Определение по дело №1676/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ   

 

Номер 249                                  26.02.2020 Година                 Град Стара Загора    

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                 ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и шести февруари …………...през две хиляди и  двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

Членове:        НИКОЛАЙ УРУКОВ

                      АТАНАС АТАНАСОВ

 

             

                                       

Секретар…………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от ……………………………… съдия Н.УРУКОВ

в.гражданско дело номер 1676………………………..по описа за 2019 година.

 

 

Производството е образувано по 12 /дванадесет/ броя въззивни жалби на Р.К.К., подадени лично от него, всички против решение № 36 от 19.03.2019 г., постановено по гр.дело № 693/2017 г. по описа на Гълъбовския районен съд.

 

          Първата въззивна жалба е с вх. № 5261/15.04.2019 год. против същото Решение на РС-Г..

          Въззивникът Р.К.К. е останал недоволен от решението на първоинстанционния съд, като твърди в жалбата си, че в искът си ищцата С. Г.К. *** лъжи както следва, че детето Б.Р.К. било предоставено на бащата с Решение № 5/17.01.2014 год. на РС-Г.. Ищцата не казвала истината. Детето било предоставено поради нейната морална упадналост. Жалбподателят твърди, че с тях е живеел незаконно – майката и детето и друг непознат мъж, докато истинския баща бил на квартира. Затова полицията в гр.Г. вземала детето и го водила при бащата. Подробните съображения и доводи относно всички оплаквания на жалбподателя Р.К.К. са изложени във въззивната му жалба  с вх. № 5261/15.04.2019 год. против същото Решение на РС-Г..

          Твърди, че обжалваното Решение е неправилно и незаконосъобразно.

 

Счита, че цялата незаконосъобразност на решението се състои в неправилното определяне на родителските права върху детето да бъдат предоставени на майката. Счита, че въпреки позоваването в мотивите си съдът не е отчел принципа на справедливостта, и неправилно е определил жалбподателя да заплаща определените в Решението издръжки. Излага подробни съображения във въззивните си жалби.

 

          Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд РС-Г., както и определените с него мерки като неефетвнни, неправилни и незаконосъобразни. Прилага и  представя писмени доказателства пред въззивната съдебна инстанция, подробно описани в жалбата му.

 

          Въззивният съд намира, че тази първа въззивна жалба на жалбподателя е просрочена. Жалбподателят е получил съобщението си за обжалваното Решение на първостепенния съд на датата 21.03.2020 год. съответно при отказ, като е отбелязано, че следва да се счита за връчено на датата 22.03.2019 год. Жалбата е постъпила направо в ОС – Стара Загора с вх. № 5261/15.04.2019 год. против същото Решение на РС-Г., като същата е подадена по пощата в гр. Г. на датата 12.04.2019 год.

В тази връзка първоинстанционният РС-Г. е констатирал същото и на основание чл.262, ал.2, т.1 от ГПК е върнал тази първа въззивна жалба на жалбподателя с Разпореждане от 22.04.2019 год. именно поради просрочие на първата. Жалбоподателят в срока за обжалване на това разпореждане на съда не е депозирал частна жаба против същото Разпореждане на РС-Г..

 

          От друга страна въззивният съд намира, че на 20.05.2020 год. по делото е постъпила ВТОРА въззивна жалба е с вх. № 6635/20.05.2019 год. против същото Решение на РС-Г.. Въззивникът Р.К.К., с която отново обжалва горепосоченото Решение № 36/19.03.2019 год. на първоинстанционния съд, като твърди в жалбата си, че в искът си ищцата С. Г.К. *** лъжи както следва, че детето Б.Р.К. било предоставено на бащата с Решение № 5/17.01.2014 год. на РС-Г.. Ищцата не казвала истината. Детето било предоставено поради нейната морална упадналост. Жалбподателят твърди, че с тях е живеел незаконно – майката и детето и друг непознат мъж, докато истинския баща бил на квартира. Затова полицията в гр.Г. вземала детето и го водила при бащата. Подробните съображения и доводи относно всички оплаквания на жалбподателя Р.К.К. са изложени във въззивната му жалба  с вх. № 5261/15.04.2019 год. против същото Решение на РС-Г..

В тази връзка първоинстанционният РС-Г. отново е констатирал същото просрочие и на тази въззивна жалба и на основание чл.262, ал.2, т.1 от ГПК е върнал и тази втора въззивна жалба на жалбподателя с Разпореждане от 27.05.2019 год. именно поради просрочие на същата. Жалбоподателят в срока за обжалване на това разпореждане на съда отново не е депозирал частна жаба против същото Разпореждане на РС-Г..

 

          Въззивникът Р.К.К. е депозирал след това последователно и още десет въззивни жалби, с които счита, че решението с № 36/19.03.2019 год. е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като жалбоподателят е изложил и съответните мотиви и оплаквания в същите още десет броя въззивни жалби против едно и също Решение на Гълъбовския Районен съд, а именно Горепосоченото вече Решение.

В тази връзка първоинстанционният РС-Г. е констатирал същото ПРОСРОЧЕНИЕ и по отношение на последните 10 /десет/ броя въззивни жалби и правилно на основание чл.262, ал.2, т.1 от ГПК е върнал тези още десет въззивни жалби на жалбподателя със съответните Разпореждания от датите 20.06.2019 год., от 23.07.2019 год. от 19.08.2019 год. от 29.08.2019 год., от 24.09.2019 год. от 09.10.2019 год., от 28.10.2019 год., от 18.11.2019 год., от 02.12.2019 год., от 17.12.2019 год. поради просрочие на същите още десет въззивни жалби против първото Решение. Жалбоподателят в срока за обжалване и на тези десет последни разпореждания на РС-Г. не е депозирал частна жаба против нито едно от тези горепосочени Разпореждания на РС-Г., а на практика е продължил да подава една и съща въззивна жалба против единственото и едно и също Решение на РС Г. с № 36/19.03.2019 год., постановено по гр. дело № 693/2018 год. по описа на РС-Г..

 

Съгласно разпоредбата на чл.262 от ГПК проверката за редовността на въззивната жалба следва да се извърши от районния съд, съобразно изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. За редовна се счита жалба, която отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, включително и относно необходимите приложения, както и срока за обжалването. Съгласно разпоредбата на чл. 261 т.4 от ГПК към жалбата се прилага документ за внесена ДТ.

Според чл.262, ал.2, т.1 от ГПК въззивната жалба се ВРЪЩА, КОГАТО Е ПОДАДЕНА ИЗВЪН СРОКА ЗА ОБЖАЛВАНЕТО. Според чл.262, ал.3 от ГПК. Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.

В случая въззивникът Р.К.К. не е обжалвал с частна жалба нито едно от дванадесетте Разпореждания на първоинстанционният съд – РС-Г. с които са върнати съответно и дванадесетте въззивни жалби на жалбподателя Р.К.К. ***.2019 год., постановено по гр. дело № 693/2018 год. по описа на РС-Г..

 

По делото липсват данни за постъпили частни жалби от въззивника Р.К.К., поради което не е налице на практика и реален и надлежен предмет на въззивната проверка от настоящия въззивен Окръжен съд гр. Стара Загора.

 

Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че настоящото производство следва да бъде прекратено и делото върнато на  недлежния районен съд – Г. по компетентност.

 

Водим от горните мотиви, окръжният съд       

                   

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

 ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 1676/2019г. на по описа на Старозагорския окръжен съд поради липсата на надлежен съдебен акт подлежащ на въззивна проверка.

 

          ВРЪЩА делото на Гълъбовския районен съд по компетентност.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив чрез Окръжен съд –Стара Загора за произнасяне по същите.

 

 

 

                        

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

                  

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: