№ 14962
гр. София, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20211110161301 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по чл.150, ал.1,
вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.79, ал.1 ЗЗД и свързаните с тях
искове по 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че с ответниците
И. К. Г. с, Я. Г. С. и К. Г. Г. са обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия, по силата на който се е задължил и е доставял топлинна енергия в
жилището им с адрес в гр.София, ж.к.Дружба-2, бл.306, вх.4, ап.85 през
периода май 2018 - април 2020 г. и е извършвал услугата дялово
разпределение за периода септември 2018 - април 2020 г. Последните са се
задължили да плащат цената й и възнаграждение за услугата „дялово
разпределение“, не са платили, изпаднали са в забава са задължени за главните
вземания заедно с обезщетения за забава. Сочи, че трето лице помагач –
ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, е сключило договори с ищеца и с етажната
собственост в сградата, в която се намира процесният топлоснабден обект. И
това дружество се е задължило към тях да установява показателите за
потребената топлинна енергия в индивидуалните измервателни уреди в
жилището на ответниците и да води топлинно счетоводство. Ето защо моли за
осъждането на ответниците да му платят следните суми: 3848,06 лв.,
претендирана като цената на доставената топлинна енергия за периода май
1
2018 - април 2020 г.; 48,17 лв. - възнаграждение за услугата дялово
разпределение за периода септември 2018 - април 2020 г.; 658,70 лв.–
обезщетение за забава за периода 15.9.2019 - 4.10.2021 г. , съответно 9,91 лв.
обезщетение за забава за периода 31.10.2018 – 4.10.2021.г., както и
обезщетение за направените по делото разноски.
Ответниците И. К. Г., Я. Г. С. и К. Г. Г. оспорват исковете. Твърдят, че са
погасили задълженията си.
Трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД – не взема отношение
по исковете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията (КЕВР) Според
чл.153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ.
Ето защо, искът по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е
обусловен от доказване от страна на ищеца на твърденията, че с ответниците
са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия, реално доставените
количества и цената й. Обусловен е също така и от доказване от страна на
ответниците – на твърдението, че са погасили задълженията си.
Ответниците не оспорват твърденията на ищеца. Възразяват единствено,
че са погасили задълженията си. Затова, както и предвид представените от
ищеца писмени доказателства, от които е видно, че ответниците са
съсобственици на процесния топлоснабден недвижим имот, съдът на осн.
чл.146, ал.1, т.4 ГПК обяви за безспорни и ненуждаещи се от доказване
2
твърденията на ищеца и указа тежестта на ответника да докаже, чее погасил
задълженията си.
От приетите по делото платежно нареждане и съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ответниците на 20.6.2023 г. са платили на ищеца
сумата от 5214,37 лв. Това обстоятелство, е настъпило след подаване на
исковата молба и на осн. чл.235, ал.3 ГПК следва да се вземе предвид и
исковете – да се отхвърлят. Вещото лице е установил, че сумите са
разпределени за погасяване на разноски лихви и главници и цитира
подадената му от ищцовото дружество информация за дължим остатък от
904,68 лв.
С извършеното плащане ответниците изцяло погасяват задълженията си,
а извършеното от ищеца осчетоводяване не е съобразено с хипотезата по чл.76
ЗЗД
С Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2017 г., ОСГТК, е дадено задължително тълкуване на разпоредбата по чл.76
ЗЗД. Мотивите на същото са относими за начина, по който следва да се
процедира при погасяване на задълженията, когато платената сума не е
достатъчна да покрие целия дълг: Условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва
уговорка между страните, която да определя други условия и ред за
прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от
кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора
или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат…… Когато длъжникът
има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са
лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът
може да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако
предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника
задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът
обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се
позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни
към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането.
При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията
и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал.
1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява
3
се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по
обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са
еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него
следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако
задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се
погасяват съразмерно - всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В процесния случа, страните нямат уговорки, които да се отклоняват от
реда на погасяване, който е предвиден в посочената разпоредба, задълженията
по настоящото дело са еднакво обременителни (защото са предмет на съдебен
спор), еднородни и са възникнали през различни периоди, по делото не се
събраха доказателства ищецът да е погасил с платената от ищеца сума по-
обременителни за ответниците задължения в сравнение с разглежданите по
настоящото дело, поради което следва да се приеме, че погасяването им
следва да е съразмерно от най-старото към най-новото исково задължение.
В резултат на този механизъм съдът изчисли по реда на чл.235, вр.
чл.162 ГПК че с извършеното плащане ответниците са погасили изцяло
процесните задължения. Непогасени са останали единствено задълженията им
за направените по делото разноски, които ищецът неправилно е приел, че са
погасени вместо главните задължения по настоящото дело. Защото, вземането
по чл.78, ал.1 ГПК е функция от съдебното решение и погасяването му не
може да се конкурира по реда на чл.76 ЗЗД с взамията по висящите искове,
които са премет на същото дело, именно защото основанието за пъзникването
на вземането за това обезщетение е последващо, по-късно възникнало от
основанието за исковите претенции.
Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК
ответниците са задължени да платят на ищеца направените по делото
разноски, съразмерно на основателната част от исковите към момента на
предявяването им. Погасяването на задълженията е извършено след подаване
на исковата молба, след като вече ответниците са били в забава, което
обстоятелство инплицитно се признава от тях с извършеното погасяване на
задълженията по чл.86, ал.1 ЗЗД. Затова, за ищеца е възникнало право на
обезщетение за направените от него разноски по делото – 282,59 лв. (182,59
лв. държавна такса и 100,00 лв. юрк.възнаграждние). В сбора на подлежащите
за обезщетяване разноски на ищеца не следва да се включва недължимо
4
платената по сметка на СРС държавна такса, каквато се явява сумата над
182,59 лв. до пълния внесен размер от 871,72 лв. (т.е. 689,13 лв.). От
признанието на ищеца обаче се установява, че ищците са погасили и
задълженията си за разноски по делото в размер на 154,93 лв., с което съдът
приема, че изцяло са изпълнили задължението си към ищеца по чл.78, ал.1
ГПК.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23 за осъждане на ответниците И. К.
Г. с ЕГН **********, Я. Г. С. с ЕГН ********** и К. Г. Г. с ЕГН ********** да
му платят разделно следните суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 3848,06 лв.
, претендирана като цената на топлинната енергия по договор за продажба на
топлинна енергия на съсобствениците на топлоснабдения обект с адрес в
гр.София, ж.к.Дружба-2, бл.306, вх.4, ап.85 през май 2018 - април 2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба -
27.10.2021г., до изплащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал. ЗЗД,– 48,17 лв. - възнаграждение за услугата „дялово
разпределение“ във връзка с договора за продажба на топлинна енергия на
съсобствениците на топлоснабдения обект с адрес в гр.София, ж.к.Дружба-2,
бл.306, вх.4, ап.85 за септември 2018 - април 2020 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба - 27.10.2021г. до изплащането
на сумата;
- на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД - 658,70 лв., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД за периода 15.9.2019 - 4.10.2021 г., и
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 9,91 лв ., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 31.10.2018 –
4.10.2021г.,
при следните квоти:
4/6 от задълженията – за ответника И. К. Г. с ЕГН **********,
5
1/6 от задълженията – за ответника Я. Г. С. с ЕГН ********** и
1/6 от задълженията – за ответника К. Г. Г. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответниците И. К. Г. с ЕГН
**********, Я. Г. С. с ЕГН ********** и К. Г. Г. с ЕГН ********** да платят
разделно на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********
сумата от 282,59 лв., представляваща обезщетение за направените по делото
разноски,
при следните квоти:
4/6 от задълженията – за ответника И. К. Г. с ЕГН **********,
1/6 от задълженията – за ответника Я. Г. С. с ЕГН ********** и
1/6 от задълженията – за ответника К. Г. Г. с ЕГН **********.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД.
Указва възможността на ищеца да поиска да му бъде възстановена
недължимо платената част от държавната такса, каквато се явява разликата
над 182,59 лв. до пълния внесен размер от 871,72 лв. (т.е. 689,13 лв.).
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК - с
въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена държавна
такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6