. Ф., Б. Е. Б. и В. Г. Ф., действащ
на основание чл. 28, ал. 2 ГПК лично, но със съгласието на родителя си Г. В. Ф., с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се
постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото
дружество в условията на разделна отговорност, сумите както следва: 722,02 лв. –
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. –
м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
16.12.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, 159,61 лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2022 г. – 19.11.2024 г., 42,63 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода м.11.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 16.12.2024 г. до изплащане на вземането;
11,72 лева – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода
15.01.2022 г. до 19.11.2024 г. при квоти както следва:
В. Г. Ф., действащ на основание чл. 28, ал. 2 ГПК лично, но със съгласието на
родителя си Г. В. Ф. – 4/12 или 240,67 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 16.12.2024 г. до окончателно изплащане на
сумата, 53,20 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 19.11.2024 г., 14,21 лева
– цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.11.2021 г. до
м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
16.12.2024 г. до изплащане на вземането; 3,93 лева – мораторна лихва върху главница
за дялово разпределение за периода 15.01.2022 г. до 19.11.2024 г.;
Б. Е. Б. – 6/12 или 361,03 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 16.12.2024 г. до окончателно изплащане на
сумата, 79,81 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 19.11.2024 г., 21,32 лева
– цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.11.2021 г. до
1
м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
16.12.2024 г. до изплащане на вземането; 5,85 лева – мораторна лихва върху главница
за дялово разпределение за периода 15.01.2022 г. до 19.11.2024 г.;
П. Р. Н. – 1/12 или 60,16 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 16.12.2024 г. до окончателно изплащане на сумата,
13,30 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 19.11.2024 г., 3,55 лева – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода м.11.2021 г. до м.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.12.2024 г. до
изплащане на вземането; 0,97 лева – мораторна лихва върху главница за дялово
разпределение за периода 15.01.2022 г. до 19.11.2024 г.;
Р. П. Ф. – 1/12 или 60,16 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 16.12.2024 г. до окончателно изплащане на сумата,
13,30 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 19.11.2024 г., 3,55 лева – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода м.11.2021 г. до м.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.12.2024 г. до
изплащане на вземането; 0,97 лева – мораторна лихва върху главница за дялово
разпределение за периода 15.01.2022 г. до 19.11.2024 г.
Ищецът твърди, че ответниците като собственици на процесния апартамент
имат качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите
условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими
суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот
се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия
било извършвано от „Т.С.“ ЕООД, съобразно сключения между посоченото дружество
и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответниците
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
Извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от
ответниците Р. П. Ф. и П. Р. Н., с който същите са признали исковите претенции. Р. П.
Ф. твърди, че е заплатила сума в размер на 147,00 лв. след получаване на исковата
молба, за което обаче сочи, че няма платежен документ. П. Р. Н. твърди, че е заплатил
дължимата от него сума, като представя и преводно нареждане.
Извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил документ от ответника В. Г. Ф.,
озаглавен „заявление“ към който е приложено преводно нареждане за сумата от 316,66
лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Б. Е. Б..
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД.
В проведеното открито съдебно заседание на 26.09.2025г., процесуалният
представител на ищеца посочи, че всички суми, предмет на исковите претенции,
насочени против В. Ф., П. Н. и Р. Ф. са платени, като се претендира единствено
юрисконсултско възнаграждение.
2
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на
процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т.С.“ ЕАД,
поради което заявените искови претенции срещу В. Ф., П. Н. и Р. Ф., следва да бъдат
отхвърлени, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
По отношение исковете срещу Б. Б.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота
– собственост или вещно право на ползване.
Предмет на настоящото производство са искови претенции за топлинна енергия
и дялово разпределение доставени до обект с абонатен № 9****, представляващ ап.
178, находящ се /адрес/
От приложеното на л. 13 по делото копие на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 185, том XIII, рег. № 27033, дело № 2245/2020г. и по аргумент от чл.
30, ал. 2 ЗС, се установява, че през исковия период Б. Б. е притежавала правото на
собственост върху ½ от процесното жилище, респективно същата е имала качеството
потребител на топлинна енергия.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че между
страните е сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, че
сградата в която се намира топлоснабденият имот с абонатен № 9**** е била
присъединена към топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот, а именно
апартамент № 178, находящ се в /адрес/, е бил топлофициран, че за периода м.05.2021
г. – м.04.2023 г., ищцовото дружество е доставило в имота топлинна енергия в
количеството и с качество посочено в исковата молба на стойност 722,02 лв., че
ответниците са в забава досежно процесната сума, като размерът на мораторната лихва
за периода 15.09.2022 г. – 19.11.2024 г. е 159,61 лв.; че е извършена услуга дялово
разпределение на стойност 42,63 лв. за периода м.11.2021 г. – м.04.2023 г., че
ответниците са в забава досежно процесната сума, като размерът на мораторната лихва
върху главницата за дялово разпределение е в размер на 11,72 лв. за периода
15.01.2022 г. – 19.11.2024 г.
Доколкото Б. Б. отговаря за ½ от сумите, исковите претенции срещу нея се
явяват изцяло основателни.
3
По разноските:
Въпреки извършеното плащане на сумите в хода на процеса от В. Ф., П. Н. и Р.
Ф., същите са дали повод за завеждане на делото, респективно дължат разноски на
ищеца за юрисконсултско възнаграждение съобразно притежаваните идеални части.
Б. Б. дължи на ищеца разноски за държавна такса и съразмерно юрисконсултско
възнаграждение
По изложената аргументация разноските следва да бъдат разпределени както
следва:
П. Н. – 8.33лв. – юрисконсултско възнаграждение
Р. Ф. – 8.33лв. – юрисконсултско възнаграждение
В. Ф. – 33.33лв. – юрисконсултско възнаграждение
Б. Б. 250.00лв., от които 200.00лв. – държавни такси и 50.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Е. Б., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите както следва: 361.03 лв. –
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. –
м.04.2023 г. до обект с абонатен № 9****, представляващ ап. 178, находящ се /адрес/,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.12.2024 г. до
окончателно изплащане на сумата, 79.81 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022
г. – 19.11.2024 г., 21.32 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода м.11.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 16.12.2024 г. до изплащане на вземането и 5.85 лева – мораторна
лихва върху главница за дялово разпределение за периода 15.01.2022 г. до 19.11.2024 г.;
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, срещу В. Г. Ф., ЕГН **********, действащ на
основание чл. 28, ал. 2 ГПК лично, но със съгласието на родителя си Г. В. Ф., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите както следва: 240.67 лв. – стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., до
обект с абонатен № 9****, представляващ ап. 178, находящ се /адрес/, 53.20 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 19.11.2024 г., 14.21 лева – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода м.11.2021 г. до м.04.2023 г., и
3.93 лева – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода
15.01.2022 г. до 19.11.2024 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, срещу П. Р. Н., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумите както следва: 60.16 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., до обект с абонатен № 9****,
представляващ ап. 178, находящ се /адрес/, 13.30 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 19.11.2024 г., 3.55 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода м.11.2021 г. до м.04.2023 г. и 0,97 лева – мораторна лихва
върху главница за дялово разпределение за периода 15.01.2022 г. до 19.11.2024 г., като
погасени чрез плащане в хода на процеса
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, срещу Р. П. Ф., ЕГН **********, искове с правно
4
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумите както следва: 60.16 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., до обект с абонатен № 9****,
представляващ ап. 178, находящ се /адрес/, 13.30 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 19.11.2024 г., 3.55 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода м.11.2021 г. до м.04.2023 г. и 0,97 лева – мораторна лихва
върху главница за дялово разпределение за периода 15.01.2022 г. до 19.11.2024 г., като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Б. Е. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 250.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА В. Г. Ф., ЕГН **********, действащ на основание чл. 28, ал. 2 ГПК
лично, но със съгласието на родителя си Г. В. Ф., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 33.33лв.
– разноски.
ОСЪЖДА П. Р. Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 8.33лв. – разноски.
ОСЪЖДА Р. П. Ф., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 8.33лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Т.С.“ ЕООД
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5