№ 21021
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110102964 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на **** срещу ****, с която е
предявен осъдителен иск за сумата от 117.09 лв., представляваща регресно вземане във
връзка с вредите по лек автомобил марка ****, с рег. № ****, настъпили в резултат на ПТП
на 14.08.2020 г. в гр. София, включващо платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ по щета № ***** и ликвидационните разноски, ведно със
законната лихва от 19.01.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по
делото.
Ищецът твърди, че застрахователното обезщетение в размер на 92.09 лв. е изплатено
от него за нанесени щети на застрахован при него по имуществена застраховка „Каско“ лек
автомобил, като е сторил 25 лв. ликвидационни разноски за обработка на щетата. Излага, че
щетите са в резултат на ПТП, настъпило на 14.08.2020 г. в гр. София, възникнало поради
попадането на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно –
част от общинската пътна мрежа, за чието поддържане отговаря ****. Сочи, че е предявил
регресната си претенция пред ответника, но тя е останала непогасена.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника ****, с
който искът е оспорен като неоснователен. Оспорва наличието към момента на ПТП на
валидна застраховка „Каско“ за процесния автомобил, като изтъква, че полицата не е
подписана от страните и че в нея застрахованите автомобили не са индивидуализирани, а е
посочено, че те са по списък, който обаче не е представен по делото. Оспорва времето,
мястото и механизма на ПТП, включително наличието на дупка на пътното платно и че тя е
причина за ПТП. Изтъква, че протоколът за ПТП няма материална доказателствена сила по
отношение на механизма на настъпване на произшествието, а уведомлението за щета е
частен свидетелстващ документ, съставен от заинтересовано лице, и също няма материална
доказателствена сила, а освен това е подадено почти 2 месеца след датата на ПТП. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между дупката на пътното платно и процесните
щети. Твърди, че е изпълнил задълженията си да поддържа процесния пътен участък, като е
1
сключил Договор № ****/11.06.2019 г. с ****, с който е възложил на дружеството да
извършва на територията на **** – шеста зона, дейностите по поддържане и текущ ремонт
на уличната мрежа и пътните съоръжения. Посочва, че процесният пътен участък е включен
в обхвата на абонаментната поддръжка, като към момента на ПТП е следвало да бъде
приведен в изискуемото състояние за непрекъснато, безопасно и удобно движение по него,
което се изразява и в липсата на дупки на пътното платно. Сочи, че последната инспекция на
пътния участък е извършена на 17.07.2020 г., т.е. само около месец преди датата на ПТП.
Релевира възражение за съпричиняване на вредите от водача на автомобила поради
движение с несъобразена с пътната обстановка скорост. Моли за отхвърляне на иска,
евентуално – за намаляване на размера на дължимото обезщетение поради съпричиняване.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Предявен е обратен иск от **** срещу **** за осъждането му да й заплати сумата от
117.09 лв. – обезщетение за имуществени вреди от неизпълнението на задълженията му по
Договор № ****/11.06.2019 г. за поддържане на път – част от общинската пътна мрежа,
както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане
и съдебните разноски.
Ищецът по обратния иск твърди, че с договора е възложил на ответника да извършва
на територията на **** – шеста зона, дейностите по поддържане и текущ ремонт на
уличната мрежа и пътните съоръжения, като процесният пътен участък е включен в обхвата
на абонаментната поддръжка и към момента на ПТП е следвало да бъде приведен в
изискуемото състояние за непрекъснато, безопасно и удобно движение по него, което се
изразява и в липсата на дупки на пътното платно. Сочи, че последната инспекция на пътния
участък е извършена на 17.07.2020 г., но извършването на месечни инспекции не отменя
задължението на изпълнителя да извършва непрекъснато поддържане на пътя чрез
сигнализация, обезопасяване и отстраняване на възникналите неизправности. Излага, че
съгласно чл. 16, ал. 2 от договора всички вреди, понесени от възложителя в резултат на
грешки, недостатъци и пропуски и в резултат на некачествено СМР и неспазване на
срокове, са за сметка на изпълнителя. Поради това счита, че ако **** бъде осъдена да
заплати на застрахователя платеното от него застрахователно обезщетение ведно с
ликвидационните разходи, то ответникът по обратния иск следва да й възстанови
съответната сума.
В законоустановения срок **** подава отговор на обратната искова молба, в който
излага и становището си като трето лице – помагач на ответника по главния иск. Оспорва
главния иск при твърдения за липса на застрахователно покритие за процесния автомобил,
защото същият не е индивидуализиран в застрахователната полица и последната не е
подписана. Оспорва механизма на ПТП и наличието на причинно-следствена връзка, като
изтъква неуточненото място на инцидента и липсата на доказателства, че причина за
инцидента е необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на
попадането в която са претърпени процесните вреди. Релевира възражение за съпричиняване
на вредите от водача на увредения автомобил поради движение с превишена или с
несъобразена с пътните условия скорост. Моли за отхвърляне на главния иск, евентуално –
за намаляване на размера на дължимото от **** регресно задължение. Излага становище за
неоснователност и на обратния иск. Оспорва твърденията на **** за неизпълнение на
сключения между тях договор за възлагане на обществена поръчка относно дейности по
текущ ремонт на уличната мрежа и съоръжения. Твърди, че за периодите преди и след
настъпването на ПТП не е констатирано некачествено изпълнение по извършените СМР-
дейности и обектът е приет без забележки, като липсват възражения по чл. 264 ЗЗД за
недостатъци в процесния участък. Изтъква липсата на уведомление до него за евентуално
наличие на препятствие на пътното платно с оглед осигуряване на безопасност и
сигнализация, както и липсата на доказателства за възложени по реда и в сроковете на
договора видове работи, които са предмет на индивидуално възлагане. Моли за отхвърляне
2
на обратния иск и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Съобразно изложените в исковата молба на **** фактически твърдения правната
квалификация на предявения главен иск е по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, доколкото
деликтното вземане, в което се твърди, че се е суброгирал ищецът, е срещу **** в
качеството й на възложител на работата – за обезщетение за причинени имуществени вреди
по МПС в резултат от виновно неотстраняване на дефект на пътя поради неизпълнение на
задължението за поддръжката му.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Следователно предпоставките за предвидената суброгация са следните: наличие на
действително застрахователно правоотношение с увредения по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и за
увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на вредата,
като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата
молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от наличието на
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на общински път, дължащо се на
противоправно бездействие на лица, на които ответникът е възложил дейностите по
поддържането на общинските пътища.
По спорния между страните въпрос относно наличието при ищеца на валидна
застраховка „Каско“ за процесния автомобил съдът намира следното:
Съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ застрахователният договор се сключва в писмена форма
като застрахователна полица или друг писмен акт, а общите условия по застраховката,
когато има такива, са неразделна част от договора. Съгласно чл. 345, ал. 1 КЗ предметът на
застрахователния договор е част от задължителното му съдържание.
В случая е представена полица № ****/30.06.2020 г., с която ищцовото дружество и
Дирекция „***“ – МВР са сключили застраховка „Автокаско“ по клауза П-101 за МПС за
служебни нужди, като всички други графи в полицата, касаещи индивидуализацията на
застрахованите МПС, съдържат отбелязване „по опис“. Такъв опис не е представен с
исковата молба.
Съществуването на застрахователно правоотношение именно за процесния автомобил
не може да се предполага, а следва да се установи с надлежен документ поради
предвидената в чл. 344, ал. 1 КЗ форма, още повече че чл. 345, ал. 1, т. 2 КЗ изисква като
задължително съдържание на договора за застраховка да бъде посочен неговият предмет.
Поради това и предвид изричните оспорвания от ответника и от третото лице – негов
помагач на съществуването на валидна застраховка „Каско“ за лек автомобил марка ****, с
рег. № ****, с Определение № 31363/07.09.2023 г. съдът в изпълнение на задълженията си
по чл. 146, ал. 2 ГПК е указал на ищеца, че не сочи доказателства, че към 14.08.2020 г.
процесният автомобил е бил застрахован при него по застраховка „Каско“ със
застрахователна полица № ****, както и му е указал, че следва най-късно в първото по
делото заседание да изложи становището си във връзка с дадените указания и доклада по
делото и да предприеме съответните процесуални действия, като ако в изпълнение на
предоставената му възможност не направи доказателствени искания, губи възможността да
направи това по-късно освен в случаите по чл. 147 ГПК. В първото открито заседание на
19.10.2023 г. страните са заявили, че нямат възражения по доклада, поради което той е
3
обявен за окончателен. Дадена е възможност на ищеца да представи доказателства
съобразно указанията на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК, но вместо това той е поискал
допълнителен срок за представяне на такива доказателства, като изрично е заявил, че е
получил определението за насрочване, но е пропуснал да представи доказателствата в това
открито заседание. Преценявайки липсата на конкретно доказателствено искане от ищеца
съобразно указанията на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК и изцяло субективния характер на
причината за искането за допълнителен срок, респ. липсата на хипотеза по чл. 147 ГПК,
съдът е оставил без уважение ищцовото искане за предоставяне на допълнителен срок,
защото уважаването му би било в разрез с установените в ГПК преклузии.
Следователно ищцовото твърдение, че процесният автомобил е бил предмет на
представената застрахователна полица, е останало недоказано, т.е. недоказан е първият
елемент от фактическия състав на спорното материално право – наличието на валидно
възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ именно
за процесния автомобил, респ. недоказано е плащането на застрахователно обезщетение от
ищеца да е било дължимо. В случая поради липсата на опис /или друг писмен акт, в който да
са индивидуализирани застрахованите МПС/ не се установява рискове спрямо кои МПС са
покрити от застрахователя.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. В случая ищецът следва да понесе
неблагоприятните последици от неизпълнената поради собственото му неизрядно
процесуално поведение доказателствена тежест, по отношение на която са му дадени ясни и
конкретни указания от съда. Ето защо предявеният от него иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Поради изложеното безпредметно е да се обсъждат другите елементи от фактическия
състав на претендираното вземане и събраните във връзка с тях доказателства, тъй като
такова обсъждане не би могло да обуслови различни изводи при липсата на доказана
валидна застраховка „Каско“ за процесния автомобил.
Предвид неоснователността на главния иск не са налице предпоставките за
разглеждане на предявения от **** обратен иск срещу ****.
По разноските:
С оглед изхода на делото по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК на
**** се дължи само юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., защото само то е
свързано със защитата срещу предявения срещу нея главен иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
****, срещу ****, с адрес: ****, иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД
за сумата от 117.09 лв. – регресно вземане във връзка с вредите по лек автомобил марка
****, с рег. № ****, настъпили в резултат на ПТП на 14.08.2020 г. в гр. София, включващо
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по щета №
***** и ликвидационните разноски, ведно със законната лихва от 19.01.2023 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
****, с адрес: ****, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на **** като трето лице – помагач на
4
страната на ответника по главния иск.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5