РЕШЕНИЕ
№ 707
гр. Пловдив, 05.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330102397 по описа за 2021 година
Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове по чл. 22 ЗПК, във
връзка с чл. 143, т. 19 ЗЗП, чл. 11, ал. 10 ЗПК.
Ищец М. Ж. М. чрез а. Е.И. твърди, че на **** сключил с ответник „******" ЕАД
Договор за потребителски кредит № ******, а с ответник „*****“ ЕООД Договор за
предоставяне на поръчителство, като усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 600
лева.
Твърди се, че приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от
посочения в Договора, че кредитора вписвайки в контракта ГПР от 50 % е заблудил
потребителя.
Завява се, че Договора за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и поради
неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 11,т. 20 ЗПК.
От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожност на Договор за
потребителски кредит № */***** като при условията на евентуалност да прогласи
нищожност на клаузата на чл.4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ***** както и
да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от ***** от
„******“ ЕООД. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, вх. № ***** от ответника „*****
“ ЕООД. Оспорват се предявените искове за прогласяване на нищожност на договорите за
кредит и за поръчителство. Заявява се, че не се твърди в Договор за потребителски кредит №
1
***** да е налице основание за плащане на суми към дружеството „*****“ ЕООД. От съда
се иска да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, вх. № ***** от ответника
„*****“ ЕАД.
Не оспорват сключването на Договор за потребителски кредит № ****** между
страните.
От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Претендират се разноски. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски Съдът
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
С Договор за потребителски кредит № ******, ответник „*****“ ЕАД е предоставил
заем на ищеца в размер на сумата от 600 лева с падеж *****., размер на погасителна вноска
от 620,64 лева, лихвен процент по кредита от 41,24%, ГПР от 50% и общ размер на всички
плащания от 620,24 лева като съгласно чл.4, ал.1 от така сключеният договор потребителят
се е задължил да предостави обезпечение - сключване на договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от „*****“ ЕАД юридическо лице. В изпълнение на задължението
си потребителят – ищец е сключил договор за предоставяне на поръчителство с „****“
ЕООД от дата ***** – дружество, което е получило предложение за обезпечаване
задължението на ищеца и което дружество се явява избрано от кредитора да гарантира
изпълнението на задължението на кредитополучателя с възнаграждение в размер на 177,77
лева.
Съгласно съдебно-счетоводна експертиза с в.л. Й.П. ГПР по Договор за
потребителски кредит № ***** ще се увеличи от 50% на 79,63% ако бъдат включени
разходите на поръчителя.
Уговореното възнаграждение за поръчителят е разход по кредита, който не е включен
в ГПР с което е нарушен чл. 19, ал.1 и ал.2 ЗПК, както и е нарушено императивното
изискване на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК тъй като оскъпяването по дълга е оформено не като
възнаградителна лихва, а като друг вид разход – възнаграждение на поръчител.
Допълнителното възнаграждение заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, води до
неяснота при формирането на ГПК и до заблуждение на потребителя какъв реалния разход,
който следва да бъде заплатен. Ето и защо поради нарушението на чл.11, т.9 и т.10 и
съгласно чл. 22 ЗПК Договор за потребителски кредит № ****** следва да бъде обявен за
недействителен, а като последица от неговата недействителност следва да бъде прогласен за
нищожен и договор за предоставяне на поръчителство „*****“ ЕООД, който има акцесорен
характер и следва правното положение на главното правоотношение – арг. от чл. 138, ал.2
ЗЗД.
Отхвърлят се като неоснователни възраженията на ответник „*****“ ЕООД затова, че
2
не е начислено реално възнаграждение по договора за поръчителство и потребителят не е
заплатил такова, тъй като това е право на страната, което произтича от сключения договор и
неупражняването му не санира порочността и нищожността на договора за потребителски
кредит.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от
него разноски в размер на сумата от 200 лева /100 лева за държавна такса и 100 лева за
съдебно-счетоводна експертиза/.
На основание чл. 38, ал.1.т2 ЗА в полза на а. Е.И. следва да се присъдят разноски в
размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение, което да се разпредели по 300 лева за
всеки от исковете;
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, т.9 и т.10 Договор
за потребителски кредит № ****** сключен между М. Ж. М. с ЕГН ********** и „****“
ЕАД с ЕИК *********;
ОБЯВЯВА за недействителен на основание чл. 138, ал.2 ЗЗД договор за предоставяне
на поръчителство от ***** сключен между М. Ж. М. с ЕГН ********** и „*****“ ЕООД с
ЕИК *********;
ОСЪЖДА „****“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „***** с и.д. С.Я. и „*****“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. С. бул. „***** с у. И.Ш. ДА ЗАПЛАТЯТ общо в полза на М. Ж. М. с ЕГН
********** с адрес: гр. П. ул.***** сумата в размер на 200 лева разноски за настоящето
производство;
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.1.т.2 ЗА „*****“ ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. С. бул. ****** с и.д. С. Я. ДА ЗАПЛАТИ в полза на а.
Е.И. – вписана в АК – П., със съдебен адрес: гр. П., ул. ****** сумата от 300 лева разноски
за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение;
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.1.т.2 ЗА „*****“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *****с у. И.Ш. ДА ЗАПЛАТИ в полза на а. Е.И.
– вписана в АК – П., със съдебен адрес: гр. П., ул. *****сумата от 300 лева разноски за
настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
3