Решение по адм. дело №692/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба от С. Д. П., с адрес [населено място], общ. С., [улица], подадена чрез пълномощник адв. Т. Д. Т. – АК Сливен, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0261-000136/01.11.2025 г., издадена от К. Н. К., на длъжност м.а. към ОДМВР - Ямбол, РУ - Елхово, упълномощен със Заповед № 326з-99/01.02.2022 г. на директора на ОДМВР – Ямбол, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

С жалбата се иска отмяната на оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят С. Д. П., редовно призован, се явява лично и с адв. Т. Т., АК – С., който поддържа жалбата. Твърди, че процесното МПС е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, като тази регистрация се възобновява след изпълнение на задължението за пререгистрация, но не прави МПС нерегистрирано. От показанията на свидетеля стана ясно, че жалбоподателят е водач на МПС и той се явява като трето лице, което не е знаело за снемането от регистрация на автомобила, поради което не може да му бъде вменено нарушението, за което му е издадена обжалваната заповед. Моли за отмяна на обжалваната заповед, издадена от м.а. към ОДМВР - Ямбол, РУ – Елхово, като неправилна и незаконосъобразна.

Административният орган – К. Н. К., на длъжност м.а. към ОДМВР - Ямбол, РУ - Елхово, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор от М. П. – процесуален представител на ответника, в който е изразено становище за неоснователност на подадената жалба, като са изложени съображения в тази насока. Моли се за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че съдът уважи жалбата, моли за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.11.2025 г. около 07.57 часа в община Елхово на път Първи клас № 7 /І - 7/, управлявайки лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № [рег. номер], собственост на М. Х. М., жалбоподателят С. Д. П. бил спрян за проверка от служители на полицията на км. 287, отбивката Кириловска чешма, докато се движел в посока гр. Ямбол. При проверката се установило, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред, тъй като същият е бил с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 30.10.2025 г. След извършена справка с РСОД полицаите установили, че предстоящ собственик на МПС-то е А. С. С..

За извършеното административно нарушение на С. Д. П. бил съставен АУАН серия GA № 1092749/01.11.2025 г. от К. Н. К., на длъжност м.а. към ОДМВР - Ямбол, РУ - Елхово (л. 20 от делото). АУАН бил връчен незабавно на П., който го подписал без възражение. При връчването му било иззето СРМПС № *****.

На основание съставения АУАН серия GA № 1092749/01.11.2025 г. и в съответствие със Заповед № 326з-99/01.02.2022 г. на директора на ОДМВР – Ямбол (л. 33), К. Н. К., на длъжност м.а. към ОДМВР - Ямбол, РУ - Елхово, издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0261-000136/01.11.2025 г., с която на жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. (л. 4 и л. 19). С издаването на ЗППАМ било отнето СУМПС [номер].

Заповедта била връчена лично срещу подпис на С. Д. П. на 01.11.2025 г., който я оспорил пред Административен съд – Сливен с жалба вх.№ СД-01-01-3384/11.11.2025 г. (л. 2).

Към доказателствата по делото са приобщени: справка от АИС КАТ Регистрация на МПС (л. 22 - 23); докладна записка (л. 24); сведение от С. Д. П. (л. 25); справка (л. 26) и справка за нарушител/водач С. Д. П. (л. 30 - 32).

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 326з-99/01.02.2022 г. на директора на ОДМВР – Ямбол, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. и заемащите длъжност „Младши автоконтрольор І – ІІ степен“ в сектор „Пътна полиция“ за установените от тях нарушения със съставен АУАН на място на нарушението при условията на чл. 172, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и изчерпателно фактическите основания за издаване на заповедта и се е позовал на съставения АУАН серия GA № 1092749/01.11.2025 г., което препращане води до напълно изяснена фактическа обстановка. Правилно и законосъобразно е посочил правните основания за нейното издаване. В производството по издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността на движението по пътищата.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5. В случая по делото се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС и конкретно – такова по чл. 140, ал. 1, пр.1 от ЗДвП, за което е предвидено наказание по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението не са опровергани от жалбоподателя въпреки дадените му указания и възможност да направи това в рамките на съдебното производство.

Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение.

Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че процесното МПС не следва да се счита за нерегистрирано тъй като е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, като тази регистрация се възобновява след изпълнение на задължението за пререгистрация. Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл. 18б, ал. 1, т. 10, вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за регистрация, от страна на новия собственик. Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, налага извода, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния срок за регистрация от страна на новия собственик на автомобила, като резултат от неизпълнението на законовото му задължение - да регистрира закупения от него автомобил. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. В конкретния случай дерегистрация е била извършена именно служебно на дата 30.10.2025 г. и съгласно цитираната разпоредба, контролните органи не са задължени да уведомяват приобретателя на ППС за служебното прекратяване на регистрацията. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., в която са изрично посочени случаите, при които се уведомява собственикът на МПС, като прекратяването по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не е сред изброените.

Неоснователно е и възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че оспорващият е водач на МПС и той се явява като трето лице, което не е знаело за снемането от регистрация на автомобила, поради което не може да му бъде вменено нарушението, за което му е издадена обжалваната заповед. Жалбоподателят С. П., след като е приел да управлява лек автомобил от друго лице, е придобил качеството на водач на това МПС, и като такъв е бил длъжен да се осведоми дали автомобилът има действаща регистрация. Водачът следва да положи усилия и да се информира дали автомобилът има действаща регистрация, като едно от действията, което би могъл да предприеме в тази насока, е да провери предоставеното му свидетелство за регистрация на въпросното МПС, което впрочем е длъжен да носи винаги при управление и да установи какви данни са вписани относно собственика на автомобила. В случая незнанието на факта, че управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация се дължи на проявена непредпазливост под формата на небрежност. Нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, свързани с реда за движение по пътищата само на регистрирани превозни средства, но е бил длъжен, на основание чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като водач на превозното средство и е могъл да ги предвиди, ако бе проявил достатъчна заинтересованост. Обстоятелството, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не освобождава водача от отговорност. В настоящия случай, незнанието на факта, че управляваният от П. автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в това число и дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на водач" и пр. По делото е безспорно установено, че МПС е било с регистрационни табели, но те са били валидни преди дерегистрацията на автомобила. Действително именно собственикът на автомобила е длъжен в съответния срок след покупката на МПС да го регистрира по надлежния ред, което очевидно не е направено от А. С.. В случая обаче автомобилът е управляван от жалбоподателя П., който е разполагал със СРМПС, същият е правоспособен водач и като такъв за него е съществувало задължението, преди да предприеме управлението на автомобила, да провери както техническата му изправност, така и дали са налице съответни документи за регистрацията му с името на новия собственик.

Релевантният за приложението чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност и следователно при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в настоящото производство, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.

В конкретния случай органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба.

По делото се установи по безспорен начин, че жалбоподателят С. Д. П. на 01.11.2025 г. около 07.57 часа в община Елхово на път Първи клас № 7 /І - 7/, е управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № [рег. номер], собственост на М. Х. М., който не е регистриран по надлежния ред, тъй като с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 30.10.2025 г.

Както вече беше посочено принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. Именно с непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца”. При произнасяне на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. В този смисъл за административния орган, налагайки процесната ПАМ, не съществува възможност в рамките на неговата оперативна самостоятелност да определя срок по-малък от нормативно установеният в закона, съответно няма и задължение да мотивира неговата продължителност.

Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, претенцията на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, е основателна, съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, като размерът на възнаграждението за юрисконсулт следва да е 200.00 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, шести състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Д. П., с адрес [населено място], общ. Сливен, [улица], подадена чрез пълномощник адв. Т. Д. Т. – АК Сливен, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0261-000136/01.11.2025 г., издадена от К. Н. К., на длъжност м.а. към ОДМВР - Ямбол, РУ - Елхово, упълномощен със Заповед № 326з-99/01.02.2022 г. на директора на ОДМВР – Ямбол, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

ОСЪЖДА С. Д. П., с [ЕГН], с адрес [населено място], общ. Сливен, [улица], да заплати на ОДМВР Ямбол сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.