ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 551
гр. Пловдив , 13.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501572 по описа за 2021 година
Производство по чл.274, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по ч.жалба вх.№4324/17.06.2021 г. по описа на ПОС,
от П. Г. М., ЕГН **********, чрез адв. М. – ответник- потребител по осъдителен иск на осн.
чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК против определение от 18.05.2021 г. по гр.д.№3676/2020 г. на ПРС,4
гр.с., с което е оставено без уважение възражението му за неподведомственост на правния
спор и за прекратяване на гр.д. № 3676/2020 г. на РС-Пловдив по предявения от „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД осъдителен иск за заплащане на суми за консумирана
топлинна енергия в размер на 257,71 лева – главница за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.
и сумата от 25,81 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
03.07.2018 г – 06.02.2020 г. поради липса на международна компетентност на българския
съд.
Излага съображения за неправилност и незаконосъбразност на определението и се
иска неговата отмяна и вместо него да се постанови друго, с което делото да се прекрати.
Претендира за разноски.
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД счита ЧЖ за неоснователна. Излага следните
съображения:1. Счита, че не е доказано, че ответникът е с местоживеене извън РБ, т.к. от
представените доказателства от ответника може да се направи извод, че г.н М. е живял във
Великобритания много преди исковия период; 2.от СТЕ се установява, че ответникът е
потребявал ТЕ през процесния период в жилището си; 3.на 14.10.2019 г. М. лично е
депозирал уведомление до ищеца в деловодството на ЕВН като е посочил адрес за
кореспонденция; 4. От 31.01.2020 г. Великобритания не е член на ЕС и ответникът не може
да се позовава на регламенти на ЕС, съответно Р 1215/12 г. е неприложим след тази дата;
1
Цит.р.№208/25.02.2010 г. по т.д.№635/2008 г. на ВКС, 2т.о., според което-съгл. чл.4, ал.1
КМЧП – международната компетентност на българските съдилища е налице, когато
ответникът има обичайно местнопребиваване,седалище или местонахождение в РБ;
ищецът/молителят/ е български гражданин или ЮЛ регистрирано В РБ; че международната
компетентност на бълг.съд не е обвързана от кумулативото наличие на предпоставките на
т.1 и т.2 на чл.4,ал.1 КМЧП, доколкото всяка една от тях съставлява самостоятелно
основание за упражняване на националната ни юрисдикция; счита, че искът е надлежно
заведен – прекратяването на делото е равно на отказ от правосъдие; счита, че възражението
на ответника е преклудирано, т.к. е подадено след срока на чл.131 ГПК.
Пловдивският окръжен съд, като разгледа възраженията на жалбоподателя и
доводите на страните по ЧЖ, намира следното:
Не се спори между страните, че по образуваното на 7.02.2020 г. срещу П.М.
заповедно, а на 04.03.2020 г. исково производство, ответникът е собственик на топлоснабден
имот в гр.Пловдив, че има качеството на потребител на топлинна енергия, както и че има
регистриран постоянен адрес в гр.Пловдив и настоящ адрес във Великобритания.
Съгласно § 13 на Допълнителните разпоредби на ЗЗП, по смисъла на този закон:
1. "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките
на своята търговска или професионална дейност.
2. (Доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) "Търговец" е всяко физическо или юридическо
лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва
договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния
или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.
Съгласно чл.113 ГПК – искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния.
Съгласно чл.119,ал.3 ГПК – възражение за неподсъдност на делото по чл.113 ГПК се
правят от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба.
Призовката до ответника е редовно връчена чрез особения му представител адв.Ст.Н.
на 23.10.2020 г. На 17.11.2020 г. от адв.Ст.Н. е постъпил писмен отговор на ИМ, в който не
е направено възражение за неподсъдност на делото на българския съд.Срока за отговор на
ИМ е изтекъл на 23.11.2020 г.
На 15.03.2021 г. от адв.С.М. като пълномощник на ответника е направено възражение
2
за липса на международна компентност на българския съд и искане гр.дело 3676/2020 г. на
ПРС,4 гр.с. да се прекрати /л.61 от д.РС/.
На осн.чл.28 от Регламент /ЕО/ 1215/2012 г. международната компетентност на съда е
процесуална предпоставка за допустимост на иска и съдът е длъжен и служебно да провери
дали е компетентен да разгледа иск, предявен в съд на държава-членка срещу ответник с
местоживеене в друга държава –членка. Следователно жалбата е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Съгл.чл.48,ал.7 КМЧП обичайно местопребиваване на едно ФЛ е мястото, в което
то се е установило преимуществено да живее без това да се свързано с необходимост от
регистрация. Под местоживеене по смисъла на Регламент/ЕО/ 1215/2012 г. се разбира
мястото, където лицето фактически живее, без значение дали е извършена административна
регистрация.
Фактическото местоживеене на ответника по делото е в Х., В. за периода 2009-2016 г.
и за периода 2019-2021 г. е доказано с представените по делото писмени доказателства
/л.64-л.74-86 от д.РС/.
Неоснователен довода на ищеца, че Р1215/2012 г. на ЕС е неприложим, поради
излизане на Великобритания от ЕС на 31.01.2020 г., тъй като в чл.67,ал.1,б.“а“ от
Споразумението за оттеглянето от ЕС е записано, че по отношение на съдебни производства,
образувани пред края на преходния период /31.01.2020-31.12.2020 г., се прилагат
разпоредбите относно компетентността на Регламент /ЕС/№1215/2012 .
Ето защо в процесния случай следва да намери приложение регламент
/ЕС/№1215/2012 на Европейския парламент и на съвета от 12.12.2012 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела, където в чл.4, §1 е предвидено, че искове срещу лица, които имат
местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред
съдилищата на тази държава-членка. ; в чл.18 от регламент /ЕС/№1215/2012 е
предвидено, че потребител може да предяви иск срещу другата страна по договора или в
съдилищата на държавата членка, в която тази страна има местоживеене, или независимо от
местоживеенето на другата страна – в съдилищата по мястото, където има местоживеене
потребителят, т.е. в Великобритания, където е местожителството на ищеца. От горното
следва, че международно компетентен да разгледа спора е съдът на държавата членка,
където е местоживеенето на потребителят, т.е. – българският съд не е международно
компетентен да разгледа спора - ЧЖ е основателна и следва определението на РС да се
отмени, а делото следва да се върне на ПРС, за да се прекрати и да се обезсили издадената по
ч.гр.д.1992/20 г.по гр.д.1992/20 г. на ПРС, 19 гр.с. заповед за изпълнение.
С оглед уважаване на ЧЖ, жалбоподателят има право на разноски – такива са
поискани пълномощника му адв.Н.. От ДПП е видно, че е оказана безплатна правна помощ
3
по чл.38а ЗАдв. На осн.чл.7,ал.1,т.7 от Наредба №1/2004 г. за мин. адв. възнаграждения, за
изготвяне на ЧЖ на адв.Н. следва да му се присъдят 200 лв.- адв.хонорар.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 18.05.2021 г. по гр.д.№3676/2020 г. на ПРС,4 гр.с.
ВРЪЩА делото на ПРС,4 гр.с. за продължаване на съдопроизводството –
прекратяване на делото и обезсилване на издадената по ч.гр.д.1992/20 г.по гр.д.1992/20 г. на
ПРС, 19 гр.с. заповед за изпълнение, съгласно изложените в настоящето определение
мотиви.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД , ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на адв.С. Н., за процесуално представителство на П. Г. М., ЕГН ********** по ЧЖ
-сумата от 200 лв.- разноски по ч.гр.д.№1572/2021 г. на ПОС.
Определението е неокончателно и подлежи на касационно обжалване пред ВКС
в 1-седмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4